През страшната 1919 година, Мария, дъщерята на Пушкин, умира от

През страшната 1919 година, Мария, дъщерята на Пушкин, умира от апетит – в цялостна самотност, в дребна стаичка в дребна квартира в Москва, на 86 години.

Мария Александровна Пушкина (1832 ~ 1919), Рисунок Н. П. Ланского, 1852

„ Рядката хубост на нейната майка се смесваше с екзотичното у татко й, въпреки чертите на лицето й да бяха прекомерно мощни за жена ” – написа съвременник на Мария Алесандровна Хартунг, по татко Пушкина.

Именно тези неправилни черти основават облика на фамозната Ана Каренина – героинята на Толстой. Мария Александровна се среща с писателя на всемирски банкет в Тула. Разказват, че дъщерята на Пушкин незабавно привлякла вниманието на рубрика. А когато му съобщили, която е в действителност тя, Лев Николаевич възкликнал: „ Да, в този момент разбирам от кое място са тия чистокръвни къдрици разпилени по гърба й! ”

Така Мария, дъщерята на Пушкин се трансформира в първообраз на трагичната героиня на Толстой, само че не като темперамент, не като живот, а единствено като осанка – това признава самият публицист. Животът й обаче също приключва трагично, въпреки нищо да не предизвестява сходен край.

Мария Александровна е огромната щерка на Пушкин – родена на 19 май 1832 година в Петербург. Няколко дин преди кръщението на щерка си, Пушкин с горделивост и внимателно кокетство написа на своята другарка Вера Вяземска: „ Отчаян съм, макар цялото ми блаженство. Моята жена имаше неблагоразумието да ми подари дребна литография с моя облик. ”

(Дети А.С. Пушкина, Григорий, Мария, Наталья и Александр, 1839, Рисунок Н. И. Фризенгоф)

(Мария Александровна Пушкина, 1861)

Мария е единственото от децата на поета, у което остават бледи мемоари за бащата – когато Пушкин умира, тя е на 5 години, а останалите й братя и сестра напълно дребни. Мария получава домашно обучение, а на 9 свободно чете и приказва немски и френски. По-късно учи в привилегирования Екатеринински институт, а с нея и братята й съществено се занимават предложени от приятелите на татко им педагози. И въпреки майката на Мария мощно да претърпява обстоятелството, че като дете Маша е прекомерно некрасива, пораствайки, грозното пате се трансформира в лебед.

През декември 1852 година, след дипломирането си от института, Мария Пушкина става доверена придворна дама на Нейно Императорско Величество Мария Александровна, брачна половинка на Александър Втори.

Независимо от настойчивото внимание от страна на кавалерите, Мария се омъжва относително късно, на 28 години. Нейният брачен партньор, 26-годишният майор Леонид Хартунг, ръководи Императорските конни фабрики в Тула и Москва.

Техният брак завършва трагично 17 години по-късно. През 1877 година генералът е незаслужено упрекнат в кражба на скъпи предмети и бумаги от собствен съперник в длъжността. Леонид Николаевич става жертва на подла конспирация и поставя завършек на живота си.

Тази покруса белязва вечно живота на Мария Александровна Хартунг. До края на дните си тя оставя вярна на своя брачен партньор. Двамата нямат деца. Мария заживява при своя брат Александър, грижи се и оказва помощ за възпитанието на децата му, останали без майка. По-късно Александър ІІ й отпуска пенсия в размер на 200 рубли месечно. Мария интензивно взе участие и във всичко, обвързвано с татко й и неговата памет, а през 1880 година дружно с братята и сестра си, участва на откриването на паметника на Пушкин в Москва.

В гладните революционни години тя заживява в Москва, където наема дребна непретенциозно мебелирана квартира. С идването на руската власт се оказва в безизходно състояние – лишават й пенсията, остава без покрив над главата си, всичко, което е могло да се продаде, е продадено от дълго време. Властите дълго се съвещават каква лична пенсия да й провиснал, само че Мария Александровна по този начин и не дочаква тяхното снизхождение. В последните си години, дъщерята на Пушкин е приютена от сестрата на някогашната си прислужница. Всеки ден, без значение от времето, тя отива на среща с татко си – на Тверски бул., където гордо изправен стои паметникът на великия стихотворец. Бог води душата й при него на 7 март 1919 година.

(Мария Александровна Гартунг (Пушкина), 1849, художник И.К.Макаров)

Източник:
Изображения: liveinternet.ru; заглавна - Мария Александровна Гартунг, художник И.К.Макаров, 1860, Музей Л.Н. Толстого, Москва - commons.wikimedia.org