„Пътят на смъртта“ при Кифангондо
През есента на 1975 година в Ангола бушувала революция. Различните политически групировки яростно се борели за властта. Правителствената войска обаче имала прекомерно сериозен мотив на своя страна – съветските реактивни системи за залпов огън (РСЗО) БМ-21 „ Град “.
Ангола, която била португалска колония, дълго време се борила за своята самостоятелност. Най-сетне, при започване на 1975 година в град Алвор било формирано преходно държавно управление, което включвало 3 основни партии: МПЛА (Народното придвижване за независимост на Ангола), УНИТА (Национален съюз за цялостен суверенитет на Ангола) и ФНЛА (Национален фронт за избавление на Ангола).
МПЛА се ръководела от Агостино Нето. Тя била в съюзнически връзки с Алжир и Съветския съюз. Помощта от двете страни включвала доставката на оръжие. По-специално МПЛА получавала от тях минохвъргачки, портативни реактивни установки „ Град-П “, автомати и други ФНЛА разчитал на помощ от Заир и Съединени американски щати. Всичко в тогавашна Ангола било, както нормално се случвало в новоосвободените колонии. Бившите господари – португалците, напуснали, а новите се борели за властта. Бързо станало ясно, че такава битка не може да се води с мирни средства. В страната избухнала революция. Съюзниците и враговете постоянно се определяли не по политически възгледи, а по племенна принадлежност. Например, даже преди този момент, по време на войната за самостоятелност, племето мбунду не можело да разбере за какво е длъжно да оказва помощ на бойците от племето баконго.
През юли бойците на МПЛА, употребявайки два руски бронетранспортьора БТР-152, получени от Алжир, завладяли Луанда – основния град на страната. В края на лятото пристигнали и кубински военни инструктори, с цел да ги поддържат и образоват. По това време Фидел Кастро вземал драговолно обстановката в Ангола. В продължение към този момент на към 10 години инструктори от кубинските специфични сили скрито обучавали въстаниците в Ангола да се бият с бойците от армиите на западните сили, а и сами придобивали военен опит. През тази школа минал и Че Гевара.
На 10.11.1975 година представителите на Португалия трябвало да изоставен столицата вечно, а самата Ангола през 1976 година да разгласи суверенитет. Теоретично цялата власт в страната получила МПЛА. На процедура обаче позицията на партията била доста слаба. В северната част ФНЛА благодарение на въоръжените сили на Заир напредвала към селището Кифангондо, което се намирало на основен кръстопът към столицата. Околните височини Кифангондо давали опция за пукотевица против всички подходи към столицата от изток и север. Тук се били укрепили към 890 бойци – анголци и няколко десетки бойци на Фидел Кастро. На тяхно разположение били по една батарея минохвъргачки с диаметър 82 и 120 мм, три оръдия ЗИС-3 диаметър 76 мм, портативни реактивни установки „ Град-П “. Освен това, имали взвод ЗПУ-4 – зенитни установки с по 4 картечници диаметър 14.5 мм.
Войските на ФНЛА, с поддръжката на 5 колесни танка „ Панар “ и 2 оръдия Д-30, на 3 пъти пробвали да пробият отбраната на Кифангондо, само че всякога бивали отблъснати. Южноафриканските съветници предложили на водача на ФНЛА – Холден Роберто, краткотрайно да се отдръпват, с цел да съберат сили.
Но той решил да играе ва-банк. Събрал 2000 бойци от своята група, 2 подразделения заирци (1200 бойци) и 154 бойци от португалската войска, водени от подполковник Жилберто Кащро. Групировката имала 16 колесни танкове „ Панар “, 10 безоткатни оръдия върху джипове и 4 други оръдия. Южноафриканската република пособия на ФНЛА и с авиация – изпратила 3 самолета „ Канбера “. Но се случило нещо, което никой не очаквал.
Съюз на съветските социалистически републики от време на време предпочитал да не разкрива информация за своите външнополитически дейности. Затова, преди Ангола да разгласи самостоятелност, помагал на МПЛА не директно, а посредством Конго. Така, на 1 ноември 1975 година с транспортен аероплан Ан-22 в столицата на Конго – Бразавил, били докарани 4 реактивни системи за залпов огън БМ-21 „ Град “ (с 40 „ тръби “ вместо едната тръба в портативния модел „ Град-П “). После „ Град “-овете били натоварени на кубинския транспортен съд „ Ла Плата “ и на 7 ноември пристигнали в Луанда.
Така при Кифангондо няколко часа преди офанзивата на ФНЛА била готова изненада. Защитата била подсилена с съветските БМ-21 и 120 кубински командоси от столицата. В резултат, като цяло защитата се състояла от 1100 анголци и 230 кубинци.
Сутринта на 10 ноември 1975 година ФНЛА почнал офанзивата против Кифангондо. Нападателите вървели намерено, като не очаквали сериозна опозиция. Защитниците ги изчакали да се приближат, а по-късно почнали просто да ги разстрелват съвсем от упор с оръдията ЗиС-3 и установките ЗПУ-4. Предните линии на атакуващите се разбягали и смесили – и тогава „ Град “-овете изстреляли 40 снаряда в най-голямата навалица. Нападателите изпаднали в суматоха и всеобщо хукнали, оставяйки зад тила си 6 горящи автомобила и над 120 убити.
После МПЛА нанесла удар и върху главните сили. По време на борбата бранителите на Луанда изстреляли над 700 реактивни снаряда по врага. Южноафриканските оръдия не можели да отговорят почтено, тъй като снарядите им просто не достигали до позицията на „ Град “-овете, чиято далекобойност е 42 километра. В резултат южноафриканците просто избягали, като зарязали оръдията си.
Бойците на ФНЛА нарекли бойното поле при Кифангондо „ Пътят на гибелта “. Тази партия съобщила публично за 345 убити нейни бойци. От страната на бранителите умрял 1 анголец, който се посочил от окопа в несъответствуващ миг. 5 души били ранени, в това число 2 кубинци.
В други региони офанзивите също били отблъснати. МПЛА задържала Луанда. Така 4-те съветски „ Град “-а предопределили резултата от анголската революция в сражението при Кифангондо.
