Св. мъченици деви Агапия, Хиония и Ирина Аквилейски
През времето на император Диоклетиан в Рим живеел благоверен християнин на име Хрисогон. Той бил преподавател на всички християни, които строго изпълнявали препоръките му и храбро защитавали вярата си. Мнозина езичници, като слушали проповедите на Хрисогон, ставали християни. Веднъж Диоклетиан го повикал в град Аквилея и го убеждавал да се отхвърли от вярата си. Като не постигнал задачата си, той осъдил християнския преподавател на гибел. Обезглавеното тяло на Хрисогон лежало няколко дни на морския бряг. Недалеч от това място живеел един остарял благоверен духовник на име Зоил, а покрай него три благочестиви девойки – Агапия, Хиония и Ирина. Свещеникът взел тялото и главата на мъченика и ги погребал в своя двор.
След един месец умрелият Хрисогон се явил на духовник Зоил и му споделил:
- Ти скоро ще заминеш от този свят, с наслада ще отидеш при Христа и ще се успокоиш при светиите. След девет дни трите девойки християнки, които живеят покрай тебе, ще бъдат подложени на мъчения поради вярата им. Ти кажи на божията рабиня Анастасия да се погрижи за тях и да ги приготви за страдалчески героизъм.
Същото привидение имала и Анастасия. Тя побързала и отишла при свещеника, който до тогава не познавала и разбрала от него, къде живеят трите млади християнки. Като ги намерила, тя прекарала дружно с тях цяла нощ в духовна сказка, като ги съветвала да останат твърди във вярата си и без боязън да понесат идните им премеждия. След това отишла на гроба на своя преподавател страдалец Хрисогон, където дълго плакала и се молила. После се завърнала вкъщи си и се предала на всекидневните си писания.
Няколко дни по-късно благочестивият дъртак, духовник Зоил, се поминал, а трите сестри били взети от езичниците и отведени при императора.
- Кой ви е научил да презирате нашите богове и да не се подчинявате на нашите закони? – запитал ги императорът. – Като ви скърбя, аз ви поучавам да се отречете от вашия Христос, да се поклоните на боговете и да им принесете жертва. Като премия аз ще ви избера богати момци, за които ще се омъжите и ще делите с тях популярност и почести.
Агапия, най-голямата от трите сестри, дала отговор на императора:
- Ти би трябвало да се грижиш за държавните работи, за народите, за войската, а вместо това ти единствено хулиш живия Бог, Който те търпи и чака твоето изправяне.
- Тази госпожица се е побъркала – извикал императорът и заповядал де я изведат.
След това се обърнал към по-малката сестра, Хиония, на която дал същите препоръки. Но тя умерено дала отговор:
- Сестра ми не е безумна. Тя към този момент потвърждава несправедливостта на твоето искане.
Тогава императорът извикал най-малката сестра, Ирина, и й споделил:
-Твоите сестри са заблудени. Поне ти, най-малката, се поклони на боговете, та и сестрите ти да последват твоя образец.
- Нека се покланят на идолите ония, които не знаят същинския Бог и упорстват в своето обезверение – дала отговор младата госпожица.
Диоклетиан заповядал да затворят сестрите в тюрма. Там още веднъж ги посетила Анастасия, утешила ги със своите беседи, вдъхнала им вяра в Божията помощ и ги уверила в успеха им над враговете.
След известно време императорът отпътувал за Македония по държавна работа и заповядал да закарат там всички християни, които се намирали по това време в пандиза на град Аквилея. Заедно с другите християни в Македония били закарани и Агапия, Хиония и Ирина. Анастасия също ги последвала. Управителят на региона, на който императорът предал сестрите, не съумял да ги убеди да се откажат от вярата си в Христа и да се поклонят на езическите богове. Тогава те били заведени на съд пред един от основните съдии, Сисиний. Той на първо време се обърнал със съвет към най-малката сестра, Ирина, като мислел, че нея най-лесно ще убеди. Тя обаче твърдо му споделила, че е християнка и служи на същинския Бог. Сисиний заповядал да я отведат в тъмницата, а по-късно извикал и другите две сестри и им споделил:
- Вие научихте дребната Ирина да не извършва царските заповеди. Засега аз отложих наказването й, тъй като се надявам, че тя ще престане да упорства, когато види вашите мъчения. Вие обаче можете да се спасите, в случай че принесете жертва на боговете, както и ние принасяме, като изпълняваме заповедта на императора.
- Вярата ни е непоколебима – споделили сестрите.
- Имате ли вие християнски книги – запитал съдията.
- Имаме книги, само че те са написани в сърцата ни, откъдето не могат да бъдат взети от враговете на Христа – дали отговор сестрите.
- Кой ви научи да отивате непринудено на премеждия? – запитал Сисиний.
- Тези бедствия са единствено краткотрайни, само че те ще ни обезпечат безконечна наслада.
За финален път съдията ги поканил да изпълнят заповедта на императора, като принесат жертва на боговете, само че те още по-твърдо дали отговор:
- Ние принасяме хвалебна жертва единствено на Бога, само че на идолите няма да се поклоним. Не се надявай да ни отклониш от вярата ни в нашия Господ Иисус Христос. Ти изпълнявай това, което ти е заповядал земния цар, както ние изпълняваме повелята на небесния Цар.
Като се убедил, че не може да разколебае врярата им, Сисиний осъдил Агапия и Хиония на гибел посредством изгаряне. Като чули присъдата, девойките радостно извикали: - Благодарим Ти, Господи Иисусе Христе, че ни удостои да станем изповедници на Твоето име.
Светите мъченици били хвърлени в огнена пещ, и те с молитва на уста предали Богу чистите си души. Света Анастасия взела телата им, които останали неповредени от огъня, и скрито ги погребала.
На другия ден съдията повикал Ирина и я заплашил с срам и мъчения. Но девойката самоуверено дала отговор:
- Нищо няма да ме посрами пред моя небесен Жених. А за страданията ще получа премия на небето.
Извели девойката вън от града и там един от бойците я пронизал със стрела. Тя паднала на земята и радосто извикала:
- Отивам при моя Господ Иисуса Христа, Който ще ме заведе при моите сестри.
Анастасия погребала и нейното тяло покрай телата на сестрите й. С подобен страдалчески героизъм приключили живота си светите девици и Църквата ги причислила към сонма на своите светии.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
След един месец умрелият Хрисогон се явил на духовник Зоил и му споделил:
- Ти скоро ще заминеш от този свят, с наслада ще отидеш при Христа и ще се успокоиш при светиите. След девет дни трите девойки християнки, които живеят покрай тебе, ще бъдат подложени на мъчения поради вярата им. Ти кажи на божията рабиня Анастасия да се погрижи за тях и да ги приготви за страдалчески героизъм.
Същото привидение имала и Анастасия. Тя побързала и отишла при свещеника, който до тогава не познавала и разбрала от него, къде живеят трите млади християнки. Като ги намерила, тя прекарала дружно с тях цяла нощ в духовна сказка, като ги съветвала да останат твърди във вярата си и без боязън да понесат идните им премеждия. След това отишла на гроба на своя преподавател страдалец Хрисогон, където дълго плакала и се молила. После се завърнала вкъщи си и се предала на всекидневните си писания.
Няколко дни по-късно благочестивият дъртак, духовник Зоил, се поминал, а трите сестри били взети от езичниците и отведени при императора.
- Кой ви е научил да презирате нашите богове и да не се подчинявате на нашите закони? – запитал ги императорът. – Като ви скърбя, аз ви поучавам да се отречете от вашия Христос, да се поклоните на боговете и да им принесете жертва. Като премия аз ще ви избера богати момци, за които ще се омъжите и ще делите с тях популярност и почести.
Агапия, най-голямата от трите сестри, дала отговор на императора:
- Ти би трябвало да се грижиш за държавните работи, за народите, за войската, а вместо това ти единствено хулиш живия Бог, Който те търпи и чака твоето изправяне.
- Тази госпожица се е побъркала – извикал императорът и заповядал де я изведат.
След това се обърнал към по-малката сестра, Хиония, на която дал същите препоръки. Но тя умерено дала отговор:
- Сестра ми не е безумна. Тя към този момент потвърждава несправедливостта на твоето искане.
Тогава императорът извикал най-малката сестра, Ирина, и й споделил:
-Твоите сестри са заблудени. Поне ти, най-малката, се поклони на боговете, та и сестрите ти да последват твоя образец.
- Нека се покланят на идолите ония, които не знаят същинския Бог и упорстват в своето обезверение – дала отговор младата госпожица.
Диоклетиан заповядал да затворят сестрите в тюрма. Там още веднъж ги посетила Анастасия, утешила ги със своите беседи, вдъхнала им вяра в Божията помощ и ги уверила в успеха им над враговете.
След известно време императорът отпътувал за Македония по държавна работа и заповядал да закарат там всички християни, които се намирали по това време в пандиза на град Аквилея. Заедно с другите християни в Македония били закарани и Агапия, Хиония и Ирина. Анастасия също ги последвала. Управителят на региона, на който императорът предал сестрите, не съумял да ги убеди да се откажат от вярата си в Христа и да се поклонят на езическите богове. Тогава те били заведени на съд пред един от основните съдии, Сисиний. Той на първо време се обърнал със съвет към най-малката сестра, Ирина, като мислел, че нея най-лесно ще убеди. Тя обаче твърдо му споделила, че е християнка и служи на същинския Бог. Сисиний заповядал да я отведат в тъмницата, а по-късно извикал и другите две сестри и им споделил:
- Вие научихте дребната Ирина да не извършва царските заповеди. Засега аз отложих наказването й, тъй като се надявам, че тя ще престане да упорства, когато види вашите мъчения. Вие обаче можете да се спасите, в случай че принесете жертва на боговете, както и ние принасяме, като изпълняваме заповедта на императора.
- Вярата ни е непоколебима – споделили сестрите.
- Имате ли вие християнски книги – запитал съдията.
- Имаме книги, само че те са написани в сърцата ни, откъдето не могат да бъдат взети от враговете на Христа – дали отговор сестрите.
- Кой ви научи да отивате непринудено на премеждия? – запитал Сисиний.
- Тези бедствия са единствено краткотрайни, само че те ще ни обезпечат безконечна наслада.
За финален път съдията ги поканил да изпълнят заповедта на императора, като принесат жертва на боговете, само че те още по-твърдо дали отговор:
- Ние принасяме хвалебна жертва единствено на Бога, само че на идолите няма да се поклоним. Не се надявай да ни отклониш от вярата ни в нашия Господ Иисус Христос. Ти изпълнявай това, което ти е заповядал земния цар, както ние изпълняваме повелята на небесния Цар.
Като се убедил, че не може да разколебае врярата им, Сисиний осъдил Агапия и Хиония на гибел посредством изгаряне. Като чули присъдата, девойките радостно извикали: - Благодарим Ти, Господи Иисусе Христе, че ни удостои да станем изповедници на Твоето име.
Светите мъченици били хвърлени в огнена пещ, и те с молитва на уста предали Богу чистите си души. Света Анастасия взела телата им, които останали неповредени от огъня, и скрито ги погребала.
На другия ден съдията повикал Ирина и я заплашил с срам и мъчения. Но девойката самоуверено дала отговор:
- Нищо няма да ме посрами пред моя небесен Жених. А за страданията ще получа премия на небето.
Извели девойката вън от града и там един от бойците я пронизал със стрела. Тя паднала на земята и радосто извикала:
- Отивам при моя Господ Иисуса Христа, Който ще ме заведе при моите сестри.
Анастасия погребала и нейното тяло покрай телата на сестрите й. С подобен страдалчески героизъм приключили живота си светите девици и Църквата ги причислила към сонма на своите светии.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ