Близо 23% от българите са били под прага на бедност през 2016 г.
През 2016 година линията на беднотия общо за страната e 308.17 лева приблизително месечно на човек от домакинство, заяви Националният статистически институт. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 638.7 хиляди души или 22.9 на 100 от популацията на страната.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия понижава с 5.4 на 100, а относителният дял на бедното население нараства с 0.9 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността. Данните за 2016 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.9 до 27.9 на 100, или с 5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45.5 на 100, или с 22.5 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните (54.6 на 100 за 2016 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 6.7 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2016 година делът на бедните измежду заетите нараства по отношение на миналата година с 3.8 процентни пункта до 11.6 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 3.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 68.8 на 100. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти 2 пъти за хората с главно обучение и над 4 пъти за хората със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е 5.4 на 100.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо повишаване на риска от беднотия през 2016 година спрямо 2015 година се следи при семействата с един родител със подвластни деца - с 12.2 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете (12.4 на сто) и в семейства с двама възрастни под 65 години (16 на сто). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 15.3 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 15.4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия понижава с 5.4 на 100, а относителният дял на бедното население нараства с 0.9 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността. Данните за 2016 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.9 до 27.9 на 100, или с 5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45.5 на 100, или с 22.5 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните (54.6 на 100 за 2016 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 6.7 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2016 година делът на бедните измежду заетите нараства по отношение на миналата година с 3.8 процентни пункта до 11.6 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 3.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 68.8 на 100. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти 2 пъти за хората с главно обучение и над 4 пъти за хората със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е 5.4 на 100.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо повишаване на риска от беднотия през 2016 година спрямо 2015 година се следи при семействата с един родител със подвластни деца - с 12.2 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете (12.4 на сто) и в семейства с двама възрастни под 65 години (16 на сто). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 15.3 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 15.4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ