Космос 954: Катастрофата на съветския ядрен космически кораб
През 1978 година руският разследващ сателит Космос 965 претърпява трагичен край. Навлизайки още веднъж в земната атмосфера по неконтролируем метод, той излиза от надзор и се разрушава с голяма скорост в Северозападна Канада.
(Във видеото може да научите повече за: Авария с галактически транспортен съд на МКС)
Това се случва в разгара на Студената война, а " Космос " по никакъв начин не е обикновен спътник.
Той има нуклеарен мотор и носи голяма уранова енергийна клетка. Когато се разрушава, той разпръсква този нуклеарен материал из цяла Канада, което води до радиоактивно замърсяване и повдига въпроси по отношение на сигурността на галактическите кораби с нуклеарно задвижване.
Още по-шокиращо е, че " Космос " не е първият или последният спътник с нуклеарно зареждане, който се разрушава. Но той е най-известният и това е неговата история.
Небето пада
" Космос 954 " е руски сателит за радиолокационно океанско разузнаване или в резюме РОРСАТ. Програмата е серия от спътници, предопределени за морско наблюдаване по време на Студената война. Снабдени с мощни радарни системи, тези спътници можели да следят придвижването на корабите и морските действия в големи пространства на земните океани.
Предназначена за следене на придвижванията на НАТО, усъвършенстваната радарна технология на борда на " Космос 954 " може да прониква през облаците и да работи при всевъзможни метеорологични условия, което разрешава непрестанно наблюдаване. Освен с радарната си техника, " Космос 954 " е оборудван и с нуклеарен реактор BES-5, който го зарежда.
Този стилен и ефикасен източник на сила разрешава дълготрайна работа в Космоса. В доста връзки нуклеарната сила е извънредно прелъстителен вид за дълготрайни енергийни потребности. Това е по този начин, до момента в който нещо не се обърка.
Ядрената задвижваща система на " Космос 954 " е определена поради способността й да обезпечава непрекъсната мощ за продължителни интервали от време, което я прави идеална за задачи, изискващи непрестанно наблюдаване и събиране на данни. За страдание, макар цялата си усъвършенствана технология спътниците РОРСАТ имаха една огромна уязвимост: податливост към повреди.
" Космос 954 " започва на 18 септември 1977 година от космодрума Байконур, прикачен към ракета Циклон-2. Изстрелването, което нормално е най-опасната част, е сполучливо и скоро спътникът обикаля към Земята един път на всеки 89,5 минути. Смятало се е, че със своя нуклеарен реактор BES-5, зареден с 50 kg обогатен уран, спътникът ще се задържи по този начин за известно време.
През декември същата година обаче Съветският съюз осъзнава, че нещо не е наред. Орбитата на спътника се е трансформирала и тогавашният му постоянен полет бързо е станал неустойчив.
В средата на декември американците посредством Северноамериканското командване за въздушно-космическа защита също виждат това. Те определили на спътника обозначението 10361 и забелязали, че той е трансформирал височината на орбитата си с до 80 км.
Тъй като никоя от страните не желае инцидентна злополука, небрежно се организират секрети срещи сред руски и американски чиновници. Съветският съюз признава, че е изгубил надзор над " Космос 954 ". Още по-лошо, системата за сигурност, която трябваше да изхвърли дейната зона на реактора в орбита за безвредно изхвърляне, не работи.
Нещата тотално се объркват в 11,53 ч. по Гринуич на 24 януари 1978 година, когато неуправляемият " Космос 954 " още веднъж навлиза в атмосферата. Установено е, че той се насочва към Западна Канада, само че изначало Съветският съюз твърди, че спътникът е бил погубен по време на повторното нахлуване и не е представлявал заплаха.
Скоро издирванията демонстрират, че това не е правилно. Спътникът е изхвърлил парчета над 960-километров сектор в Канада от Голямото славянско езеро до езерото Бейкър.
Усилия за възобновяване
Канадската пустиня е осеяна с евентуално радиоактивни парчета. Канадците и американците сплотяват напъните си в интервенция " Утринна светлина ", с цел да съберат допустимо най-вече радиоактивни материали.
От 24 януари 1978 година до 20 април 1978 година взаимните екипи обхващат по суша и по въздух повърхност от 124 000 кв. км. (48 000 кв. мили). След това те правят второ претършуване от 21 април до 15 октомври същата година. Общо са открити дванадесет огромни части от спътника, като 10 от тях са счетени за радиоактивни.
Възстановените елементи са по-малко от 1 % от спътника. Но те въпреки всичко били смъртоносни - единствено един откъс имал равнище на радиация от 500 R/h, задоволително, с цел да убие всеки, който е изложен на въздействието му за няколко часа.
В допълнение към напъните за физическо разчистване са извършени действия по мониторинг и оценка, с цел да се оцени степента на радиоактивно замърсяване в засегнатия район. Това включва премерване на равнищата на радиация в почвата, водата и въздуха, с цел да се дефинира евентуалното влияние върху околната среда и локалното население.
По силата на Конвенцията за отговорност за галактически действия от 1972 година Русия е задължена да изплати на Канада обезщетение за всички вреди, породени от нейния сателит. Канада фактурира на Съюз на съветските социалистически републики общо 6 041 174,70 канадски $ за разноски и малко повече за бъдещи непредвидени разноски. Съюз на съветските социалистически републики оспорва размера на сумата и заплаща почти половината от претендираното.
Неуспехът не се отразява удобно и на репутацията на галактическата стратегия на Съюз на съветските социалистически републики. Те към този момент били преживели сходен неуспех през 1973 година, когато един от техните РОРСАТ се разруши в Тихия океан край крайбрежията на Япония. Пет години след неуспеха на " Космос 954 " различен сателит, " Космос 1402 ", падна от небето, изхвърляйки ядрото си в южната част на Атлантическия океан.
След тези повтарящи се неуспехи Съветският съюз най-сетне е заставен да се вземе в ръце и да конфигурира авариен механизъм за изхвърляне на ядрото на своите РОРСАТ. Добре, че са го създали, тъй като при злополуката на " Космос 1900 " през 1988 година ядрото му фактически е било изхвърлено в Космоса.
Последици
За благополучие последствията от злополуката можели да бъдат доста по-лоши. Ядрото на " Космос 954 " е било 90% уран-235, който има интервал на полуразпад от 703,8 милиона години.
Това значи, че то остава радиоактивно извънредно дълго време. От друга страна, това е алфа-излъчвател: вътрешна, а не външна заплаха. Ако някой се появи и вземе парче от материала, облеклата и кожата му евентуално ще блокират радиацията. Това значи, че Канада не е била изложена на риск да бъде унищожена от реактивен дъжд.
От друга страна, в случай че някой погълне уран-235, го чакат доста неприятни времена. Това значи, че едно от главните опасения, когато става въпрос за неоткрити парчета от " Космос 954 ", е замърсяването на околната среда.
Тези изотопи могат да останат радиоактивни за нескончаем интервал от време, което води до дълготрайно излагане на радиация на организмите в екосистемата. С течение на времето това излагане на радиация може да има нездравословни последствия за растителните и животинските популации, както и за екосистемите като цяло.
Освен това съществуват евентуални опасности за здравето на хората, които могат да влязат в контакт със нечисти региони или да употребяват храна и вода от засегнатите райони. Излагането на радиоактивни материали може да увеличи риска от рак и други здравословни проблеми, изключително в случай че хората са изложени на въздействието им за продължителни интервали от време или при високи равнища.
Падането на радиоактивни субстанции при повторното влизане в атмосферата на " Космос 954 " провокира обилни старания за разчистване и увеличи осведомеността по отношение на дълготрайните последствия от спътниците с нуклеарни мотори. Въпреки че интервенция " Утринна светлина " сполучливо се оправи с непосредствените последствия, опасенията по отношение на замърсяването на околната среда и рисковете за здравето не престават да съществуват.
Инцидентът акцентира смисъла на интернационалното съдействие за справяне с провокациите, свързани с проучването на Космоса, и акцентира нуждата от строги ограничения за сигурност при галактическите задачи с нуклеарни мотори. Тъй като продължаваме да изследваме и използваме галактическите технологии, поуките, извлечени от " Космос 954 ", служат като увещание за смисъла на виновните и устойчиви практики при проучването на Космоса.
(Във видеото може да научите повече за: Авария с галактически транспортен съд на МКС)
Това се случва в разгара на Студената война, а " Космос " по никакъв начин не е обикновен спътник.
Той има нуклеарен мотор и носи голяма уранова енергийна клетка. Когато се разрушава, той разпръсква този нуклеарен материал из цяла Канада, което води до радиоактивно замърсяване и повдига въпроси по отношение на сигурността на галактическите кораби с нуклеарно задвижване.
Още по-шокиращо е, че " Космос " не е първият или последният спътник с нуклеарно зареждане, който се разрушава. Но той е най-известният и това е неговата история.
Небето пада
" Космос 954 " е руски сателит за радиолокационно океанско разузнаване или в резюме РОРСАТ. Програмата е серия от спътници, предопределени за морско наблюдаване по време на Студената война. Снабдени с мощни радарни системи, тези спътници можели да следят придвижването на корабите и морските действия в големи пространства на земните океани.
Предназначена за следене на придвижванията на НАТО, усъвършенстваната радарна технология на борда на " Космос 954 " може да прониква през облаците и да работи при всевъзможни метеорологични условия, което разрешава непрестанно наблюдаване. Освен с радарната си техника, " Космос 954 " е оборудван и с нуклеарен реактор BES-5, който го зарежда.
Този стилен и ефикасен източник на сила разрешава дълготрайна работа в Космоса. В доста връзки нуклеарната сила е извънредно прелъстителен вид за дълготрайни енергийни потребности. Това е по този начин, до момента в който нещо не се обърка.
Ядрената задвижваща система на " Космос 954 " е определена поради способността й да обезпечава непрекъсната мощ за продължителни интервали от време, което я прави идеална за задачи, изискващи непрестанно наблюдаване и събиране на данни. За страдание, макар цялата си усъвършенствана технология спътниците РОРСАТ имаха една огромна уязвимост: податливост към повреди.
" Космос 954 " започва на 18 септември 1977 година от космодрума Байконур, прикачен към ракета Циклон-2. Изстрелването, което нормално е най-опасната част, е сполучливо и скоро спътникът обикаля към Земята един път на всеки 89,5 минути. Смятало се е, че със своя нуклеарен реактор BES-5, зареден с 50 kg обогатен уран, спътникът ще се задържи по този начин за известно време.
През декември същата година обаче Съветският съюз осъзнава, че нещо не е наред. Орбитата на спътника се е трансформирала и тогавашният му постоянен полет бързо е станал неустойчив.
В средата на декември американците посредством Северноамериканското командване за въздушно-космическа защита също виждат това. Те определили на спътника обозначението 10361 и забелязали, че той е трансформирал височината на орбитата си с до 80 км.
Тъй като никоя от страните не желае инцидентна злополука, небрежно се организират секрети срещи сред руски и американски чиновници. Съветският съюз признава, че е изгубил надзор над " Космос 954 ". Още по-лошо, системата за сигурност, която трябваше да изхвърли дейната зона на реактора в орбита за безвредно изхвърляне, не работи.
Нещата тотално се объркват в 11,53 ч. по Гринуич на 24 януари 1978 година, когато неуправляемият " Космос 954 " още веднъж навлиза в атмосферата. Установено е, че той се насочва към Западна Канада, само че изначало Съветският съюз твърди, че спътникът е бил погубен по време на повторното нахлуване и не е представлявал заплаха.
Скоро издирванията демонстрират, че това не е правилно. Спътникът е изхвърлил парчета над 960-километров сектор в Канада от Голямото славянско езеро до езерото Бейкър.
Усилия за възобновяване
Канадската пустиня е осеяна с евентуално радиоактивни парчета. Канадците и американците сплотяват напъните си в интервенция " Утринна светлина ", с цел да съберат допустимо най-вече радиоактивни материали.
От 24 януари 1978 година до 20 април 1978 година взаимните екипи обхващат по суша и по въздух повърхност от 124 000 кв. км. (48 000 кв. мили). След това те правят второ претършуване от 21 април до 15 октомври същата година. Общо са открити дванадесет огромни части от спътника, като 10 от тях са счетени за радиоактивни.
Възстановените елементи са по-малко от 1 % от спътника. Но те въпреки всичко били смъртоносни - единствено един откъс имал равнище на радиация от 500 R/h, задоволително, с цел да убие всеки, който е изложен на въздействието му за няколко часа.
В допълнение към напъните за физическо разчистване са извършени действия по мониторинг и оценка, с цел да се оцени степента на радиоактивно замърсяване в засегнатия район. Това включва премерване на равнищата на радиация в почвата, водата и въздуха, с цел да се дефинира евентуалното влияние върху околната среда и локалното население.
По силата на Конвенцията за отговорност за галактически действия от 1972 година Русия е задължена да изплати на Канада обезщетение за всички вреди, породени от нейния сателит. Канада фактурира на Съюз на съветските социалистически републики общо 6 041 174,70 канадски $ за разноски и малко повече за бъдещи непредвидени разноски. Съюз на съветските социалистически републики оспорва размера на сумата и заплаща почти половината от претендираното.
Неуспехът не се отразява удобно и на репутацията на галактическата стратегия на Съюз на съветските социалистически републики. Те към този момент били преживели сходен неуспех през 1973 година, когато един от техните РОРСАТ се разруши в Тихия океан край крайбрежията на Япония. Пет години след неуспеха на " Космос 954 " различен сателит, " Космос 1402 ", падна от небето, изхвърляйки ядрото си в южната част на Атлантическия океан.
След тези повтарящи се неуспехи Съветският съюз най-сетне е заставен да се вземе в ръце и да конфигурира авариен механизъм за изхвърляне на ядрото на своите РОРСАТ. Добре, че са го създали, тъй като при злополуката на " Космос 1900 " през 1988 година ядрото му фактически е било изхвърлено в Космоса.
Последици
За благополучие последствията от злополуката можели да бъдат доста по-лоши. Ядрото на " Космос 954 " е било 90% уран-235, който има интервал на полуразпад от 703,8 милиона години.
Това значи, че то остава радиоактивно извънредно дълго време. От друга страна, това е алфа-излъчвател: вътрешна, а не външна заплаха. Ако някой се появи и вземе парче от материала, облеклата и кожата му евентуално ще блокират радиацията. Това значи, че Канада не е била изложена на риск да бъде унищожена от реактивен дъжд.
От друга страна, в случай че някой погълне уран-235, го чакат доста неприятни времена. Това значи, че едно от главните опасения, когато става въпрос за неоткрити парчета от " Космос 954 ", е замърсяването на околната среда.
Тези изотопи могат да останат радиоактивни за нескончаем интервал от време, което води до дълготрайно излагане на радиация на организмите в екосистемата. С течение на времето това излагане на радиация може да има нездравословни последствия за растителните и животинските популации, както и за екосистемите като цяло.
Освен това съществуват евентуални опасности за здравето на хората, които могат да влязат в контакт със нечисти региони или да употребяват храна и вода от засегнатите райони. Излагането на радиоактивни материали може да увеличи риска от рак и други здравословни проблеми, изключително в случай че хората са изложени на въздействието им за продължителни интервали от време или при високи равнища.
Падането на радиоактивни субстанции при повторното влизане в атмосферата на " Космос 954 " провокира обилни старания за разчистване и увеличи осведомеността по отношение на дълготрайните последствия от спътниците с нуклеарни мотори. Въпреки че интервенция " Утринна светлина " сполучливо се оправи с непосредствените последствия, опасенията по отношение на замърсяването на околната среда и рисковете за здравето не престават да съществуват.
Инцидентът акцентира смисъла на интернационалното съдействие за справяне с провокациите, свързани с проучването на Космоса, и акцентира нуждата от строги ограничения за сигурност при галактическите задачи с нуклеарни мотори. Тъй като продължаваме да изследваме и използваме галактическите технологии, поуките, извлечени от " Космос 954 ", служат като увещание за смисъла на виновните и устойчиви практики при проучването на Космоса.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ