САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара
През последните години тематиката за галактическата стратегия на Китай притегля все по-голямо внимание. Страната реализира обилни триумфи, образец за което е завършването на галактическата станция „ Тянгун “. Това достижение, съчетано с упоритостите на Пекин да изпрати тайконавт на Марс, образно показват, че азиатската страна се стреми да измести Съединени американски щати от позицията им на водеща галактическа мощ. Според редица специалисти, постигането на тази цел е изцяло изпълнима задача. През август предходната година Пентагонът даже предвижда, че Китай ще надмине Съединени американски щати по галактически качества през 2045 година
China space station: Astronauts record first 24 hours in space
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Проект 863
Китайската галактическа стратегия започва през 1986 година, когато тогавашният водач на страната Дън Сяопин дава утвърждението си за така наречен Проект 863. Той цели развиването на науките и технологиите, което включва проекти за пилотиран галактически транспортен съд. Началото било придружено от редица провали. Ракетите не изхвърчали или избухвали, а създаването на нови технологии вървяло постепенно. Постепенно, обаче, това почнало да се трансформира, като американски компании помогнали на Китай да откри решения на някои от своите най-сериозни проблеми. Любопитна детайлност е, че измежду въпросните компании е „ Боинг “. Заради съдействието си с Пекин, през 2003 година тя заплати санкции в размер на 32 млн. $ за нарушение на американските закони за надзор върху износа на оръжия и технологии.
През 2011 година Конгресът на Съединени американски щати забрани харченето на средства за съдействие с Китай, с изключение на при строго избрани условия. Това стана вследствие на евентуална кражба на технологии и нарушавания на човешките права, което на собствен ред блокира пътя на страната към присъединяване в МКС. „ Китайската галактическа стратегия се развива бързо. Страната организира научни проучвания, ползва нови способи и създава съвременни технологии. Това не е изключително изненадващо. Тя към този момент е със статут на суперсила във връзка с ракетните технологии и разполага с внушителни благоприятни условия. Това е резултат от един дълъг развой, почнал още през 50-те години на предишния век, когато Китай се снабди със руски ракетни технологии “, съобщи за Vesti.bg професорът по галактическо инженерство Майк Грънтман от университета в Южна Калифорния.
China is building capabilities that put most U.S. space assets at risk, and China sees the domain as crucial to their military strategy, according to the head of the U.S. Space Command
— Reuters (@Reuters)
Превъзходството на Съединени американски щати
Въпреки бързите темпове, с които се развива китайската галактическа стратегия, превъзходството на Съединени американски щати към сегашния миг е несъмнено. Статистиката е повече от красноречива: към Земята има общо 5465 функциониращи спътници. От тях, 3433 са американски, а едвам 541 – китайски. Съединени американски щати също по този начин разполагат със седем стартови площадки за изстрелване на галактически апарати, а 13 други са в развой на създаване. Китай разполага с четири сходни уреди и възнамерява да сътвори още две. Не на последно място, бюджетът на американската галактическа стратегия е близо 60 милиарда $, а азиатската страна заделя малко над 16 милиарда $ в тази сфера.
Тук би трябвало да бъде маркирано още нещо значимо: апаратите, които изстрелват Съединени американски щати и Китай, са доста разнообразни. През 2021 година, да вземем за пример, Пекин даде старт на 55 орбитални задачи, а Вашингтон – на 51. Около 84 % от потребния товар, изстрелян от Китай, е държавна благосъстоятелност или има военни приложения. Междувременно, 61 на 100 от американските задачи са с научни или търговски цели – най-вече за наблюдения на Земята или свързани с телекомуникациите. Космическите станции са друга значима тематика. От 90-те години на предишния век Съединени американски щати си сътрудничат с 14 други страни по отношение на употребата на МКС. Тази станция, обаче, към този момент е на 24 години и в близко бъдеще ще бъде „ пенсионирана “ (предполага се, че тя ще действа до 2030 г.). Китайската станция „ Тянгун “ на собствен ред е доста по-модерна, само че и доста по-малка – разполага с едвам три модула, до момента в който МКС има 16. Пекин към момента я употребява независимо, въпреки че предложения и други страни да се причислят към плана.
Hundreds of miles above earth, China made history with the first spacewalk outside its Tiangong station
— Reuters (@Reuters)
На фона на конкуренцията сред Китай и Съединени американски щати, други страни също имат съществени упоритости. Сред тях е Индия, която има намерение да реализира нова задача до Луната и да изпрати свои астронавти в космоса. Южна Корея, Израел, Обединените арабски емирства, Япония и Турция също възнамеряват полети до нашия натурален сателит. „ Не бива да се не помни и ролята на Русия “, счита проф. Грънтман. „ Страната към момента е значителен фактор в областта на галактическите проучвания, въпреки че въздействието ѝ понижава. Основната причина за това е слабата ѝ стопанска система. Технологично напредналата Европа на собствен ред няма изключително огромно предпочитание да се ангажира с галактическия бранш. Единствено Франция и Германия се приближават до разноските на Съединените щати. Повечето европейски страни, а и Япония, харчат сред четири и шест пъти по-малко средства (като част от техния БВП) от Съединени американски щати “, прибавя той.
Сблъсък на суперсили
„ Космическата конкуренция сред Съединени американски щати и Китай е реалност, въпреки че нито една от двете страни не признава това публично. Тя обгръща както сферата на научните проучвания и вероятностите пред така наречен галактически туризъм, по този начин и военния бранш “, означи за Vesti.bg проф. Рам Джаку от университета „ Макгил “ в Монреал, Квебек.
На същото мнение е и проф. Грънтман. „ Космосът още веднъж се трансформира в област, която е извънредно значима от позиция на геополитическата конкуренция, както и за националната сигурност и демонстрирането на икономическо и софтуерно предимство. Очевидно е, че Китай се стреми да измести Съединени американски щати от позицията им на водеща суперсила. Евентуален спор сред тези две страни безспорно би обхванал и космоса, защото армиите им от ден на ден разчитат на него за връзки, прецизна навигация, разузнаване, ориентиране на оръжия, както и за воденето на така наречен кибервойна “, счита той.
Малко по-различно е мнението на проф. Джим Бел, който е съосновател на Института за галактически проучвания MILO. За Vesti.bg той акцентира, че в основата на конкуренцията сред Вашингтон и Пекин стои стремежът им за икономическо предимство.
„ По мое мнение, Съединени американски щати (както и Европа, а и останалите западни демокрации) не са в галактическа конкуренция с Китай. По-скоро бих споделил, че ставаме очевидци на яростен стопански конфликт сред Изтока и Запада, фокусиран върху технологиите и метода, по който те въздействат върху актуалното ни общество. Що се отнася до галактическите задачи, те безспорно са значима част от този конфликт “, обобщава проф. Бел.
China space station: Astronauts record first 24 hours in space
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Проект 863
Китайската галактическа стратегия започва през 1986 година, когато тогавашният водач на страната Дън Сяопин дава утвърждението си за така наречен Проект 863. Той цели развиването на науките и технологиите, което включва проекти за пилотиран галактически транспортен съд. Началото било придружено от редица провали. Ракетите не изхвърчали или избухвали, а създаването на нови технологии вървяло постепенно. Постепенно, обаче, това почнало да се трансформира, като американски компании помогнали на Китай да откри решения на някои от своите най-сериозни проблеми. Любопитна детайлност е, че измежду въпросните компании е „ Боинг “. Заради съдействието си с Пекин, през 2003 година тя заплати санкции в размер на 32 млн. $ за нарушение на американските закони за надзор върху износа на оръжия и технологии.
През 2011 година Конгресът на Съединени американски щати забрани харченето на средства за съдействие с Китай, с изключение на при строго избрани условия. Това стана вследствие на евентуална кражба на технологии и нарушавания на човешките права, което на собствен ред блокира пътя на страната към присъединяване в МКС. „ Китайската галактическа стратегия се развива бързо. Страната организира научни проучвания, ползва нови способи и създава съвременни технологии. Това не е изключително изненадващо. Тя към този момент е със статут на суперсила във връзка с ракетните технологии и разполага с внушителни благоприятни условия. Това е резултат от един дълъг развой, почнал още през 50-те години на предишния век, когато Китай се снабди със руски ракетни технологии “, съобщи за Vesti.bg професорът по галактическо инженерство Майк Грънтман от университета в Южна Калифорния.
China is building capabilities that put most U.S. space assets at risk, and China sees the domain as crucial to their military strategy, according to the head of the U.S. Space Command
— Reuters (@Reuters)
Превъзходството на Съединени американски щати
Въпреки бързите темпове, с които се развива китайската галактическа стратегия, превъзходството на Съединени американски щати към сегашния миг е несъмнено. Статистиката е повече от красноречива: към Земята има общо 5465 функциониращи спътници. От тях, 3433 са американски, а едвам 541 – китайски. Съединени американски щати също по този начин разполагат със седем стартови площадки за изстрелване на галактически апарати, а 13 други са в развой на създаване. Китай разполага с четири сходни уреди и възнамерява да сътвори още две. Не на последно място, бюджетът на американската галактическа стратегия е близо 60 милиарда $, а азиатската страна заделя малко над 16 милиарда $ в тази сфера.
Тук би трябвало да бъде маркирано още нещо значимо: апаратите, които изстрелват Съединени американски щати и Китай, са доста разнообразни. През 2021 година, да вземем за пример, Пекин даде старт на 55 орбитални задачи, а Вашингтон – на 51. Около 84 % от потребния товар, изстрелян от Китай, е държавна благосъстоятелност или има военни приложения. Междувременно, 61 на 100 от американските задачи са с научни или търговски цели – най-вече за наблюдения на Земята или свързани с телекомуникациите. Космическите станции са друга значима тематика. От 90-те години на предишния век Съединени американски щати си сътрудничат с 14 други страни по отношение на употребата на МКС. Тази станция, обаче, към този момент е на 24 години и в близко бъдеще ще бъде „ пенсионирана “ (предполага се, че тя ще действа до 2030 г.). Китайската станция „ Тянгун “ на собствен ред е доста по-модерна, само че и доста по-малка – разполага с едвам три модула, до момента в който МКС има 16. Пекин към момента я употребява независимо, въпреки че предложения и други страни да се причислят към плана.
Hundreds of miles above earth, China made history with the first spacewalk outside its Tiangong station
— Reuters (@Reuters)
На фона на конкуренцията сред Китай и Съединени американски щати, други страни също имат съществени упоритости. Сред тях е Индия, която има намерение да реализира нова задача до Луната и да изпрати свои астронавти в космоса. Южна Корея, Израел, Обединените арабски емирства, Япония и Турция също възнамеряват полети до нашия натурален сателит. „ Не бива да се не помни и ролята на Русия “, счита проф. Грънтман. „ Страната към момента е значителен фактор в областта на галактическите проучвания, въпреки че въздействието ѝ понижава. Основната причина за това е слабата ѝ стопанска система. Технологично напредналата Европа на собствен ред няма изключително огромно предпочитание да се ангажира с галактическия бранш. Единствено Франция и Германия се приближават до разноските на Съединените щати. Повечето европейски страни, а и Япония, харчат сред четири и шест пъти по-малко средства (като част от техния БВП) от Съединени американски щати “, прибавя той.
Сблъсък на суперсили
„ Космическата конкуренция сред Съединени американски щати и Китай е реалност, въпреки че нито една от двете страни не признава това публично. Тя обгръща както сферата на научните проучвания и вероятностите пред така наречен галактически туризъм, по този начин и военния бранш “, означи за Vesti.bg проф. Рам Джаку от университета „ Макгил “ в Монреал, Квебек.
На същото мнение е и проф. Грънтман. „ Космосът още веднъж се трансформира в област, която е извънредно значима от позиция на геополитическата конкуренция, както и за националната сигурност и демонстрирането на икономическо и софтуерно предимство. Очевидно е, че Китай се стреми да измести Съединени американски щати от позицията им на водеща суперсила. Евентуален спор сред тези две страни безспорно би обхванал и космоса, защото армиите им от ден на ден разчитат на него за връзки, прецизна навигация, разузнаване, ориентиране на оръжия, както и за воденето на така наречен кибервойна “, счита той.
Малко по-различно е мнението на проф. Джим Бел, който е съосновател на Института за галактически проучвания MILO. За Vesti.bg той акцентира, че в основата на конкуренцията сред Вашингтон и Пекин стои стремежът им за икономическо предимство.
„ По мое мнение, Съединени американски щати (както и Европа, а и останалите западни демокрации) не са в галактическа конкуренция с Китай. По-скоро бих споделил, че ставаме очевидци на яростен стопански конфликт сред Изтока и Запада, фокусиран върху технологиите и метода, по който те въздействат върху актуалното ни общество. Що се отнася до галактическите задачи, те безспорно са значима част от този конфликт “, обобщава проф. Бел.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ