50 години Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
През 2022 година Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО отбелязва своята 50 -та годишнина.
На 16 ноември 1972 година Генералната конференция на Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета – ЮНЕСКО, отчитайки заканите за културното и естественото завещание и нуждата от определяне на интернационална система за тяхната ефикасна отбрана, приема Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание.
Този неповторим интернационален контракт свързва в един документ концепциите за запазване на природата и на културните полезности. Разглеждайки наследството по едно и също време като културно и естествено, Конвенцията утвърждава методите, по които хората взаимодействат с природата, и главната нужда от опазване на салдото сред двете.
България е една от първите страни, включили се към Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание през 1974 година Понастоящем в листата на международното завещание са включени 10 обекта на територията на страната – 3 естествени и 7 културни обекта: Природен резерват „ Сребърна “, Национален парк „ Пирин “, Национален парк „ Централен Балкан “ – част от сериен европейски обект на международното завещание на ЮНЕСКО „ Старите и вековни букови гори на Карпатите и други райони в Европа “, Боянска черква, Мадарски конник, Тракийска гробница в Казанлък, Скални манастири при село Иваново, Рилски манастир, Старият Несебър и Тракийска гробница при село Свещари.
Конвенцията за запазване на международното завещание е сред най-ратифицираните интернационалните конвенции в историята с съвсем универсална ратификация от 194 страни.
В продължение на 50 години ЮНЕСКО работи с страните по света, с цел да разпознава културни и естествени обекти, които имат изключителна универсална значителност, с цел да бъдат избрани като международно завещание, и да обезпечи тяхната ефикасна отбрана. Чрез Конвенцията страните по света поемат ангажимент да пазят обектите с изключителна универсална стойност, ситуирани на тяхна територия или на други места по света, посредством локални, национални, районни и интернационалните дейности.
Днес в листата към Конвенцията са включени 1 154 обекта на естественото и културно завещание, ситуирани в над 160 страни по целия свят, което свидетелства за непрекъснатия блян на международната общественост към опазването на най-значимите естествени обекти и културни достижения за идващите генерации.
Темата на юбилейната година е „ Следващите 50: Световното завещание като източник на резистентност, човечност и нововъведения “. Пет основни области насочват вниманието на международната общественост към идващите 50 години: Изменението на климата и запазване на наследството; Балансирано показване на включените обекти; Устойчив туризъм; Дигитална трансформация; Възстановяване след COVID-19.
На 16 ноември 1972 година Генералната конференция на Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета – ЮНЕСКО, отчитайки заканите за културното и естественото завещание и нуждата от определяне на интернационална система за тяхната ефикасна отбрана, приема Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание.
Този неповторим интернационален контракт свързва в един документ концепциите за запазване на природата и на културните полезности. Разглеждайки наследството по едно и също време като културно и естествено, Конвенцията утвърждава методите, по които хората взаимодействат с природата, и главната нужда от опазване на салдото сред двете.
България е една от първите страни, включили се към Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание през 1974 година Понастоящем в листата на международното завещание са включени 10 обекта на територията на страната – 3 естествени и 7 културни обекта: Природен резерват „ Сребърна “, Национален парк „ Пирин “, Национален парк „ Централен Балкан “ – част от сериен европейски обект на международното завещание на ЮНЕСКО „ Старите и вековни букови гори на Карпатите и други райони в Европа “, Боянска черква, Мадарски конник, Тракийска гробница в Казанлък, Скални манастири при село Иваново, Рилски манастир, Старият Несебър и Тракийска гробница при село Свещари.
Конвенцията за запазване на международното завещание е сред най-ратифицираните интернационалните конвенции в историята с съвсем универсална ратификация от 194 страни.
В продължение на 50 години ЮНЕСКО работи с страните по света, с цел да разпознава културни и естествени обекти, които имат изключителна универсална значителност, с цел да бъдат избрани като международно завещание, и да обезпечи тяхната ефикасна отбрана. Чрез Конвенцията страните по света поемат ангажимент да пазят обектите с изключителна универсална стойност, ситуирани на тяхна територия или на други места по света, посредством локални, национални, районни и интернационалните дейности.
Днес в листата към Конвенцията са включени 1 154 обекта на естественото и културно завещание, ситуирани в над 160 страни по целия свят, което свидетелства за непрекъснатия блян на международната общественост към опазването на най-значимите естествени обекти и културни достижения за идващите генерации.
Темата на юбилейната година е „ Следващите 50: Световното завещание като източник на резистентност, човечност и нововъведения “. Пет основни области насочват вниманието на международната общественост към идващите 50 години: Изменението на климата и запазване на наследството; Балансирано показване на включените обекти; Устойчив туризъм; Дигитална трансформация; Възстановяване след COVID-19.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ