The American Conservative: Антистратегията на Байдън за Близкия изток
Президентът Байдън стартира военна акция като възмездие за гибелта на трима резервисти от армията, убити при нахлуване с дрон против техен далечен пост в Йордания. Когато беше помолен да приказва за стратегическите цели на президента, Джон Кърби беше колеблив.
Говорителят на Съвета за национална сигурност изясни, че е „ доста допустимо “ Съединени американски щати да следват „ етапен метод “, който може да включва „ освен едно деяние, само че евентуално голям брой дейности “, които ще се случат „ за избран интервал от време “.
Този метод замъглява задачите на политиката на Съединени американски щати с мигане и усмивка. Като оставим настрани евфемизмите за „ отиване на война “, препоръчаните действия и график са съзнателно неразбираеми.
Разгледана в подтекста на забележките на Кърби, човек може умерено да си показа акция, която ще продължи по-дълго от дискретните удари, само че по-кратка от войната в Афганистан.
Дори тогава този ответен удар може единствено в допълнение да ескалира районния безпорядък, без да бърза с приказките за победа или паради.
Все отново човек би трябвало да се запита: каква е задачата и по какъв начин ще я реализираме?
Съобщава се, че от този момент Байдън е наредил офанзиви против десетки цели, свързани с подкрепяни от Иран милиции в Ирак, Сирия и Йемен.
Въз основа на личния език на администрацията, задачата е да се възвърне възпирането, което - отвън тайнствения, научен език - е код за увещание на въоръжени бойци да спрат да стрелят по американците и нашите съдружници. Досега този метод е дал нищожни резултати, с изключение на спомагателни жертви.
Цялата неразбория е съвършено капсулиране на метода на война на Байдън в Близкия изток. Това е упражнение по антистратегия: мътна, реактивна и обречена през цялото време.
Смъртта на тези трима резервисти - две дами на към 20 години, които управляваха тежки машини и електротехник на междинна възраст - беше резултат от тази неизясненост.
Тези бойци си свършиха работата, осигурявайки непредвиден гръбнак в поддръжка на войни, които множеството американци в този момент пренебрегват. Тяхната покруса се усложнява от обстоятелството, че е била предвидима и при тези условия неизбежна; само че в по-широк смисъл беше изцяло избегнато.
Предсказуемо, тъй като многократните удари против екстремистите в района изцяло се провалиха да предотвратят офанзиви против американските сили. Хладкият метод на администрацията на Байдън към елиминирането на водачи на милиции и обезвреждане на активите им единствено усили размера на офанзивите против американски военнослужещи.
По подигравка на ориста решението за евакуиране на отбранителните системи, както се акцентира в последните отчети, освен признава, само че наподобява прегръща този риск, оставяйки нашите военнослужещи по-уязвими.
Този стратегически контрол – издърпване на сериозни отбрани измежду ескалиращи закани – акцентира притеснителен абсурд, при който сигурността на хората на място наподобява второстепенна по отношение на по-широки, само че по-мрачни оперативни цели.
Неизбежно, тъй като политическата неточност държи нашите униформени мъже и дами ситуирани на отдалечени и уязвими бази в гонене на задача, завършила преди години.
Има близо 150 американски жертви в Ирак, Сирия и Йордания от октомври. Относително ниският брой смъртни случаи към този момент е по-скоро въпрос на шанс, в сравнение с добра тактика.
Може да се избегне, защото броят на американския личен състав, ситуиран в тези изолирани бази, е дребен и елементарно се преразпределя. Някои от тези отдалечени аванпостове имат личен състав от не повече от 100 души.
Те можеха да бъдат преместени в по-стабилни центрове като въздушните бази Ал Асад или Мувафак Салти с малко логистично обмисляне, с изключение на назначението на хеликоптери и избора на подобаващ следобяд.
Тези трагични смъртни случаи в Йордания също акцентират неправилната аргументация, която стои в основата на задачите „ от, с и през “ на американските сили на отдалечени аванпостове в самия завършек на нашия периметър на сигурност.
Въпреки желанието да се поучават и подкрепят локалните сили, тези задачи постоянно приключват с крах или не носят дългогодишен триумф. Човек може да си напомни съдбовния случай от 2017 година в Нигер с присъединяване на американски зелени барети като спомагателен образец за интервенции с висок риск и ниска премия.
Както се споделя, парите стопират до тук. И президентът Байдън е на куката за тези дълбоки провали на стратегическото въображение. Въпреки това, това злокачествено неуважение не се лимитира единствено до Белия дом.
В продължение на години Конгресът е пренебрегвал най-тържественото си обвързване да позволи, следи и (в последна сметка) да приключи войните в нашата страна. В тази област последните 20 години сложиха на тестване границите на самодоволството на Конгреса.
Законодателната власт устоя, до момента в който поредните администрации водеха десетки войни против неназовани съперници по целия свят, цитирайки непрекъснати позволения за потребление на военна мощ („ AUMF “); а точно разрешението от 2001 година против тези, които са „ възнамерявали, разрешили, направили или подкрепили “ офанзивите от 11 септември и разрешението за войната в Ирак от 2002 година
В неотдавнашното си писмо до Конгреса, уведомяващо законодателния орган за ответни удари в Ирак и Сирия, президентът Байдън приложи метода на „ колан и ограничители “, като се базира на двете позволения в допълнение към великодушното пояснение на член II прерогатив, възложен на главнокомандващия.
Байдън се базира на тези законови органи, защото 60-дневният прозорец за водене на война без утвърждението на Конгреса, открит с Резолюцията за военните пълномощия, понижа. Проблемът с цитирането на тези позволения от края на века е, че те просто не се отнасят за провокациите пред сигурността, сложени повече от 20 години след утвърждението им.
Може ли позволение за война, глобено от 107-ия Конгрес против баатисткия режим на Саддам Хюсеин, в действителност да оправдае ответни удари против подкрепяните от Иран шиитски паравоенни формирования, настоящи в Сирия и Йордания повече от две десетилетия по-късно?
Може би, само че единствено като демонстрация на изпълнително надменност и сигурно не с право лице. Независимо от това, при липса на анулация или значително преразглеждане на съществуващи органи, Конгресът държи сметката за всички празни чекове, отхвърлени от изпълнителната власт.
Разбира се, нищо от това не оневинява неприятните, които стрелят по американците. Независимо от това, президентът и Конгресът може да обмислят възобновяване на американските сили в позиция на мощ посредством пренасочване на тези, които са останали в заплаха. Само времето ще покаже дали могат да си показват опция на това да ги оставят заложници на съперници в търсене на нещо, по което да стрелят.
Превод: СМ
Източник: The American Conservative
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед62078Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАлтернативен Поглед71025Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед37796Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед20259Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед108570Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед371047Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед250968Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед225838Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед108570Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед93848Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Авторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев10842Причините за конфликта сред Съединени американски щати и Русия съгласно Оливър Стоун
<
Говорителят на Съвета за национална сигурност изясни, че е „ доста допустимо “ Съединени американски щати да следват „ етапен метод “, който може да включва „ освен едно деяние, само че евентуално голям брой дейности “, които ще се случат „ за избран интервал от време “.
Този метод замъглява задачите на политиката на Съединени американски щати с мигане и усмивка. Като оставим настрани евфемизмите за „ отиване на война “, препоръчаните действия и график са съзнателно неразбираеми.
Разгледана в подтекста на забележките на Кърби, човек може умерено да си показа акция, която ще продължи по-дълго от дискретните удари, само че по-кратка от войната в Афганистан.
Дори тогава този ответен удар може единствено в допълнение да ескалира районния безпорядък, без да бърза с приказките за победа или паради.
Все отново човек би трябвало да се запита: каква е задачата и по какъв начин ще я реализираме?
Съобщава се, че от този момент Байдън е наредил офанзиви против десетки цели, свързани с подкрепяни от Иран милиции в Ирак, Сирия и Йемен.
Въз основа на личния език на администрацията, задачата е да се възвърне възпирането, което - отвън тайнствения, научен език - е код за увещание на въоръжени бойци да спрат да стрелят по американците и нашите съдружници. Досега този метод е дал нищожни резултати, с изключение на спомагателни жертви.
Цялата неразбория е съвършено капсулиране на метода на война на Байдън в Близкия изток. Това е упражнение по антистратегия: мътна, реактивна и обречена през цялото време.
Смъртта на тези трима резервисти - две дами на към 20 години, които управляваха тежки машини и електротехник на междинна възраст - беше резултат от тази неизясненост.
Тези бойци си свършиха работата, осигурявайки непредвиден гръбнак в поддръжка на войни, които множеството американци в този момент пренебрегват. Тяхната покруса се усложнява от обстоятелството, че е била предвидима и при тези условия неизбежна; само че в по-широк смисъл беше изцяло избегнато.
Предсказуемо, тъй като многократните удари против екстремистите в района изцяло се провалиха да предотвратят офанзиви против американските сили. Хладкият метод на администрацията на Байдън към елиминирането на водачи на милиции и обезвреждане на активите им единствено усили размера на офанзивите против американски военнослужещи.
По подигравка на ориста решението за евакуиране на отбранителните системи, както се акцентира в последните отчети, освен признава, само че наподобява прегръща този риск, оставяйки нашите военнослужещи по-уязвими.
Този стратегически контрол – издърпване на сериозни отбрани измежду ескалиращи закани – акцентира притеснителен абсурд, при който сигурността на хората на място наподобява второстепенна по отношение на по-широки, само че по-мрачни оперативни цели.
Неизбежно, тъй като политическата неточност държи нашите униформени мъже и дами ситуирани на отдалечени и уязвими бази в гонене на задача, завършила преди години.
Има близо 150 американски жертви в Ирак, Сирия и Йордания от октомври. Относително ниският брой смъртни случаи към този момент е по-скоро въпрос на шанс, в сравнение с добра тактика.
Може да се избегне, защото броят на американския личен състав, ситуиран в тези изолирани бази, е дребен и елементарно се преразпределя. Някои от тези отдалечени аванпостове имат личен състав от не повече от 100 души.
Те можеха да бъдат преместени в по-стабилни центрове като въздушните бази Ал Асад или Мувафак Салти с малко логистично обмисляне, с изключение на назначението на хеликоптери и избора на подобаващ следобяд.
Тези трагични смъртни случаи в Йордания също акцентират неправилната аргументация, която стои в основата на задачите „ от, с и през “ на американските сили на отдалечени аванпостове в самия завършек на нашия периметър на сигурност.
Въпреки желанието да се поучават и подкрепят локалните сили, тези задачи постоянно приключват с крах или не носят дългогодишен триумф. Човек може да си напомни съдбовния случай от 2017 година в Нигер с присъединяване на американски зелени барети като спомагателен образец за интервенции с висок риск и ниска премия.
Както се споделя, парите стопират до тук. И президентът Байдън е на куката за тези дълбоки провали на стратегическото въображение. Въпреки това, това злокачествено неуважение не се лимитира единствено до Белия дом.
В продължение на години Конгресът е пренебрегвал най-тържественото си обвързване да позволи, следи и (в последна сметка) да приключи войните в нашата страна. В тази област последните 20 години сложиха на тестване границите на самодоволството на Конгреса.
Законодателната власт устоя, до момента в който поредните администрации водеха десетки войни против неназовани съперници по целия свят, цитирайки непрекъснати позволения за потребление на военна мощ („ AUMF “); а точно разрешението от 2001 година против тези, които са „ възнамерявали, разрешили, направили или подкрепили “ офанзивите от 11 септември и разрешението за войната в Ирак от 2002 година
В неотдавнашното си писмо до Конгреса, уведомяващо законодателния орган за ответни удари в Ирак и Сирия, президентът Байдън приложи метода на „ колан и ограничители “, като се базира на двете позволения в допълнение към великодушното пояснение на член II прерогатив, възложен на главнокомандващия.
Байдън се базира на тези законови органи, защото 60-дневният прозорец за водене на война без утвърждението на Конгреса, открит с Резолюцията за военните пълномощия, понижа. Проблемът с цитирането на тези позволения от края на века е, че те просто не се отнасят за провокациите пред сигурността, сложени повече от 20 години след утвърждението им.
Може ли позволение за война, глобено от 107-ия Конгрес против баатисткия режим на Саддам Хюсеин, в действителност да оправдае ответни удари против подкрепяните от Иран шиитски паравоенни формирования, настоящи в Сирия и Йордания повече от две десетилетия по-късно?
Може би, само че единствено като демонстрация на изпълнително надменност и сигурно не с право лице. Независимо от това, при липса на анулация или значително преразглеждане на съществуващи органи, Конгресът държи сметката за всички празни чекове, отхвърлени от изпълнителната власт.
Разбира се, нищо от това не оневинява неприятните, които стрелят по американците. Независимо от това, президентът и Конгресът може да обмислят възобновяване на американските сили в позиция на мощ посредством пренасочване на тези, които са останали в заплаха. Само времето ще покаже дали могат да си показват опция на това да ги оставят заложници на съперници в търсене на нещо, по което да стрелят.
Превод: СМ
Източник: The American Conservative
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед62078Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАлтернативен Поглед71025Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед37796Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед20259Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед108570Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед371047Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед250968Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед225838Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед108570Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед93848Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Авторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев10842Причините за конфликта сред Съединени американски щати и Русия съгласно Оливър Стоун
< Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ