Тутракан - Дунавското Търново
През І век римски колонисти основават селището Трансмариска – значим боен пункт за защитата на Долнодунавската римска граница. През ІІІ век римският император Диоклетиан посещава града и го включва в огромна строителна стратегия. Свидетелство за това е откритият имперски надпис от 298-299 година Кастелът е един от четирите най-големи военноадминистративни центрове по границата на провинция Долна Мизия, а през V–VІ в. Трансмариска е средище на епископия.
Българското населено място Тутракан поражда със основаването на българската страна през VІІ в. Името на града произлиза от прабългарската военноадминистративна купа “тамантаркан ” и в превод от арабско-тюркски се пояснява като “градът на таркана, който охранява, пази ”. От края на VІІ до началото на ІХ в. селището е център наадминистративно-политическа област на България.За значимостта на града съдим по ролята, която е заемал по време на българо-маджаро-византийските войни през 894-895 година. Тук, цар Симеон е обсаден от маджарската кавалерия и византийския флот. В последвалите договаряния българския цар печели огромна дипломатическа победа. По – късно градът е подложен на опустошителни нашествия на номадски племена. През ХІІ век арабският географ Идриси дава изложение на крепостта като процъфтяващо стопанско средище В края на ХІV в. градът е в рамките на Търновското царство. С наименованието Тутракан го срещаме в писмени източници от ХV век, а за съществуването на цитадела по време на османското господство също свидетелстват извори.
От началото на ХVІІІ век Русия развива дейна външна политика във връзка с Османската империя. Основната част от военните дейности се водят в Добруджа. През 1773 година ген. Ал. В. Суворов на два пъти завладява Тутракан. Крепостта е разрушена при започване на ХІХ век при следващата руско-турска война. От 1861 година 
датира учредяването на “Българо–Влашко общество в Тутракан ”, което е съглашение сред българите и румънците в града, за основаване на взаимна община на равни начала. Тутракан е включен в проектите на българското национално - освободително придвижване. През 1867 година отсам минава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски, а през 1876 година и четата на Таньо Стоянов – Войводата, която е епизод от Априлската епопея. В последната Руско-турска война от 1877/8 година като доброволци вземат участие и доста тутраканци.
След Освобождението, Тутракан се отличава като най-големия център на риболова по Долния Дунав. Същевременно градът е главен производител на речни съдове от Средна Европа до устието на реката. В края на ХІХ в. Тутракан се утвърждава като икономически, административен и културен център. На пристанището стопират съветски и австрийски пътнически кораби, реката е притежател на модерната европейска цивилизация. Градът е център на околия и обгръща 45 селища. В началото на ХХ век, има две книгоиздателства, където се издават творбите на наши и световноизвестни създатели, шест учебни заведения, в това число и професионално.
Възходящо е развиването до 1913 година, когато по силата на Букурещкия контракт е комплициран завършек на Междусъюзническата война. Тутракан минава във притежание на Румъния. Включването на България в Първата международна война против Румъния води до освобождение на заграбената територия. Епични боеве се водят при Тутракан, трансфорат в непристъпна цитадела, отбранявана от 40-хилядна румънска войска. Българските военни сили, командвани от ген. Пантелей Киселов, демонстрират безпримерна смелост и подвиг. На 5 и 6 септември 1916 година в стълкновение румънската войска е разрушена и Тутракан е освободен. Битката, наречена от народа “Тутраканска епопея ”, е поврат в хода на войната, една от кулминационните точки на Добруджанския фронт. През 1917 година стартира построяването на Мемориален комплекс, в който почиват костите на 8-те хиляди починали български, румънски и немски бойци. Първата международна война приключва с нова национална злополука за България. Добруджа още веднъж минава във притежание на Румъния. Вторият окупационен режим води до икономическо и културно замиране на Тутракан и селата. Местното българско население претърпява години на жестока асимилация и гнет. На 7 септември 
1940 година в Крайова е подписана конвенция сред България и Румъния, казус в международната история, съгласно която Южна Добруджа по кротичък метод е възвърната в рамките на България. Според една от клаузите се прави размяната на популацията сред двете страни. От града са изселени 4237 румънци-колонисти, а на тяхно място в Тутраканско идват българи от Северна Добруджа.
В предишното популацията на този край се занимава със земеделие и скотовъдство, а също и с лов на риба. От занаятите добре развити са абаджийството, ковачеството, кундурджийството, гемиджийството(лодкостроителство) и грънчарството. Освен това в Тутракан има мутафчии, тухладжии, бакали, търговци – нещо, което приказва за доста оживена стопанска активност в града. Установени са положителни търговски връзки с Австро-Унгария, за където се изнасят зърнени храни и лодки, а се внасят бакалски артикули. Започва битката за културно-национална самоинициатива и в Тутракан през 1862 година се открива българско учебно заведение. Учителят Неделчо Балкански в 1873 година основава учебно заведение, наречено “Возрождение ”. Будни български деятели отварят учебни заведения в с. Старо село, Варненци, Пожарево и Белица. Тутраканци оказват помощ по прекачване през р.Дунав от румънския на българския бряг четите на Панайот Хитов и Таньо Стоянов – Воеводата. Мнозина от Тутракан, Старо село, Пожарево и други села са в редиците на българските опълченци в освободителната Руско-турска война през 1877-1878 година.
След Освобождението Тутракан бележи стопански и културен напредък. Основен занаят на популацията от града и селата става земеделието, лозарството и директно с тях се развиват занаятите – коларожелезарство, ковачество, абаджийство, бъчварство, обущарство, сарачество. Учреденото пристанище способства за развиването на търговията и Тутракан стартира да поддържа външнотърговски контакти с Европа, Азия и Африка. Особено прочут става като център на дунавски риболовци и фамозни майстори на риболовен лодки, на “дунавски водни мелници ”. Изнасят се риболовен лодки за Сърбия, Унгария, Австрия, Румъния и други Тук към 1897 година рибарска специалност упражняват 2297 души, а при започване на нашия век има 1437 риболовен фамилии, които населяват днешната “Рибарска махала ” край брега на реката. Тутраканските риболовци са единствените господари на 
риболова по Дунав и крайречните езера. Тутракан и неговата местност след 20-те години на XX век имат нежелана и трагична орис, защото попадат под непознато господство. Опустяват селата. Земята се обработваангария и богатите плодове се усвояват от непознатите владетели, а народът тъне в бедност и беззаконие.
Тутракан е първият български град на река Дунав, където на 4 септември 1944 година дебаркира руски бронекатер и стъпва руски боец. Паметници на свободата и паметни плочи в Тутракан, с. Старо село, Белица и Шуменци припомнят за герои и събития, станали по добруджанската земя.
Инфо: www.tutrakanmuseum.com
