Габровци искат любовта да реабилитира девиза на Пенчо Семов
През октомври т. година се навършват 150 години от рождението на Пенчо Семов - основателят на модерната промишленост в България. В навечерието на тази годишнина група интелектуалци, отпред с проф. д.н. Иван Кабаков, доктор Мариана Проданова и Емил Михов, и знакови лица отразличнисфери на публичния живот, свързани с Габрово, подемат самодейността девизът на Пенчо Семов „ Любов, труд и неизменност ” да стане част от герба на града.
Председател на Инициативния комитет за организирането на самодейността е Николай Косев - бизнесмен, зает интензивно със обществена и благотворителна активност.
.jpg )
Наричат Пенчо Семов „ българският Рокфелер “ и „ най-социалният фабрикант на Балканите ”, само че на първо място той е въодушевяващ Човек, който прави всичко с обич, труд и неизменност.
Роденият в габровското село Цвятковци бизнесмен е основен акционер в 28 сдружения и заводи и взе участие в управата на четири банки и две застрахователни сдружения. Пенчо Семов строи къщи на своите чиновници и служащи в Габрово и заплаща образованието на децата им; подарява за църкви и манастири; основава фонд в габровската библиотека за литература с най-новите проучвания в региона на техниката и медицината; подарява 300 хиляди златни лв. за лобиране в интерес на България, с цел да се понижат претенциите към страната ни по времето на Ньойския договор; дружно със брачната половинка си Радка Семова прави великодушни дрения за Женско благотворително сдружение „ Майчина грижа ”; построява старопиталище за своите чиновници, като подарява една фабрика за издръжката му; завещава половината си имущество за щедрост.
При национализацията Пенчо Семов оставя на страната материално-техническа база и средства за над един милиард и осемстотин милиона лв. и огромен кадрови капацитет от чудесно готови висшисти и междинни експерти, които са получили образованието си в неговите заводи и с негова финансова поддръжка. Държавата присвоява фабриките и имуществото му, а огромна част от чудесно квалифицираните експерти са изпратени в концлагери.
Завещанието му остава неизпълнено.
Има обаче три думи, които Пенчо Семов оставя в завещание, и които не могат да бъдат изтрити от паметта на габровци. Те са издълбани върху чешмата (1934г.), директно до сградатата, която той приготвя за старопиталище. Любовта, трудът и постоянството са полезностите, в които Пенчо Семов има вяра и изповядва през целия си живот.
През 1934 година по предложение на тогавашния габровски кмет Илия Кожухаров общинският съвет афишира конкурс за герб на град Габрово. Изискването е гербът да символизира същността на града - един от най-големите просветни, индустриални и търговски центрове на страната. В герба наложително би трябвало да се включи мотото „ Труд и неизменност “. Гербът е признат.
По времето на социализма се оферират няколко промени в герба, само че нито една от тях няма триумф. Старият герб с мотото „ Труд и неизменност “ е върнат още веднъж през 1994 година по предложение на кмета Иван Ненов и с решение на общинския съвет.
ЗАЩО ГЕРБЪТ Е БЕЗ „ ЛЮБОВ “?
Трудът и постоянството са добродетелите на габровския дух, които са в основата на духовния и икономическия разцвет на града. Но, Пенчо Семов, който директно или индиректно е вдъхновителят на мотото на герба на Габрово, през целия си живот, наред с труда и постоянството, даже преди тях, слага думата „ обич ”.
Кога забравихме за любовта? Защо и къде я изгубихме?
Днес, когато с просто око се вижда дълбокото разделяне и възходящото напрежение сред хората, ескалиращата неучтивост и свирепост, този въпрос звучи плашещо. Нашумелият неотдавна случай с обезобразеното момиче е садистичен апотеоз на българското озверяване. За засилващите се разломи в нацията съществена виновност носят българските политици и желанието на партиите да разделят хората на лични изборни епархии. „ У нас се разделяме на вълци и овце “, разяснява неотдавна жител по една от централните малките екрани.
В тази порочна среда ни е нужна идея и вяра за бъдеще.
Любовта е силата, която няма цвят и политическа власт. Тя не може да разделя. Любовта значи внимание, мисъл, грижа и любов за другия, емпатия. Това е дума – проклинание и щит против злото в душите ни.
Защо, когато потърсим мотив за горделивост, най-често се връщаме в предишното? Къде сме, кои сме през днешния ден, втурнали се поединично да подредим живота си, без мисъл за другия, без мисъл за града, без мисъл за общото?
Историята на Пенчо Семов и неговия лозунг е красива, смислена, стойностна и я описваме горди на децата и внуците си. Но не би трябвало ли и ние да сътворяваме полезности и да ги завещаваме на идващите генерации.
Едва ли прибавянето на думата „ обич ” в герба на Габрово ще ни промени ненадейно. Но сплотяването на общността към този символен акт, ще ни накара да разсъждаваме, да спорим, да беседваме за толкоз пропуснати значими неща в живота ни като хора и като общество.
Нужна ли ни е тази нова сила за Габрово? Отговорът е – ДА!
Какво по-стойностно би било от това да вплетем думата „ обич “ в герба на града и в връзките си. Нека с персоналния си образец да покажем какъв брой значимо и належащо е да върнем любовта към другия, към родния ни град, към нас самите, и това да ни управлява в дейностите, в мислите и делата ни в бъдеще.
В герба на Габрово има изобразени три кули, символизиращи просветата, търговията и промишлеността. Три би трябвало да бъдат и нашите словесни кули: „ обич, труд и неизменност “.
За да се случи това, предприемчив комитет, в който вземат участие габровски интелектуалци, бизнесмени и общественици, ще приготви провеждането самодейността на локално равнище за смяна в герба на град Габрово.
Инициативен комитет:
Проф. Володя Попов – историк и археолог, шеф на районен исторически музей – Плевен.
Емил Михов – историк, археолог, сценарист и режисьор на документални филми, отдадени на габровски индустриалци – Иван Хаджиберов, Стефан Бобчев, Пенчо Семов и др.;
Проф. д.н. Иван Кабаков - заместник-декан на Философски факултет в СУ " Св.Климент Охридски ", учител в катедра " История и доктрина на културата " ;
Николай Косев – бизнесмен, зает интензивно със обществена и благотворителна дейност;
Маргарита Стоянова – дълготраен публицист и държавник, сътрудник на радио „ Дарик “ за региона;
доктор Мариана Проданова – културолог, откривател в региона на нематериалното индустриално наследство;
Росица Бинева – Уредник в РЕМО „ Етъра “, историк, професионални ползи, свързани с материалното и нематериалното културно завещание на балканджиите и проучването на водните уреди в региона на Централна Стара планина; член на женско благотворително сдружение “Майчина грижа “.
Председател на Инициативния комитет за организирането на самодейността е Николай Косев - бизнесмен, зает интензивно със обществена и благотворителна активност.
Наричат Пенчо Семов „ българският Рокфелер “ и „ най-социалният фабрикант на Балканите ”, само че на първо място той е въодушевяващ Човек, който прави всичко с обич, труд и неизменност. Роденият в габровското село Цвятковци бизнесмен е основен акционер в 28 сдружения и заводи и взе участие в управата на четири банки и две застрахователни сдружения. Пенчо Семов строи къщи на своите чиновници и служащи в Габрово и заплаща образованието на децата им; подарява за църкви и манастири; основава фонд в габровската библиотека за литература с най-новите проучвания в региона на техниката и медицината; подарява 300 хиляди златни лв. за лобиране в интерес на България, с цел да се понижат претенциите към страната ни по времето на Ньойския договор; дружно със брачната половинка си Радка Семова прави великодушни дрения за Женско благотворително сдружение „ Майчина грижа ”; построява старопиталище за своите чиновници, като подарява една фабрика за издръжката му; завещава половината си имущество за щедрост.
При национализацията Пенчо Семов оставя на страната материално-техническа база и средства за над един милиард и осемстотин милиона лв. и огромен кадрови капацитет от чудесно готови висшисти и междинни експерти, които са получили образованието си в неговите заводи и с негова финансова поддръжка. Държавата присвоява фабриките и имуществото му, а огромна част от чудесно квалифицираните експерти са изпратени в концлагери.
Завещанието му остава неизпълнено.
Има обаче три думи, които Пенчо Семов оставя в завещание, и които не могат да бъдат изтрити от паметта на габровци. Те са издълбани върху чешмата (1934г.), директно до сградатата, която той приготвя за старопиталище. Любовта, трудът и постоянството са полезностите, в които Пенчо Семов има вяра и изповядва през целия си живот.
През 1934 година по предложение на тогавашния габровски кмет Илия Кожухаров общинският съвет афишира конкурс за герб на град Габрово. Изискването е гербът да символизира същността на града - един от най-големите просветни, индустриални и търговски центрове на страната. В герба наложително би трябвало да се включи мотото „ Труд и неизменност “. Гербът е признат.
По времето на социализма се оферират няколко промени в герба, само че нито една от тях няма триумф. Старият герб с мотото „ Труд и неизменност “ е върнат още веднъж през 1994 година по предложение на кмета Иван Ненов и с решение на общинския съвет.
ЗАЩО ГЕРБЪТ Е БЕЗ „ ЛЮБОВ “?
Трудът и постоянството са добродетелите на габровския дух, които са в основата на духовния и икономическия разцвет на града. Но, Пенчо Семов, който директно или индиректно е вдъхновителят на мотото на герба на Габрово, през целия си живот, наред с труда и постоянството, даже преди тях, слага думата „ обич ”.
Кога забравихме за любовта? Защо и къде я изгубихме?
Днес, когато с просто око се вижда дълбокото разделяне и възходящото напрежение сред хората, ескалиращата неучтивост и свирепост, този въпрос звучи плашещо. Нашумелият неотдавна случай с обезобразеното момиче е садистичен апотеоз на българското озверяване. За засилващите се разломи в нацията съществена виновност носят българските политици и желанието на партиите да разделят хората на лични изборни епархии. „ У нас се разделяме на вълци и овце “, разяснява неотдавна жител по една от централните малките екрани.
В тази порочна среда ни е нужна идея и вяра за бъдеще.
Любовта е силата, която няма цвят и политическа власт. Тя не може да разделя. Любовта значи внимание, мисъл, грижа и любов за другия, емпатия. Това е дума – проклинание и щит против злото в душите ни.
Защо, когато потърсим мотив за горделивост, най-често се връщаме в предишното? Къде сме, кои сме през днешния ден, втурнали се поединично да подредим живота си, без мисъл за другия, без мисъл за града, без мисъл за общото?
Историята на Пенчо Семов и неговия лозунг е красива, смислена, стойностна и я описваме горди на децата и внуците си. Но не би трябвало ли и ние да сътворяваме полезности и да ги завещаваме на идващите генерации.
Едва ли прибавянето на думата „ обич ” в герба на Габрово ще ни промени ненадейно. Но сплотяването на общността към този символен акт, ще ни накара да разсъждаваме, да спорим, да беседваме за толкоз пропуснати значими неща в живота ни като хора и като общество.
Нужна ли ни е тази нова сила за Габрово? Отговорът е – ДА!
Какво по-стойностно би било от това да вплетем думата „ обич “ в герба на града и в връзките си. Нека с персоналния си образец да покажем какъв брой значимо и належащо е да върнем любовта към другия, към родния ни град, към нас самите, и това да ни управлява в дейностите, в мислите и делата ни в бъдеще.
В герба на Габрово има изобразени три кули, символизиращи просветата, търговията и промишлеността. Три би трябвало да бъдат и нашите словесни кули: „ обич, труд и неизменност “.
За да се случи това, предприемчив комитет, в който вземат участие габровски интелектуалци, бизнесмени и общественици, ще приготви провеждането самодейността на локално равнище за смяна в герба на град Габрово.
Инициативен комитет:
Проф. Володя Попов – историк и археолог, шеф на районен исторически музей – Плевен.
Емил Михов – историк, археолог, сценарист и режисьор на документални филми, отдадени на габровски индустриалци – Иван Хаджиберов, Стефан Бобчев, Пенчо Семов и др.;
Проф. д.н. Иван Кабаков - заместник-декан на Философски факултет в СУ " Св.Климент Охридски ", учител в катедра " История и доктрина на културата " ;
Николай Косев – бизнесмен, зает интензивно със обществена и благотворителна дейност;
Маргарита Стоянова – дълготраен публицист и държавник, сътрудник на радио „ Дарик “ за региона;
доктор Мариана Проданова – културолог, откривател в региона на нематериалното индустриално наследство;
Росица Бинева – Уредник в РЕМО „ Етъра “, историк, професионални ползи, свързани с материалното и нематериалното културно завещание на балканджиите и проучването на водните уреди в региона на Централна Стара планина; член на женско благотворително сдружение “Майчина грижа “.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ