Физик от БАН разби на пух и прах мита за ретроградния Меркурий
През 2021 година Меркурий ще бъде „ назадничав “ три пъти - от 30 януари до 21 февруари, от 30 май до 23 юни и от 27 септември до 18 октомври. Периодите по никакъв метод не вещаят несгоди и неволи. Това сподели за небесните феномени през 2021 година физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българска академия на науките.
Физикът прикани да се отърсим от внушенията на шарлатаните, които елементарно въздействат на лековерните хора, че нещо неприятно ще се случи.
„ Нека да разясним в резюме какво значи това и дали в действителност има мотив за безпокойствие? Да си представим, че едно дете се качва на въртележка в някой увеселителен парк или на влакче, обикалящо в кръг по релсите си.
Ние стоим на разстояние от оборудването и единствено следим. Когато в хода на всяка поредна обиколка виждаме от нашата позиция детето да се движи, да вземем за пример, отдясно – наляво, тогава твърдим, че неговото придвижване е ретроградно и освен това – изпадаме в суматоха поради което! Изглежда наивно нали? В този случай ние записваме единствено очевидно пренасяне на детето наляво – надясно, до момента в който в реалност то прави с влакчето обиколка след обиколка ", изясни той.
"Меркурий е най-близката до Слънцето планета и по тази причина обикаля към него най-бързо – за 88 дни. Но въпреки и по-бавно, нашата планета обикаля към Слънцето в същата посока, заради което наподобява, че интервалът на Меркурий е по-дълъг – съвсем 116 дни.
Този интервал се назовава синодичен. Поради близостта си до Слънцето, Меркурий се следи най-добре към моментите, когато е очевидно най-далеч от него – на ъглово разстояние към 22° източно или западно от централното ни величие. Тези оптимални забележими отдалечавания на планетата се назовават оптимални елонгации (максимални отклонения).
Когато Меркурий се намира в оптималната източна елонгация, той се следи вечер след залеза на Слънцето, ниско над западния небосвод и от този миг планетата стартира да се движи назад (на запад) на фона на звездите – т.е. „ ретроградно “, изясни явлението Пенчо Маркишки.
По думите му това продължава към 44 дни, до момента в който Меркурий доближи оптималната си западна елонгация.
„ Тогава той се следи комфортно рано заран преди зазоряване над източния небосвод. Тези две крайни положения на планетата подхождат на случаите в нашия образец, когато виждаме детето в извънредно ляво или в извънредно дясно състояние – преди обикалящото влакче да смени очевидно посоката си на придвижване. Очевидно в тези прави и противоположни забележими придвижвания на планетата няма нищо смущаващо “, увери Маркишки.
Физикът прикани да се отърсим от внушенията на шарлатаните, които елементарно въздействат на лековерните хора, че нещо неприятно ще се случи.
„ Нека да разясним в резюме какво значи това и дали в действителност има мотив за безпокойствие? Да си представим, че едно дете се качва на въртележка в някой увеселителен парк или на влакче, обикалящо в кръг по релсите си.
Ние стоим на разстояние от оборудването и единствено следим. Когато в хода на всяка поредна обиколка виждаме от нашата позиция детето да се движи, да вземем за пример, отдясно – наляво, тогава твърдим, че неговото придвижване е ретроградно и освен това – изпадаме в суматоха поради което! Изглежда наивно нали? В този случай ние записваме единствено очевидно пренасяне на детето наляво – надясно, до момента в който в реалност то прави с влакчето обиколка след обиколка ", изясни той.
"Меркурий е най-близката до Слънцето планета и по тази причина обикаля към него най-бързо – за 88 дни. Но въпреки и по-бавно, нашата планета обикаля към Слънцето в същата посока, заради което наподобява, че интервалът на Меркурий е по-дълъг – съвсем 116 дни.
Този интервал се назовава синодичен. Поради близостта си до Слънцето, Меркурий се следи най-добре към моментите, когато е очевидно най-далеч от него – на ъглово разстояние към 22° източно или западно от централното ни величие. Тези оптимални забележими отдалечавания на планетата се назовават оптимални елонгации (максимални отклонения).
Когато Меркурий се намира в оптималната източна елонгация, той се следи вечер след залеза на Слънцето, ниско над западния небосвод и от този миг планетата стартира да се движи назад (на запад) на фона на звездите – т.е. „ ретроградно “, изясни явлението Пенчо Маркишки.
По думите му това продължава към 44 дни, до момента в който Меркурий доближи оптималната си западна елонгация.
„ Тогава той се следи комфортно рано заран преди зазоряване над източния небосвод. Тези две крайни положения на планетата подхождат на случаите в нашия образец, когато виждаме детето в извънредно ляво или в извънредно дясно състояние – преди обикалящото влакче да смени очевидно посоката си на придвижване. Очевидно в тези прави и противоположни забележими придвижвания на планетата няма нищо смущаващо “, увери Маркишки.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ