Експериментът “Биосфера 2”.
През актуалната 2011 година човечеството отбелязва 40 години от извеждането в космоса на първата орбитална станция – “Салют 1 ”. През същата тази година Китай се готви да изведе в орбита своята първа орбитална станция – “Тянгонг-1 ”. През идващите няколко години разнообразни страни ще продължат да извеждат в орбита галактически станции. Независимо от продължаващата интензивност в това отношение, галактическата колонизация сякаш наподобява да е към момента някакъв отдалечен мираж. Днес ще спра вниманието ви върху един от главните проблеми, пред които се изправя човечеството при усвояването на космоса – обезпечаване на цялостна самостоятелност на галактическите станции от Земята. Прочее, за тези 40 години работа и живот в космоса, човечеството към момента няма орбитална станция, която да е самостоятелна от приемането на хранителни запаси от Земята – храна, вода и въздух.
Единственото позволение на този комплициран проблем е да се построи затворена екосистема, в която въглеродният диоксид, издишан от астронавтите, се преобразува от растенията в О2. Същите растения обезпечават храна за прехранване. Като приказваме за тези проблеми, няма по какъв начин да не споменем за опита “Биосфера 2 ”. Казва се “Биосфера 2 ”, тъй като първата биосфера, която ние познаваме, е самата земна биосфера, в която ние живеем. “Биосфера 2 ” е опит да се сътвори втора изкуствена биосфера. Самите здания на изкуствената биосфера са издигнати на 1.2 километра височина над морското ниво, в основата на планините Санта Каталина в Съединени американски щати.
С цялостен размер на близо две и половина футболни стадиони (една вметка – “Международната галактическа станция ” е с цялостен размер на едно футболно игрище), “Биосфера 2 ” е издигната през 80-те години на предишния век със следните съставни елементи с повърхност: 1 900 квадратни метра дъждовна гора, 850 квадратни метра неестествен океан с коралов риф, 450 квадратни метра мангрови блата, 1 300 квадратни метра савана, 1 400 квадратни метра пустиня, 2 500 квадратни метра селскостопански земи… “Бисофера 2 ”, въпреки и издигната на Земята, е била благославяна от редица галактически деятели, научни фантасти и футуролози. Те са виждали в нея евентуално позволение за практическите проблеми на колонизацията в космоса – смятали са, че в случай че човек потвърди, че е кадърен да живее в такава затворена изкуствено-създадена екосистема, колонизацията на останалите планети живот ни е в забрадка вързана.
Наместо това не се получи нито един от предстоящите резултати. От 1991 до 1994 година са извършени две експедиции с хора, втората от която завършва прибързано заради спор за финансирането на опита. Първата експедиция е осемчленна и се състои от Рой Уолфорд, Джейн Пойнтър, Табър МакКалъм, Марк Нелсън, Сали Силвърстоун, Абигейл Елинг, Марк Тайло и Линда Лий. Тя продължава от 26 септември 1991 до 26 септември 1993. Втората експедиция – седемчленна – от 4-ти март до 6 септември 1994 – се състои от Норберто Ромо, Джон Друит, Мат Фин, Паскал Маслин, Шарлот Годфрей, Родриго Ромо и Тилак Махато. Целта на опита е да потвърди, че хората от експедициите могат да оцелеят безпроблемно единствено с ресурсите на изкуствената биосфера.
Но нищо сходно не се случва… Изкуствената биосфера се оказва всичко друго, само че не и постоянна и самоиздържаща се. Оказва се, че почвата, богата на органична материя, стартира да задържа прекалено много О2. Само след 18 месеца кислородното наличие в атмосферата спада от 20.9% на 14.5%. Казва се, че поради кислородния апетит хората от експедицията са били толкоз отпаднали, че не са можели да изкачват стълбите на локалната библиотека. Това е довело до насилственото отваряне на изкуствената биосфера към външната местност и приемане на въздух извън, с цел да не се стигне до съществени затруднения. Споменаването на последното нещо е задоволително, с цел да кажем, че във връзка с задачата за цялостна самостоятелност от земната биосфера, опитът е цялостен неуспех.
Саваната в “Биосфера 2 ”. Photo: Colin Marquardt
На всичкото от горната страна жителите се сблъскват с още един непредвиден проблем – един от типовете мравки – Patarechina longicornis (т.нар. луда мравка) стартира да измества всички останали типове мравки от биосферата – те измират и лудата мравка става бързо доминантен тип. Нашествието от мравки е неописуемо. Измират обаче освен останалите типове мравки, само че и доста от потребните инсекти – измежду които и тези, които опрашват растенията. Други вредители, като хлебарките, също стартират да се развъждат неконтролируемо.
Участниците в първата експедиция обаче нямат селскостопански знания, с цел да отглеждат качествено селскостопански растения, а на всичкото от горната страна са принудени да разчитат само на запаси от “Биосфера 2 ”, не и на изкуствени субстанции за надзор над вредителите (пестициди). Получените добиви от развъждането на растения са плачевни, а храната не доближава за екипажа. Така участниците в експедицията се принуждават да ядат от семената, в началото планувани за засяване и приемане на повече храна. Участниците също по този начин откриват, че бананите са доста хранителни и по тази причина оставят банановите растения да се развъждат свободно в отсека, където е дъждовната гора. Така бананите се трансформират в доминантен тип в този отсек.
Първоначално кокошките, доставени в “Биосфера 2 ”, са планувани да снасят яйца. Обаче храната не стига за участниците в експедицията, а какво ли остава за селскостопанските животни, тъй че участниците се принуждават да заколят кокошките. Същата орис чака и прасетата.
Социалните проблеми също са факт. Както съвсем постоянно се случва в сходни случаи, първата осемчленна експедиция се разделя на две подгрупи. Хората от двете подгрупи не се понасят взаимно, само че са принудени да работят дружно.
За страдание се случва неизбежното, което се случва в подобен миг с всички сходни амбициозни планове. Проблемите стартират да се отразяват в медиите и се стига до неизбежното “журналистическо оплюване ”. Накрая, когато членовете на първата експедиция излизат пред телевизионни камери към края на 1993 година гладни, изтощени, изнервени, това се оказва финалният пирон в ковчега на опита. Втората експедиция стартира през 1994-та, само че тогава към този момент опитът е задоволително оплют и научната достоверност – разрушена. Мечтата за галактическа колонизация посредством основаването на сходни изкуствени биосфери се трансформира в призрачен сън.
Но дали насъбраният опит е задоволително съображение, с цел да зачеркнем плана като обезсърчителен неуспех? Според уредниците – не… Разбира се, бихме могли да разгледаме научната стойност на плана и от този ъгъл – негативните резултати също са резултати. Или както Томас Едисон, изобретателят на електиречската крушка, е казвал: Не съм се провалял 10 000 пъти, а 10 000 пъти откривах какво не е наред.
“Според нашата позиция “Биосфера 2″ е незабравим триумф ”, споделя Бил Демпстър, дизайнер на гигантските изкуствени бели дробове, които са регулирали качеството на въздуха. “Много хора не осъзнават, че стотици научни публикации са написани за нея ”.
Една от рецензиите към плана е, че въпреки и затворена, “Биосфера 2 ” въпреки всичко е изпускала към външния свят към 10% от личния си О2 в границите на една година. Но съгласно уредниците на плана това е ужасно достижение. Космическата совалка губила по 2%, само че всеки ден… На процедура фрапантният спад на концентрацията на О2 и повишение на въгледвуокисната централизация в самата “Биосфера 2 ” е нямало да бъде открита, в случай че тя не е била толкоз добре изолирана от околната среда.
Макар че през днешния ден нямаме дълготрайни експедиции към “Биосфера 2 ”, каквито е имало при започване на 90-те години, ползата към гигантския комплекс към момента не е понижен. От 1 юли тази (2011) година комплексът към този момент е благосъстоятелност на университета на щата Аризона. Това има огромно значение отсега нататък – в началото “Биосфера 2 ” е основана от учения Джон Алън, само че е издигната напълно от частни средства. Но в този момент, откакто комплексът е благосъстоятелност на университет, в самите здания ще може да бъде осъществявана дълготрайна научна активност. Освен това е обезпечено и дълготрайно финансиране.
За страдание модерните опити в “Биосфера 2 ” няма да са свързани дотам с галактическата колонизация. Модерните цели през днешния ден са “Биосфера 2 ” да помогне в установяването на отговорите на огромните научни въпроси, задавани във връзка със земния климат, земните хидрологични и екологични проблеми.
Разбира се, във връзка с галактическата агресия и колонизация, през днешния ден има други опити. На “Международната галактическа станция ” понастоящем се тества система за преработване на урина, която има значение за постигането на самостоятелност от земните запаси. Продължава развъждането на растения в космоса.
Разбира се, имаме и опита “Марс 500 ”, който стартира през лятото на предходната година. В момента на писане на тази публикация той към този момент е към края си. По всичко наподобява, че той ще бъде сполучлив и ще потвърди, че психичните аспекти при такава задача могат да бъдат преодоляни. Отварянето на отсека и “завръщането ” на марсонавтите в действителния свят ще стане на 4 ноември тази година.
И, несъмнено, китайците ще стартират своята стратегия за асимилиране на космоса с техните орбитални станции. Човечеството няма да се откаже от своя път към звездите, на инат на компликациите до този миг.
По информация от:
http://uanews.org/node/40358
http://www.wired.com/wiredscience/2009/04/biospheresci/
http://www.environment-ecology.com/ecological-design/255-biosphere-2.html
http://www.biology.ed.ac.uk/research/groups/jdeacon/biosphere/biosph.htm
