109 години от потъването на Титаник
През нощта на 14 против 15 април 1912 година по време на първото си и само корабоплаване през Атлантическия океан корабът „ Титаник” се сблъсква с айсберг към остров Нюфаундленд и потъва.
Днес за „ Титаник” се знаят доста неща. За времето си това е най-големият транспортен съд в света с водоизместване от 46 300 тона, дължина 269 м, широчина 28,2 м, развива скорост от 25 възела. В построяването му вземат присъединяване 17 000 служащи и инженери, а самият той съставлява последната дума на науката и техниката.
Когато „ Титаник” прави своето първо пътешестване от Саутхемптън - Англия, до Ню Йорк - Съединени американски щати, на борда си има 2223 пасажери, по-голямата част от които са каймакът на тогавашното международно индустриално общество. Сред тях е и създателят на плана - корабостроителят Томас Андрюз.
Според някои изследвания на 12 януари 1912 година Луната се доближила на доста близко разстояние до Земята - феномен, който се следи един път на 1400 години.
Увеличеното притегляне на естествения ни сателит породило големи приливи, които разпръснали голям брой айсберги по пътя на корабите в открития океан. Три месеца по-късно, на 14 април, бил регистриран съдбовният конфликт на „ Титаник”, който аргументи гибелта на към 1500 души.
По-стари изследвания гласят, че пролетен прилив или неналичието на слънце довели до това, че огромно количество лед се е озовава на пътя на кораба, считан за непотопяем.
На 1 септември 1985 година взаимна американско-френска експедиция локализира останките на „ Титаник ". На идната година откривателят Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт с екип от двама души доближава останките от кораба, които са на дълбочина 3795 метра. За задачата те употребяват миниподводницата „ Алвин " и фоторобота „ Джейсън Джуниър ".
Снимка Архив: EPA/БГНЕС
Оглеждат всичко, което ги интересува, вършат голям брой фотоси и видеозаписи. Въпреки че оглеждат усърдно десния ръб на кораба, те не откриват никаква пробойна, а единствено подбитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е елементарен: бордът на кораба не е бил разрязан, той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на удара от налягането при срещата с айсберга.
В края на 2005 година група откриватели след голям брой задълбочени изследвания и опити стигат до заключението, че нитовете, употребявани при строителството на „ Титаник ", са били доста некачествени. Качествен нит без проблеми би издържал на напън над 1000 килонютона, само че са направени икономии за сметка на качеството на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 килонютона.
Любопитен факт е, че години по-късно проф. Балард самичък признава, че не е вманиачен почитател на „ Титаник ". Търсенето на останките на кораба в действителност се явява комфортно прикритие за напълно друга задача.
„ Съединени американски щати таман бяха подписали контракта SALT със Съветския съюз (споразумението за ограничение на стратегическото въоръжение от 1979 г.) и търсеха място в океана, където да изхвърлят нуклеарни оръжия. От флота желаеха да проверим дали към две потънали нуклеарни подводници не плуват необичайно изглеждащи риби. Не искахме руснаците да узнаят за случая и използвахме „ Титаник " като прикритие ", искрено признава той.
„ Други екипи бяха употребявали сонари, с цел да сканират дъното за огромни обекти, примерно във формата на транспортен съд. Докато проучвахме двете потънали подводници, открихме дълги дири от парчета, защото корпусите им бяха имплодирали. Помислих си, че и при „ Титаник " евентуално се е получило нещо сходно и е оставил следи. Затова покрих по-широк периметър, като подчертавах върху търсенето на разпръснати дребни парчета ", споделя още професорът.
Снимка Архив: EPA/БГНЕС
„ Не можех да заспя и четях книга. Беше два часа през нощта и не чаках никой да ме безпокои. Внезапно някой почука на вратата на каютата ми. Беше готвачът. Каза ми: „ Момчетата считат, че би трябвало да слезеш ". Усетих, че нещо се случва и скочих от нара. В началото сътрудниците са забелязали парчета с камерата. В момента, в който нахлух обаче, отдалечено ръководеното устройство мина над парното поделение. Имахме изображение на парния казан на „ Титаник " на стената. Всички останахме безмълвни за известно време. Точните ми думи бяха: „ Копелето в действителност съществува! ". После някой разяснява: „ Потъвал е 20 минути ". Изведнъж ни обзе траурно въодушевление. Бях колеблив. Като експерт си мислех: „ Пипнах го! ", а като човек: „ О, Боже, те са тук! "., си спомня той за деня, в който откриват кораба.
Днес за „ Титаник” се знаят доста неща. За времето си това е най-големият транспортен съд в света с водоизместване от 46 300 тона, дължина 269 м, широчина 28,2 м, развива скорост от 25 възела. В построяването му вземат присъединяване 17 000 служащи и инженери, а самият той съставлява последната дума на науката и техниката.
Когато „ Титаник” прави своето първо пътешестване от Саутхемптън - Англия, до Ню Йорк - Съединени американски щати, на борда си има 2223 пасажери, по-голямата част от които са каймакът на тогавашното международно индустриално общество. Сред тях е и създателят на плана - корабостроителят Томас Андрюз.
Според някои изследвания на 12 януари 1912 година Луната се доближила на доста близко разстояние до Земята - феномен, който се следи един път на 1400 години.
Увеличеното притегляне на естествения ни сателит породило големи приливи, които разпръснали голям брой айсберги по пътя на корабите в открития океан. Три месеца по-късно, на 14 април, бил регистриран съдбовният конфликт на „ Титаник”, който аргументи гибелта на към 1500 души.
По-стари изследвания гласят, че пролетен прилив или неналичието на слънце довели до това, че огромно количество лед се е озовава на пътя на кораба, считан за непотопяем.
На 1 септември 1985 година взаимна американско-френска експедиция локализира останките на „ Титаник ". На идната година откривателят Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт с екип от двама души доближава останките от кораба, които са на дълбочина 3795 метра. За задачата те употребяват миниподводницата „ Алвин " и фоторобота „ Джейсън Джуниър ".
Снимка Архив: EPA/БГНЕС
Оглеждат всичко, което ги интересува, вършат голям брой фотоси и видеозаписи. Въпреки че оглеждат усърдно десния ръб на кораба, те не откриват никаква пробойна, а единствено подбитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е елементарен: бордът на кораба не е бил разрязан, той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на удара от налягането при срещата с айсберга.
В края на 2005 година група откриватели след голям брой задълбочени изследвания и опити стигат до заключението, че нитовете, употребявани при строителството на „ Титаник ", са били доста некачествени. Качествен нит без проблеми би издържал на напън над 1000 килонютона, само че са направени икономии за сметка на качеството на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 килонютона.
Любопитен факт е, че години по-късно проф. Балард самичък признава, че не е вманиачен почитател на „ Титаник ". Търсенето на останките на кораба в действителност се явява комфортно прикритие за напълно друга задача.
„ Съединени американски щати таман бяха подписали контракта SALT със Съветския съюз (споразумението за ограничение на стратегическото въоръжение от 1979 г.) и търсеха място в океана, където да изхвърлят нуклеарни оръжия. От флота желаеха да проверим дали към две потънали нуклеарни подводници не плуват необичайно изглеждащи риби. Не искахме руснаците да узнаят за случая и използвахме „ Титаник " като прикритие ", искрено признава той.
„ Други екипи бяха употребявали сонари, с цел да сканират дъното за огромни обекти, примерно във формата на транспортен съд. Докато проучвахме двете потънали подводници, открихме дълги дири от парчета, защото корпусите им бяха имплодирали. Помислих си, че и при „ Титаник " евентуално се е получило нещо сходно и е оставил следи. Затова покрих по-широк периметър, като подчертавах върху търсенето на разпръснати дребни парчета ", споделя още професорът.
Снимка Архив: EPA/БГНЕС
„ Не можех да заспя и четях книга. Беше два часа през нощта и не чаках никой да ме безпокои. Внезапно някой почука на вратата на каютата ми. Беше готвачът. Каза ми: „ Момчетата считат, че би трябвало да слезеш ". Усетих, че нещо се случва и скочих от нара. В началото сътрудниците са забелязали парчета с камерата. В момента, в който нахлух обаче, отдалечено ръководеното устройство мина над парното поделение. Имахме изображение на парния казан на „ Титаник " на стената. Всички останахме безмълвни за известно време. Точните ми думи бяха: „ Копелето в действителност съществува! ". После някой разяснява: „ Потъвал е 20 минути ". Изведнъж ни обзе траурно въодушевление. Бях колеблив. Като експерт си мислех: „ Пипнах го! ", а като човек: „ О, Боже, те са тук! "., си спомня той за деня, в който откриват кораба.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ