Да продължиш да образоваш момичета: Малките битки срещу режима в Афганистан
През последните 40 години Афганистан е по-скоро територия, в сравнение с страна съгласно актуалните стандарти.
Още от дните на руското навлизане до момента този регион остава раздорен, а спокойните години за миналия съвсем половин век, са прекомерно къси.
Съветските войски напущат страната през 1989 година след десетгодишни несполучливи опити да открият надзор върху нея.
Следва революция сред талибаните и просъветския режим, подкрепян от Кремъл. Талибаните побеждават и взимат властта, само че единствено няколко години по-късно Афганистан се трансформира в леговище за Осама бин Ладен и Ал Кайда.
След атентатите от 11 септември страната е окупирана от американски войски. Те остават чак до август 2021 година
Днес на власт още веднъж са талибаните.
Това е в резюме афганистанската история от последните няколко десетилетия. Тя може да бъде разказана и още по-сбито – принуждение, кръв, съсипия, безизходност.
Ако безусловно би трябвало да се търси позитивното, може да се каже, че след американското евакуиране през 2021 година страната се ръководи независимо.
Но по-важният аспект е каква е цената на това самоуправление.
Според афганистанските закони Парасто Хаким е нарушител. Вероятно по тази причина подскача от нерешителност, когато на вратата се чука и със свито сърце оглежда стаята, цялостна с девойки.
Най-вероятно извън са талибаните.
Хаким отваря вратата. Отвън стоят петима мъже. Дошли са за инспекция. Жената знае, че нарушава законите, тъй като стаята не е цялостна с девойки инцидентно. Това е едно от „ подземните “ учебни заведения в Афганистан. Група запалянковци, лишени от възприятие за самозапазване, се пробват да образоват децата.
Ученичките са авансово инструктирани – гледат в земята и не дават отговор, даже в случай че талибаните ги попитат нещо, написа CNN.
Вместо тях приказва Хаким. След като не съумяват да съберат никаква информация от децата, талибаните си потеглят. До идващия път, когато може и да не им се размине.
Хаким е на 25 години и това не е същинското й име. Заедно с други към 150 души, те обезпечават образование на 400 девойки в общо осем афганистански провинции.
През лятото на 2021 година Хаким с смут следи завръщането на власт на талибаните. Известни със силовото налагане на радикалния ислям като държавна и социална идеология, първоначално те сякаш дават някакви обещания, че ще съблюдават човешките права.
Западните страни, Съединени американски щати и Европейски Съюз са изключително загрижени за дамите и девойките. Талибаните дават обещание отбрана против насилието и споделят, че образованието ще е право на всички, без значение от пола им.
Много скоро излиза наяве, че са излъгали.
Вместо да им се разреши да работят и да посещават университети, скоро стартира налагане на остарелия модел – дамата е нищо без мъжа, нейното място е у дома, с цел да ражда деца и да се грижи за фамилията.
Момичетата могат да учат най-вече до шести клас. После им е неразрешено да работят в държавната администрация, а в границите на последната година са затворени всички салони за хубост в страната, в които до тогава прехранване намират към 60 000 дами.
Да продължи да образова девойки, за Хаким е борба против режима. Тя се свързва със своята другарка Мериам, която е учителка и я притегля за идеята. Скоро мълвата се разчува и ученичките стават от ден на ден. Преподават им британски, математика и на практика умения като шиене и бродиране.
След установяването на новия режим в Афганистан се регистрира растеж в броя на самоубийствата измежду дами.
Освен това се виждат от ден на ден случаи на меланхолия, тревога и други сходни положения. Според Хаким доста девойки просто не желаят да стоят затворени у дома и са подготвени да вървят в учебното заведение даже и в почивни дни, когато преподавател няма.
Всичко се повтаря, споделя известната покровителка за правата на дамите Фавзия Кофи. След като талибаните се завръщат тя напуща страната и в този момент живее в заточение. В средата на 90-те по време на предходния режим дамите са изправени пред същите компликации, спомня си тя. И Кофи, както Хаким, отваря нелегално учебно заведение за девойки. През 2005 година тя стана първата жена, определена в афганистанския парламент.
Историята на Кофи е единствено един образец за съумяла жена. В Афганистан те се броят на пръсти, само че това не значи, че нямат капацитет. За момента обаче властта на талибаните поставя огромни старания да ги държи надалеч от съвсем всичко, което би им помогнало в живота и би ги предиздвикало да изискат да са освен това от майки и домакини.
Още от дните на руското навлизане до момента този регион остава раздорен, а спокойните години за миналия съвсем половин век, са прекомерно къси.
Съветските войски напущат страната през 1989 година след десетгодишни несполучливи опити да открият надзор върху нея.
Следва революция сред талибаните и просъветския режим, подкрепян от Кремъл. Талибаните побеждават и взимат властта, само че единствено няколко години по-късно Афганистан се трансформира в леговище за Осама бин Ладен и Ал Кайда.
След атентатите от 11 септември страната е окупирана от американски войски. Те остават чак до август 2021 година
Днес на власт още веднъж са талибаните.
Това е в резюме афганистанската история от последните няколко десетилетия. Тя може да бъде разказана и още по-сбито – принуждение, кръв, съсипия, безизходност.
Ако безусловно би трябвало да се търси позитивното, може да се каже, че след американското евакуиране през 2021 година страната се ръководи независимо.
Но по-важният аспект е каква е цената на това самоуправление.
Според афганистанските закони Парасто Хаким е нарушител. Вероятно по тази причина подскача от нерешителност, когато на вратата се чука и със свито сърце оглежда стаята, цялостна с девойки.
Най-вероятно извън са талибаните.
Хаким отваря вратата. Отвън стоят петима мъже. Дошли са за инспекция. Жената знае, че нарушава законите, тъй като стаята не е цялостна с девойки инцидентно. Това е едно от „ подземните “ учебни заведения в Афганистан. Група запалянковци, лишени от възприятие за самозапазване, се пробват да образоват децата.
Ученичките са авансово инструктирани – гледат в земята и не дават отговор, даже в случай че талибаните ги попитат нещо, написа CNN.
Вместо тях приказва Хаким. След като не съумяват да съберат никаква информация от децата, талибаните си потеглят. До идващия път, когато може и да не им се размине.
Хаким е на 25 години и това не е същинското й име. Заедно с други към 150 души, те обезпечават образование на 400 девойки в общо осем афганистански провинции.
През лятото на 2021 година Хаким с смут следи завръщането на власт на талибаните. Известни със силовото налагане на радикалния ислям като държавна и социална идеология, първоначално те сякаш дават някакви обещания, че ще съблюдават човешките права.
Западните страни, Съединени американски щати и Европейски Съюз са изключително загрижени за дамите и девойките. Талибаните дават обещание отбрана против насилието и споделят, че образованието ще е право на всички, без значение от пола им.
Много скоро излиза наяве, че са излъгали.
Вместо да им се разреши да работят и да посещават университети, скоро стартира налагане на остарелия модел – дамата е нищо без мъжа, нейното място е у дома, с цел да ражда деца и да се грижи за фамилията.
Момичетата могат да учат най-вече до шести клас. После им е неразрешено да работят в държавната администрация, а в границите на последната година са затворени всички салони за хубост в страната, в които до тогава прехранване намират към 60 000 дами.
Да продължи да образова девойки, за Хаким е борба против режима. Тя се свързва със своята другарка Мериам, която е учителка и я притегля за идеята. Скоро мълвата се разчува и ученичките стават от ден на ден. Преподават им британски, математика и на практика умения като шиене и бродиране.
След установяването на новия режим в Афганистан се регистрира растеж в броя на самоубийствата измежду дами.
Освен това се виждат от ден на ден случаи на меланхолия, тревога и други сходни положения. Според Хаким доста девойки просто не желаят да стоят затворени у дома и са подготвени да вървят в учебното заведение даже и в почивни дни, когато преподавател няма.
Всичко се повтаря, споделя известната покровителка за правата на дамите Фавзия Кофи. След като талибаните се завръщат тя напуща страната и в този момент живее в заточение. В средата на 90-те по време на предходния режим дамите са изправени пред същите компликации, спомня си тя. И Кофи, както Хаким, отваря нелегално учебно заведение за девойки. През 2005 година тя стана първата жена, определена в афганистанския парламент.
Историята на Кофи е единствено един образец за съумяла жена. В Афганистан те се броят на пръсти, само че това не значи, че нямат капацитет. За момента обаче властта на талибаните поставя огромни старания да ги държи надалеч от съвсем всичко, което би им помогнало в живота и би ги предиздвикало да изискат да са освен това от майки и домакини.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ