Семейство Ликови, които не бяха виждали хора от 40 години
През 1978 година екип от съветски геолози е изпратен да изследва най-дълбоката, най-изолирана част от Сибир – гора и пустиня, които по това време не са били допрени от човешка ръка. Пътувайки натам с хеликоптер, високо над тайгата, те виждат нещо, което изглеждаше много извънредно – полянка с градина, ясно доказателство за човешкия живот. Гледката изглеждаше като мираж за геолозите. Те бяха на близо 250 километра от най-близкото човешко населено място. След кацането геолозите знаеха, че би трябвало да проверяват обстановката, макар безпокойството си. Един от геолозите, Галина Писменская, споделя по-късно, че „ сложихме дарове в опаковки за бъдещите ни другари “, само че „ също по този начин ревизирах и револвера си “.
Приближавайки се към мястото, те откриха от ден на ден признаци на човешки живот – дървено трупче за сцепване на дърва, мост от дърво над поточе, още градини и най-после – барака. Те се приближиха деликатно към нея, до момента в който вратата не се отвори и от вътре не излезе дъртак с раздрано облекло и невчесана дълга брада. Въпреки че имаше „ боязън в очите му “, старецът сподели доста безшумно на своите гости: „ Е, защото сте пътували дотук, може и да влезете. “
Когато геолозите влязоха, интериорът на колибата ги изуми. Жилището беше като от историческите книги – пънове, държащи покрива, под, изработен от картофени кори и шишарки, всичко покрито с мръсотия… Когато погледнаха по-отблизо затъмнена едностайна колиба, те откриха, че това е дом на семейство от петима души – татко и четири деца, две от които започнаха да плачат неконтролируемо при типа на непознати за тях хора. Както споделиха самите геолози:
Карп Ликов, старецът, в миналото е живял в обитаема част на Русия. Той беше член на фундаменталистката съветска православна фракция, известна като Староверците – наречени това, тъй като стилът им на поклонение не се е трансформирал от 17 век. Староверците са били преследвани в Русия от епохи, доста преди да дойдат комунистите. Датирайки от царуването на Петър Велики в края на XVII и началото на XVIII век, староверците, които нормално носели бради, били принудени да заплащат налог върху космите на лицето си.
Когато комунистите завладяват властта, Карп взема решение, че е време да се отдръпна към по-слабо обитаемоте градове, някъде из Сибир. Един ден, през 1936 година, до момента в който работи на полето с брат си покрай селото им, човек от комунистическата стража идва и разстрелва брат му пред него. Карп незабавно взима фамилията си (което по това време се състои единствено от брачната половинка му, сина му Савин и 2-годишната му щерка Наталия) и дружно изчезват в тъмната сибирска пустота.
Карп и брачната половинка му Акулина си вършат още две деца в дивата природа, Дмитрий и Агафия, които преди да се срещнат с съветските геолози, в никакъв случай не са виждали различен човек с изключение на личното си семейство. Всичко, което знаеха за цивилизацията, идва от родителите им, които ги научиха по какъв начин да четат и пишат благодарение на остаряла фамилна Библия. Те не знаеха нищо за света след 1936 година, в това число за съществуването на Втората международна или Студената война. Всеки член на фамилията трябваше да се научи по какъв начин да се грижи за себе си, употребявайки единствено нещата, които им оферираше природата.
Дмитрий, да вземем за пример, се научи по какъв начин да убива животни без револвери или лък, а като копае клопки и безусловно гони животните, до момента в който те не се срутен от безсилие. Времената станаха още по-трудни за фамилията, когато Акулина умря през 1961 година (приблизително) от апетит. Сега бяха просто татко и четири деца, които се бореха за оцеляване.
Осъзнавайки какъв брой травматично би трябвало да е било всичко това за децата, които в никакъв случай до момента не са срещали различен човек, геолозите се отдръпнаха от хижата и си вършат лагер на разстояние. Скоро фамилията излиза и се доближава до учените, към момента уплашени, само че към този момент и любопитни. Отначало те отхвърлиха всичко, което им дадоха геолозите, в това число облекла, храна и самун (Карп изясни, че най-малките му деца в никакъв случай не са виждали самун, още по-малко са го вкусили). Скоро обаче фамилията и геолозите основават връзка. Геолозите им описаха какво са пропуснали по света от 1936 година насам и им демонстрираха съвременни нововъведения като целофан („ Господи, какво са измислили – стъкло е, само че се огъва! “, възкликна Карп) и телевизия (която ги уплаши и заинтригува едновременно). На собствен ред фамилията сподели на геолозите по какъв начин да оцелеят в сибирската тайга, в това число по какъв начин да отглеждат култури в такива тежки условия.
