Астрофизици от Харвард допускат, че Оумуамуа може все пак да е извънземна сонда
През октомври предходната година, един телескоп на НАСА, ситуиран в Хавай, нащрек за евентуално рискови метеорити идващи към Земята, за първи път видя Оумуамуа – дългото парче канара, завършено като пура, прелитащо около планетите с неизмеримо бърза скорост, по-бързо от галактическите кораби, които в миналото хората сме имали.
Неговият генезис е незнаен, само че сигурно не е от нашата слънчева система, което го прави първият междузвезден обект, открит от учените. Неофициалното му име Оумуамуа („ Oumuamua “) значи отдалечен делегат, идващ първи на хавайски език.
Цялото събитие беше много необичайно. Но даже по-странно беше, че Оумуамуа се ускоряваше от ден на ден и повече, когато се отдалечаваше от Слънцето. Формата му не приличаше на метеорит, само че не можеше да бъде и комета, тъй като не излъчваше контролните газове, които провокират ускорение на кометите.
Въпреки че е на път да напусне нашата слънчева система при започване на идната година, учените към момента се пробват да схванат какво тъкмо е и за какво се завърта и форсира, като се движи.
Нова, към момента непубликувана публикация от откриватели в Центъра за астрофизика на Харвардския институт Смитсониан, дава няколко хрумвания за произхода на обекта; като измежду тях е и догатката за извънземен транспортен съд.
Първо, откривателите споделят, че обектът Оумуамуа би могъл да се образува естествено, посредством развой, който към момента не сме следили в нашата част от вселената, което може да изясни неговите екзотични качества.
След това, учените оферират и концепцията, че обектът може да бъде от „ неестествен генезис “, някаква част от комплицирана извънземна технология, скитаща в пространството. Движи се от светлината, някакъв тип „ светлоход “, нещо като платноход, лодките с платна, само че вместо да улавя вятъра, обектът хваща светлина. (Според физиката, светлината има инерция.)
„ Светлоходи със сходни размери са проектирани и от личната ни цивилизация “, изясняват откривателите. Те биха могли да бъдат употребявани за превозване на товари сред планети или звезди, а откакто към този момент не са в употреба, са оставени да се движат неконтролируемо по свое лично движение.
Третата опция упомената от откривателите е: „ Оумуамуа може да бъде изцяло оперативна сонда, изпратена съзнателно към покрайнините на Земята от непозната цивилизация “.
И въпреки всичко, по всяка възможност първата доктрина на Харвардското проучване е най-близка до истината: „ Оумумауа е просто гигантска и недокосната от живо създание канара, пътуваща по собствен курс, предопределен за други слънчеви системи, където други форми на живот може да се чудят кой я е изпратил да пътува в безкрайността и оттатък.
Публикувано в Esquire.
