Португалският евродепутат Мария Жуао Родригеш пред „Труд“: На България е нужна национална програма за социални реформи
През ноември 2017 година страните членки на Европейски Съюз подписаха Европейския дирек за обществените права, с който се ангажираха да подхващат нужните ограничения за въвеждането на нови и по-ефективни гаранции за всички европейски жители, построени върху водещи 20 правилото. Превръщането им в съответни резултати е отговорност на страните членки и институциите на Европейски Съюз. В този подтекст в петък в София бе на посещаване португалският евродепутат от групата на социалистите и демократите, докладчик на Европарламента за Европейския обществен дирек Мария Жуао Родригеш. Посещението й бе част от обиколка в страните членки за оценка на постигнатото до момента. За усещанията й след срещата в София; за затвърждаването на европейските гаранции за обществените права на жителите като средство за подсилване на доверието в ЕС; за идните избори за Европейски парламент и в края, несъмнено, за Брекзит, вестник „ Труд “ беседва с госпожа Мария Жуао Родригеш.
– Г-жо Родригеш, Европейският дирек за обществените права беше подписан през ноември 2017 година със съществени задължения от страна на страните членки. Една година по-късно има ли и какъв прогрес е реализиран съгласно Вас на равнище Европейски съюз и страни членки в използването на контрактуваните правила?
– До момента сме съумели да заложим правилата на Европейския обществен дирек в набор от наставления, които се намират в последния си стадий преди одобряването им. Сега се разискват под формата на триалог сред Европейската комисия, Европарламента и Съвета на Европейски Съюз. Всяка една от трите институции ги е одобрила към този момент и се намираме на финалната права. И се надявам, че ще успеем да се оправим преди Европейските избори. Особено що се отнася до директивата за възстановяване на изискванията на труд – извънредно значим документ, който утвърждава, че без значение от специалността, сферата на труд или местопребиваването всеки служащ ще може да разчита на почтени условия по трудов контракт и на обществена протекция.
– Обяснете по-подробно и за другите наставления, които би трябвало да бъдат утвърдени?
– Втора доста значима инструкция, която е развой на одобрение, е тази за салдото сред професионален и персонален живот, обвързвана с възстановяване на изискванията за мъжете и дамите да вършат избора по какъв начин да комбинират двата. Отделна инструкция планува основаването на Европейски наблюдаващ орган, който да следи за използването на тези нови законодателства на цялата територия на Европейски Съюз. Предвиждаме също по този начин и нови финансови принадлежности, които да спомогнат за използването на Европейския дирек за обществените права. Преди няколко дни одобрихме новия обществен фонд, който ще влезе в идната многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз (б.р. – бюджета на съюза за интервала 2021-2027 г.), дружно с глобализационен фонд и нов Европейски капиталов проект – всеки един от тези принадлежности е значим за обезпечаването на финансови запаси за използването на Европейския дирек за обществените права. Работим също по този начин и за консолидираното му в по този начин наречения „ Европейски учебен срок “ – процесът по съгласуване на икономическите и обществените политики на Европейски Съюз – което ще изисква от всяка страна член да рапортува на годишна база за напредъка в промените. Това в допълнение ще спомогне за използването на Европейския обществен дирек на всички места. Така че сигурно мога да кажа, че съм оптимист за триумфа му. Определено, имаме прогрес досега, само че би трябвало да продължим и приключим процеса.
– И всичко това в границите на мандата на този Европейски парламент, преди изборите през май?
– Точно по този начин.
– На срещата Ви тук в София имахте опция да се запознаете с мненията на представители на разнообразни държавни институции, работодателски организации, синдикати и неправителствения бранш. Какви са усещанията Ви от чутото? Как се одобряват правилата на Европейският дирек за обществените права в България?
– България даде огромен принос по време на своето председателство на Европейски Съюз, постигайки съглашение в Съвета, което беше доста позитивна стъпка напред. Очакваме да поддържа и окончателното съглашение в Европейския парламент. Това, което би трябвало да се направи в кратковременен проект в България, е в идващите месеци да се изготви национална стратегия за промени. В разискването на която е извънредно значимо да вземат присъединяване обществените сътрудници и представители на всички сфери на гражданското общество, с цел да се подсигурява, че с тази стратегия за промени България ще стартира от идната година да ползва директивите по Европейския обществен дирек, що се отнася до подобряването на изискванията на труд, достъпа до обучение и опазване на здравето, и построяването на устойчива система за обществена отбрана.
– Сигурно се видели, че тук има огромен интерес към тези въпроси?
– Да, имахме много интензивни диспути с представители на всички основни сътрудници и считам, че всички гледат на Европейския обществен дирек като на значим съставен елемент и доста добра вероятност за бъдещето на Европейски Съюз. Съществуват, несъмнено, и доста паники към новите провокации, най-много що се отнася до нуждата от ускорение на икономическата и обществената конвергенция в страната, до ограничение на приключването на мозъци и имиграцията, които понижават потенциала на работната мощ в България. Бяха изразени и терзания по отношение на напредъка в използването на достиженията на цифровата гражданска война. В този подтекст имахме доста забавен спор за това по какъв начин може Европа най-адекватно да реагира на цифровата гражданска война, с цел да може по едно и също време да се възползва от капацитета на актуалните софтуерни достижения и да заобикаля рисковете, които идват с тях. Имаме потребност да подготвим хората, които ще изгубят работата си поради цифровата гражданска война, в точния момент да се насочат към нови професионални хоризонти.
– Дадохте ли някакви други съответни рекомендации за използване за постигането на задачите, заложени в Европейския обществен дирек?
– Смятам че има няколко неща, които могат да се създадат на национално и районно равнище в страните членки, както и на европейско. На национално равнище, както споделих, последваща стъпка в този момент е правенето на съответна стратегия за промени, в която да вземат участие всички основни сътрудници в България. И би трябвало да се организира сериозна социална полемика върху това по какъв начин да се приложат всички правила на Европейския обществен дирек. На европейско равнище е извънредно значимо България да е дейна в продължаващите договаряния за многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз, тъй като е допустимо съглашението върху нея да бъде реализирано до края на тази година. И считам че идващия бюджет на Европейски Съюз до 2027 година, би трябвало да е концентриран връху икономическа, обществена и териториална кохезия.
– Което ме навежда на следния въпрос: с приближаващите избори за Европейски парламент, съществува ли риск продължаващият напредък на крайно-десните и евроскептичните трендове из целия Европейски Съюз, да постави спирачка след няколко месеца на използването и финансирането на тези обществени придобивки? Не толкоз поради достолепията им, а колкото на съображение, че „ идват от Брюксел “ примерно?
– Вярвам, че най-хубавият метод да се отговори на възхода на обществения екстремизъм е да демонстрираме, че имаме потребност Европа в действителност да пази жителите. Защото тъкмо това е доводът, с който излизат тези крайни придвижвания: не ни би трябвало Европа, да се върнем към националните граници. Но те насочат неверното обръщение. Как можем да защитим хората през днешния ден, изправени пред световна конкуренция, цифрова гражданска война и т. н. единствено залагайки на националните си граници? Това е цялостна заблуда. Имаме потребност от мощна и обществена Европа, която да пази хората.
– Как оферирате да се прокарат по-добре тези хрумвания за обществена Европа измежду хората, които не я познават, и към този момент са се поддали на лозунгите на евроскептиците?
– Както споделих: най-хубавият метод да се отговори на крайно-десните придвижвания е да се приложи Европейският дирек за обществените права на всички места. Толкова е просто.
– Да си пожелаем всеки се ангажира към това с Вашия възторг. И като споменахме за отчаяние от Европа и неверни и подвеждащи политически послания, няма по какъв начин да не засегнем оня въпрос. Като законодател и европейски политик, какво е мнението Ви за протичащото се към сагата Брекзит след отхвърлянето на договорката с Европейски Съюз от английския парламент преди дни? Имате ли прогноза, била тя и хипотетична, за евентуална развръзка? Накъде отива съгласно Вас?
– Смятам Брекзит за доста плачевна история. Но както споделих, в случай че английските жители са взели неверното решение, то е учредено на илюзията, че една страна няма потребност от размерите и опциите на Европейския съюз да се оправи независимо в световния свят. Разбира се, ние сме демократични нации и даже да не сме съгласни с тяхното решение, би трябвало да го почитаме. Но както виждаме от последните развития в Обединеното кралство, те наподобяват изцяло изгубени. Да, английският парламент отхвърли съглашението, само че очевидно огромните политически фамилии остават вътрешно надълбоко разграничени по въпроса в каква посока желаят да продължат в този момент. И считам, че сме достигнали до точката, в която Англия би трябвало да реши кой има господство в ръководството на страната (б.р. – кабинета или парламента) и надлежно да даде посоката напред. Аз персонално не считам че по този начин нареченият „ корав Брекзит “ ще се случи тъй като ще е еднакво на злополука за Обединеното кралство.
– Предвид какъв брой малко време остава за маневри до 29 март, какъв брой е действително като опция едно вероятно удължение на периода по член 50 от Договора за Европейски Съюз за Англия, и това ще наложи ли съгласно Вас страната да взе участие в изборите за Европейски парламент през май?
– Първото нещо, което би трябвало да уточним, е следното: в случай че ще има удължение на периода – с каква цел ще е това удължение. Възможността това да се направи може да послужи само да даде нова посока на Обединеното кралство да прегледа нови благоприятни условия за съдействие с Европейски Съюз. Като да вземем за пример, участие на партньорски начала в Митническия съюз, за какво не. Или напряко да преразгледа решението си и в последна сметка да остане член на Европейския съюз. Което, евентуално, ще значи произвеждането на втори референдум във Англия.
Нашият посетител
Родена на 25 септември 1955 година в Лисабон, Мария Жуао Родригеш е португалски учен и политик, специалист по европейски въпроси. Професионалното й название е „ майката на Лисабонската тактика ”, поради приноса й към формулирането на десетгодишната икономическа стратегия на Европейски Съюз 2000-2010 година Политическата й кариера стартира като министър на заетостта в държавното управление на премиера на Португалия Антонио Гутериш, сегашния общоприет секретар на Организация на обединените нации, сред 1995 и 1997 година От началото на века заема разнообразни управителни постове в институциите на Европейски Съюз, и по особено в обезпечаване на прехода на ротационните ръководи сред страните членки. Като специалист по политическа стопанска система на Европейски Съюз, е била специфичен консултант на някогашния португалски министър председател Гутериш, няколко европейски комисари и някогашния ръководител на Партията на Европейските социалисти (ПЕС) Пол Нируп Расмусен. Избрана е за член на Европейския парламент през 2014 година от групата на социалистите и демократите, и заседава в Комисията по заетостта и обществените въпроси.
– Г-жо Родригеш, Европейският дирек за обществените права беше подписан през ноември 2017 година със съществени задължения от страна на страните членки. Една година по-късно има ли и какъв прогрес е реализиран съгласно Вас на равнище Европейски съюз и страни членки в използването на контрактуваните правила?
– До момента сме съумели да заложим правилата на Европейския обществен дирек в набор от наставления, които се намират в последния си стадий преди одобряването им. Сега се разискват под формата на триалог сред Европейската комисия, Европарламента и Съвета на Европейски Съюз. Всяка една от трите институции ги е одобрила към този момент и се намираме на финалната права. И се надявам, че ще успеем да се оправим преди Европейските избори. Особено що се отнася до директивата за възстановяване на изискванията на труд – извънредно значим документ, който утвърждава, че без значение от специалността, сферата на труд или местопребиваването всеки служащ ще може да разчита на почтени условия по трудов контракт и на обществена протекция.
– Обяснете по-подробно и за другите наставления, които би трябвало да бъдат утвърдени?
– Втора доста значима инструкция, която е развой на одобрение, е тази за салдото сред професионален и персонален живот, обвързвана с възстановяване на изискванията за мъжете и дамите да вършат избора по какъв начин да комбинират двата. Отделна инструкция планува основаването на Европейски наблюдаващ орган, който да следи за използването на тези нови законодателства на цялата територия на Европейски Съюз. Предвиждаме също по този начин и нови финансови принадлежности, които да спомогнат за използването на Европейския дирек за обществените права. Преди няколко дни одобрихме новия обществен фонд, който ще влезе в идната многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз (б.р. – бюджета на съюза за интервала 2021-2027 г.), дружно с глобализационен фонд и нов Европейски капиталов проект – всеки един от тези принадлежности е значим за обезпечаването на финансови запаси за използването на Европейския дирек за обществените права. Работим също по този начин и за консолидираното му в по този начин наречения „ Европейски учебен срок “ – процесът по съгласуване на икономическите и обществените политики на Европейски Съюз – което ще изисква от всяка страна член да рапортува на годишна база за напредъка в промените. Това в допълнение ще спомогне за използването на Европейския обществен дирек на всички места. Така че сигурно мога да кажа, че съм оптимист за триумфа му. Определено, имаме прогрес досега, само че би трябвало да продължим и приключим процеса.
– И всичко това в границите на мандата на този Европейски парламент, преди изборите през май?
– Точно по този начин.
– На срещата Ви тук в София имахте опция да се запознаете с мненията на представители на разнообразни държавни институции, работодателски организации, синдикати и неправителствения бранш. Какви са усещанията Ви от чутото? Как се одобряват правилата на Европейският дирек за обществените права в България?
– България даде огромен принос по време на своето председателство на Европейски Съюз, постигайки съглашение в Съвета, което беше доста позитивна стъпка напред. Очакваме да поддържа и окончателното съглашение в Европейския парламент. Това, което би трябвало да се направи в кратковременен проект в България, е в идващите месеци да се изготви национална стратегия за промени. В разискването на която е извънредно значимо да вземат присъединяване обществените сътрудници и представители на всички сфери на гражданското общество, с цел да се подсигурява, че с тази стратегия за промени България ще стартира от идната година да ползва директивите по Европейския обществен дирек, що се отнася до подобряването на изискванията на труд, достъпа до обучение и опазване на здравето, и построяването на устойчива система за обществена отбрана.
– Сигурно се видели, че тук има огромен интерес към тези въпроси?
– Да, имахме много интензивни диспути с представители на всички основни сътрудници и считам, че всички гледат на Европейския обществен дирек като на значим съставен елемент и доста добра вероятност за бъдещето на Европейски Съюз. Съществуват, несъмнено, и доста паники към новите провокации, най-много що се отнася до нуждата от ускорение на икономическата и обществената конвергенция в страната, до ограничение на приключването на мозъци и имиграцията, които понижават потенциала на работната мощ в България. Бяха изразени и терзания по отношение на напредъка в използването на достиженията на цифровата гражданска война. В този подтекст имахме доста забавен спор за това по какъв начин може Европа най-адекватно да реагира на цифровата гражданска война, с цел да може по едно и също време да се възползва от капацитета на актуалните софтуерни достижения и да заобикаля рисковете, които идват с тях. Имаме потребност да подготвим хората, които ще изгубят работата си поради цифровата гражданска война, в точния момент да се насочат към нови професионални хоризонти.
– Дадохте ли някакви други съответни рекомендации за използване за постигането на задачите, заложени в Европейския обществен дирек?
– Смятам че има няколко неща, които могат да се създадат на национално и районно равнище в страните членки, както и на европейско. На национално равнище, както споделих, последваща стъпка в този момент е правенето на съответна стратегия за промени, в която да вземат участие всички основни сътрудници в България. И би трябвало да се организира сериозна социална полемика върху това по какъв начин да се приложат всички правила на Европейския обществен дирек. На европейско равнище е извънредно значимо България да е дейна в продължаващите договаряния за многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз, тъй като е допустимо съглашението върху нея да бъде реализирано до края на тази година. И считам че идващия бюджет на Европейски Съюз до 2027 година, би трябвало да е концентриран връху икономическа, обществена и териториална кохезия.
– Което ме навежда на следния въпрос: с приближаващите избори за Европейски парламент, съществува ли риск продължаващият напредък на крайно-десните и евроскептичните трендове из целия Европейски Съюз, да постави спирачка след няколко месеца на използването и финансирането на тези обществени придобивки? Не толкоз поради достолепията им, а колкото на съображение, че „ идват от Брюксел “ примерно?
– Вярвам, че най-хубавият метод да се отговори на възхода на обществения екстремизъм е да демонстрираме, че имаме потребност Европа в действителност да пази жителите. Защото тъкмо това е доводът, с който излизат тези крайни придвижвания: не ни би трябвало Европа, да се върнем към националните граници. Но те насочат неверното обръщение. Как можем да защитим хората през днешния ден, изправени пред световна конкуренция, цифрова гражданска война и т. н. единствено залагайки на националните си граници? Това е цялостна заблуда. Имаме потребност от мощна и обществена Европа, която да пази хората.
– Как оферирате да се прокарат по-добре тези хрумвания за обществена Европа измежду хората, които не я познават, и към този момент са се поддали на лозунгите на евроскептиците?
– Както споделих: най-хубавият метод да се отговори на крайно-десните придвижвания е да се приложи Европейският дирек за обществените права на всички места. Толкова е просто.
– Да си пожелаем всеки се ангажира към това с Вашия възторг. И като споменахме за отчаяние от Европа и неверни и подвеждащи политически послания, няма по какъв начин да не засегнем оня въпрос. Като законодател и европейски политик, какво е мнението Ви за протичащото се към сагата Брекзит след отхвърлянето на договорката с Европейски Съюз от английския парламент преди дни? Имате ли прогноза, била тя и хипотетична, за евентуална развръзка? Накъде отива съгласно Вас?
– Смятам Брекзит за доста плачевна история. Но както споделих, в случай че английските жители са взели неверното решение, то е учредено на илюзията, че една страна няма потребност от размерите и опциите на Европейския съюз да се оправи независимо в световния свят. Разбира се, ние сме демократични нации и даже да не сме съгласни с тяхното решение, би трябвало да го почитаме. Но както виждаме от последните развития в Обединеното кралство, те наподобяват изцяло изгубени. Да, английският парламент отхвърли съглашението, само че очевидно огромните политически фамилии остават вътрешно надълбоко разграничени по въпроса в каква посока желаят да продължат в този момент. И считам, че сме достигнали до точката, в която Англия би трябвало да реши кой има господство в ръководството на страната (б.р. – кабинета или парламента) и надлежно да даде посоката напред. Аз персонално не считам че по този начин нареченият „ корав Брекзит “ ще се случи тъй като ще е еднакво на злополука за Обединеното кралство.
– Предвид какъв брой малко време остава за маневри до 29 март, какъв брой е действително като опция едно вероятно удължение на периода по член 50 от Договора за Европейски Съюз за Англия, и това ще наложи ли съгласно Вас страната да взе участие в изборите за Европейски парламент през май?
– Първото нещо, което би трябвало да уточним, е следното: в случай че ще има удължение на периода – с каква цел ще е това удължение. Възможността това да се направи може да послужи само да даде нова посока на Обединеното кралство да прегледа нови благоприятни условия за съдействие с Европейски Съюз. Като да вземем за пример, участие на партньорски начала в Митническия съюз, за какво не. Или напряко да преразгледа решението си и в последна сметка да остане член на Европейския съюз. Което, евентуално, ще значи произвеждането на втори референдум във Англия.
Нашият посетител
Родена на 25 септември 1955 година в Лисабон, Мария Жуао Родригеш е португалски учен и политик, специалист по европейски въпроси. Професионалното й название е „ майката на Лисабонската тактика ”, поради приноса й към формулирането на десетгодишната икономическа стратегия на Европейски Съюз 2000-2010 година Политическата й кариера стартира като министър на заетостта в държавното управление на премиера на Португалия Антонио Гутериш, сегашния общоприет секретар на Организация на обединените нации, сред 1995 и 1997 година От началото на века заема разнообразни управителни постове в институциите на Европейски Съюз, и по особено в обезпечаване на прехода на ротационните ръководи сред страните членки. Като специалист по политическа стопанска система на Европейски Съюз, е била специфичен консултант на някогашния португалски министър председател Гутериш, няколко европейски комисари и някогашния ръководител на Партията на Европейските социалисти (ПЕС) Пол Нируп Расмусен. Избрана е за член на Европейския парламент през 2014 година от групата на социалистите и демократите, и заседава в Комисията по заетостта и обществените въпроси.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ