През 2012г. имах щастието да посетя Армения и то точно

...
През 2012г. имах щастието да посетя Армения и то точно
Коментари Харесай

Спас Гърневски: Нека бъдем съпричастни с тъгата на арменците

През 2012г. имах щастието да посетя Армения и то тъкмо в дните към 24 април, датата на която се празнува следващата годишнина от геноцида против арменския народ, в който безмилостно намират смърта си близо 1 милион и половина арменци...

Успях да прегледам още предния ден хълма на който е издигнат възспоменателния Обелиск, музея в подножието му, доказателствата за това не човешко закононарушение. Същата нощ не съумях да заспя, а при зори в мен се роди следния стих...

АРМЕНИЯ

Светът още веднъж ще се поклони

пред незасъхналата кръв над обелиска

и за почтените посечени ориси

още веднъж отговори от палачите ще желае.

И ще полягат траурни цветя

над знайни и незнайни гробове.

Милион и половина от света

към момента търсят свойте домове.

Духът им – над безсънната Родина

кръжи... Димят огнища на предшественици...

Това са милион и половина

неканонизирани светци.

24. 04. 2012г.

Ереван

Бях извънредно благополучен когато през 2015г. жертвите на този всеизвестен геноцид бяха канонизирани от Арменската православна черква. И през днешния ден съм горделив като българин че през същата тази година Народното събрание на Република България одобри Решение за признание на Арменския геноцид...

...Връщайки се отново към 2012г. по време на едно празненство сред българи и арменци в квартала, в който пребивавам непринудено на една салфетка записах ненадейно бликнали в мен строфи отдадени на потомците на арменците живеещи 100 години по късно в своята втора Родина в това число и в Пловдив, и имат извънреден принос за развиването на нова Европейска България. И всички през днешния ден знаем че те от дълго време тук не са „ Изгнаници клети “ като своите предшественици...

Ето и това среднощно стихотворение:

АРМЕНЦИ

„ Изгнаници клети, отломка оскъдна

от постоянно смел народ – страдалец “

П. Яворов

Отдавна не сте отломка оскъдна

от дълго време не сте изгнаници клети,

от дълго време сте дребна парченце голяма

от народ на безсмъртни поети.

Да, тъгата по Армения постоянно ще свети,

само че и доста българска тъга в душите ви има,

в душите ви има място за двете,

по тази причина и Бог подари ви втора татковина.

Миг откакто прочетох късото стихче попаднах в прегръдките измежду просълзените очи на велики българи като Армен Назарян, Хайгашот Агасян, Нураир Нурикян, Юлия Берберян и десетки мои съкварталци – арменци с които пребивавам дружно и в другарство цели 47 години.

Нека през днешния ден бъдем съпричастни с тъгата на арменците във връзка жертвите от арменския геноцид и им благодарим за огромната обич която посветиха на своята втора татковина – България!

Спас Гърневски
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР