Краснописът е на мода: Учениците в Калифорния задължително ще пишат на ръка
През 2010 година от образователната стратегия в Калифорния отпада един обичаен предмет – краснописът. Причините за това са доста, само че главната е бурното развиване на технологиите. На кой му би трябвало да написа букви на ръка откакто има клавиатури на компютри, таблети и телефони? По това време този вид писане се счита за умираща процедура.
Към днешна дата обаче обстановката се трансформира. След няколко години диспути би трябвало ли, или не да има такова образование, щатските управляващи вземат решение да го създадат наложително от началото на тази година.
Техните съображения не са единствено естетически, нито пък са прекомерно консервативно настроени. Смята се, че тази техника способства за развиването на фината моторика при децата и в този смисъл е потребна от здравословна позиция.
„ Има от ден на ден доказателства, че писането на ръка, спрямо това на машина да вземем за пример, задейства характерни невронни пътища, а това улеснява цялостния развой на учене и развиване “, споделя пред BBC неврологът Клаудия Агире.
В случая става дума за една характерна техника. В Съединени американски щати е наричана „ курсив “. Става дума за писане на ръка, при което химикалът или моливът не се подвигат от хартията. Буквите се свързват една с друга с така наречен ченгелчета. Смята се, че с изключение на всичко останало по този начин човек написа по-бързо, тъй като не губи време да подвига писалката и да я мести.
(На български „ курсив “ има по-различно значение. У нас този термин се употребява по-скоро, когато се акцентират избрани пасажи от печатния текст посредством шрифт с надолнище надясно).
Малките деца неведнъж намират курсива по-лесен за научаване в сравнение с печатното изписване на буквите, споделя Келси Поремба от университета в Питсбърг. Макар и за ръкописа да има правила, той въпреки всичко е неповторим при всеки човек. Това разрешава на детето да вложи повече сила при развиване на фината моторика (т.е. координацията на дребните мускули при придвижване на очите, пръстите и ръцете) и да има по-добри резултати, показва тя.
Въпреки че Калифорния реши да направи ръкописното писане наложително за учениците от първи до шести клас, не на всички места подхождат към тематиката по същия метод. Вярно е, че над 20 щата са въвели сходно образование, само че това въпреки всичко значи, че милиони деца от останалата част от страната не му обръщат чак такова внимание.
Едновременно с това научните разногласия към изгодата от него не престават. А и отвън научната общественост има значително хора, които считат това за остаряла и безполезна процедура.
Преди няколко години The New York Times разгласява коментар на собствен създател, в който той споделя по какъв начин огромна част от ваканциите на дребния му наследник в трети клас са минали вкъщи, единствено тъй като е бъркал изписването на някои букви и му е трябвало време да ги усвои.
Защитниците на образованието по „ курсив “ акцентират изгодите
Карин Джеймс, психолог от университета в Индиана, споделя, че е провела проучване измежду деца на възраст 4-6 години. Изводът ѝ е, че ученето на букви посредством писане на ръка задейства зони от мозъка, които не се употребяват при писане на клавиатура.
Вирджиния Бернингер, възпитател и психолог от Вашингтонския университет пък разкава, че при двата типа писане работят разнообразни елементи от мозъка. Въпреки тези данни съперниците на писането на ръка не са малко, а има и чисто административни спънки.
Например в Съединени американски щати няма обединен стандарт за учебните заведения - всеки щат може да взема решение самичък за себе си по какъв начин и по кое време да вкарва промени в образователните стратегии. Така всичко е оставено в ръцете на хората на терен, т.е. на учители да преценяват по какъв начин тъкмо това се случи в образователния развой.
Споменатият от The New York Times проблем при усвояването на буквите си остава настоящ. В Питсбърг да вземем за пример непрекъснато има родители, които се оплакват, че на децата им е доста мъчно в учебно заведение, тъй като са научени да пишат на клавиатура. Това е обяснимо – освен поради развиването на технологиите, а и заради обстоятелството, че някои възпитаници прекараха към три години залепени за екраните около Covid рестриктивните мерки.
Споровете „ за “ и „ срещу “ краснописа не се водят единствено в Съединени американски щати. В прилежаща Канада този вид образование също бе анулиран за известно време, само че през предходната година бе върнат в образователните стратегии.
Засега сходни диспути в Европа няма, защото редица страни не се отхвърлят от тези практики.
Доколкото е известно няма доказателства, че образованието по писане на ръка може да е нездравословно. Единственият проблем е във усещането, тъй като едната форма на писане се опълчва на другата, а това е неверно. Вярно е, че живеем в цифров свят, само че не е неприятно бъдещите възрастни хора да умеят да напишат една записка и без клавиатура.
Към днешна дата обаче обстановката се трансформира. След няколко години диспути би трябвало ли, или не да има такова образование, щатските управляващи вземат решение да го създадат наложително от началото на тази година.
Техните съображения не са единствено естетически, нито пък са прекомерно консервативно настроени. Смята се, че тази техника способства за развиването на фината моторика при децата и в този смисъл е потребна от здравословна позиция.
„ Има от ден на ден доказателства, че писането на ръка, спрямо това на машина да вземем за пример, задейства характерни невронни пътища, а това улеснява цялостния развой на учене и развиване “, споделя пред BBC неврологът Клаудия Агире.
В случая става дума за една характерна техника. В Съединени американски щати е наричана „ курсив “. Става дума за писане на ръка, при което химикалът или моливът не се подвигат от хартията. Буквите се свързват една с друга с така наречен ченгелчета. Смята се, че с изключение на всичко останало по този начин човек написа по-бързо, тъй като не губи време да подвига писалката и да я мести.
(На български „ курсив “ има по-различно значение. У нас този термин се употребява по-скоро, когато се акцентират избрани пасажи от печатния текст посредством шрифт с надолнище надясно).
Малките деца неведнъж намират курсива по-лесен за научаване в сравнение с печатното изписване на буквите, споделя Келси Поремба от университета в Питсбърг. Макар и за ръкописа да има правила, той въпреки всичко е неповторим при всеки човек. Това разрешава на детето да вложи повече сила при развиване на фината моторика (т.е. координацията на дребните мускули при придвижване на очите, пръстите и ръцете) и да има по-добри резултати, показва тя.
Въпреки че Калифорния реши да направи ръкописното писане наложително за учениците от първи до шести клас, не на всички места подхождат към тематиката по същия метод. Вярно е, че над 20 щата са въвели сходно образование, само че това въпреки всичко значи, че милиони деца от останалата част от страната не му обръщат чак такова внимание.
Едновременно с това научните разногласия към изгодата от него не престават. А и отвън научната общественост има значително хора, които считат това за остаряла и безполезна процедура.
Преди няколко години The New York Times разгласява коментар на собствен създател, в който той споделя по какъв начин огромна част от ваканциите на дребния му наследник в трети клас са минали вкъщи, единствено тъй като е бъркал изписването на някои букви и му е трябвало време да ги усвои.
Защитниците на образованието по „ курсив “ акцентират изгодите
Карин Джеймс, психолог от университета в Индиана, споделя, че е провела проучване измежду деца на възраст 4-6 години. Изводът ѝ е, че ученето на букви посредством писане на ръка задейства зони от мозъка, които не се употребяват при писане на клавиатура.
Вирджиния Бернингер, възпитател и психолог от Вашингтонския университет пък разкава, че при двата типа писане работят разнообразни елементи от мозъка. Въпреки тези данни съперниците на писането на ръка не са малко, а има и чисто административни спънки.
Например в Съединени американски щати няма обединен стандарт за учебните заведения - всеки щат може да взема решение самичък за себе си по какъв начин и по кое време да вкарва промени в образователните стратегии. Така всичко е оставено в ръцете на хората на терен, т.е. на учители да преценяват по какъв начин тъкмо това се случи в образователния развой.
Споменатият от The New York Times проблем при усвояването на буквите си остава настоящ. В Питсбърг да вземем за пример непрекъснато има родители, които се оплакват, че на децата им е доста мъчно в учебно заведение, тъй като са научени да пишат на клавиатура. Това е обяснимо – освен поради развиването на технологиите, а и заради обстоятелството, че някои възпитаници прекараха към три години залепени за екраните около Covid рестриктивните мерки.
Споровете „ за “ и „ срещу “ краснописа не се водят единствено в Съединени американски щати. В прилежаща Канада този вид образование също бе анулиран за известно време, само че през предходната година бе върнат в образователните стратегии.
Засега сходни диспути в Европа няма, защото редица страни не се отхвърлят от тези практики.
Доколкото е известно няма доказателства, че образованието по писане на ръка може да е нездравословно. Единственият проблем е във усещането, тъй като едната форма на писане се опълчва на другата, а това е неверно. Вярно е, че живеем в цифров свят, само че не е неприятно бъдещите възрастни хора да умеят да напишат една записка и без клавиатура.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ