Бюджетните дефицити и суверенният дълг на страните от ЕС се свиват
През 2016 година държавният недостиг и държавният дълг както в еврозоната, по този начин и в целия Европейски Съюз, означиха намаляване по отношение на миналата година, демонстрират дефинитивни данни на Евростат.
В същото време Българя е една от двете страни - членки на Европейския съюз, които завършиха предходната година с уравновесен бюджет и се оказа на трето място от 28-те страни във връзка с най-ниско равнище на държавния дълг като % от брутния вътрешен артикул.
Бюджетният недостиг в границите на еврозоната се сви през 2016-а година до 1,5% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 2,1% през 2015-а година, до момента в който за целия Европейски Съюз се намали от 2,4% до 1,7%. Според Евростат 9 страни - членки на съюза са излезли през предходната година на бюджетен остатък, като максимален остатък е регистриран в Люксембург (1,6% от БВП), следван от Малта (1,1%), Швеция (1,1%) и Германия (0,8%), до момента в който България и Латвия са постигнали бюджетен баланс (бюджетен недостиг за нашата страна от едвам 36 млн. български лева).
В същото време три членки на Европейски Съюз са отчели бюджетен недостиг, преизпълнен европейския предел от 3% от Брутният вътрешен продукт - Испания (дефицит в размер на 4,5% от БВП), Франция (-3,4%) и Румъния (-3,0%). В края на 2016-а година най-ниските равнища на държавния дълг като % от Брутният вътрешен продукт са реализирани в Естония (9,4% от БВП), следвана от Люксембург (20,8%) и България (29,0% от БВП), до момента в който дългът на цели 16 членове на Европейски Съюз е надвишил европейския предел в размер на 60% от Брутният вътрешен продукт.
Най-висок е бил държавният дълг в Гърция (цели 180,8% от БВП), следвана от Италия (132,0%), Португалия (130,1%), Кипър (107,1%) и Белгия (105,7%). През предходната година държавните разноски в еврозоната се равняват на 47,6%, а държавните доходи - на 46,1% от Брутният вътрешен продукт на единния валутен блок.
В същото време държавните разноски и доходи в границите на целия Европейски Съюз са достигнали надлежно 46,3% и 44,7% от Брутният вътрешен продукт на района. Данните на Евростат за нашата страната демонстрират, че държавните разноски през 2016-а година са били в размер на 35,0% от Брутният вътрешен продукт, понижавайки се по отношение на 40,7% от Брутният вътрешен продукт година по-рано, до момента в който приходите са намалели до 34,9% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 39,1% през 2015 година.
Трябва да се има поради, че в това време окончателният Брутният вътрешен продукт на нашата страна се е повишил през предходната година до 94,13 милиарда лв. от 88,571 милиарда лв. година по-рано.
Държавният дълг на България в рамите на предходната година е повишен до 27,322 милиарда лв. от 23,024 милиарда лв. година по-рани, само че все пак като % от Брутният вътрешен продукт остава един от най-ниските в целия Европейски Съюз (29,0% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 26,0% през 2015-а година).
В същото време Българя е една от двете страни - членки на Европейския съюз, които завършиха предходната година с уравновесен бюджет и се оказа на трето място от 28-те страни във връзка с най-ниско равнище на държавния дълг като % от брутния вътрешен артикул.
Бюджетният недостиг в границите на еврозоната се сви през 2016-а година до 1,5% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 2,1% през 2015-а година, до момента в който за целия Европейски Съюз се намали от 2,4% до 1,7%. Според Евростат 9 страни - членки на съюза са излезли през предходната година на бюджетен остатък, като максимален остатък е регистриран в Люксембург (1,6% от БВП), следван от Малта (1,1%), Швеция (1,1%) и Германия (0,8%), до момента в който България и Латвия са постигнали бюджетен баланс (бюджетен недостиг за нашата страна от едвам 36 млн. български лева).
В същото време три членки на Европейски Съюз са отчели бюджетен недостиг, преизпълнен европейския предел от 3% от Брутният вътрешен продукт - Испания (дефицит в размер на 4,5% от БВП), Франция (-3,4%) и Румъния (-3,0%). В края на 2016-а година най-ниските равнища на държавния дълг като % от Брутният вътрешен продукт са реализирани в Естония (9,4% от БВП), следвана от Люксембург (20,8%) и България (29,0% от БВП), до момента в който дългът на цели 16 членове на Европейски Съюз е надвишил европейския предел в размер на 60% от Брутният вътрешен продукт.
Най-висок е бил държавният дълг в Гърция (цели 180,8% от БВП), следвана от Италия (132,0%), Португалия (130,1%), Кипър (107,1%) и Белгия (105,7%). През предходната година държавните разноски в еврозоната се равняват на 47,6%, а държавните доходи - на 46,1% от Брутният вътрешен продукт на единния валутен блок.
В същото време държавните разноски и доходи в границите на целия Европейски Съюз са достигнали надлежно 46,3% и 44,7% от Брутният вътрешен продукт на района. Данните на Евростат за нашата страната демонстрират, че държавните разноски през 2016-а година са били в размер на 35,0% от Брутният вътрешен продукт, понижавайки се по отношение на 40,7% от Брутният вътрешен продукт година по-рано, до момента в който приходите са намалели до 34,9% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 39,1% през 2015 година.
Трябва да се има поради, че в това време окончателният Брутният вътрешен продукт на нашата страна се е повишил през предходната година до 94,13 милиарда лв. от 88,571 милиарда лв. година по-рано.
Държавният дълг на България в рамите на предходната година е повишен до 27,322 милиарда лв. от 23,024 милиарда лв. година по-рани, само че все пак като % от Брутният вътрешен продукт остава един от най-ниските в целия Европейски Съюз (29,0% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 26,0% през 2015-а година).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ