Ще бъдем ли свидетели на други държави (освен САЩ), които ще успеят да изпратят космически апарати към Марс?
През последните години вести от НАСА още веднъж попадат на предните страници на вестници и в централните новинарски излъчвания – неслучайно, имайки поради триумфите на американската безпилотна стратегия. НАСА е единствената галактическа организация, която сполучливо е изпращала на повърхността на Марс спускаеми апарати. През последните 20 години има единствено една сполучлива неамериканска галактическа задача до Марс – орбиталната задача на Европейската галактическа организация “Марс Експрес ”, като ЕКА е галактическо обединяване на доста европейски страни.
Ще бъдем ли очевидци на друга страна с изключение на Съединени американски щати, чиято държавна галактическа организация или някоя нейна частна корпорация ще успее да посети Червената планета?
През последните 25 години имаше няколко опита на други страни да изпратят галактически апарати към Марс – това бяха – изстрелването на “Нозоми ” от Япония през 1998 година, полетът на “Бийгъл 2 ” (построен във Великобритания) през 2003 година, полетите на “Марс 96 ” и “Фобос-Грунт ” надлежно през 1996 и 2011 година, и прикачената към “Фобос-Грунт ” китайска автоматизирана междупланетна станция “Юнгуо 1 ”.
Нито един от гореспоменатите планове не беше сполучлив и всички до един приключиха с неуспех.
Следващият претендент за проучването на Марс е Индийската галактическа изследователска организация – ИСРО. Малък галактически уред ще се насочи към Червената планета през октомври или ноември тази година. Но има ли Индия някакъв късмет, като знаем, че Марс е гробище за галактически апарати и през последните години единствено НАСА и ЕКА са успявали?
Индийската орбитална автоматизирана междупланетна станция, която ще излети към Марс през октомври или ноември 2013 година Photo credit: ISRO/Glen Nagle
Каквито и да са възможностите, ясно е, че в случай че Индия успее, това ще е невероятна реклама за страната и страховит мотив за горделивост за локалните учени! Неслучайно Мадхаван Наир, някогашният началник на ИСРО, показа, че съгласно него индийската задача до Марс е предопределена на първо място да бъде обществена сензация – коментар, който докара до отрицателни медиини реакции по понятни аргументи. Все отново в днешно време проучването на космоса би следвало да е на първо място свястно, да повлиява позитивно развиването на човечеството, а не просто да бъде скъпа реклама. По-късно галактически дейци в Индия показаха опровергаване и подчертаха, че са съществени в желанието си да учат Червената планета.
Има редица аргументи за какво множеството от неамериканските планове до Марс през последните години са се провалили. На първо място бюджетът на НАСА, въпреки и съществено орязан от политици през миналите години, продължава да е относително висок спрямо бюджета на останалите галактически организации. Разбира се, тук доста хора не биха се съгласили с мен и биха споделили, че това е неопределено съпоставяне, като би трябвало да се вземат поради и други фактори – като стопанските системи на другите страни, заплащането на работна ръка и така нататък Независимо от всичко към този момент само НАСА безпроблемно финансира марсианската си стратегия.
Малко или доста, неуспехите на “Марс 96 ” и “Фобос-Грунт ” (а около него и на “Юнгуо 1 ”) са разследване от незадоволително финансиране. Русия дълги години се възстановяваше от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и това отлагаше развиването и създаването на галактически планове. Нещо повече – след краха на Съюз на съветските социалистически републики огромна част от галактическия бранш остана нереформиран, наблюдаваше се отлив на фрагменти от галактическия бранш. Когато една страна като Русия в продължение на дълги години не изпраща задачи до Луната и Марс, част от познанието и насъбрания опит също се губи – някои хора напущат, други се пенсионират, трети си отиват от този свят по натурален път (нещо сходно е следено и в НАСА – организацията не изпраща задачи до Марс в продължение на повече от 15 години след полетите на “Вайкинг ” през 1975 и доста от практиките би трябвало да бъдат “преоткрити ” – през 90-те години НАСА също има голям брой провали на марсиански мисии). Допускани са съществени пропуски – да вземем за пример в качеството на употребяваната електроника.
“Бийгъл 2 ” – дребният великобритански спускаем уред, който трябваше да кацне на Марс в края на 2003 година, се провали, тъй като не беше извършен като независима задача, а беше третиран единствено като един от многото принадлежности на “Марс Експрес ”. Апаратът хвърча през 2003 година, прикачен към “Марс Експрес ”, след което трябваше да се отдели няколко дни преди кацането и да стартира независим полет. Тъй като “Бийгъл 2 ” не беше оборудван с инсталация за предаване на телеметрична информация в действително време, никой не разбра къде тъкмо полетът се провали. Горчив урок, който НАСА бяха усвоили по-рано, при злополуката на “Марс Полър Лендър ” през 1999 година, само че от който великобританският екип по този начин не се беше поучил. Много други неща станаха ясни след злополуката – като да вземем за пример през 2000 Европейската галактическа организация е била помолила НАСА да оцени плана “Бийгъл 2 ” и американските експерти открили, че масата на апарата е била прекомерно дребна, а апаратът е бил прекомерно “комплексен и трошлив ”…
Ами японската галактическа сонда “Нозоми ”, която отлита през 1998 година? Историята е извънредно забавна. Тъй като японската ракета не е в положение да форсира апарата непосредствено към Марс, определена е траектория на облитания на Луната и няколко гравитационни маневри с облитания на Земята… Някъде тук се объркват нещата – проблематичен клапан води до загуба на гоиво и “Нозоми ” излетява в неправилна траектория. Японски експерти съумяват да върнат апарата на вярната орбита и възнамеряват нов опит за постигане на Марс през 2003 година, само че до тогава той остава напълно без гориво…
Виджаме доста аргументи за какво другите задачи са се проваляли през годините.
Ще успее ли Индия там, където другите не съумяха?
Повод за оптимизъм има – индийската ракета-носител PSLV е надеждна и не се чакат неприятни изненади при изстрелването. Нещо повече – Индия има опит в изпращането на апарати оттатък околоземна орбита – а през 2008 година индийската сонда “Чандраян 1 ” доближи Луната.
Така че мотив за оптимизъм има. Можем единствено да стискаме палци и да пожелаем триумф полетът да бъде сполучлив. Надявам се в бъдеще да има от ден на ден държавни организации и частни галактически организации освен от Съединени американски щати, само че и от други страни, които учат Марс!
