През 1990 година Седмото Велико народно събрание променя името на

През 1990 година Седмото Велико национално заседание трансформира името на страната от Народна република България на Република България.

Седмото, и последно към този момент, Велико Народно събрание заседава от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 година, когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е разработване и приемане на нова Конституция на България.

Събранието е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите съглашения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, извършени след 1931 година. Гласуват общо 6 976 620 човика или 90.79% от всички имащи право на глас българи. Българска социалистическа партия получава 47.1% от гласовете, СДС - 36.2%, Движение за права и свободи - 5.75%, Български земеделски народен съюз - 4%, Отечествен съюз - 0.5%. Избрани са 400 национални представители – 366 мъже и 34 дами. Част от народните представители са определени по мажоритарната система, а друга част – по пропорционалната система.

Велико Народно събрание започва работа на 10 юли 1990 година в напрегната конюнктура. Съмненията за операции на изборните резултати и настояванията за изясняване на истината за видеоматериала от 14 декември 1989 година провокират мощно недоволство в некомунистическите среди. Започват студентски стачки и цивилен безредици. В центъра на София е издигнат Град на истината. Натискът по отношение на Българска социалистическа партия е мощен и води до оставка на Петър Младенов на 6 юли. На 1 август за ръководител (президент)на Републиката е определен Желю Желев, а за заместник-председател (заместник-президент) - Атанас Семерджиев. Това обаче не понижава политическото напрежение, което доближава кулминационната точка си на 26 август с пожара в Партийния дом в София.

Икономическите компликации принуждават Българска социалистическа партия да търси коалиция със Съюз на демократичните сили при практикуване на изпълнителната власт, само че Съюз на демократичните сили отхвърля присъединяване в съдружно държавно управление и през септември е формирано второ държавно управление на Андрей Луканов. По това време икономическата рецесия става очевидна, магазините са опразнени, липсват обикновени хранителни артикули, има рецесия за бензин (Луканова зима). Поради митингите Луканов е заставен да подаде оставка и на 30 ноември Велико народно събрание я гласоподава. Следващото правителство е експертно и е управлявано от юриста Димитър Попов.

На 14 май 1991 година 39 депутати напущат Народното събрание с декларация, в която с изключение на саморазпускане на Велико народно събрание и избори в средата на юли желаят и Българска социалистическа партия да върне парите, които е взела от бюджета.

Въпреки митинга на 39-та на 12 юли 1991 година е призната Конституцията на Република България. Тя постанова държавно устройство, учредено на разделяне на властите и вкарва институцията на едноличен държавен глава - президент. Свикване на Велико Народно Събрание (400 национални представители) се планува в случаите, когато се трансформира формата на държавно ръководство и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното национално заседание се избира за период от 4 години и в него вземат участие 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято съществена задача е да подсигурява върховенството и спазването на Основния закон на републиката.

След гласоподаване на конституцията Седмото Велико Народно заседание приема функционалността на нормално Народно заседание - до 2 октомври 1991 година, когато се саморазпуска. Във вътрешнопартиен проект интервалът сред Седмото Велико Народно заседание и идващите парламентарни избори се характеризира с опълчване на консервативното и реформаторското крило вътре в Българска социалистическа партия, както и на умерените и радикалните вътре в Съюз на демократичните сили. Това разделяне е по отношение на настроенията за това какъв брой бързо би трябвало да се реализират измененията. Промени има при земеделските партии.