Къде седи България на картата на дигиталните плащания?
През 2021 година Mastercard започва задълбочено изследване на пазара на цифровите заплащания в страната, което има за цел да бъде в услуга на локалната екосистема, предоставяйки на практика използвана информация, на основата на обществено налични източници, особено създадени за задачата първоначални проучвания, и пазарния опит на Mastercard. Индексът дава информация за положението на страната ни, като го съпоставя с другите участващи страни - Австрия, Гърция, Румъния, Сърбия, Унгария и Хърватия. В него са включени данни, разпределени в три съществени стълба:
Инфраструктура: подготвеност на съществуващата инфраструктура и способността ѝ да поддържа безналични плащания;
Запознатост: познание и схващане от страна на потребителите за цифровите плащания;
Употреба: степен на потребление на цифрови заплащания и тяхното място по отношение на заплащанията в брой.
Реклама
" Светът се намира в един от най-предизвикателните интервали в историята и е належащо да се премине към по-стабилна, цифрово ориентирана и устойчива стопанска система - ход, който ще преобрази всичко, като се стартира от метода, по който се ръководят системите за превоз и по какъв начин се разпределят обществените помощи, и се стигне до това по какъв начин се реализират екологичните, обществените и управническите задължения за чисти нулеви излъчвания. Дигиталните заплащания имат съществена роля в този развой на промяна. Заедно постигнахме огромен прогрес в разширението на ролята на цифровите заплащания. А в този момент с помощта на Индекса който ще даде количествен измерител на напредъка в развиването на пазара, можем да създадем напъните си по-целенасочени и да реализираме още повече ", разяснява Ваня Манова, управител на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово.
Инфраструктура: Налице е добра основа за цифровизация на потребителските заплащания
Българските консуматори имат над 7.2 милиона платежни карти - приблизително по 1.5 карти на разположение на възраст над 15 години. В България са регистрирани над 12 млн. разплащателни сметки, което приказва за необятен достъп поради броя на лицата над 15 години. Дебитните карти имат доста по-висок дял от кредитните - над 6 милиона дебитни и 1 милион кредитни карти са налични на пазара по данни на Българска народна банка от 2021.
През 2021 година броят на терминалите в България нараства до 125 хиляди - 99% от всички ПОС терминали в страната - равнище на терминализация, по-високо от това в други страни, а делът на безконтактни физически карти е 84%. В допълнение, възходящият брой новаторски технологии за терминални устройства (например SoftPOS, mPOS) се чака да способства за дигитализацията на дребните предприятия. Технологията SoftPOS да вземем за пример дава опция търговците да трансфорат своите мобилни устройства Android® в терминали за приемане на безконтактни NFC заплащания. Растящото потребителско търсене на електронна търговия вследствие на пандемията сътвори нуждата търговците да добавят физическото си наличие с онлайн такова, което евентуално ще бъде съществена движеща мощ за бъдещия напредък на ПОС мрежата.
Запознатост: Потребителите считат за по-сигурни и комфортни точно решенията, които употребяват най-често
Налаганите дълги години способи като безконтактно заплащане на ПОС и банков превод са добре познати на 87% от българите. Новите и към момента различни технологии, които навлязоха на пазара в последните години, като мобилни портфейли и заплащане с wearables (смарт часовник, гривна и т.н.), са добре познати единствено на 42% от потребителите.
Реклама
По отношение на онлайн платежните способи - заплащане с въвеждане данните от картата на ръка е по-добре познато (74%), в сравнение с потреблението на авансово запаметени идентификационни данни на картата (Card on File) - 63%. В същото време 66% от дейните консуматори онлайн се възползват от удобството на услугата за авансово опазване на данните на картата. Наложеният платеж остава пожеланият способ за онлайн покупки (58%). Плащането с карта обаче - при доставка или онлайн, е по-често избираният способ за заплащане при извършване на покупки по отношение на кеша: 40% най-често заплащат онлайн с карта и 15% - при доставка, на ПОС терминал. Само 2% употребяват мобилен портфейл за заплащане.
В България са регистрирани минимален % консуматори, които пазарят онлайн. Очаква се обаче в идващите години броят на онлайн преводите да нарасне доста с навлизането на решения, които покачват сигурността, удобството и бързината, като да вземем за пример преводи на токенизиран търговец и опцията за несъмнено довеждане докрай на поръчка Click to Pay.
Наблюдава се взаимозависимост сред сигурността и използването - колкото по-често потребителите употребяват даден платежен способ, толкоз по-удобен и сигурен считат, че е той. Безконтактното заплащане се преглежда като най-удобният способ и се подрежда на второ място след заплащането в брой по аршин " сигурност ", което е доста позитивен индикатор за развиването на цифровите заплащания по отношение на парите в брой. Иновациите, като мобилни портфейли или смарт часовници, се считат за по-малко сигурни и по-малко комфортни спрямо по-традиционните способи. Наблюдава се, че колкото по-дълго време едно платежно решение участва на пазара, толкоз по-високо е усещането за сигурност и улеснение, което пък води до по-честата му приложимост.
Когато става дума за афинитет към цифровите решения, съвсем 70% от участниците декларират, че биха избрали платежното решение, което е най-подходящо за дадената обстановка. България реализира по-високи резултати от други страни във връзка с интерес към новаторски платежни принадлежности, което сочи, че българите се считат за по-отворени към разбиране на нови решения, в сравнение с жителите на други страни.
Инфраструктура: подготвеност на съществуващата инфраструктура и способността ѝ да поддържа безналични плащания;
Запознатост: познание и схващане от страна на потребителите за цифровите плащания;
Употреба: степен на потребление на цифрови заплащания и тяхното място по отношение на заплащанията в брой.
Реклама
" Светът се намира в един от най-предизвикателните интервали в историята и е належащо да се премине към по-стабилна, цифрово ориентирана и устойчива стопанска система - ход, който ще преобрази всичко, като се стартира от метода, по който се ръководят системите за превоз и по какъв начин се разпределят обществените помощи, и се стигне до това по какъв начин се реализират екологичните, обществените и управническите задължения за чисти нулеви излъчвания. Дигиталните заплащания имат съществена роля в този развой на промяна. Заедно постигнахме огромен прогрес в разширението на ролята на цифровите заплащания. А в този момент с помощта на Индекса който ще даде количествен измерител на напредъка в развиването на пазара, можем да създадем напъните си по-целенасочени и да реализираме още повече ", разяснява Ваня Манова, управител на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово.
Инфраструктура: Налице е добра основа за цифровизация на потребителските заплащания
Българските консуматори имат над 7.2 милиона платежни карти - приблизително по 1.5 карти на разположение на възраст над 15 години. В България са регистрирани над 12 млн. разплащателни сметки, което приказва за необятен достъп поради броя на лицата над 15 години. Дебитните карти имат доста по-висок дял от кредитните - над 6 милиона дебитни и 1 милион кредитни карти са налични на пазара по данни на Българска народна банка от 2021.
През 2021 година броят на терминалите в България нараства до 125 хиляди - 99% от всички ПОС терминали в страната - равнище на терминализация, по-високо от това в други страни, а делът на безконтактни физически карти е 84%. В допълнение, възходящият брой новаторски технологии за терминални устройства (например SoftPOS, mPOS) се чака да способства за дигитализацията на дребните предприятия. Технологията SoftPOS да вземем за пример дава опция търговците да трансфорат своите мобилни устройства Android® в терминали за приемане на безконтактни NFC заплащания. Растящото потребителско търсене на електронна търговия вследствие на пандемията сътвори нуждата търговците да добавят физическото си наличие с онлайн такова, което евентуално ще бъде съществена движеща мощ за бъдещия напредък на ПОС мрежата.
Запознатост: Потребителите считат за по-сигурни и комфортни точно решенията, които употребяват най-често
Налаганите дълги години способи като безконтактно заплащане на ПОС и банков превод са добре познати на 87% от българите. Новите и към момента различни технологии, които навлязоха на пазара в последните години, като мобилни портфейли и заплащане с wearables (смарт часовник, гривна и т.н.), са добре познати единствено на 42% от потребителите.
Реклама
По отношение на онлайн платежните способи - заплащане с въвеждане данните от картата на ръка е по-добре познато (74%), в сравнение с потреблението на авансово запаметени идентификационни данни на картата (Card on File) - 63%. В същото време 66% от дейните консуматори онлайн се възползват от удобството на услугата за авансово опазване на данните на картата. Наложеният платеж остава пожеланият способ за онлайн покупки (58%). Плащането с карта обаче - при доставка или онлайн, е по-често избираният способ за заплащане при извършване на покупки по отношение на кеша: 40% най-често заплащат онлайн с карта и 15% - при доставка, на ПОС терминал. Само 2% употребяват мобилен портфейл за заплащане.
В България са регистрирани минимален % консуматори, които пазарят онлайн. Очаква се обаче в идващите години броят на онлайн преводите да нарасне доста с навлизането на решения, които покачват сигурността, удобството и бързината, като да вземем за пример преводи на токенизиран търговец и опцията за несъмнено довеждане докрай на поръчка Click to Pay.
Наблюдава се взаимозависимост сред сигурността и използването - колкото по-често потребителите употребяват даден платежен способ, толкоз по-удобен и сигурен считат, че е той. Безконтактното заплащане се преглежда като най-удобният способ и се подрежда на второ място след заплащането в брой по аршин " сигурност ", което е доста позитивен индикатор за развиването на цифровите заплащания по отношение на парите в брой. Иновациите, като мобилни портфейли или смарт часовници, се считат за по-малко сигурни и по-малко комфортни спрямо по-традиционните способи. Наблюдава се, че колкото по-дълго време едно платежно решение участва на пазара, толкоз по-високо е усещането за сигурност и улеснение, което пък води до по-честата му приложимост.
Когато става дума за афинитет към цифровите решения, съвсем 70% от участниците декларират, че биха избрали платежното решение, което е най-подходящо за дадената обстановка. България реализира по-високи резултати от други страни във връзка с интерес към новаторски платежни принадлежности, което сочи, че българите се считат за по-отворени към разбиране на нови решения, в сравнение с жителите на други страни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ