Десетилетие членство на Хърватия в ЕС: Успешна история на разширяването в Западните Балкани
През април 2011 година тогавашният ръководител на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу посещава Загреб и оповестява, че критериите не са изпълнени и че Хърватия няма да се причисли към Европейски Съюз, а ще прекара още известно време в чакалнята дружно със Сърбия.
Хърватското държавно управление, ръководено от Ядранка Косор, приема това обръщение съществено и промените са ускорени. На 1 юли 2013 година Хърватия става 28-ата държава-членка на Европейския съюз. След 10 години Сърбия и другите страни от Западните Балкани наподобяват по-далеч от този път от всеки път.
Преговорите на Хърватия не бяха нито бързи, нито лесни. Подобно на останалите страни от някогашна Югославия, пречките пред формален Загреб включваха съдействието с Международния углавен арбитражен съд за някогашна Югославия в Хага, двустранните въпроси със съседите, както и върховенството на закона.
Освен това, сходно на днешния ден, скептично настроените към разширението държави-членки като Нидерландия и Франция сътвориха провокации. Въпреки това готовността на държавите-членки на Европейски Съюз за разширение беше малко по-голяма, в сравнение с през днешния ден, тъй че не е неправилно да се заключи, че Хърватия хвана последния трен за присъединение към Европейския съюз.
За разлика от другите страни от Западните Балкани, участието в Европейски Съюз в действителност беше съществена външнополитическа цел за всички хърватски управляващи след приемането на независимостта. Страната стартира договаряния през 2005 година, а последните глави бяха затворени на 30 юни 2011 година
През десетилетието на участие Хърватия реализира всичките си цели за европейска интеграция и от 1 януари 2023 година стана член както на Шенгенското пространство, по този начин и на еврозоната. През първата половина на 2020 година Хърватия пое и председателството на Европейския съюз по време на предизвикателната рецесия, породена от пандемията от COVID-19.
Бившият докладчик на Европейския парламент за Хърватия Ханес Свобода съобщи пред „ European Western Balkans “, че цялостното присъединение на Хърватия към Европейски Съюз е било сполучливо.
" По време на присъединението ѝ към момента имаше известна подготвеност за разширение и изключително Германия даде ясно да се разбере на Нидерландия и Франция, че Европейски Съюз би трябвало да одобри най-малко още една страна в Европейски Съюз - най-много и поради стабилността в Югоизточна Европа ", напомня Свобода.
Икономиката - най-голямата изгода от участието в Европейски Съюз
Преди да се причисли към Европейски Съюз, Хърватия претърпя криза, траяла повече от шест години. Спадът на действителния Брутният вътрешен продукт от 2009 година до 2014 година възлиза на 12,6%. Само две години след присъединението към Съюза Брутният вътрешен продукт стартира да пораства до 2020 година, когато спадна с 8,6% заради пандемията от COVID-19. Въпреки това, защото е член на Европейския съюз, помощта от Брюксел способства за бързото възобновяване, като през 2021 година растежът доближи 13,1%.
Например през 2013 година Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Хърватия беше 61% от средноевропейския, а през предходната година доближи 73% от средноевропейския. В годината на присъединение към Европейски Съюз хърватите имаха Брутният вътрешен продукт на глава от популацията малко над 10 000 евро, до момента в който през 2022 година той надвиши 17 000 евро. Така във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията Хърватия изпревари Словакия и Гърция.
Хърватите се оправят добре и във връзка с нивото на безработица. През май тази година тя е под 5,6%. На процедура това значи, че в Хърватия в никакъв случай не е имало повече заети лица.
По-нататъшното разширение към момента е надалеч
Мнозина считат, че съветската експанзия в Украйна е постигнала това, което е изглеждало невероятно - слагането на политиката на разширение високо в европейския дневен ред. Въпреки това по-нататъшното разширение към момента наподобява далечно. Черна гора има най-големи вероятности да стане идната държава-членка на Европейския съюз, защото е отворила всички преговорни глави и е напреднала най-вече в договарянията.
Бившият член на Европейския парламент Свобода декларира, че методите на разширение и тактиките са се трансформирали доста спрямо това време, изключително откакто Украйна и Молдова почукаха на европейската врата.
В мнение, оповестено на уеб страницата на Международния институт за мир, Свобода отбелязва, че всички страни-кандидатки, които се стремят да станат част от европейското семейство, би трябвало да са подготвени да проведат нужните промени и да разрешат вътрешните и районните разногласия.
Разсъждавайки върху концепцията за поетапно присъединение, Свобода написа, че тя би могла да предложи ясна поддръжка на всички сили в страните от Западните Балкани, които се стремят към използване на правила и полезности. /БГНЕС
