Историята помни: Големите герои от Фукушима
През пролетта на 2011 година за доста японски жители завършва почивката и се появява непредвиденият смут. Малко от тях обаче знаят, че най-голямото земетресение в историята на страната им ще се случи тъкмо тогава край източното крайбрежие.
Земетресението с магнитуд 9,0 по Рихтер е станало в 14:46 ч. локално време и е било с такава мощ, че е провокирало изместване на земната ос. То оказва се като " Голямото земетресение в Източна Япония ".
Земетресението провокира голямо цунами с височина 46 фута, което бързо се насочва към континента. Само с 10-минутно предизвестие жителите се пробват да избягат от брега. Гигантската вълна погълна цели градове, което докара до гибелта на над 18 000 души.
На към 60 благи южно от епицентъра се намира атомната електроцентрала " Фукушима Даичи ". Цунамито се оправи с морската отбрана на централата и наводни реакторите. Генераторите, които изпомпват охлаждащата течност към дейните зони, отхвърлиха, което докара до нуклеарен разпад в три от реакторите. Последвалите водородни детонации повредиха постройките, а радиоактивни материали изтекоха в атмосферата и околния Тихи океан.
Японското държавно управление афишира все по-голяма зона за евакуация към централата, която доближава радиус от 12,5 благи, което води до изселването на над 150 000 поданици. Ядрената злополука е класифицирана като седма степен по Международната канара за нуклеарни събития, като се причислява към единствено една друга повреда, получила такава оценка - злополуката в Чернобил през 1986 година Светът беше изправен пред следващото ужасяващо нуклеарно замърсяване и чакаше със спотаен мирис.
Японското държавно управление, дружно с оператора на централата Tokyo Electric Power Company (TEPCO), се втурнаха да овладяват случая. Подобно на 600 000 служащи по обеззаразяването, известни като " ликвидатори ", които бяха привлечени да оказват помощ за почистването след повредата в Чернобил, хиляди японски служащи рискуваха живота си през идващите месеци, с цел да стабилизират и почистят централата.
За един пенсиониран инженер и оживял от рак, Ясутеру Ямада, мисълта за всички тези младежи, които се излагат на заплаха, просто няма смисъл и той се заклева да направи нещо по въпроса. Г-н Ямада стартира да разгласява, че желае да събере група от квалифицирани пенсионери-доброволци, които биха били подготвени да отидат в електроцентралата във Фукушима. Доброволците заваляха и не след дълго беше основан Корпусът на квалифицираните ветерани за Фукушима (КВВФ).
До лятото на 2011 година групата е събрала над 400 някогашни техници, инженери и някогашни служащи от електроцентралата, всички на възраст над 60 години. Г-н Ямада стартира да лобира пред японското държавно управление да позволи на неговата група да заеме мястото на младите, които сега работят в електроцентралата във Фукушима. За господин Ямада това беше разумно решение.
" Аз съм на 72 години и евентуално ми остават приблизително сред 13 и 15 години живот " - сподели господин Ямада през 2011 година " Дори да бъда изложен на радиация, развиването на рак може да отнеме 20, 30 или повече години. Затова ние, по-възрастните, имаме по-малък късмет да се разболеем от рак ".
Японското държавно управление обаче отхвърли първичното си предложение за помощ. Гоши Хосоно, специфичният консултант на държавното управление по въпросите на нуклеарната рецесия, обществено ги назова " корпусът на самоубийците ", макар че позицията му се смекчи, когато светът разбра за историята на смелите доброволци. Скоро държавното управление и TEPCO обществено благодариха на SVCF за предлагането, макар че упорстваха, че разполагат с задоволително служащи, с цел да овладеят рецесията.
Започват съпоставения с японските водачи камикадзе от Втората международна война, което провокира разочарованието на доста от членовете на SVCF. Искам да престанат да ни назовават " самоубийци " или камикадзета - сподели членът на SVCF Масааки Такахаши. " Ние не вършим нищо особено. Просто считам, че би трябвало да направя нещо и не мога да разреша това да вършат единствено млади хора'.
Г-н Ямада споделя това мнение. Не считам, че съм изключително специфичен - сподели той. " Повечето японци имат това възприятие в сърцето си. Въпросът е дали ще пристъпиш напред, или ще останеш обратно и ще гледаш. За да направиш тази крачка, ти би трябвало доста храброст, само че се надявам, че това ще бъде ужасно прекарване. Повечето японци желаят да оказват помощ по всевъзможен метод.
С наближаването на средата на лятото дефицитът на служащи в завода доближава сериозни равнища. Хосоно трансформира мнението си и се обръща към господин Ямада и неговите доброволци. Изглежда, че техният миг е настъпил.
Хората, които са подготвени да пожертват всекидневието си, с цел да оказват помощ на нацията да позволи тези проблеми, са скъпи - сподели Хосоно пред кореспонденти. Г-н Ямада беше поканен да извърши предварителни инспекции и да помогне за проектирането на сурогат на разрушената система за изстудяване на реактора.
След първичната ревизия SVCF се надява, че вратите на централата ще бъдат отворени за тях. Това не се случи.
Година след повредата SVCF наброява 700 дейни членове и е приета за организация, предоставяща публични услуги. Въпреки това членовете на организацията остават разочаровани и оставени в незнание от управляващите. Г-н Ямада предприе обиколка в Съединени американски щати с вярата, че Америка ще окаже напън върху японското държавно управление да спре да разчита на млади служащи за почистването на Фукушима.
" TEPCO.... не мисли за 10 години напред. Там, където има работа, която би трябвало да се свърши, тя би трябвало да се извърши от хората, за които рискът е минимален ", повтори позицията си пред света господин Ямада.
В отговор представител на TEPCO съобщи, че " нямат политика на предпочитане на по-възрастни служащи в области, свързани с излагане на радиация " и съобщи, че просто не са намерили потребна роля за SVCF.
Г-н Ямада продължаваше да таи вяра, че неговата група от пенсионирани доброволци ще бъде призована да помогне. Времето обаче не беше на негова страна и съгласно уеб страницата на SVCF господин Ямада е умрял през юни 2014 година
Въпреки че апелът по този начин и не идва, SVCF продължава да работи интензивно и до през днешния ден, като управлява обществени и просветителни планове, свързани с продължаващото разчистване на Фукушима, което съгласно управляващите може да отнеме още 40 години.
Земетресението с магнитуд 9,0 по Рихтер е станало в 14:46 ч. локално време и е било с такава мощ, че е провокирало изместване на земната ос. То оказва се като " Голямото земетресение в Източна Япония ".
Земетресението провокира голямо цунами с височина 46 фута, което бързо се насочва към континента. Само с 10-минутно предизвестие жителите се пробват да избягат от брега. Гигантската вълна погълна цели градове, което докара до гибелта на над 18 000 души.
На към 60 благи южно от епицентъра се намира атомната електроцентрала " Фукушима Даичи ". Цунамито се оправи с морската отбрана на централата и наводни реакторите. Генераторите, които изпомпват охлаждащата течност към дейните зони, отхвърлиха, което докара до нуклеарен разпад в три от реакторите. Последвалите водородни детонации повредиха постройките, а радиоактивни материали изтекоха в атмосферата и околния Тихи океан.
Японското държавно управление афишира все по-голяма зона за евакуация към централата, която доближава радиус от 12,5 благи, което води до изселването на над 150 000 поданици. Ядрената злополука е класифицирана като седма степен по Международната канара за нуклеарни събития, като се причислява към единствено една друга повреда, получила такава оценка - злополуката в Чернобил през 1986 година Светът беше изправен пред следващото ужасяващо нуклеарно замърсяване и чакаше със спотаен мирис.
Японското държавно управление, дружно с оператора на централата Tokyo Electric Power Company (TEPCO), се втурнаха да овладяват случая. Подобно на 600 000 служащи по обеззаразяването, известни като " ликвидатори ", които бяха привлечени да оказват помощ за почистването след повредата в Чернобил, хиляди японски служащи рискуваха живота си през идващите месеци, с цел да стабилизират и почистят централата.
За един пенсиониран инженер и оживял от рак, Ясутеру Ямада, мисълта за всички тези младежи, които се излагат на заплаха, просто няма смисъл и той се заклева да направи нещо по въпроса. Г-н Ямада стартира да разгласява, че желае да събере група от квалифицирани пенсионери-доброволци, които биха били подготвени да отидат в електроцентралата във Фукушима. Доброволците заваляха и не след дълго беше основан Корпусът на квалифицираните ветерани за Фукушима (КВВФ).
До лятото на 2011 година групата е събрала над 400 някогашни техници, инженери и някогашни служащи от електроцентралата, всички на възраст над 60 години. Г-н Ямада стартира да лобира пред японското държавно управление да позволи на неговата група да заеме мястото на младите, които сега работят в електроцентралата във Фукушима. За господин Ямада това беше разумно решение.
" Аз съм на 72 години и евентуално ми остават приблизително сред 13 и 15 години живот " - сподели господин Ямада през 2011 година " Дори да бъда изложен на радиация, развиването на рак може да отнеме 20, 30 или повече години. Затова ние, по-възрастните, имаме по-малък късмет да се разболеем от рак ".
Японското държавно управление обаче отхвърли първичното си предложение за помощ. Гоши Хосоно, специфичният консултант на държавното управление по въпросите на нуклеарната рецесия, обществено ги назова " корпусът на самоубийците ", макар че позицията му се смекчи, когато светът разбра за историята на смелите доброволци. Скоро държавното управление и TEPCO обществено благодариха на SVCF за предлагането, макар че упорстваха, че разполагат с задоволително служащи, с цел да овладеят рецесията.
Започват съпоставения с японските водачи камикадзе от Втората международна война, което провокира разочарованието на доста от членовете на SVCF. Искам да престанат да ни назовават " самоубийци " или камикадзета - сподели членът на SVCF Масааки Такахаши. " Ние не вършим нищо особено. Просто считам, че би трябвало да направя нещо и не мога да разреша това да вършат единствено млади хора'.
Г-н Ямада споделя това мнение. Не считам, че съм изключително специфичен - сподели той. " Повечето японци имат това възприятие в сърцето си. Въпросът е дали ще пристъпиш напред, или ще останеш обратно и ще гледаш. За да направиш тази крачка, ти би трябвало доста храброст, само че се надявам, че това ще бъде ужасно прекарване. Повечето японци желаят да оказват помощ по всевъзможен метод.
С наближаването на средата на лятото дефицитът на служащи в завода доближава сериозни равнища. Хосоно трансформира мнението си и се обръща към господин Ямада и неговите доброволци. Изглежда, че техният миг е настъпил.
Хората, които са подготвени да пожертват всекидневието си, с цел да оказват помощ на нацията да позволи тези проблеми, са скъпи - сподели Хосоно пред кореспонденти. Г-н Ямада беше поканен да извърши предварителни инспекции и да помогне за проектирането на сурогат на разрушената система за изстудяване на реактора.
След първичната ревизия SVCF се надява, че вратите на централата ще бъдат отворени за тях. Това не се случи.
Година след повредата SVCF наброява 700 дейни членове и е приета за организация, предоставяща публични услуги. Въпреки това членовете на организацията остават разочаровани и оставени в незнание от управляващите. Г-н Ямада предприе обиколка в Съединени американски щати с вярата, че Америка ще окаже напън върху японското държавно управление да спре да разчита на млади служащи за почистването на Фукушима.
" TEPCO.... не мисли за 10 години напред. Там, където има работа, която би трябвало да се свърши, тя би трябвало да се извърши от хората, за които рискът е минимален ", повтори позицията си пред света господин Ямада.
В отговор представител на TEPCO съобщи, че " нямат политика на предпочитане на по-възрастни служащи в области, свързани с излагане на радиация " и съобщи, че просто не са намерили потребна роля за SVCF.
Г-н Ямада продължаваше да таи вяра, че неговата група от пенсионирани доброволци ще бъде призована да помогне. Времето обаче не беше на негова страна и съгласно уеб страницата на SVCF господин Ямада е умрял през юни 2014 година
Въпреки че апелът по този начин и не идва, SVCF продължава да работи интензивно и до през днешния ден, като управлява обществени и просветителни планове, свързани с продължаващото разчистване на Фукушима, което съгласно управляващите може да отнеме още 40 години.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ