През миналата година: Над 12,8 хил. деца са родени в

През предходната година: Над 12,8 хиляди деца са родени в София, в 85 общини съвсем няма раждаемост. След като разгледахме промените в плодовитостта и последователното усъвършенстване, през днешния ден се стопираме по-подробно на разпределението на коефициента на раждаемост в 265-те общини в страната. Това пишат в седмичния си бюлетин
от Института за пазарна стопанска система.
Очаквано, множеството раждания са съсредоточени в огромните градски общини – от общо 56, 6 хиляди деца, родени през 2022 година 12,8 хиляди са в София, други 3,3 хиляди в Пловдив, 2,9 хиляди – във Варна. С над хиляда деца през годината
са и Стара Загора, Сливен и Бургас,
а с над 500 – други 11 общини, всички регионални центрове. От друга страна, общините с доста дребен брой родени през 2022 година деца – под 50 – са цели 85. През цялата 2022 година съгласно данните, оповестени от Национален статистически институт в Бойница е родено едвам едно дете, в Трекляно – 2, в Грамада – 4.
При относителната раждаемост,
измерена през междинния брой родени деца на 1000 души население, има обилни разлики сред районите. В горния завършек на класацията
са релативно дребни общини
– в Твърдица през 2022 година се раждат 18,4 деца на 1000 души, в Ябланица – 17,9, в Николаево – 17,2. Толкова висока раждаемост обаче е релативно рядка,
като множеството общини в страната
се разполагат в диапазона сред 7 и 10 деца приблизително на 1000 души. Сред огромните градове в София има тъкмо 10 деца на 1000 души, в Пловдив са били 10,3, а във Варна – 9,2. Видими клъстери от общини с по-висока относителна раждаемост се оформят и към Велико Търново, Търговище, Пазарджик и
дребните общини край Пловдив.
В съпоставяне с 2018 г. в 135 общини се следи задържане или покачване на раждаемостта, а в други 130 има спад, само че спад от над 2 деца на хиляда души е регистриран в едвам 18 общини. Очаквано, в огромните общини подобрението на индикатора е по-бавно,
като в Столична община през 2022 година има
0,2 деца повече на 1000 души спрямо 2018 година, в Пловдив – с 0,4, а Варна е измежду общините без смяна. Районите с най-сериозни усъвършенствания са най-много в стопански по-развитите елементи на Северна България, а на юг има очевидно скупчване на общини със спад
на раждаемостта най-много в Родопите.
Разбира се, тези забележими усъвършенствания на национално равнище и в немалка част от районите по никакъв метод не значат, че проблемите с естествения приръст ще бъдат позволени в близко бъдеще, а отрицателната демографски динамичност ще се обърне.
Демографските процеси – и изключително
естествените – трансформират интензивността и посоката си постепенно, а на този стадий е прекомерно рано да твърдим, че следените положителни промени са трайни.