Могат ли новите находища край Кипър да възкресят Източносредиземноморския газопровод?
През август консорциумът сред италианската енергийна компания „ Ени “ и френската „ Тотал “ разгласи откриването на ново доста газово находище край крайбрежията на Кипър. В изискванията на дефицит на природен газ в Европа след съветската инвазия в Украйна и при внезапния скок на цените му въодушевените мнения за следващото доказателство за газовите запаси на Източното Средиземноморие накараха анализаторите да се запитат дали пък това няма да вдъхне нов живот на линеещия план за Източносредиземноморския газопровод (EastMed), който би трябвало да придвижи природния газ от офшорните зони на Кипър, Израел и вероятно Египет през Гърция към Италия и пазарите на цяла Европа.
В началото на предходната година Кипър, Гърция и Израел подписаха междуправителствено съглашение за построяването на Източносредиземноморския газопровод, който би трябвало да доставя в Европа от 9 до 12 милиарда куб. м. природен газ годишно. От своя страна Европейската комисия през ноември включи EastMed в петия си лист на плановете от общ интерес. Перспективите на плана обаче понесоха сериозен удар, когато през януари Съединени американски щати, до тогава измежду най-големите последователи на планувания газопровод като вероятен метод за освобождение на Европа от зависимостта от съветските газови доставки, уведомиха заинтригуваните страни, че отдръпват поддръжката си за плана.
Ударът от изненадващия ход на Вашингтон беше изключително огромен, тъй като още през цялото време EastMed будеше подозрения, че е фактически стопански доходоносен – събитие, което правеше водещи политическите съображения за реализацията му. С новото находище, намерено край Кипър, е допустимо колелата на EastMed още веднъж да се завъртят, само че този път движени повече от икономическа логичност, в сравнение с от изстиваща политическа поддръжка.
В обява в гръцкия всекидневник „ Катимерини “ енергийният анализатор доктор Михаил Мириантис напомня, че сполучливият сондаж, разгласен от „ Ени “ и „ Тотал “ на 2 август и наименуван „ Кронос-1 “, откри ресурси от към 70 милиарда куб. м природен газ. Той е вторият в блок 6 на кипърската изключителна икономическа зона, който се причислява към сондажа „ Калипсо-1 “ на „ Ени “, при който бяха открити три пъти по-големи количества – 200 милиарда куб.м. В момента консорциумът приготвя трети сондаж в региона, „ Зевс-1 “, с цел да очертае границите на находището.
При триумф и на този сондаж, в южната част на кипърския блок 6 ще се концентрира евентуален запас от 350-400 милиарда куб.м, а може и повече, което ще приближи 50 % от най-голямото досега находище в Източното Средиземноморие, египетското „ Зор “. В композиция новите залежи („ Глафкос “, „ Калипсо “, „ Кронос “ и „ Зевс) и старите като „ Афродита “ със находища от към 510 милиарда куб. м ще надвишават прага на икономическата жизненост на EastMed, която се пресмята на 300-350 милиарда куб. м доказани находища.
Като се вземат поради и настоящите извънредно високи цени на природния газ, това прави периодите за възвръщане на евентуалните вложения в газопровода доста по-кратки, което надлежно отваря опция за финансирането и реализирането му.
Трудно е занапред да се планува обаче до каква степен икономическите причини за Източносредиземноморския газопровод ще съумеят да натежат над политическите усложнения. А измежду последните водеща остава позицията на Турция, която оспорва огромна част от евентуалната изключителна икономическа зона в района освен на Кипър, само че и на Гърция, откъдето по начало се възнамерява да премине трасето на EastMed. Не инцидентно съгласно изявления Гърция към този момент обмисля различно трасе на газопровода, който първо да доближи до Египет, а по-късно от там до Гърция, само че даже този маршрут допуска постигането на някакъв компромис с Турция. Все отново този вид наподобява по-реалистичен, доколкото заобикаля най-уязвимата зона към Кипър, където и турските искания са най-настойчиви.
Реализирането на газопровода е застрашено и от други фактори, на първо място общата неустановеност за бъдещето на природния газ в енергийния микс на Европа. В рамките на зеления преход Европейски Съюз преглежда газа като преходно гориво с стеснен небосвод на потребление, което изисква относително бързо осъществяване на плана, с цел да може той да има време да се изплати, а евентуалните удължавания на периодите за преход към възобновими източници към момента остават неразбираеми. Същевременно към този момент се създават схеми за доставки на природен газ от източната част на Средиземно море до Европа посредством терминали за полутечен газ в Египет – конкурентен метод за доставки с непрестанно увеличаващ се потенциал. Със сигурност обаче новите залежи, в композиция с енергиен апетит и високи цени, подвигат залозите за източносредиземноморския газ и ще усилят натиска за политически решения, които да го доставят в огромни количества в Европа.
В началото на предходната година Кипър, Гърция и Израел подписаха междуправителствено съглашение за построяването на Източносредиземноморския газопровод, който би трябвало да доставя в Европа от 9 до 12 милиарда куб. м. природен газ годишно. От своя страна Европейската комисия през ноември включи EastMed в петия си лист на плановете от общ интерес. Перспективите на плана обаче понесоха сериозен удар, когато през януари Съединени американски щати, до тогава измежду най-големите последователи на планувания газопровод като вероятен метод за освобождение на Европа от зависимостта от съветските газови доставки, уведомиха заинтригуваните страни, че отдръпват поддръжката си за плана.
Ударът от изненадващия ход на Вашингтон беше изключително огромен, тъй като още през цялото време EastMed будеше подозрения, че е фактически стопански доходоносен – събитие, което правеше водещи политическите съображения за реализацията му. С новото находище, намерено край Кипър, е допустимо колелата на EastMed още веднъж да се завъртят, само че този път движени повече от икономическа логичност, в сравнение с от изстиваща политическа поддръжка.
В обява в гръцкия всекидневник „ Катимерини “ енергийният анализатор доктор Михаил Мириантис напомня, че сполучливият сондаж, разгласен от „ Ени “ и „ Тотал “ на 2 август и наименуван „ Кронос-1 “, откри ресурси от към 70 милиарда куб. м природен газ. Той е вторият в блок 6 на кипърската изключителна икономическа зона, който се причислява към сондажа „ Калипсо-1 “ на „ Ени “, при който бяха открити три пъти по-големи количества – 200 милиарда куб.м. В момента консорциумът приготвя трети сондаж в региона, „ Зевс-1 “, с цел да очертае границите на находището.
При триумф и на този сондаж, в южната част на кипърския блок 6 ще се концентрира евентуален запас от 350-400 милиарда куб.м, а може и повече, което ще приближи 50 % от най-голямото досега находище в Източното Средиземноморие, египетското „ Зор “. В композиция новите залежи („ Глафкос “, „ Калипсо “, „ Кронос “ и „ Зевс) и старите като „ Афродита “ със находища от към 510 милиарда куб. м ще надвишават прага на икономическата жизненост на EastMed, която се пресмята на 300-350 милиарда куб. м доказани находища.
Като се вземат поради и настоящите извънредно високи цени на природния газ, това прави периодите за възвръщане на евентуалните вложения в газопровода доста по-кратки, което надлежно отваря опция за финансирането и реализирането му.
Трудно е занапред да се планува обаче до каква степен икономическите причини за Източносредиземноморския газопровод ще съумеят да натежат над политическите усложнения. А измежду последните водеща остава позицията на Турция, която оспорва огромна част от евентуалната изключителна икономическа зона в района освен на Кипър, само че и на Гърция, откъдето по начало се възнамерява да премине трасето на EastMed. Не инцидентно съгласно изявления Гърция към този момент обмисля различно трасе на газопровода, който първо да доближи до Египет, а по-късно от там до Гърция, само че даже този маршрут допуска постигането на някакъв компромис с Турция. Все отново този вид наподобява по-реалистичен, доколкото заобикаля най-уязвимата зона към Кипър, където и турските искания са най-настойчиви.
Реализирането на газопровода е застрашено и от други фактори, на първо място общата неустановеност за бъдещето на природния газ в енергийния микс на Европа. В рамките на зеления преход Европейски Съюз преглежда газа като преходно гориво с стеснен небосвод на потребление, което изисква относително бързо осъществяване на плана, с цел да може той да има време да се изплати, а евентуалните удължавания на периодите за преход към възобновими източници към момента остават неразбираеми. Същевременно към този момент се създават схеми за доставки на природен газ от източната част на Средиземно море до Европа посредством терминали за полутечен газ в Египет – конкурентен метод за доставки с непрестанно увеличаващ се потенциал. Със сигурност обаче новите залежи, в композиция с енергиен апетит и високи цени, подвигат залозите за източносредиземноморския газ и ще усилят натиска за политически решения, които да го доставят в огромни количества в Европа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ