Себастиан Курц - мека версия на крайното дясно или пример за европейските консерватори
През 2010 година 24-годишният австрийски политик Себастиан Курц се изстреля към славата от задната част на черен джип „ Хъмви “, с който обикаля улиците на Виена преди локалните избори, раздава презервативи и повтаря, че черният цвят – цветът на Австрийската национална партия (АНП), е „ секси “.
Гласуването беше същинско злополучие за партията, само че кариерата на Курц към този момент беше подготвена.
Сега, на 31 години, младоликият Курц по всяка възможност ще стане най-младият държавен водач в Европа. Той ще бъде първият милениъл (поколението Y - хора, родени сред 80-те и средата на 90-те, бел. ред.), застанал отпред на страна от Европейския съюз. Относителната младост на Курц върви ръка за ръка с различен доста значим факт за него –австрийската политика и нейните юношески звена се обърнаха внезапно към дясното поради икономическата застоялост и продължаващата мигрантска рецесия.
Смелият жанр и невъзмутим консервативизъм на Курц внесоха детайл на вдъхновение в в миналото предвидимата австрийска политика. Той даже съумя да вдъхне нов живот и на упадащата партия на статуквото, вливайки нови хрумвания от крайното дясно, с което провокира паника у либералите в цяла Европа.
Допреди да стане външен министър на 27 години, политическата активност на Курц беше фокусирана най-вече към спечелването на младежите на страната на АНП посредством управлението му на младежкото й крило.
През по-голяма част от следвоенния интервал на Австрия АНП и лявоцентристката Социалдемократическа партия на Австрия (СДПА) са управлявали дружно в необятна коалиция. За разлика от Германия, където сходно обединяване беше непопулярно изключение от правилото, австрийците по-скоро избират огромни обединения като метод за увеличение на представителството в държавното управление. Този консенсус обаче отстъпи път през последните години. Политическата невъзможност, икономическата застоялост и понижаващия се стандарт на живот отчуждиха гласоподавателите от двете съществени центристки партии. Общото им ръководство стартира от ден на ден да се възприема като неефективно и безсилно що се отнася до тези проблеми.
В продължение на години забележителен % от гласоподавателите се трансферираха към Партията на свободата – дясна националистическа партия, учредена през 50-те. Миналата година, за първи път от 1945 година насам, австрийците избраха президент, който не е повдигнат от двете съществени партии.
Младите австрийци най-много не имат вяра в това, че огромните партии са интересуват от техните паники. Нивото на безработица в Австрия е притеснително високо (7,5%) и младите са непропорционално наранени от него. От всички хора под 25 години 11,6% са безработни. Платформата на Партията на свободата, която упреква за тези беди склерозиралия Европейски Съюз, имигрантите и политическите елити, подхожда на младите австрийци. Това важи с особена мощ за младите мъже – на президентските избори през 2016 година 58% от мъжете под 29 години гласоподават за претендента на Партията на свободата.
От началото на своята кариера Курц се потвърди като по-опитен от своите сътрудници във връзка с битката с паниките на австрийците. За положително или за неприятно, това се дължи частично на обстоятелството, че той се усеща по-малко привързан с политическите обичаи на страната и е надалеч по-готов да настрои своя прагматизъм по отношение на нейните изменящи се политически ветрове.
Неговата първа кандидатура за държавна работа е от 2008 година, когато е едвам на 21 години. Тогава АНП слага името му в лист с претенденти за Народното събрание, състезаващи се във Виена – град, в който партията обичайно има компликации. Кандидатурата на Курц е рискована, тя е залог от страна на партията му и на самия него за това дали добродетелите му на радикален виенчанин и крещящата му младост ще привлекат интереса на гласоподавателите.
Този залог се оказва сполучлив, само че обществената му акция с джипа и презервативите две години по-късно му дава национална известност. Въпреки това, към този момент като държавен секретар по въпросите на миграцията, му трябват години, с цел да даде нов образ на репутацията си на сериозен политик, а не на политически подбудител.
Малцина в Австрия, в това число и в границите на личната му партия, схващат какъв брой дълбоко неговите политически странности са свързани с упоритостите му. През май Курц пое контрола върху АНП, откакто по-големият от него с четири десетилетия Райнхолд Митерленер се отдръпна като ръководител. Подобаващо, една от първите стъпки на Курц като водач беше опитът за ребрандиране – той промени името на партията на Листата на Себастиан Курц-Нова Народна партия и промени разпоредбите за избор на нейни претенденти.
„ Курц сполучливо продава себе си като индивида на смяната, без значение от това, че е артикул на статуквото “, счита Антон Пелинка, професор по политология в Централноевропейския университет в Будапеща.
Подновяването на АНП при Курц включва и смяна на партийната платформа. Той в никакъв случай не е защитавал енергично антиимиграционни или антиевропейски политики. Но с цел да помогне за възобновяване на АНП от неналичието й на обществена и политическа надеждност, той насочи предизвикателство към жизнеспособността на съживилото се австрийско крайнодясно, насочвайки се към болшинството от австрийски мъже на неговата възраст, които се отдръпват от Партията на свободата.
Самата тя, също като доста други десни популистки партии, набрали инерция в Европа от началото на мигрантската рецесия, се гордее със своите антиимигрантски и антимюсюлмански възгледи. Нейният водач Хайнц-Кристиан Щрахе приканва за негативни равнища на имиграция, както и за „ възбрана на ислямизацията “.
Вижданията на Курц по тези въпроси могат да бъдат избрани като по-демократично привлекателна тяхна версия. През 2011 година Курц е назначен за държавен секретар по въпросите на интеграцията, отговарящ за това новите австрийци да се аклиматизират към живота в страната. Мнозина от тях несъмнено са мюсюлмани и през 2012 година Курц основава Форум за разговор с исляма, посредством който да поддържа връзка с мюсюлманските общности. Призовавайки за „ ислям с европейски темперамент “ Курц поддържа закон от 2015 година, който не разрешава задграничното финансиране за австрийските джамии и изисква имамите да владеят немски. Но също така този закон дава на мюсюлманите право на обяд с разрешена от религията им храна в държавните учебни заведения, лечебни заведения, затвори и във въоръжените сили, както и позволение на отпуска по време на религиозни празници – правна отбрана, каквато крайнодясна партия в никакъв случай няма да предложи.
Курц заема и твърда позиция по отношение на имиграцията, отправяйки остри рецензии към Европейски Съюз за това, че не съумява да упражни надзор върху притока на хора от 2015 година насам, както и поради това, че Брюксел оказва прекомерно огромен напън върху обособените страни. Той приканва Европейски Съюз да спре избавителните задачи в Средиземно море, защото съгласно него те единствено окуражават повече мигранти да подхващат рискованото пътешестване. Той даже предлага границата сред Австрия и Италия да бъде затворена, в случай че Рим не спре да приема имигранти без документи.
„ Вярвам в Европа без вътрешни граници, само че това ще работи, единствено в случай че успеем да установим функциониращи външни граници “, сподели Курц през август.
Неговите оферти за имиграцията са известни измежду консервативните австрийци, в това число и измежду младежите.
Ако бъде образувана коалиция сред АНП на Курц и Партията на свободата, то това няма да е първият път, в който крайнодясна партия е част от националното държавно управление. През 1999 година Партията на свободата победи с малко АНП и взе участие в държавно управление като част от дясна коалиция. Възможността за крайнодясна партия на власт толкоз разтревожи останалата част на Европейски Съюз, че бяха наложени дипломатически наказания против Австрия, а Израел отдръпна посланика си във Виена.
Този път обаче, с възхода на десния популизъм по целия континент е съвсем невероятно да си представим, че Европейски Съюз ще предприеме сходни наказателни ограничения. Крайното дясно стана нещо обикновено в мозъците на мнозина европейци, или най-малко на него се гледа като на проблем, който е прекомерно огромен, с цел да се реши просто с плясване по китките. Пък и в случай че Курц не е тъкмо крайнодесен популист, нещата, будещи паника, стават с едно по-малко. Дори и Партията на свободата да не се причисли към държавното управление след изборите, излиза наяве, че крайнодесният напредък е оказал въздействие върху Курц и партията му. Но фактът, че точното естество на това въздействие остава неразбираемо, е удостоверение за гения на Курц и неговия неизбежно къс опит.
Дали Курц прави крайните хрумвания допустими за социална консумация, представяйки „ мека, цивилизована версия на крайното дясно “, както Пелинка слага нещата? Или пък дава образец за другите дясноцентристки партии на континента като притегля недоволни консервативни гласоподаватели към своята твърдо продемократична консервативна партия?
Австрия и светът занапред ще схванат.
Статията на Бетани Ален-Ебрахимиан е оповестена в списание " Форин полиси ". Преводът е на организация БГНЕС, със съкращения.
Гласуването беше същинско злополучие за партията, само че кариерата на Курц към този момент беше подготвена.
Сега, на 31 години, младоликият Курц по всяка възможност ще стане най-младият държавен водач в Европа. Той ще бъде първият милениъл (поколението Y - хора, родени сред 80-те и средата на 90-те, бел. ред.), застанал отпред на страна от Европейския съюз. Относителната младост на Курц върви ръка за ръка с различен доста значим факт за него –австрийската политика и нейните юношески звена се обърнаха внезапно към дясното поради икономическата застоялост и продължаващата мигрантска рецесия.
Смелият жанр и невъзмутим консервативизъм на Курц внесоха детайл на вдъхновение в в миналото предвидимата австрийска политика. Той даже съумя да вдъхне нов живот и на упадащата партия на статуквото, вливайки нови хрумвания от крайното дясно, с което провокира паника у либералите в цяла Европа.
Допреди да стане външен министър на 27 години, политическата активност на Курц беше фокусирана най-вече към спечелването на младежите на страната на АНП посредством управлението му на младежкото й крило.
През по-голяма част от следвоенния интервал на Австрия АНП и лявоцентристката Социалдемократическа партия на Австрия (СДПА) са управлявали дружно в необятна коалиция. За разлика от Германия, където сходно обединяване беше непопулярно изключение от правилото, австрийците по-скоро избират огромни обединения като метод за увеличение на представителството в държавното управление. Този консенсус обаче отстъпи път през последните години. Политическата невъзможност, икономическата застоялост и понижаващия се стандарт на живот отчуждиха гласоподавателите от двете съществени центристки партии. Общото им ръководство стартира от ден на ден да се възприема като неефективно и безсилно що се отнася до тези проблеми.
В продължение на години забележителен % от гласоподавателите се трансферираха към Партията на свободата – дясна националистическа партия, учредена през 50-те. Миналата година, за първи път от 1945 година насам, австрийците избраха президент, който не е повдигнат от двете съществени партии.
Младите австрийци най-много не имат вяра в това, че огромните партии са интересуват от техните паники. Нивото на безработица в Австрия е притеснително високо (7,5%) и младите са непропорционално наранени от него. От всички хора под 25 години 11,6% са безработни. Платформата на Партията на свободата, която упреква за тези беди склерозиралия Европейски Съюз, имигрантите и политическите елити, подхожда на младите австрийци. Това важи с особена мощ за младите мъже – на президентските избори през 2016 година 58% от мъжете под 29 години гласоподават за претендента на Партията на свободата.
От началото на своята кариера Курц се потвърди като по-опитен от своите сътрудници във връзка с битката с паниките на австрийците. За положително или за неприятно, това се дължи частично на обстоятелството, че той се усеща по-малко привързан с политическите обичаи на страната и е надалеч по-готов да настрои своя прагматизъм по отношение на нейните изменящи се политически ветрове.
Неговата първа кандидатура за държавна работа е от 2008 година, когато е едвам на 21 години. Тогава АНП слага името му в лист с претенденти за Народното събрание, състезаващи се във Виена – град, в който партията обичайно има компликации. Кандидатурата на Курц е рискована, тя е залог от страна на партията му и на самия него за това дали добродетелите му на радикален виенчанин и крещящата му младост ще привлекат интереса на гласоподавателите.
Този залог се оказва сполучлив, само че обществената му акция с джипа и презервативите две години по-късно му дава национална известност. Въпреки това, към този момент като държавен секретар по въпросите на миграцията, му трябват години, с цел да даде нов образ на репутацията си на сериозен политик, а не на политически подбудител.
Малцина в Австрия, в това число и в границите на личната му партия, схващат какъв брой дълбоко неговите политически странности са свързани с упоритостите му. През май Курц пое контрола върху АНП, откакто по-големият от него с четири десетилетия Райнхолд Митерленер се отдръпна като ръководител. Подобаващо, една от първите стъпки на Курц като водач беше опитът за ребрандиране – той промени името на партията на Листата на Себастиан Курц-Нова Народна партия и промени разпоредбите за избор на нейни претенденти.
„ Курц сполучливо продава себе си като индивида на смяната, без значение от това, че е артикул на статуквото “, счита Антон Пелинка, професор по политология в Централноевропейския университет в Будапеща.
Подновяването на АНП при Курц включва и смяна на партийната платформа. Той в никакъв случай не е защитавал енергично антиимиграционни или антиевропейски политики. Но с цел да помогне за възобновяване на АНП от неналичието й на обществена и политическа надеждност, той насочи предизвикателство към жизнеспособността на съживилото се австрийско крайнодясно, насочвайки се към болшинството от австрийски мъже на неговата възраст, които се отдръпват от Партията на свободата.
Самата тя, също като доста други десни популистки партии, набрали инерция в Европа от началото на мигрантската рецесия, се гордее със своите антиимигрантски и антимюсюлмански възгледи. Нейният водач Хайнц-Кристиан Щрахе приканва за негативни равнища на имиграция, както и за „ възбрана на ислямизацията “.
Вижданията на Курц по тези въпроси могат да бъдат избрани като по-демократично привлекателна тяхна версия. През 2011 година Курц е назначен за държавен секретар по въпросите на интеграцията, отговарящ за това новите австрийци да се аклиматизират към живота в страната. Мнозина от тях несъмнено са мюсюлмани и през 2012 година Курц основава Форум за разговор с исляма, посредством който да поддържа връзка с мюсюлманските общности. Призовавайки за „ ислям с европейски темперамент “ Курц поддържа закон от 2015 година, който не разрешава задграничното финансиране за австрийските джамии и изисква имамите да владеят немски. Но също така този закон дава на мюсюлманите право на обяд с разрешена от религията им храна в държавните учебни заведения, лечебни заведения, затвори и във въоръжените сили, както и позволение на отпуска по време на религиозни празници – правна отбрана, каквато крайнодясна партия в никакъв случай няма да предложи.
Курц заема и твърда позиция по отношение на имиграцията, отправяйки остри рецензии към Европейски Съюз за това, че не съумява да упражни надзор върху притока на хора от 2015 година насам, както и поради това, че Брюксел оказва прекомерно огромен напън върху обособените страни. Той приканва Европейски Съюз да спре избавителните задачи в Средиземно море, защото съгласно него те единствено окуражават повече мигранти да подхващат рискованото пътешестване. Той даже предлага границата сред Австрия и Италия да бъде затворена, в случай че Рим не спре да приема имигранти без документи.
„ Вярвам в Европа без вътрешни граници, само че това ще работи, единствено в случай че успеем да установим функциониращи външни граници “, сподели Курц през август.
Неговите оферти за имиграцията са известни измежду консервативните австрийци, в това число и измежду младежите.
Ако бъде образувана коалиция сред АНП на Курц и Партията на свободата, то това няма да е първият път, в който крайнодясна партия е част от националното държавно управление. През 1999 година Партията на свободата победи с малко АНП и взе участие в държавно управление като част от дясна коалиция. Възможността за крайнодясна партия на власт толкоз разтревожи останалата част на Европейски Съюз, че бяха наложени дипломатически наказания против Австрия, а Израел отдръпна посланика си във Виена.
Този път обаче, с възхода на десния популизъм по целия континент е съвсем невероятно да си представим, че Европейски Съюз ще предприеме сходни наказателни ограничения. Крайното дясно стана нещо обикновено в мозъците на мнозина европейци, или най-малко на него се гледа като на проблем, който е прекомерно огромен, с цел да се реши просто с плясване по китките. Пък и в случай че Курц не е тъкмо крайнодесен популист, нещата, будещи паника, стават с едно по-малко. Дори и Партията на свободата да не се причисли към държавното управление след изборите, излиза наяве, че крайнодесният напредък е оказал въздействие върху Курц и партията му. Но фактът, че точното естество на това въздействие остава неразбираемо, е удостоверение за гения на Курц и неговия неизбежно къс опит.
Дали Курц прави крайните хрумвания допустими за социална консумация, представяйки „ мека, цивилизована версия на крайното дясно “, както Пелинка слага нещата? Или пък дава образец за другите дясноцентристки партии на континента като притегля недоволни консервативни гласоподаватели към своята твърдо продемократична консервативна партия?
Австрия и светът занапред ще схванат.
Статията на Бетани Ален-Ебрахимиан е оповестена в списание " Форин полиси ". Преводът е на организация БГНЕС, със съкращения.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ