Музикална история еп. 41: „Roxanne“ на „The Police“
През 1979 година английската рок група „ The Police “ издават „ Roxanne “. Днес връщаме лентата, с цел да разкажем нейната история.
„ Roxanne “ е написана от Sting (Стинг), басист и вокалист в групата „ The Police “ („ Полийс “). Ето по какъв начин се случва това. През октомври 1977 година групата е в Париж. Това е спирка от тяхно интернационално турне. Парите на трите момчета са нищожни и те се натъпкват в една стая на на ниска цена хотел. Пристигнали са предходния ден от Нидерландия с колата на Andy Summers (Анди Съмърс), китариста на бандата. Имат плануван взаимен концерт с групата „ The Damned “ („ Дъ Демнд “) в клуб „ Nashville “.
Малко откакто идват в хотела, им споделят, че концертът е анулиран и другата група се е върнала в Англия. Това ядосва всички, само че те по този начин или другояче са резервирали и платили стаята си и остават в Париж. И от това произтича една доста парижка история. Хотелът се намира в „ Кварталът на алените фенери “. И различен път сме имали опция да кажем, че това са места със мощно развита проституция. Близо до хотела има сексшоп, а към двете здания се разхождат проститутки, облечени в на ниска цена и нищожно облекло. „ Това беше първият път, когато видях проститутки по улиците и тези мацки бяха в действителност красиви. “ - споделя Стинг в изявление четири години по-късно.
„ В главата ми се въртеше някаква ария и си представях, че съм влюбен в едно от тези девойки. “ - добавя той. Във фоайето на хотела Стинг попада на забавна находка - отлепен от стената афиш за идно зрелище на „ Сирано Дьо Бержерак “ от френския драматург Едмон Ростан. Стинг добре познава театралната сцена, а и въпреки всичко, като някогашен преподавател по британски, много часове е преподавал драматургията на Шекспир и други такива неща. В пиесата на Ростан, отдадена на различен популярен драматург, Савиен Еркюл Сирано, се споделя за младия стихотворец, който е кадет във френската войска. Той е скрито влюбен в братовчедка си Роксана, с която се схващат прелестно, само че като другари.
Сирано дълго време не смее да й признае любовта си, като една от аргументите е, че се усеща противен. Той има огромен нос, поради който постоянно му се присмиват, освен това зад тила. Не биха посмели да му се подиграват в лицето, тъй като е доста добър във фехтовката, а и има раздразним темперамент и мощно развито възприятие за правдивост. Един ден Роксана се влюбва в различен боец от поделението на Сирано - младия новобранец Кристиан. Роксана моли братовчед си да го покровителства. Сирано не го харесва, само че последователно двамата стават другари и Кристиан споделя за любовта си към Роксана. Той му споделя, че се опасява да приказва с нея, тъй като тя е доста по-умна от него. Тогава Сирано му предлага той да написа писма до Роксана от негово име, а Кристиан единствено да ги подписва. Така Роксана се влюбва в Кристиан, смятайки, че писмата са изпращани от него. Двамата се венчават небрежно, а по-късно Кристиан отпътува на война.
След дни Роксана научава, че е погубен на фронта и унищожена от горест постъпва в манастир. Сирано поставя грижи за нея, само че не посмява да й каже истината за писмата. Години по-късно Сирано е тежко ранен от свои безчестни врагове и с последни сили едвам съумява да се добере до манастира. Когато идва там, той е подготвен да признае всичко на Роксана, само че тя към този момент е схванала. Малко по-късно Сирано умира в ръцете на своята обичана. Това е една история за несподелената обич, която става много известна. Стинг оглежда красивите проститутки, взира се в портрета, отпращащ към Роксана, и си мисли за текст, с който да призове тези девойки да не продават телата си. Хрумва му мелодия в жанр боса нова, присъщ за бразилската музика. Той я свири на китара с найлонови струни, където звукът е малко по-различен от този при обичайна акустична китара с железни струни.
И по този начин, момчетата нямат доста материал за новия си албум, тъй че по време на подготовка тестват парчето на Стинг. Тогава те репетират във Финчли, квартал в Северен Лондон, във влажното мазе на Анди Съмърс, неотдавна причислен в групата, замествайки предходния китарист Henry Padovani (Хенри Падовани). Барабанистът Stewart Copeland (Стюарт Коупланд) предлага да трансформират ритъма от боса нова на танго. След това неколкократно трансформират ритъма. Стюарт измисля да звучи като реге парче, а по негови указания Стинг преценява и бас линиите с новото построение.
Буквално за един следобяд те съумяват да доближат до крайния тип, в който „ Roxanne “ зазвучава. През януари 1978 година песента е записана в „ Surrey Sound “, студио от веригата „ Surrey Studios “, намиращо се в град Ледърхед, графство Съри, Англия. Мястото е напълно покрай Лондон, което го прави комфортно за всички, и неслучайно там Стинг и компания записват цели два албума. Студиото е преустроено жилище с огромни стаи в спокоен регион и е малко по-евтино от други места. Но и групата още не е по този начин известна, а и това е първият им албум. Собственик и главен звукоинженер на студиото е Nigel Gray (Найджъл Грей), който става и копродуцент на сингъла и последвалия го албум.
Когато записват вокалната партия на Стинг, става дребен случай. Той пада обратно върху пианото, което се намира против микрофона му. На други места се споделя, че е мислел, че е затворено и опитал да седне от горната страна му, само че капакът му бил отворен. Звукът, който се отделя от пианото при съприкосновението на Стинг с него, по необикновен метод резонира с началото на песента, което провокира смях у вокалиста. Моментът е много гръмък и е оставен в записа. Даже е разказан и в обложката. „ Полийс “ са известни с това, че оставят в записите си всевъзможни пукания, щракания и какви ли не странични шумове, с цел да им придадат достоверност. Когато групата взема решение да пусне „ Roxanne “, съвсем никой не я вижда в родната им Англия.
По това време пънкрок вълната е превзела класациите и за парчето няма място там. Miles Copeland (Майлс Коупланд), брат на барабаниста Стюарт, който тогава е управител на групата, отива един ден да чуе материала за новия албум. Момчетата му пускат всички песни, а „ Roxanne “ оставят като последна. Всички описват, че са били доста смутени да показват такава ария на своя управител, тъй като тя звучи доста по-различно от другия им материал. Много по-мелодична и баладична е от останалите неща. Но Стюард напълно ненадейно за тях доста я харесва и я носи в „ A&M “.
Той подписва договорка с компанията и те я пускат на седми април като сингъл, като от страна Б на дребната плоча е сложена „ Peanuts “. Реакцията към „ Roxanne “ е вяла, без значение от положителните мнения в пресата. При подписването на договорка с някоя група, практиката е от компанията да дадат и някакъв задатък. Но защото не са сигурни в триумфа, Майлс се договаря единствено за пари от продажбите. От BBC отхвърлят да го пуснат в стратегиите си, защото в текста се пее за продажница. От компанията „ A&M “ вземат решение да се възползват от това и пускат рекламни плакати с надпис „ Забранено от BBC “. Но и това не дава резултат. Момчетата са ядосани от възбраната. Стинг разяснява пред медиите, че това не е неприлична ария, в която се приказват мръсотии. Наистина, предназначението на текста е изцяло противоположното на това и той приказва по какъв начин един мъж се влюбва в лека жена и й споделя, че би трябвало да си откри по-прилична работа.
Съветва я да не продава тялото си и й споделя, че заслужава едно по-добро бъдеще. Да, и Стинг не е очаквал „ Roxanne “ да стане шлагер, тъй като е по-мрачна от останалите им песни, само че не би желал да я не разрешават. След това групата е ангажирана да взе участие в записи на композитора Eberhard Schoener (Еберхард Шойнар) в Германия, където го съпровожда и в концерти. „ Roxanne “ е пусната и в Съединени американски щати на девети февруари 1979 година, само че отново никой не я вижда. Всичко се трансформира, когато един диджей в Остин, Тексас, доста харесва песента и я завърта в своята станция. Негов сътрудник от Бостън, Oedipus (Одипъс) също демонстрира интерес и стартира непрекъснато да я пуска. А по това време групата към този момент прави своето американско турне.
Веднага от американския клон на „ A&M “ се срещат с „ The Police “ и подписват контракт за издаване там. Когато албумът „ Outlandos D`Amour “, в който е включена „ Roxanne “, излиза на 2 ноември 1978 година, той се радва на добър триумф посредством точно на нея. Парчето се промъква до номер 32 в класацията за сингли на „ Billboard “. Когато сингълът е преиздаден и в Англия на 12 април 1979 година, най-сетне и там той пробива класациите, достигайки номер 12. От този миг нататък „ The Police “ най-накрая съумява да завоюва любовта на публиката. До края на 1979 година групата има два шлагера, стигнали до номер 1 в класациите - „ Message In A Bottle “ и „ Walking On The Moon “. Така „ Roxanne “ е повратна точка за бандата и от нея нататък триумфът в продължение на години ще е единствено прогресивен. Песента е под номер 388 в класацията „ 500 най-велики песни за всички времена “ на списание „ Rolling Stone “, а „ VH1 “ го класира под номер 88 в своя лист. От 2008 година песента е и в „ Залата на славата “ на „ Грами “.
Кавърверсиите на „ Roxanne “ са разнородни. Но може би по-интересно е по какъв начин самият Стинг я преразглежда през годините. Първо се появява негова концертна солова версия от 1982 година за албума „ The Secret Policeman’s Other Ball “. Други известни негови осъществявания са ремиксираната версия от рапъра Puff Daddy (Пъф Дади) от 1997 година, както и концертен вид от 2003 година при въвеждането на „ The Police “ в „ Залата на славата на рокендрола “. Четири години по-късно момчетата от „ The Police “ са и на премиите „ Грами “, с цел да промотират новото си турне за 30-тата си годишнина посредством тази ария. Още през 1983 година те пускат и нейния инструментал като сингъл за японския пазар. Общо три видеоклипа са снимани през годините за „ Roxanne “.
Песента има доста наличие и във кино лентата „ Moulin Rouge “ („ Мулен Руж “) от 2001 година, където е комбинирана с други и в саундтрака е със заглавие „ El Tango De Roxanne “ („ Тангото на Роксана “). През 2022 година фрагменти от парчето стават част и от „ Redlight “, ария на шведската „ Swedish House Mafia “. Така, посредством своето въздействие и с многочислените си почитатели, „ Roxanne “ задава стила на едно ново събитие в международната музика. Песента е и първата по-сериозна поръчка на Стинг на сцената, а той е значима част от актуалната музикална история.
„ Roxanne “ е написана от Sting (Стинг), басист и вокалист в групата „ The Police “ („ Полийс “). Ето по какъв начин се случва това. През октомври 1977 година групата е в Париж. Това е спирка от тяхно интернационално турне. Парите на трите момчета са нищожни и те се натъпкват в една стая на на ниска цена хотел. Пристигнали са предходния ден от Нидерландия с колата на Andy Summers (Анди Съмърс), китариста на бандата. Имат плануван взаимен концерт с групата „ The Damned “ („ Дъ Демнд “) в клуб „ Nashville “.
Малко откакто идват в хотела, им споделят, че концертът е анулиран и другата група се е върнала в Англия. Това ядосва всички, само че те по този начин или другояче са резервирали и платили стаята си и остават в Париж. И от това произтича една доста парижка история. Хотелът се намира в „ Кварталът на алените фенери “. И различен път сме имали опция да кажем, че това са места със мощно развита проституция. Близо до хотела има сексшоп, а към двете здания се разхождат проститутки, облечени в на ниска цена и нищожно облекло. „ Това беше първият път, когато видях проститутки по улиците и тези мацки бяха в действителност красиви. “ - споделя Стинг в изявление четири години по-късно.
„ В главата ми се въртеше някаква ария и си представях, че съм влюбен в едно от тези девойки. “ - добавя той. Във фоайето на хотела Стинг попада на забавна находка - отлепен от стената афиш за идно зрелище на „ Сирано Дьо Бержерак “ от френския драматург Едмон Ростан. Стинг добре познава театралната сцена, а и въпреки всичко, като някогашен преподавател по британски, много часове е преподавал драматургията на Шекспир и други такива неща. В пиесата на Ростан, отдадена на различен популярен драматург, Савиен Еркюл Сирано, се споделя за младия стихотворец, който е кадет във френската войска. Той е скрито влюбен в братовчедка си Роксана, с която се схващат прелестно, само че като другари.
Сирано дълго време не смее да й признае любовта си, като една от аргументите е, че се усеща противен. Той има огромен нос, поради който постоянно му се присмиват, освен това зад тила. Не биха посмели да му се подиграват в лицето, тъй като е доста добър във фехтовката, а и има раздразним темперамент и мощно развито възприятие за правдивост. Един ден Роксана се влюбва в различен боец от поделението на Сирано - младия новобранец Кристиан. Роксана моли братовчед си да го покровителства. Сирано не го харесва, само че последователно двамата стават другари и Кристиан споделя за любовта си към Роксана. Той му споделя, че се опасява да приказва с нея, тъй като тя е доста по-умна от него. Тогава Сирано му предлага той да написа писма до Роксана от негово име, а Кристиан единствено да ги подписва. Така Роксана се влюбва в Кристиан, смятайки, че писмата са изпращани от него. Двамата се венчават небрежно, а по-късно Кристиан отпътува на война.
След дни Роксана научава, че е погубен на фронта и унищожена от горест постъпва в манастир. Сирано поставя грижи за нея, само че не посмява да й каже истината за писмата. Години по-късно Сирано е тежко ранен от свои безчестни врагове и с последни сили едвам съумява да се добере до манастира. Когато идва там, той е подготвен да признае всичко на Роксана, само че тя към този момент е схванала. Малко по-късно Сирано умира в ръцете на своята обичана. Това е една история за несподелената обич, която става много известна. Стинг оглежда красивите проститутки, взира се в портрета, отпращащ към Роксана, и си мисли за текст, с който да призове тези девойки да не продават телата си. Хрумва му мелодия в жанр боса нова, присъщ за бразилската музика. Той я свири на китара с найлонови струни, където звукът е малко по-различен от този при обичайна акустична китара с железни струни.
И по този начин, момчетата нямат доста материал за новия си албум, тъй че по време на подготовка тестват парчето на Стинг. Тогава те репетират във Финчли, квартал в Северен Лондон, във влажното мазе на Анди Съмърс, неотдавна причислен в групата, замествайки предходния китарист Henry Padovani (Хенри Падовани). Барабанистът Stewart Copeland (Стюарт Коупланд) предлага да трансформират ритъма от боса нова на танго. След това неколкократно трансформират ритъма. Стюарт измисля да звучи като реге парче, а по негови указания Стинг преценява и бас линиите с новото построение.
Буквално за един следобяд те съумяват да доближат до крайния тип, в който „ Roxanne “ зазвучава. През януари 1978 година песента е записана в „ Surrey Sound “, студио от веригата „ Surrey Studios “, намиращо се в град Ледърхед, графство Съри, Англия. Мястото е напълно покрай Лондон, което го прави комфортно за всички, и неслучайно там Стинг и компания записват цели два албума. Студиото е преустроено жилище с огромни стаи в спокоен регион и е малко по-евтино от други места. Но и групата още не е по този начин известна, а и това е първият им албум. Собственик и главен звукоинженер на студиото е Nigel Gray (Найджъл Грей), който става и копродуцент на сингъла и последвалия го албум.
Когато записват вокалната партия на Стинг, става дребен случай. Той пада обратно върху пианото, което се намира против микрофона му. На други места се споделя, че е мислел, че е затворено и опитал да седне от горната страна му, само че капакът му бил отворен. Звукът, който се отделя от пианото при съприкосновението на Стинг с него, по необикновен метод резонира с началото на песента, което провокира смях у вокалиста. Моментът е много гръмък и е оставен в записа. Даже е разказан и в обложката. „ Полийс “ са известни с това, че оставят в записите си всевъзможни пукания, щракания и какви ли не странични шумове, с цел да им придадат достоверност. Когато групата взема решение да пусне „ Roxanne “, съвсем никой не я вижда в родната им Англия.
По това време пънкрок вълната е превзела класациите и за парчето няма място там. Miles Copeland (Майлс Коупланд), брат на барабаниста Стюарт, който тогава е управител на групата, отива един ден да чуе материала за новия албум. Момчетата му пускат всички песни, а „ Roxanne “ оставят като последна. Всички описват, че са били доста смутени да показват такава ария на своя управител, тъй като тя звучи доста по-различно от другия им материал. Много по-мелодична и баладична е от останалите неща. Но Стюард напълно ненадейно за тях доста я харесва и я носи в „ A&M “.
Той подписва договорка с компанията и те я пускат на седми април като сингъл, като от страна Б на дребната плоча е сложена „ Peanuts “. Реакцията към „ Roxanne “ е вяла, без значение от положителните мнения в пресата. При подписването на договорка с някоя група, практиката е от компанията да дадат и някакъв задатък. Но защото не са сигурни в триумфа, Майлс се договаря единствено за пари от продажбите. От BBC отхвърлят да го пуснат в стратегиите си, защото в текста се пее за продажница. От компанията „ A&M “ вземат решение да се възползват от това и пускат рекламни плакати с надпис „ Забранено от BBC “. Но и това не дава резултат. Момчетата са ядосани от възбраната. Стинг разяснява пред медиите, че това не е неприлична ария, в която се приказват мръсотии. Наистина, предназначението на текста е изцяло противоположното на това и той приказва по какъв начин един мъж се влюбва в лека жена и й споделя, че би трябвало да си откри по-прилична работа.
Съветва я да не продава тялото си и й споделя, че заслужава едно по-добро бъдеще. Да, и Стинг не е очаквал „ Roxanne “ да стане шлагер, тъй като е по-мрачна от останалите им песни, само че не би желал да я не разрешават. След това групата е ангажирана да взе участие в записи на композитора Eberhard Schoener (Еберхард Шойнар) в Германия, където го съпровожда и в концерти. „ Roxanne “ е пусната и в Съединени американски щати на девети февруари 1979 година, само че отново никой не я вижда. Всичко се трансформира, когато един диджей в Остин, Тексас, доста харесва песента и я завърта в своята станция. Негов сътрудник от Бостън, Oedipus (Одипъс) също демонстрира интерес и стартира непрекъснато да я пуска. А по това време групата към този момент прави своето американско турне.
Веднага от американския клон на „ A&M “ се срещат с „ The Police “ и подписват контракт за издаване там. Когато албумът „ Outlandos D`Amour “, в който е включена „ Roxanne “, излиза на 2 ноември 1978 година, той се радва на добър триумф посредством точно на нея. Парчето се промъква до номер 32 в класацията за сингли на „ Billboard “. Когато сингълът е преиздаден и в Англия на 12 април 1979 година, най-сетне и там той пробива класациите, достигайки номер 12. От този миг нататък „ The Police “ най-накрая съумява да завоюва любовта на публиката. До края на 1979 година групата има два шлагера, стигнали до номер 1 в класациите - „ Message In A Bottle “ и „ Walking On The Moon “. Така „ Roxanne “ е повратна точка за бандата и от нея нататък триумфът в продължение на години ще е единствено прогресивен. Песента е под номер 388 в класацията „ 500 най-велики песни за всички времена “ на списание „ Rolling Stone “, а „ VH1 “ го класира под номер 88 в своя лист. От 2008 година песента е и в „ Залата на славата “ на „ Грами “.
Кавърверсиите на „ Roxanne “ са разнородни. Но може би по-интересно е по какъв начин самият Стинг я преразглежда през годините. Първо се появява негова концертна солова версия от 1982 година за албума „ The Secret Policeman’s Other Ball “. Други известни негови осъществявания са ремиксираната версия от рапъра Puff Daddy (Пъф Дади) от 1997 година, както и концертен вид от 2003 година при въвеждането на „ The Police “ в „ Залата на славата на рокендрола “. Четири години по-късно момчетата от „ The Police “ са и на премиите „ Грами “, с цел да промотират новото си турне за 30-тата си годишнина посредством тази ария. Още през 1983 година те пускат и нейния инструментал като сингъл за японския пазар. Общо три видеоклипа са снимани през годините за „ Roxanne “.
Песента има доста наличие и във кино лентата „ Moulin Rouge “ („ Мулен Руж “) от 2001 година, където е комбинирана с други и в саундтрака е със заглавие „ El Tango De Roxanne “ („ Тангото на Роксана “). През 2022 година фрагменти от парчето стават част и от „ Redlight “, ария на шведската „ Swedish House Mafia “. Така, посредством своето въздействие и с многочислените си почитатели, „ Roxanne “ задава стила на едно ново събитие в международната музика. Песента е и първата по-сериозна поръчка на Стинг на сцената, а той е значима част от актуалната музикална история.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ