Иван Брегов: Възможно и неразумно
През последните дни сензационно проехтява възраждането на две мъртви правни фигури – Пленумът на Висшия правосъден съвет и надзорът за правда, упражняван от основния прокурор. Последните промени на Конституцията трансформираха общия съвет на съдии, прокурори и следователи в два обособени административни органа.
Спорният въпрос за надзора за правда откри своето несъмнено позволение – беше анулиран на конституционно равнище. Така необятното пълномощие на държавното обвиняване за интервенция от името на страната в сфери на обществения живот, нямащи нищо общо с обвинителните и проверяващите функционалности, за малко се връща.
Важно е да отбележим, че и двете промени имат за цел да подкрепят чисто административни процеси
до момента в който бъде признато изменението на Закона за правосъдната власт в осъществяване на настоящите конституционни текстове. Така след единствено няколко месеца тази законодателна пакост няма да има изключително значение. А до тогава все някой въз основата на законова делегация би трябвало да управлява бюджетните въпроси на съдилищата и прокуратурата /за елементи виж мнението на Върховен касационен съд тук/.
И пределно ясно е на всички, че с нормативен акт от по-ниска степен не може да бъде променен подобен от по-висока. Със закон не можете да отмените най-висшия държавен юридически акт – конституцията. Но имиджовите вреди ще се помнят дълго.
Можеше ли да не се стигне дотук?
Да – в случай че Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България не беше гласуван сред обособените четения единствено за седмица. Тогава самата дирекция „ Законодателство “ в Народното събрание би имала времето да прегледа всички текстове. А да не приказваме, в случай че бе проведено пълноценно обществено разискване на текстовете с професионалните среди.
И тук идва другият въпрос. Дали неприятната законодателна техника не издава неприятен държавнически нрав, един тип реституция на най-неприятните години на законодателстване, 2017 – 2021 година Тогава със закон се преразглеждаха и решения на Конституционния съд и тълкувателната процедура на Върховния касационен съд.
А предвидимото и непротиворечиво законодателство е точно главен белег на правовата страна – тази, която стои надалеч от имитативното политическо държание, прикрито зад празни изречения като правосъдна промяна, евроатлантизъм и всичко от този ред.
Последвайте канала на
Спорният въпрос за надзора за правда откри своето несъмнено позволение – беше анулиран на конституционно равнище. Така необятното пълномощие на държавното обвиняване за интервенция от името на страната в сфери на обществения живот, нямащи нищо общо с обвинителните и проверяващите функционалности, за малко се връща.
Важно е да отбележим, че и двете промени имат за цел да подкрепят чисто административни процеси
до момента в който бъде признато изменението на Закона за правосъдната власт в осъществяване на настоящите конституционни текстове. Така след единствено няколко месеца тази законодателна пакост няма да има изключително значение. А до тогава все някой въз основата на законова делегация би трябвало да управлява бюджетните въпроси на съдилищата и прокуратурата /за елементи виж мнението на Върховен касационен съд тук/.
И пределно ясно е на всички, че с нормативен акт от по-ниска степен не може да бъде променен подобен от по-висока. Със закон не можете да отмените най-висшия държавен юридически акт – конституцията. Но имиджовите вреди ще се помнят дълго.
Можеше ли да не се стигне дотук?
Да – в случай че Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България не беше гласуван сред обособените четения единствено за седмица. Тогава самата дирекция „ Законодателство “ в Народното събрание би имала времето да прегледа всички текстове. А да не приказваме, в случай че бе проведено пълноценно обществено разискване на текстовете с професионалните среди.
И тук идва другият въпрос. Дали неприятната законодателна техника не издава неприятен държавнически нрав, един тип реституция на най-неприятните години на законодателстване, 2017 – 2021 година Тогава със закон се преразглеждаха и решения на Конституционния съд и тълкувателната процедура на Върховния касационен съд.
А предвидимото и непротиворечиво законодателство е точно главен белег на правовата страна – тази, която стои надалеч от имитативното политическо държание, прикрито зад празни изречения като правосъдна промяна, евроатлантизъм и всичко от този ред.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ