През уикендите пред бургаските ресторанти се вият опашки. Подобна е

През уикендите пред бургаските заведения за хранене се вият опашки. Подобна е обстановката във варненските, моловете са цялостни. За елитните козметични студия записването става мъчно. Паркингите са разнообразени с хубави возила. Така е към този момент повече от месец освен в двата града. Причината е, че българите живеят паралелно с украинци. Част от бежанците поддържат удовлетворителен стандарт, което провокира леко комплициране в българското общество. Свикнали сме да виждаме бягащите от война гладни, изнурени, кретащи, а значително от актуалните не са такива. Повечето от нас са виждали емигрант единствено по малкия екран и директните усещания провокират разнопосочни реакции.

Но стандартът на живот няма значение, когато над теб се сипят бомби.

 

Куршумите не сортират. Домовете на тези хора горят.

 

Ако не са били към този момент в бункер, бягат, с цел да не се окажат в него. Под писък от сирени деца не се отглеждат. Нормален живот няма край танкове и прииждащи батальони. Те бягат от същинска война, извънредно мъчно им е в непозната страна. Затова следва да им се оказва помощ с всичките налични сили. А в случай че някой се удивлява, че не наподобяват като просяци, то следва да знае, че... българите, не дай боже при война у нас, ще бягаме по същия метод – част от нас карат същите коли, имат същите приходи, ще се качим в същите автобуси; ще слезем с безусловно същите облекла. Никой не трябва да ги упреква и че търсят развлечения - човешко е всеки да се мъчи да поддържа

 

естествен живот, изключително с деца

 

Много украинчета има сега у нас. Най-естествено е майките (повечето татковци са на фронта) да държат съзнанието им надалеч от ужаса на войната, тъкмо както биха го правили и българските майки.

Точно както българското украинското общество е разслоено – на богати, относително заможни, небедни, небогати и отчайващо небогати хора. Затова в този момент друга част изнемогват  из хотелските стаи,

 

зависейки от съвестта на хотелиера –

 

да не пести за прехраната им от прословутите 40 лева Или разчитат за прехраната си на дарения.

Цялата тази тематика обаче е доста забавна в един по-широк аспект. Военните дейности в този момент са в Европа, а не в Близкия изток или Африка. Европа е измежду най-богатите региони на света, бягат хора с по-висок стандарт от досегашния. Освен това

 

бежанците постоянно придвижват своите културни специфики.

 

Африканците да вземем за пример непретенциозно се сегрегират в своите си общности, до момента в който европейците се отдават на консуматорство, стига да могат да си го разрешат – и двете групи следват нормалния си метод на живот. Войната в Украйна има и своя географска специфичност, тъй като мирът е напълно близо (в прилежаща страна или в други на 500 – 1000 км, в границите на общ съюз). Придвижването не е мъчно. А при другите войни обетованата земя е в отдалечен континент – няма по какъв начин да стигнеш елементарно, легално, разчита се на каналджии; не е уместно за дами и деца. Затова конфликтът в Украйна образно роди добре облечен, придвижващ се с автомобил или рейс емигрант, тръгнал от най-нормален дом, не от гето или пустиня; стопроцентов европеец, най-често жена, с дете в скута – напълно друг от устремените към Европа мургави младежи, прескачащи телени огради.  

 

Всичко това е голяма културна смяна

 

За западното схващане, към което принадлежим и ние, бежанецът към този момент не е друг вид човек; наподобява тъкмо като нас.

Независимо дали осъзнават тези културни промени, стотици хиляди българи безусловно отвориха сърцата си за украинците, без да ги разделят по външен тип, етнос или други разлики. Сториха го непринудено, непринудено, безкористно, безрезервно... Това е

 

една от най-хубавите случки в история на България,

 

която историци и народопсихолози занапред ще правят оценка. Факт е обаче, че се появиха и злоба, съмнение, подозрения. А също и действителни брожения би трябвало ли да се оказва помощ на украинци с беемвета вместо на небогати българи. Във Видин да вземем за пример една жена бе одумвана, тъй като отишла на маникюр. Нищо, че тя живее на квартира, която си заплаща, и не разчита на обществена помощ от българската страна. Цялото това неодобрение е малобройно, само че пък гласовито, част от него - финансово подтиквано в проруската акция из обществените мрежи. Подобни прояви са не просто безсърдечни, само че и

 

глупави в същността си

 

Българите няма от какво да се опасяват. Абсолютно всички украинци са тук не с цел да останат, а с вярата да се върнат при първа опция. Някои от тях от тук работят отдалечено за досегашните си работодатели, а голямата част упорито търсят прехранване. За тях е унизително да живеят на гърба на българина, не желаят да разчитат на обществени помощи. Мъчат се да научат български език, да легализират дипломата си – с цел да се социализират. И всеки от тях, чиято карта не е блокирана или носи пари в наличност, си заплаща. За разлика от другите страни във война украинската банкова система работи в неокупираните региони. Редовно се превеждат пенсии и помощи, повече хора имат достъп до спестяванията си. Всичко това не просто трансформира украинците в пълноценни жители, само че и ги отличава от другия вид бежанци, които желаят да останат в приемащата страна,

 

с цел да трансферират след това братя и сестри,

 

 

разчитайки на обществената система. За всичко това приказва фактът, че 80 000 украинци дойдоха целеустремено у нас, идват и още въпреки мизерните обществени помощи. Другият вид бежанци, назад – директно минават през България, устремени към по-солидни помощи.

Животът по принцип е цветен, а в пределни моменти става комплициран, извънредно комплициран. Затова срещаме, а и от ден на ден ще виждаме по улиците всевъзможни украинци - богати, небогати, претенциозни, скромни, нахални, признателни, мързеливи, всеотдайни по отношение на своите сънародници, а и българите... - безусловно същите като нас. И в този пъстър свят, който ни се стовари, е въпрос на обикновена просветеност да се държим като хора.