Средновековните обсади в Западна Европа
През Средновековието главното фортификационно барикада в Западна Европа бил замъкът. Средновековните крепости, издигнати върху хълмове, заобиколени от изкопи или непроходими блата, били основните опорни пунктове, които разрешавали да се водят продължителни и яростни войни.
Трябва да се прави разлика сред цитадела и палат. Крепостта представлявала по-голямо и обстойно барикада от замъка, нормално цялостен град, предпазен от крепостни стени. Замъкът нормално принадлежал на едно благородническо семейство и по време на война давал отбрана на стеснен брой хора от близката местност.
В замъка се съхранявали военните ресурси, подготвяли се попълнения за настоящите войски и се събирали васалите на сюзерена за нови походи. В епохата, когато конят бил най-хубавото средство за напредване, а барутът към момента не бил фиктивен, замъците били най-важните стратегически защитни точки. Да превземеш замъка на врага постоянно означавало да го съкрушиш и да се увенчаеш с победа в цялата война.
Всеки замък имал и политическо значение. Завладяването на такова барикада, което постоянно се считало за непревземаемо, давало на нападателите морално преимущество – щом дебелите каменни стени и градушка от стрели и камъни не можели да ги спрат, какво друго можело?
Най-често замъците били строени по подобен метод, че да се предотврати нахлуването на настъпващите войски. Те били отлична бази за конни дружини, които биха могли да нанесат бърз удар по врага и по-късно безвредно да се скрият зад стените.
Никак не било елементарно да се пробие средновековната защита. Историческите данни сочат, че дребен, само че обединен отряд зад дебелите каменни стени можел дейно да издържи блокада даже против десетократно по-многоброен зложелател. Строителите на крепости обръщали особено внимание на отбраната на основни точки като входните врати – пред тях устройвали лабиринт от проходи, преносим мост, палисади, ями, от които нямало избавление.
Пред портите нападателите ги чакало особено барикада – барбакан. От него върху тях се изливали потоци пламнал катран или олио, а стрелци с лъкове и арбалети се упражнявали в пукотевица по най-агресивните.
Колкото и необичайно да наподобява, снабдяването на гарнизона на замъка с храна било по-лесно от изхранването на обсаждащата войска. Обикновено в укреплението се поддържала цяла животновъдна плантация за при положение на блокада. Слугите отглеждали домашни птици и прасета. Например, рицарите-кръстоносци в крепостта Крак дьо Шевалие (Палестина) имали освен конюшня за бойни коне, само че и краварник (въпреки, че било мъчно да се доставят кравите с фураж).
Преди обсадата селяните от покрайнината докарвали своите животни в замъка, след което сами се укривали в него. Освен това, при пораждане на опасност за блокада притежателите на замъка изкупували на едро огромни количества артикули от обособени търговци. А настъпващата войска, която била и много по-многобройна, можела да разчита единствено на личния си обоз. Трудно било да се получат огромни количества храна в обезлюдената околност. Затова обсаждащите постоянно гладували повече от обсадените.
Поради компликациите при завладяването на укрепления през Средновековието, както и в древността, нападателите много постоянно прибягвали до разнообразни трикове. Когато започвали обсадата, първата стъпка било да открият водоизточниците. Така, при обсадата на замъка Ксеригордо (1096) мюсюлманите съумели да спрат водата към укреплението. След осем дни без достъп до прясна вода и след опити да пият урина и кръв от коне, християнските рицари били принудени да се предадат на милостта на своите врагове. Спасили се тези, които се съгласили да одобряват исляма, другите били избити.
Понякога обсадените се опитвали да пият вино вместо вода – както постъпили и бранителите на британския град Ексетър през 1136 г. Но нищо положително не се получило, виното единствено засилвало жаждата.
Любимият трик на европейските рицари при блокада на крепости била ескаладата. Тази изненадваща офанзива се правила нощем или в мъгла. Шепа смелчаци се покатервали върху стената, избивали часовите и отваряли портата. Често такива герои просто загивали в неравна борба, само че от време на време успявали да отворят портите и да спуснат преносимия мост. Популярна била и лъжливата офанзива: нападали на едно място, с цел да нанесат решителен удар на друго.
Чрез подкопаване било допустимо да се събори част от стената или обособена кула. Копаели в най-голяма загадка. Но обсадените можели да чуят шума от работата, като поставяли празни глинени гърнета върху земята.
През 1215 година в Англия крал Джон Безземни обсадил Рочестър. Под цитаделата прокопали тунел, в който хвърлили няколко дузини тлъсти прасета и ги запалили. Горящата сланина развила толкоз висока температура, че дървените подпори паднали и по този начин се срутила по-голямата част от каменната стена.
Разнообразието от метателни обсадни машини било необикновено. Най-известни са другите типове катапулти, които били употребявани в цяла Европа и Близкия изток. За разтрошаване на стените употребявали дървени бойни машини, които хвърляли камъни на към 180 метра. Имало случаи, когато добре ориентирани удари с големи камъни разрушавали част от стената. Например, по този начин през 1244 година кръстоносците завладяли крепостта на еретиците-катари Монсегюр. Катапултът, планиран от свещеник Дюрант, хвърлял камъни с тегло към 40 кг през половин час, докато разбил крепостната стена.
Високите обсадни кулите на колела също били познати. Строели ги по антични модели, заимствани от римляните. Подвижните кули били оборудвани със специфичен преносим мост, по който нападателите можели елементарно да стигнат от кулата до стената на замъка.
С появяването на барута и оръдията, катапултите били забравени – а и самите крепости, обвеяни в рицарска романтика и популярност, последователно изгубили военно-стратегическото си значение.
–
