Актьорът Любен Чаталов: Движа се непрекъснато бацилите не могат да ме настигнат
През 2006 година е почетен с премията за най-хубав артист на Международния кино фестивал “Любовта е лудост” за ролята си във кино лентата “Време за жени”.
Чаталов има два брака зад тила си, като от първия има щерка, която живее в Нова Зеландия, а от втория - двама синове, които също са в чужбина. В момента артистът живее с поетесата Камелия Кондова в софийското село Мирково.
- Г-н Чаталов, цяла България се стича към София, а вие, коренякът софиянец, избягахте да живеете в село Мирково. Какво не ви харесва в столицата?
- Като бита мечка тичам от мъгливата София. Въпреки че съм софиянец, тази София към този момент не е моята. Затова избирам с. Мирково. Там има една изложба с доста картини, имам прекрасен огромен двор, доста родственици. Майка ми са 11 деца и в Мирково живеят доста мои родственици - братовчеди, техните деца, внуци.
Селото не е малко, има 1600 поданици, само че който срещнеш на улицата, без значение какъв брой пъти дневно, всички си споделят: “Добър ден”. А това в София е невероятно. Така че избирам тук.
Ходя в София единствено когато би трябвало да направя нещо. Аз пребивавам в най-интересната къща на селото със странното име “Говното”, колкото и идиотски да звучи.
Навремето Станчо Говното отворил механа, която кръстил “Филаделфия”. Да, но никой не казвал: “Ела да пием една ракия във “Филаделфия”, ами: “Дай при Говното”. И по този начин й останало името. Преди двадесетина години я купих много порутена, цялата къща ми мина през ръцете - и ровове, и плочи, и мазилки.
Вече мисля, че е приключена брилянтно. Най-хубавото е, че Мирково е ситуирано в Подбалкана и съвсем няма ден, в който да не мине някой, да се обади, да пристигна, да гостува, да преспи, в случай че има потребност. Всъщност една такава къща е за това.
- Доскоро се хвалехте, че можете да пътувате по 500 км дневно и се ужасявахте от деня, в който ще ги намалите на 100.
- Въпреки че съм на 69 години, към момента мога да пътувам 500 км, само че очаквам деня, в който ще мина на 100, на 60, на 40, на 10 и най-после с бастуна до центъра на селото и назад. Въпросът е да има придвижване. Защото застане ли човек на едно място, има нещо подозрително в тази работа.
- Което ми приказва, че и на 69 година младежкият дух не ви напуща?
- Всичко е от физиката. Познавам хора, които са на по 30 години и към този момент са безнадеждно остарели. А познавам и хора по-възрастни от мен, но са млади като дух. Може да наболява я крайник, я нещо друго, което е напълно обикновено за възрастта. На мен към този момент, да чукна на дърво, не ми се случват. Аз не се и поглеждам в огледалото, с цел да не се сещам за годинките.
- Видяхме ви в сериала “Под прикритие” като прокурор Богдан Гитев. Сега се снимат доста сериали, участвате ли в някой от тях?
- Не, не. В последните две-три години снимах три огромни български игрални кино лентата. С Катето Евро и Юри Ангелов направихме “Пътуващо кино”. Това лято снимах и една комедия с режисьор Ивайло Пенчев. Вижте какво, сериалът е доста хубаво нещо, единствено че той е изработен по този начин, че да го гледаш, да си изгасиш тв приемника, да си извадиш краката от легена и да си легнеш. Докато филмът си е филм.
Един ден бяхме на посетители на Иванка Гръбчева и по малкия екран даваха нейния филм “Хирурзи”. В един миг внукът й се провиква: “Бабо, бабо, гледай го Капитан Петко челник станал доктор”. В сериалите има нещо, което бързо те изконсумира, бързо те изхабява.
Снимал съм се в доста сериали. Навремето имаше една кино поредност “Издирва се”, където бях контрольор Бойчинов - това е единственият случай, в който съм играл ченге. Поредицата беше от седем обособени истории, някои от които станаха прелестни филми. Една от сериите е небезизвестният “Опасен чар” с Тодор Колев.
- Имате функции в над 140 наши и непознати филми. Партнирали ли сте си и с артисти със международна популярност? Държаха ли се на снимачната площадка като “звезди”?
- Снимал съм с Кристоф Ламбер, с Орнела Мути и други огромни имена. Разбира се, ние, българските артисти, играехме в тези продукции по-малките функции, тъй като там има профсъюзи и за нас остава плявата, обаче в това няма нищо неприятно. Човек да се запознае с хора, които целият свят познава, е също забавно. Но още по-интересното е, че 90% от тях са доста скромни, спокойни и естествени хора. Никакви звездомании
Тази тежка, гадна работа, наречена актьорлък, по никакъв начин не е лесна. Особено прочувствено.
- А хората си мислят, че животът на актьорите е безконечен празник...
- То това е задачата, по този начин да наподобява. Но в случай че трябваше да устоят три зими в планината - както беше при фотосите на “Лавина”, и всеки ден да се катерят по няколко километра в бездънен сняг, изобщо нямаше да мислят, че е толкоз елементарно. Да, доста хубаво наподобява в профил, само че да не си там.
Навремето имах доста филми с коне и при едни фотоси на устието на река Велека конят падна, счупи си краката, а аз се оказах с пукната ключица, само че трябваше да продължа да фотографирам. Сложиха гипсов пуловер, от горната страна кожен шлем, а месецът е август. Мъка. Звъннах на татко ми ей по този начин, просто да го чуя.
“Какво става бе, бастун?”, пита ме той. За него “бастун” не беше обидна дума, а синоним на опора - в този момент аз ще съм ти опора, на следващия ден ти. “Ами пребих се с един кон”, окайвам му се аз, като чакам някакво бащинско схващане. Отсреща обаче чух единствено: “Ами да си станал счетоводител, бе”, и ми затвори. Разбрах го, да, аз съм си го избрал, никой не ме е карал.
- Никакви ли съществени заболявания не са ви спохождали?
- Честно казано, не. Утре очаквам едни хора да пишем сюжет, вдругиден имам други задания. Имам възприятието, че човек, в случай че спре и си каже - одъртявам, към този момент ще си виждам старините, ще се съобщи. Старините не можеш да ги гледаш, ти би трябвало да ги удължаваш по някакъв метод.
Плюс това аз пребивавам с поетеса и с нея не може да е скучно. Камелия е доста чалнат човек, тъй като е като “МиГ 29”. Виждаш я в единия ъгъл на стаята, по-късно е в другия край, внезапно е на двора...
Понеже в никакъв случай не е имала село и в този момент се е развихрила тук ужасно - то не бяха домати, краставици, консерви, зелета. Компенсира целия си живот, дето не е правила нищо, в този момент реши да го прави едновременно. Което е хубаво, аз се веселя, тъй като и тя се забавлява.
- Идват студени дни, а с тях и настинките. Имате ли домашна рецепта да се пазите от тези неща?
- Моята рецепта е да не се вардя от нищо. Аз не спирам, движа се непрестанно, дали на двора, дали дърва би трябвало да се пренесат, нещо да се нацепи. Просто на бацилите не им давам време да ме настигнат. Поне по този начин си фантазирам. Но човек не знае.
Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Чаталов има два брака зад тила си, като от първия има щерка, която живее в Нова Зеландия, а от втория - двама синове, които също са в чужбина. В момента артистът живее с поетесата Камелия Кондова в софийското село Мирково.
- Г-н Чаталов, цяла България се стича към София, а вие, коренякът софиянец, избягахте да живеете в село Мирково. Какво не ви харесва в столицата?
- Като бита мечка тичам от мъгливата София. Въпреки че съм софиянец, тази София към този момент не е моята. Затова избирам с. Мирково. Там има една изложба с доста картини, имам прекрасен огромен двор, доста родственици. Майка ми са 11 деца и в Мирково живеят доста мои родственици - братовчеди, техните деца, внуци.
Селото не е малко, има 1600 поданици, само че който срещнеш на улицата, без значение какъв брой пъти дневно, всички си споделят: “Добър ден”. А това в София е невероятно. Така че избирам тук.
Ходя в София единствено когато би трябвало да направя нещо. Аз пребивавам в най-интересната къща на селото със странното име “Говното”, колкото и идиотски да звучи.
Навремето Станчо Говното отворил механа, която кръстил “Филаделфия”. Да, но никой не казвал: “Ела да пием една ракия във “Филаделфия”, ами: “Дай при Говното”. И по този начин й останало името. Преди двадесетина години я купих много порутена, цялата къща ми мина през ръцете - и ровове, и плочи, и мазилки.
Вече мисля, че е приключена брилянтно. Най-хубавото е, че Мирково е ситуирано в Подбалкана и съвсем няма ден, в който да не мине някой, да се обади, да пристигна, да гостува, да преспи, в случай че има потребност. Всъщност една такава къща е за това.
- Доскоро се хвалехте, че можете да пътувате по 500 км дневно и се ужасявахте от деня, в който ще ги намалите на 100.
- Въпреки че съм на 69 години, към момента мога да пътувам 500 км, само че очаквам деня, в който ще мина на 100, на 60, на 40, на 10 и най-после с бастуна до центъра на селото и назад. Въпросът е да има придвижване. Защото застане ли човек на едно място, има нещо подозрително в тази работа.
- Което ми приказва, че и на 69 година младежкият дух не ви напуща?
- Всичко е от физиката. Познавам хора, които са на по 30 години и към този момент са безнадеждно остарели. А познавам и хора по-възрастни от мен, но са млади като дух. Може да наболява я крайник, я нещо друго, което е напълно обикновено за възрастта. На мен към този момент, да чукна на дърво, не ми се случват. Аз не се и поглеждам в огледалото, с цел да не се сещам за годинките.
- Видяхме ви в сериала “Под прикритие” като прокурор Богдан Гитев. Сега се снимат доста сериали, участвате ли в някой от тях?
- Не, не. В последните две-три години снимах три огромни български игрални кино лентата. С Катето Евро и Юри Ангелов направихме “Пътуващо кино”. Това лято снимах и една комедия с режисьор Ивайло Пенчев. Вижте какво, сериалът е доста хубаво нещо, единствено че той е изработен по този начин, че да го гледаш, да си изгасиш тв приемника, да си извадиш краката от легена и да си легнеш. Докато филмът си е филм.
Един ден бяхме на посетители на Иванка Гръбчева и по малкия екран даваха нейния филм “Хирурзи”. В един миг внукът й се провиква: “Бабо, бабо, гледай го Капитан Петко челник станал доктор”. В сериалите има нещо, което бързо те изконсумира, бързо те изхабява.
Снимал съм се в доста сериали. Навремето имаше една кино поредност “Издирва се”, където бях контрольор Бойчинов - това е единственият случай, в който съм играл ченге. Поредицата беше от седем обособени истории, някои от които станаха прелестни филми. Една от сериите е небезизвестният “Опасен чар” с Тодор Колев.
- Имате функции в над 140 наши и непознати филми. Партнирали ли сте си и с артисти със международна популярност? Държаха ли се на снимачната площадка като “звезди”?
- Снимал съм с Кристоф Ламбер, с Орнела Мути и други огромни имена. Разбира се, ние, българските артисти, играехме в тези продукции по-малките функции, тъй като там има профсъюзи и за нас остава плявата, обаче в това няма нищо неприятно. Човек да се запознае с хора, които целият свят познава, е също забавно. Но още по-интересното е, че 90% от тях са доста скромни, спокойни и естествени хора. Никакви звездомании
Тази тежка, гадна работа, наречена актьорлък, по никакъв начин не е лесна. Особено прочувствено.
- А хората си мислят, че животът на актьорите е безконечен празник...
- То това е задачата, по този начин да наподобява. Но в случай че трябваше да устоят три зими в планината - както беше при фотосите на “Лавина”, и всеки ден да се катерят по няколко километра в бездънен сняг, изобщо нямаше да мислят, че е толкоз елементарно. Да, доста хубаво наподобява в профил, само че да не си там.
Навремето имах доста филми с коне и при едни фотоси на устието на река Велека конят падна, счупи си краката, а аз се оказах с пукната ключица, само че трябваше да продължа да фотографирам. Сложиха гипсов пуловер, от горната страна кожен шлем, а месецът е август. Мъка. Звъннах на татко ми ей по този начин, просто да го чуя.
“Какво става бе, бастун?”, пита ме той. За него “бастун” не беше обидна дума, а синоним на опора - в този момент аз ще съм ти опора, на следващия ден ти. “Ами пребих се с един кон”, окайвам му се аз, като чакам някакво бащинско схващане. Отсреща обаче чух единствено: “Ами да си станал счетоводител, бе”, и ми затвори. Разбрах го, да, аз съм си го избрал, никой не ме е карал.
- Никакви ли съществени заболявания не са ви спохождали?
- Честно казано, не. Утре очаквам едни хора да пишем сюжет, вдругиден имам други задания. Имам възприятието, че човек, в случай че спре и си каже - одъртявам, към този момент ще си виждам старините, ще се съобщи. Старините не можеш да ги гледаш, ти би трябвало да ги удължаваш по някакъв метод.
Плюс това аз пребивавам с поетеса и с нея не може да е скучно. Камелия е доста чалнат човек, тъй като е като “МиГ 29”. Виждаш я в единия ъгъл на стаята, по-късно е в другия край, внезапно е на двора...
Понеже в никакъв случай не е имала село и в този момент се е развихрила тук ужасно - то не бяха домати, краставици, консерви, зелета. Компенсира целия си живот, дето не е правила нищо, в този момент реши да го прави едновременно. Което е хубаво, аз се веселя, тъй като и тя се забавлява.
- Идват студени дни, а с тях и настинките. Имате ли домашна рецепта да се пазите от тези неща?
- Моята рецепта е да не се вардя от нищо. Аз не спирам, движа се непрестанно, дали на двора, дали дърва би трябвало да се пренесат, нещо да се нацепи. Просто на бацилите не им давам време да ме настигнат. Поне по този начин си фантазирам. Но човек не знае.
Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ