Грешката на Меркел: ничията земя, от която Путин къса парчета
През 2008 година в Източна Европа беше основана една ничия земя, от която Путин към този момент 14 години къса части. Решението на НАТО от тогавашната среща на върха в Букурещ беше най-лошото от всички вероятни, разяснява ФАЦ.
Никой на Запад, включително и някогашната немска канцлерка Ангела Меркел, не носи никаква виновност за това, че Путин атакува една мирна прилежаща страна. За това решение виновен е единствено съветският президент. Но срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година, на която Меркел отхвърля да е постъпила погрешно, е част от злощастната предистория. Тази среща, на която на Украйна и Грузия беше дадено участие в Алианса, в действителност беше белязана от една неправилна преценка, както се изрази украинският президент Зеленски.
Най-лошото от всички вероятни решения
На срещата в Букурещ тогавашният американски президент Джордж Буш искаше да реализира бърз банкет на двете някогашни руски републики. Германия и Франция обаче се опълчиха - явно от предпочитание да се съобразят с ползите и паниките на Русия. Резултатът беше един характерен компромис: двете страни получиха заричане за участие, което обаче не беше осъществено.
Това беше най-лошото от всички вероятни решения. Ако тогава Украйна беше призната в НАТО, Путин надали щеше да дръзне да я нападне. И в случай че я нямаше вероятността за присъединение на страната към Алианса, щеше да отпадне най-малко този предлог за съветските офанзиви, които започнаха още същата година с нахлуването в Грузия.
Ничия земя
Така решението от Букурещ на процедура сътвори в Източна Европа една стратегическа ничия земя, от която Путин към този момент 14 години къса обособени части. Това несъмнено не беше шедьовър на западната дипломация.
Никой на Запад, включително и някогашната немска канцлерка Ангела Меркел, не носи никаква виновност за това, че Путин атакува една мирна прилежаща страна. За това решение виновен е единствено съветският президент. Но срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година, на която Меркел отхвърля да е постъпила погрешно, е част от злощастната предистория. Тази среща, на която на Украйна и Грузия беше дадено участие в Алианса, в действителност беше белязана от една неправилна преценка, както се изрази украинският президент Зеленски.
Най-лошото от всички вероятни решения
На срещата в Букурещ тогавашният американски президент Джордж Буш искаше да реализира бърз банкет на двете някогашни руски републики. Германия и Франция обаче се опълчиха - явно от предпочитание да се съобразят с ползите и паниките на Русия. Резултатът беше един характерен компромис: двете страни получиха заричане за участие, което обаче не беше осъществено.
Това беше най-лошото от всички вероятни решения. Ако тогава Украйна беше призната в НАТО, Путин надали щеше да дръзне да я нападне. И в случай че я нямаше вероятността за присъединение на страната към Алианса, щеше да отпадне най-малко този предлог за съветските офанзиви, които започнаха още същата година с нахлуването в Грузия.
Ничия земя
Така решението от Букурещ на процедура сътвори в Източна Европа една стратегическа ничия земя, от която Путин към този момент 14 години къса обособени части. Това несъмнено не беше шедьовър на западната дипломация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ