Президентът на Федералния резерв на Минеаполис Нийл Кашкари може да

Президентът на Федералния запас на Минеаполис Нийл Кашкари може да поддържа запазването на лихвените проценти на сегашните им равнища на идващото съвещание на централната банка през юни, с цел да имат членовете на Фед повече време да оценят резултатите от към този момент направените нараствания и вероятностите за инфлацията, оповестява The Wall Street Journal.   „ Отворен съм към концепцията, че можем да се движим малко по-бавно “, споделя в изявление Кашкари, който преди пандемията беше един от огромните поддръжници на по-леката парична политика, само че предходната година се трансформира в един от най-отявлените ястреби във Федералния запас.    Оттогава централната банка на Съединени американски щати увеличи лихвените проценти 10 следващи пъти в борбата си с инфлацията. Широко предстоящото решение за покачване от четвърт процентен пункт при последната среща на Фед води лихвения % до диапазон от 5%-5,25%, което е 16-годишен връх.     Някои от членовете на централната банка на Съединени американски щати споделят, че инфлацията и икономическата интензивност не се забавят задоволително, с цел да оправдаят решението лихвите да бъдат оставени непроменени. Но други, в това число ръководителят на Федералния запас Джером Пауъл, загатват, че може да създадат пауза на идната си среща, с цел да проучат по-добре резултатите от досегашното бързо нарастване.   В петък Пауъл разяснява, че забавянето на банковото кредитиране след скорошните разтърсвания в в няколко дребни и средноголеми кредитори може да добави напрежение в стопанската система, като евентуално забави растежа и потисне инфлацията. „ Може да не се наложи да повишим лихвения % толкоз, колкото другояче би трябвало “, сподели Пауъл по време на политическа конференция във Вашингтон.      „ Въпреки че инфлацията не понижава толкоз бързо, колкото се надявахме, тя най-малко не се утежнява “, показва Кашкари. „ Като прибавим несигурността по отношение на банковия бранш и се запитаме дали в действителност разтърсванията зад нас, това ни дава известна причина да забавим малко темпото. “   Кашкари споделя, че не вижда доказателства за стесняване на кредитирането в неговия регион, включващ Монтана, Северна Дакота, Южна Дакота, Минесота и елементи от Уисконсин и Мичиган. Опитът му като върховен чиновник на Министерството на финансите по време на финансовата рецесия от 2008 година обаче го кара да мисли, че „ напрежението при банките не е безусловно изцяло зад тила ни “, показва още WSJ.    Банките търпят загуби от облигациите които са придобили, когато лихвите бяха на ниски равнища през 2021 година, макар че не са длъжни да ги отчетат като настоящи загуби, в случай че ще държат книжата до падеж.   Обърнатата крива на рентабилност, при която доходността на краткосрочните държавни облигации е по-висока от тази на дълготрайните облигации, може да ограничи способността на банките да отпускат заеми с облага (и също по този начин е сигнален знак, предхождал всяка криза в Съединени американски щати след Втората международна война).     „ Няма подозрение, че обърнатата крива на рентабилност не работи за банките. Тя нарушава основите на техните бизнес модели и колкото по-дълго е обърната, толкоз по-предизвикателна става средата за банките “, разяснява Кашкари.   Колко съществено ще стане напрежението при банките зависи от вероятностите за инфлацията, споделя още Кашкари. Ако инфлацията се забави бързо, Фед може да успее да понижи лихвените проценти при започване на идната година, което ще облекчи натиска върху банките.   Ако обаче високата инфлация е по-устойчива и изисква Фед да задържи лихвите на по-високи равнища за по-дълго време или да продължи да ги покачва, тогава напрежението в банковия бранш „ евентуално ще стане по-сериозно “, предизвестява Кашкари.