Новият руски план за дестабилизиране на Балканите, ЕС и НАТО
През 2018 година съветският „ План Б-4 “, който предполагаше основаването на съветски анклав на Балканите, се провали дефинитивно.
Влидимир Путин размени Сегей Железняк, своя основен човек, виновен за реализирането на „ План Б-4 “ за основаване на четири неутрални страни на Балканите: Сърбия, Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина (БиХ). Те трябваше да останат отвън рамките на НАТО.
Сергей Железняк, член на комисията на Државната дума по интернационалните въпроси и към този момент някогашен заместник-секретар на управлението на [путиновата] партия „ Единна Русия “ съумя да провежда подписването на 16 заявления и меморандуми с 10 партии в Сърбия, Черна гора, Македония и БиХ, в това число с общественост в Република Сръбска., т.е. обезпечи поддръжка от страна на Милорад Додик. На 22 юни 2016 година в свое послание Държавната дума съобщи, че приветства единодушието на политиците от " балканската четворка “, наблягайки, че тя би трябвало да стане „ основа на архитектурата на районна сигурност “.
Доколкото „ План Б-4 “ се провали, в този момент, по замисъла на Кремъл, в границите на новия проект Сърбия и Република Сръбска би трябвало да станат основните поборници и изпълнители на концепцията за съветски анклав в сърцето на Европа. Във връзка с това се основава нов съветски стратегически екип, с нови лица, на които ще възложат отговорността за осъществяване на новия проект. Според новия план Милорад Додик е основният съветски състезател, който през днешния ден може да се обърне към майка Русия за помощ за повторение на сирийския сюжет.
Тяхната цел е непрекъснатата дестабилизация на НАТО и Европейския съюз на Балканите. И с помощта на политиката на Белград и Милорад Додик БиХ през днешния ден е единственото завладяване на съветската политика на Балканите. Разбира се, не би трябвало да се не помни ролята на Хърватия, която се трансформира (или остава?) васал на съветската политика, което безапелационно удостовери историята към " Агрокор “. Това разрешава на Драган Чович дружно с Милорад Додик да продължат да дестабилизират БиХ и да раздрусват нейните институции.
Действията на Евросъюза и НАТО
Решаващ удар по „ План Б-4 “ нанесе през юли 2018 година македонският парламент, който единомислещо одобри декларация за влизането на Македония в НАТО. В навечерието най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ (навремето политически съдружник на Русия и Сърбия) съобщи, че поддържа декларацията и влизането на Македония като пълновръстен член на НАТО. Само няколко дни по-късно Сергей Железняк беше изпратен в оставка. Неотдавна съветският прислужник Виктор Орбан, министър председател на Унгария, с провеждането на класическа разследваща интервенция достави в Унгария Никола Груевски, някогашен министър председател на Македония и приета [про]руска фигура, предоставяйки му политическо леговище в Унгария и защитавайки го по този метод от македонското правораздаване.
По-рано заради провалилия се държавен прелом в Черна гора Путин размени съветския военачалник Леонид Решетников.
2018 година ознаменува значително провалили се и предотвратени интервенции на съветските спецслужби. Преди всичко това е отравянето на двойния сътрудник Сергей Скрипал и (той беше токсичен дружно с щерка му в английския град Солсбъри), нападението против Организацията за възбрана на химическите оръжия, както и „ План Б-4 “, при който по-рано беше осъществен опит за държавен прелом и отстраняването на президента Мило Джуканович в Черна гора. Освен това Русия се опитваше да измести Зоран Заев, водач на опозицията в Македония, който унищожи проруските сили, а също по този начин Москва дестабилизира БиХ. За известно време нападенията бяха прекъснати, защото неуспехите охладиха съветското предпочитание, а също така те принудиха Путин да вкара ред в съветските разследващи служби.
Изгонването на съветски сътрудници от Холандия
2018 година беше белязана също по този начин от взаимните дейности на НАТО и Европейския съюз, ориентирани против Русия, включително и налагането на нови наказания и изгонвания на съветски дипломати/шпиони. 18 страни изгониха повече от 100 съветски дипломати поради случая Скрипал в сходство с член девет на Виенската спогодба за дипломатически връзки. По решение на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп от Съединените щати бяха изгонени 69 съветски дипломати. През април холандските управляващи изгониха четирима жители на Русия поради скрит план, чиято цел е било нахлуване против Организацията за възбрана на химическите оръжия в Хага. Холандските управляващи оповестиха, че са разкрили скрит план - в взаимна работа със Съединени американски щати и Англия. Премиерите на Англия и Холандия Тереза Мей и Марк Рюте излязоха със взаимно изказване, в което осъдиха съветското военно разузнаване (ГРУ) за серия хакерски атаки против ОЗХО и други организации по целия свят, в това число Световната организация за битка с допинга и следствената група, която проверява събитията по свалянето на малайзийския пътнически аероплан в Украйна.
Шефът на ГРУ Игор Коробов умря на 62-годишна възраст от „ тежко и дълготрайно заболяване “ (след среща с Владимир Путин), както предадоха съветските медии. Англия го обвиняваше в опита за ликвидиране на съветския разузнавач Сергей Скрипал и неговата щерка и опита те да бъдат отровени с нервно-паралитично вещество в британския град Солсбъри. На собствен ред Съединените щати включиха името на Коробов дружно с тези на други чиновници на ГРУ в санкционния лист поради дейности, които, в полза на съветското държавно управление, тези служби „ подриват кибернетичната сигурност “.
Преди няколко дни военачалник Марк Карлтън-Смит, командващ английските войски, съобщи, че Англия „ не може да спи умерено, отчитайки опасността, която съставлява Русия “ и че Русия през днешния ден е доста по-опасна за националната сигурност на Англия, в сравнение с „ Ислямска страна “.
Намирайки се през април 2018 година на публично посещаване в Съединени американски щати френският президент Еманюел Макрон съобщи: “Той [Путин] се намесва на всички места, в Съединени американски щати и в Европа, с цел да отслаби нашата народна власт, тъй като счита, че това е добре за неговата страна. Владимир Путин демонстрира неотстъпчивост към малцинствата и своите персонални съперници “.
Как Европейски Съюз и НАТО пресякоха съветския „ План Б-4 “?
Желаейки да вземе под надзор Черна гора, Македония, БиХ и Сърбия (макар за нея това и към този момент да не е нужно – тя и по този начин е под контрол), Москва задейства всички принадлежности, с които разполага, като се стартира с формалните дипломатически канали и се завърши с разследващи интервенции и потребление на паравоенни формирования, единствено с цел да дестабилизира тези страни. Само че Европейски Съюз и НАТО небрежно одобриха Черна гора в НАТО, предприемайки редица стъпки, подкрепяйки евроатлантическата интегряция на Македония и оказвайки напън на Сръбия. Босна и Херцеговина също не се размина с внимание от страна на съдружниците от Европейски Съюз и НАТО: на тези босненски сили, които противодействат на съветския проект, беше оказана поддръжка в областта на сигурността.
Какво беше подхванато в БиХ за противопоставяне на " План Б-4 “
През март 2018 година, заставайки пред комисията в Сената на СЩ по въоръжените сили командващият войските на НАТО в Европа военачалник Къртис Скапароти съобщи, че усилването на съветското въздействие в Европа е най-сериозният проблем както в граждански, по този начин и във боен проект, изключително на Западните Балкани. Генералът също по този начин означи, че Русия се употребява с положително отношение от страна на водачите на Република Сръбска за подриване на институциите в Босна и Херцеговина. На въпроса коя страна от района съставлява максимален проблем, той отговори Сърбия На още един въпрос Сърбия ли е това или въпреки всичко Република Сръбска, генералът отговори, че става дума за Сърбия като страна и изобщо сърбите като народ на Балканите.
През април 2018 година ръководителят на военния комитет на НАТО военачалник Петер Павел съобщи: “ Руската теория не признава разделянето мир-криза. Руснаците просто преглеждат спора като континиум, който се води с променлива активност и разнообразни средства, които употребяват страните. Русия прави оценка сегашната обстановка като информативен спор, в който употребява кибернетични средства, обществените мрежи, пропагандата, дезинформацията, а също подхваща опити за оказване въздействие върху политиката. “
По-рано военачалник Павел е казвал: “Макар въоръжените сили на Русия да са по-боеспособни, в сравнение с преди 15 години, тя както и преди не е в положение да се конкурира със Запада, и съветското управление схваща това. В Европа и на Балканите единственият евентуален съдружник на Русия е Сърбия, по тази причина Русия постоянно заплашва с приложимост на нуклеарно оръжие, като по този метод прикрива слабостта на своите стандартни сили “.
Упоритост на посолството на Съединени американски щати
През 2018 година името на Милорад Додик още веднъж беше включено в черния лист на Министерство на финансите на Съединени американски щати и ще остане в него до 2019 година Интересно е да се види какво ще стане, когато членовете на Президиума на Босна и Херцеговина бъдат поканени на публично посещаване в Съединени американски щати. Освен Додик в черния лист на Съединени американски щати за 2018 година са включени още Никола Шпирич и цялото му семейство. „ Никола Шпирич, представител на Съюза на самостоятелните социалдемократи в камарата на депутатите в Народното събрание на Босна и Херцеговина, е включен в черния лист на Съединени американски щати поради огромни корупционни измами “, се споделя в известие на Държавния департамент.
От вниманието на обществеността в БиХ на процедура се измъкна фактът, че през май 2018 година Европейският съюз изпрати по дипломатически канали на ръководителите на Сърбия лист от седем условия, които би трябвало да бъдат изпълнени, с цел да влезе Сърбия в Евросъюза. Едно от тези условия е Белград да се откаже от тесни връзки с Република Сръбска. Това е една от най-решителните стъпки на Евросъюза след Дейтънското съглашение, с които злоупотребяват Александър Вучич и Милорад Додик.
През 2018 година висшият представител за БиХ Валентин Инцко направи редица значими отчети пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. В два от тях се приказва, че държавното управление на Република Сръбска попречва достъпа до документи и информации, макар десети член от Дейтънското съглашение, а също по този начин се оповестява за „ чрезвичайно “ въоръжаване на полицията на република Сръбска. Върховният представител обърна внимание на Съвета за сигурност на изказванията, в които се оспорва суверенитетът и териториалната целокупност на БиХ. Голяма част от тези изказвания направиха президентът на Република Сръбска Милорад Додик и Драган Чович, когато се решаваше въпросът за федерацията в Босна и Херцеговина и за изборния закон.
Най-голяма непримиримост в своята работа прояви посолството на Съединени американски щати, по-точно посланикът Морйин Корман, която постоянно в точния момент реагираше на събитията и заставаше в отбрана на независимостта и суверенитета на БиХ.
Какво допуска новият съветски проект?
Милорад Додик прикани сърбите, заемащи длъжности в институциите на Босна и Херцеговина, да си подадат оставките. Това не е нищо друго, с изключение на опит да се повтори това, което направи през 90-те години на предишния век Сръбската демократична партия (СДП), когато стартира образуването на сръбската република в Босна и Херцеговина и последва разпадането на републиканските институции.
Сръбската и хърватската политика управляват всичките три разклонения на властта в БиХ (голяма част от тях), само че заради контролните процедурни механизми в институциите на БиХ те въпреки всичко не могат да осъществят замисления сюжет: да се отдели Република Сръбска и още веднъж да се образува Босна и Херцеговина (в качеството на трети ентитет). Те не могат да създадат това още и тъй като в БиХ работи висш представител, който във всеки един миг може да наложи или да разгласи за недействително което и да е решение (дори и признато от Додик или Чович), а това би дало право на НАТО да се намеси.
Затова вниманието на Русия (официално и за публиката – на Додик) е концентрирано върху три институции на БиХ: въоръжените сили, Конституционния съд и Агенцията за сигурност и разузнаване. Въоръжените сили на БиХ са по-скоро алегорична институция, нужна за влизането в НАТО, а не поръчител за вътрешна сигурност. Преминаването на Борис Еринич, настоящ заместник-министър на защитата, от партията СДП в СНСД (Съюз на самостоятелните социалдемократи), а в предишното съветски студент и любим, приличаше на интервенция на външното разузнаване, защото Еринич повлече със себе си Обрен Петрович, кметът на Добой (въобще любим на международната общественост и човек, на който породиха проблеми с правораздаването и полицията на Додик) в лагера на Додик, с което значително беше променено съотношението на силите в националния парламент. Това доста облекчава разлагането на въоръжените сили на БиХ от вътрешната страна, в случай че се регистрира, че през последните четири години Еринич на всички места назначи свои хора, които в този момент са чудесно осведомени с вътрешната система на въоръжените сили на БиХ.
Конституционният съд на БиХ към този момент не е поръчител, защото чужденците, които под натиска на сръбско-хърватското мнозинство организират избрана политика. Въпреки това Конституционният съд към момента може да се опълчва на съдиите, които са под контрола на Додик и Чович и приемащи ретроградни решения за БиХ, и да кани бошняшки съдии. Между другото, в случай че се приказва за правораздаване в БиХ, на Додик и Чович им остава още единствено да изберат основния прокурор на БиХ, какъвто, естествено, ще стане Милан Тегелтия с поддръжката на услужливи (и не само) членове на Висшия правосъден и прокурорски съвет на БиХ, и тогава цялото правораздаване ще се окаже в ръцете на Додик и Чович.
Защо пречи Агенцията за сигурност и разузнаване?
За шанс за БиХ най-голямото главоболие за руснаците и Милорад Додик е Агенцията за сигурност и разузнаване (АСР). Затова Додик бърза да сътвори Съвет на министрите на БиХ, с цел да се опита на държавно ниво по легален път да унищожи вътрешната конструкция на АСР и самата нея. Всички предходни нападки против АСР и нейния шеф се осъществяваха посредством Хърватия и Сърбия. Припомням, че два гръмки абсурда, свързани с мнимото приключване на документи, в които се говореше, че АСР следи и подслушва сръбски и хърватски (в Хърватия) служители, бяха раздути точно от медии в Сърбия и Хърватия. Истинската причина за всички тези нападки (от Сърбия, Хърватия и от Република Сръбска) против организацията на БиХ се състои в това, че АСР пречи на руснаците да се разпореждат в БиХ, пази страната, а също по този начин поддържа тесни връзки с евроатлантическите сътрудници.
На руснаците и техните помощници в БиХ и в района като цяло спомагателна поддръжка им оказваха някои босненски политици. Преди всичко това са Фахрудин Радончич, а също и неговите нови съдружни сътрудници. Те несъмнено не се оправят с геополитическите каузи и държавната политика, а и не се интересуват от нея, само че се задоволяват с това, с което ги „ храни “ Радончич, удовлетворявайки техните кантонални потребности. За страдание заради повърхностните връзки и непознаването на тези, които се употребяват за планомерна работа срещу БиХ, под опасност се оказа бъдещето на АСР, неговата вътрешна конструкция, а също и успеваемостта на нейното противопоставяне на съветската интервенция и дестабилизирането на страната. Ако в БиХ се появи власт, която управляват руснаците или която е подложена на съветски хибриден напън, АСР ще бъде изложена на заплаха.
Ясно е, че в двойката Александър Вучич и Милорад Додик, както преди време се случи със Слободан Милошевич и Радован Караджич, вторият стана по-интерес с това, кой строи великодържавни проекти на Балканите. Русия, като шеф на всички, употребява Додик и сърбите за дестабилизиране на Балканите, а това може да въвлече и Сърбия в доста съществени проблеми. Все отново Сърбия е слаба страна, претърпяла проваляне, постоянно е поддържала и поддържа сепаратизма в република Сръбска. Що се отнася до световните ползи, то Сърбия се е съсредоточила върху своята защита и преуспяване, и немаловажна роля тук играе Косово. В тази игра Сърбия е привлякла и Република Сръбска, стремяща се с нейна помощ към оптимално преференциален за нея резултат в Косово.
Сега Додик се е трансформирал в сериозен фактор на неустойчивостта също и за Сърбия, защото, съдейки от огласените проекти на НАТО, които са добре известни на Вучич, при положение на спор на Балканите или в Европа, провокиран от съветското въздействие, НАТО има желание да се намеси, а съюз сред Сърбия и Република Сръбска ще се счита за съдружник на Русия. Додик „ съумя “ да си нахлузи на шията две примки – съветска и американска, когато търсеше помощници за реализиране на великодържавен план, фиктивен в Белград. А в този момент това му идва допълнително. Единственият излаз за Додик и за Балканите е пътят към Европейския съюз. В противоположен случай тези две примки ще се затегнат към сръбския народ на двата бряга на Дрина. /БГНЕС
....................
Дженана Каруп Друшко, Avangarda, Босна и Херцеговина
Влидимир Путин размени Сегей Железняк, своя основен човек, виновен за реализирането на „ План Б-4 “ за основаване на четири неутрални страни на Балканите: Сърбия, Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина (БиХ). Те трябваше да останат отвън рамките на НАТО.
Сергей Железняк, член на комисията на Државната дума по интернационалните въпроси и към този момент някогашен заместник-секретар на управлението на [путиновата] партия „ Единна Русия “ съумя да провежда подписването на 16 заявления и меморандуми с 10 партии в Сърбия, Черна гора, Македония и БиХ, в това число с общественост в Република Сръбска., т.е. обезпечи поддръжка от страна на Милорад Додик. На 22 юни 2016 година в свое послание Държавната дума съобщи, че приветства единодушието на политиците от " балканската четворка “, наблягайки, че тя би трябвало да стане „ основа на архитектурата на районна сигурност “.
Доколкото „ План Б-4 “ се провали, в този момент, по замисъла на Кремъл, в границите на новия проект Сърбия и Република Сръбска би трябвало да станат основните поборници и изпълнители на концепцията за съветски анклав в сърцето на Европа. Във връзка с това се основава нов съветски стратегически екип, с нови лица, на които ще възложат отговорността за осъществяване на новия проект. Според новия план Милорад Додик е основният съветски състезател, който през днешния ден може да се обърне към майка Русия за помощ за повторение на сирийския сюжет.
Тяхната цел е непрекъснатата дестабилизация на НАТО и Европейския съюз на Балканите. И с помощта на политиката на Белград и Милорад Додик БиХ през днешния ден е единственото завладяване на съветската политика на Балканите. Разбира се, не би трябвало да се не помни ролята на Хърватия, която се трансформира (или остава?) васал на съветската политика, което безапелационно удостовери историята към " Агрокор “. Това разрешава на Драган Чович дружно с Милорад Додик да продължат да дестабилизират БиХ и да раздрусват нейните институции.
Действията на Евросъюза и НАТО
Решаващ удар по „ План Б-4 “ нанесе през юли 2018 година македонският парламент, който единомислещо одобри декларация за влизането на Македония в НАТО. В навечерието най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ (навремето политически съдружник на Русия и Сърбия) съобщи, че поддържа декларацията и влизането на Македония като пълновръстен член на НАТО. Само няколко дни по-късно Сергей Железняк беше изпратен в оставка. Неотдавна съветският прислужник Виктор Орбан, министър председател на Унгария, с провеждането на класическа разследваща интервенция достави в Унгария Никола Груевски, някогашен министър председател на Македония и приета [про]руска фигура, предоставяйки му политическо леговище в Унгария и защитавайки го по този метод от македонското правораздаване.
По-рано заради провалилия се държавен прелом в Черна гора Путин размени съветския военачалник Леонид Решетников.
2018 година ознаменува значително провалили се и предотвратени интервенции на съветските спецслужби. Преди всичко това е отравянето на двойния сътрудник Сергей Скрипал и (той беше токсичен дружно с щерка му в английския град Солсбъри), нападението против Организацията за възбрана на химическите оръжия, както и „ План Б-4 “, при който по-рано беше осъществен опит за държавен прелом и отстраняването на президента Мило Джуканович в Черна гора. Освен това Русия се опитваше да измести Зоран Заев, водач на опозицията в Македония, който унищожи проруските сили, а също по този начин Москва дестабилизира БиХ. За известно време нападенията бяха прекъснати, защото неуспехите охладиха съветското предпочитание, а също така те принудиха Путин да вкара ред в съветските разследващи служби.
Изгонването на съветски сътрудници от Холандия
2018 година беше белязана също по този начин от взаимните дейности на НАТО и Европейския съюз, ориентирани против Русия, включително и налагането на нови наказания и изгонвания на съветски дипломати/шпиони. 18 страни изгониха повече от 100 съветски дипломати поради случая Скрипал в сходство с член девет на Виенската спогодба за дипломатически връзки. По решение на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп от Съединените щати бяха изгонени 69 съветски дипломати. През април холандските управляващи изгониха четирима жители на Русия поради скрит план, чиято цел е било нахлуване против Организацията за възбрана на химическите оръжия в Хага. Холандските управляващи оповестиха, че са разкрили скрит план - в взаимна работа със Съединени американски щати и Англия. Премиерите на Англия и Холандия Тереза Мей и Марк Рюте излязоха със взаимно изказване, в което осъдиха съветското военно разузнаване (ГРУ) за серия хакерски атаки против ОЗХО и други организации по целия свят, в това число Световната организация за битка с допинга и следствената група, която проверява събитията по свалянето на малайзийския пътнически аероплан в Украйна.
Шефът на ГРУ Игор Коробов умря на 62-годишна възраст от „ тежко и дълготрайно заболяване “ (след среща с Владимир Путин), както предадоха съветските медии. Англия го обвиняваше в опита за ликвидиране на съветския разузнавач Сергей Скрипал и неговата щерка и опита те да бъдат отровени с нервно-паралитично вещество в британския град Солсбъри. На собствен ред Съединените щати включиха името на Коробов дружно с тези на други чиновници на ГРУ в санкционния лист поради дейности, които, в полза на съветското държавно управление, тези служби „ подриват кибернетичната сигурност “.
Преди няколко дни военачалник Марк Карлтън-Смит, командващ английските войски, съобщи, че Англия „ не може да спи умерено, отчитайки опасността, която съставлява Русия “ и че Русия през днешния ден е доста по-опасна за националната сигурност на Англия, в сравнение с „ Ислямска страна “.
Намирайки се през април 2018 година на публично посещаване в Съединени американски щати френският президент Еманюел Макрон съобщи: “Той [Путин] се намесва на всички места, в Съединени американски щати и в Европа, с цел да отслаби нашата народна власт, тъй като счита, че това е добре за неговата страна. Владимир Путин демонстрира неотстъпчивост към малцинствата и своите персонални съперници “.
Как Европейски Съюз и НАТО пресякоха съветския „ План Б-4 “?
Желаейки да вземе под надзор Черна гора, Македония, БиХ и Сърбия (макар за нея това и към този момент да не е нужно – тя и по този начин е под контрол), Москва задейства всички принадлежности, с които разполага, като се стартира с формалните дипломатически канали и се завърши с разследващи интервенции и потребление на паравоенни формирования, единствено с цел да дестабилизира тези страни. Само че Европейски Съюз и НАТО небрежно одобриха Черна гора в НАТО, предприемайки редица стъпки, подкрепяйки евроатлантическата интегряция на Македония и оказвайки напън на Сръбия. Босна и Херцеговина също не се размина с внимание от страна на съдружниците от Европейски Съюз и НАТО: на тези босненски сили, които противодействат на съветския проект, беше оказана поддръжка в областта на сигурността.
Какво беше подхванато в БиХ за противопоставяне на " План Б-4 “
През март 2018 година, заставайки пред комисията в Сената на СЩ по въоръжените сили командващият войските на НАТО в Европа военачалник Къртис Скапароти съобщи, че усилването на съветското въздействие в Европа е най-сериозният проблем както в граждански, по този начин и във боен проект, изключително на Западните Балкани. Генералът също по този начин означи, че Русия се употребява с положително отношение от страна на водачите на Република Сръбска за подриване на институциите в Босна и Херцеговина. На въпроса коя страна от района съставлява максимален проблем, той отговори Сърбия На още един въпрос Сърбия ли е това или въпреки всичко Република Сръбска, генералът отговори, че става дума за Сърбия като страна и изобщо сърбите като народ на Балканите.
През април 2018 година ръководителят на военния комитет на НАТО военачалник Петер Павел съобщи: “ Руската теория не признава разделянето мир-криза. Руснаците просто преглеждат спора като континиум, който се води с променлива активност и разнообразни средства, които употребяват страните. Русия прави оценка сегашната обстановка като информативен спор, в който употребява кибернетични средства, обществените мрежи, пропагандата, дезинформацията, а също подхваща опити за оказване въздействие върху политиката. “
По-рано военачалник Павел е казвал: “Макар въоръжените сили на Русия да са по-боеспособни, в сравнение с преди 15 години, тя както и преди не е в положение да се конкурира със Запада, и съветското управление схваща това. В Европа и на Балканите единственият евентуален съдружник на Русия е Сърбия, по тази причина Русия постоянно заплашва с приложимост на нуклеарно оръжие, като по този метод прикрива слабостта на своите стандартни сили “.
Упоритост на посолството на Съединени американски щати
През 2018 година името на Милорад Додик още веднъж беше включено в черния лист на Министерство на финансите на Съединени американски щати и ще остане в него до 2019 година Интересно е да се види какво ще стане, когато членовете на Президиума на Босна и Херцеговина бъдат поканени на публично посещаване в Съединени американски щати. Освен Додик в черния лист на Съединени американски щати за 2018 година са включени още Никола Шпирич и цялото му семейство. „ Никола Шпирич, представител на Съюза на самостоятелните социалдемократи в камарата на депутатите в Народното събрание на Босна и Херцеговина, е включен в черния лист на Съединени американски щати поради огромни корупционни измами “, се споделя в известие на Държавния департамент.
От вниманието на обществеността в БиХ на процедура се измъкна фактът, че през май 2018 година Европейският съюз изпрати по дипломатически канали на ръководителите на Сърбия лист от седем условия, които би трябвало да бъдат изпълнени, с цел да влезе Сърбия в Евросъюза. Едно от тези условия е Белград да се откаже от тесни връзки с Република Сръбска. Това е една от най-решителните стъпки на Евросъюза след Дейтънското съглашение, с които злоупотребяват Александър Вучич и Милорад Додик.
През 2018 година висшият представител за БиХ Валентин Инцко направи редица значими отчети пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. В два от тях се приказва, че държавното управление на Република Сръбска попречва достъпа до документи и информации, макар десети член от Дейтънското съглашение, а също по този начин се оповестява за „ чрезвичайно “ въоръжаване на полицията на република Сръбска. Върховният представител обърна внимание на Съвета за сигурност на изказванията, в които се оспорва суверенитетът и териториалната целокупност на БиХ. Голяма част от тези изказвания направиха президентът на Република Сръбска Милорад Додик и Драган Чович, когато се решаваше въпросът за федерацията в Босна и Херцеговина и за изборния закон.
Най-голяма непримиримост в своята работа прояви посолството на Съединени американски щати, по-точно посланикът Морйин Корман, която постоянно в точния момент реагираше на събитията и заставаше в отбрана на независимостта и суверенитета на БиХ.
Какво допуска новият съветски проект?
Милорад Додик прикани сърбите, заемащи длъжности в институциите на Босна и Херцеговина, да си подадат оставките. Това не е нищо друго, с изключение на опит да се повтори това, което направи през 90-те години на предишния век Сръбската демократична партия (СДП), когато стартира образуването на сръбската република в Босна и Херцеговина и последва разпадането на републиканските институции.
Сръбската и хърватската политика управляват всичките три разклонения на властта в БиХ (голяма част от тях), само че заради контролните процедурни механизми в институциите на БиХ те въпреки всичко не могат да осъществят замисления сюжет: да се отдели Република Сръбска и още веднъж да се образува Босна и Херцеговина (в качеството на трети ентитет). Те не могат да създадат това още и тъй като в БиХ работи висш представител, който във всеки един миг може да наложи или да разгласи за недействително което и да е решение (дори и признато от Додик или Чович), а това би дало право на НАТО да се намеси.
Затова вниманието на Русия (официално и за публиката – на Додик) е концентрирано върху три институции на БиХ: въоръжените сили, Конституционния съд и Агенцията за сигурност и разузнаване. Въоръжените сили на БиХ са по-скоро алегорична институция, нужна за влизането в НАТО, а не поръчител за вътрешна сигурност. Преминаването на Борис Еринич, настоящ заместник-министър на защитата, от партията СДП в СНСД (Съюз на самостоятелните социалдемократи), а в предишното съветски студент и любим, приличаше на интервенция на външното разузнаване, защото Еринич повлече със себе си Обрен Петрович, кметът на Добой (въобще любим на международната общественост и човек, на който породиха проблеми с правораздаването и полицията на Додик) в лагера на Додик, с което значително беше променено съотношението на силите в националния парламент. Това доста облекчава разлагането на въоръжените сили на БиХ от вътрешната страна, в случай че се регистрира, че през последните четири години Еринич на всички места назначи свои хора, които в този момент са чудесно осведомени с вътрешната система на въоръжените сили на БиХ.
Конституционният съд на БиХ към този момент не е поръчител, защото чужденците, които под натиска на сръбско-хърватското мнозинство организират избрана политика. Въпреки това Конституционният съд към момента може да се опълчва на съдиите, които са под контрола на Додик и Чович и приемащи ретроградни решения за БиХ, и да кани бошняшки съдии. Между другото, в случай че се приказва за правораздаване в БиХ, на Додик и Чович им остава още единствено да изберат основния прокурор на БиХ, какъвто, естествено, ще стане Милан Тегелтия с поддръжката на услужливи (и не само) членове на Висшия правосъден и прокурорски съвет на БиХ, и тогава цялото правораздаване ще се окаже в ръцете на Додик и Чович.
Защо пречи Агенцията за сигурност и разузнаване?
За шанс за БиХ най-голямото главоболие за руснаците и Милорад Додик е Агенцията за сигурност и разузнаване (АСР). Затова Додик бърза да сътвори Съвет на министрите на БиХ, с цел да се опита на държавно ниво по легален път да унищожи вътрешната конструкция на АСР и самата нея. Всички предходни нападки против АСР и нейния шеф се осъществяваха посредством Хърватия и Сърбия. Припомням, че два гръмки абсурда, свързани с мнимото приключване на документи, в които се говореше, че АСР следи и подслушва сръбски и хърватски (в Хърватия) служители, бяха раздути точно от медии в Сърбия и Хърватия. Истинската причина за всички тези нападки (от Сърбия, Хърватия и от Република Сръбска) против организацията на БиХ се състои в това, че АСР пречи на руснаците да се разпореждат в БиХ, пази страната, а също по този начин поддържа тесни връзки с евроатлантическите сътрудници.
На руснаците и техните помощници в БиХ и в района като цяло спомагателна поддръжка им оказваха някои босненски политици. Преди всичко това са Фахрудин Радончич, а също и неговите нови съдружни сътрудници. Те несъмнено не се оправят с геополитическите каузи и държавната политика, а и не се интересуват от нея, само че се задоволяват с това, с което ги „ храни “ Радончич, удовлетворявайки техните кантонални потребности. За страдание заради повърхностните връзки и непознаването на тези, които се употребяват за планомерна работа срещу БиХ, под опасност се оказа бъдещето на АСР, неговата вътрешна конструкция, а също и успеваемостта на нейното противопоставяне на съветската интервенция и дестабилизирането на страната. Ако в БиХ се появи власт, която управляват руснаците или която е подложена на съветски хибриден напън, АСР ще бъде изложена на заплаха.
Ясно е, че в двойката Александър Вучич и Милорад Додик, както преди време се случи със Слободан Милошевич и Радован Караджич, вторият стана по-интерес с това, кой строи великодържавни проекти на Балканите. Русия, като шеф на всички, употребява Додик и сърбите за дестабилизиране на Балканите, а това може да въвлече и Сърбия в доста съществени проблеми. Все отново Сърбия е слаба страна, претърпяла проваляне, постоянно е поддържала и поддържа сепаратизма в република Сръбска. Що се отнася до световните ползи, то Сърбия се е съсредоточила върху своята защита и преуспяване, и немаловажна роля тук играе Косово. В тази игра Сърбия е привлякла и Република Сръбска, стремяща се с нейна помощ към оптимално преференциален за нея резултат в Косово.
Сега Додик се е трансформирал в сериозен фактор на неустойчивостта също и за Сърбия, защото, съдейки от огласените проекти на НАТО, които са добре известни на Вучич, при положение на спор на Балканите или в Европа, провокиран от съветското въздействие, НАТО има желание да се намеси, а съюз сред Сърбия и Република Сръбска ще се счита за съдружник на Русия. Додик „ съумя “ да си нахлузи на шията две примки – съветска и американска, когато търсеше помощници за реализиране на великодържавен план, фиктивен в Белград. А в този момент това му идва допълнително. Единственият излаз за Додик и за Балканите е пътят към Европейския съюз. В противоположен случай тези две примки ще се затегнат към сръбския народ на двата бряга на Дрина. /БГНЕС
....................
Дженана Каруп Друшко, Avangarda, Босна и Херцеговина
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ