През 1974 г. Grumman F-14 Tomcat е представен на сцената

През 1974 година Grumman F-14 Tomcat е показан на сцената на авиацията и идва като заслужен заместител на известни McDonnell Douglas F-4 Phantom II. Новият аероплан ще би трябвало да се употребява за натовска работа и да отговори на високите условия на флотата. Поради бавната структура и обстоятелството, че подмяната изисква време, двата самолета летят дружно още едно цяло десетилетие.

Същите модели могат да бъдат открити и в редиците на Иран. Въпросните са били употребявани в борбата против Саддам Хюсеин по време на войната сред Иран и Ирак и е ясно, че двете американски птици са били повече от ефектно оръжие. Впрочем в тази война ще открием, че Съединени американски щати също оказва помощ и тогава може да се приказва за едно по-добро партньорство, изключително откакто Саддам постоянно ще се счита за изключително противен човек.

Години наред, американските водачи преподават на иранците и демонстрират тънкостите на полета. За страдание ще открием, че всичко хубаво има своя край. Вечните сътрудници – F-14 и Phantom II ще се изправят едни против други, а с тях ще се включат и две страни – Съединени американски щати и Иран. Истината е, че на 8 август 1987 година ще открием, че светът за следващ път се разминава с един много сериозен спор.

Няколко седмици по-рано, Съединени американски щати стартира интервенция Earnest Will. Причината е, че цяла година Иран и Ирак се забавляват с потапянето на кувейтски кораби. Никой не може да пресметна какви тъкмо са вредите на Кувейт, само че когато чашата прелива, страната ще изиска помощ и ще потърси някакъв рационален метод да успее да плава безвредно в Персийския залив и по този начин да доближава до по-далечни дистанции.

Коя е страната, към която се насочват? Разбира се, че ще е Съединени американски щати. Те афишират, че ще пазят кувейтските танкери, идват със своята флота и оказват помощ за първия ескорт на 24 юли 1987 година Последният, единствено за информация, може да бъде видян на 26 септември 1988 година Поканата от страна на Кувейт ще се преглежда като добра опция за Съединени американски щати да се намеси и да докара своите бойни кораби в Персийския залив – преди този момент просто не са имали никакво място там.

Американците идват с много сериозна военна поддръжка и се възползват от въздушни и морски сили. Изпратени са няколко самолетоносача, които обаче не би трябвало да влизат в залива, а просто да бъдат подготвени да пуснат самолетите си за бърза реакция. Точката се назовава „ Станция Гонзо “.

От началото на лятото ще открием, че бойната група Delta е позиционирана на USS Constellation и Carrier Air Wing 14.

Иран не приема доста добре гостите и стартира да предизвика летците и тяхната по-специална интервенция. На 24 юли 1987 година четири F-4 на IRIAF ще се приближат на към 30 километра от конвоя, с цел да получат предизвестие от група F-14, че при нахлуване на открития периметър ще последват бойни дейности. По-рано през лятото има и други произшествия, които ще доведат до пукотевица по американски F-14, който се отклонява от курса и се приближава до иранските изтребители.

Няколко пъти самите водачи ще потвърдят, че борбата е все по-реална и възможностите демонстрират, че скоро ще има открит въздушен пердах. Иран просто няма никакво желание да пропусне евентуалната борба. Предсказанията им не са толкоз далечни, тъй като постепенно и несъмнено всичко върви към 8 август.

Във въпросната заран потеглят три танкера, които би трябвало да преминат през Ормузкия проток на път за Кувейт. Ескортират се от разршителите Kidd и фрегатите Jarrett и Crommelin. Крайцерът Valley Forge е оборудван с ракети Aegisи би трябвало да охранява Connie в Османския залив, само че също е извикан, с цел да помогне за преноса през пролива.

Въздушното наблюдаване се обезпечава от Lockheed P-3C Orion. Същият е основан, с цел да търси подводници, само че действително в този момент се занимава със снимането на покрайнината и трупането на данни. Същите могат да послужат за по-късни интервенции, в случай че се наложи. Освен дейните камери за панаромно опознаване на района, самолетът има включени датчици за засичане на ракети Silkworm.

При прекосяването през притока, Valley Forge рапортува за излитането на два самолета от Бандар Аббас. Същата информация идва и от Grumman E-2C Hawkeye.

По данни за скорост и височина, контактите явно демонстрират наличието на F-4. Радарите показват, че изтребилите са се насочили към летящ P-3, който към този миг се намира с тил на иранските изтребители и не е част от конвоя, а просто се пробва да се върне в базата.

Многобройните предизвестия по радиото от страна на Valley Forge остават без внимание. Hawkeye разполага с въздушен конвой от F-14, само че в същото време не може да остави един безсилен аероплан. Нарежда се на една двойка да напусне групировката и да посрещне F-4 изтребителите от източния завършек на Ормузкия приток.

Командир на бойната група е лейтенант Робърт Клемент, който води със себе си и лейтенант Уилям Феран. Офицерът прихваща незабавно иранските изтребители и показва, че се намират на към 45 километра от точката на срещата. Иранските летци са на височина от към 1000 метра, само че бързо стартират да се издигат до 3000 метра. Правят се опити за прехващане със сензорни камери, само че прословутата мъгла над залива продължава да си играе с всяка нова играчка, която американците докарат.

Двете страни усилват скоростта и скоро ще се засекат. Правилата за нахлуване изискват от американците да изчакат, до момента в който иранците не са на към 16 километра от тях. Това е сигурен знак, че боят е почнал.

Феран не може да не помни по какъв начин в този миг е осъзнавал, че най-вероятно ще има въздушен удар и скоро ще се влезе в борба. По-големият проблем е, че явно борба ще има, защото нито една от двете страни не се отдръпва. Фантомите не престават да летят към P-3 и към този момент са понижили дистанцията на тъкмо 16 километра от него. По този мотив незабавно се считат не просто за извършители, а за нападатели. Официалната опасност по въздуха е реалност. Феран изстрелва първи своята ракета, употребявайки AIM-7 Sparrow. Първата ракета има недостатък и пада в океана, затова незабавно се пуска втора. Клемент също изстрелва една ракета и по всичко проличава, че скоро войната ще бъде реалност.

Двамата считат, че са съумели да виждат експлозия и по-късно подрежда да пресечен маневрата с внезапен завой. На радарът не престават да стоят две точки, които явно са F-4. Маневрата е доста неприятна, тъй като в този момент и двамата са с тил на най-малко един от иранските водачи, който с лекост може да ги отстреля.

Двата F-14 стартират да се спускат до по-ниска надморска височина, пускайки всички топлинни обстоятелства, с цел да объркат вражеските ракети. Изстрели няма. Става ясно, че денят ще продължи без повече срещи, тъй като радарите показват, че двата изтребителя са се върнали назад в базата си. Двойката американски изтребители се насочва назад към ескорта.

До през днешния ден никой не знае дали в действителност ракетите са съумели да доближат задачата си. И двамата са на мнение, че е имало експлозия, откакто е трябвало да завият внезапно пред нещо, което са съумели да ударят. Никой не може да удостовери попадението. Визуална идентификация в никакъв случай не е открита, затова мнозина стартират да се замислят, дали в действителност радарите са посочили два или един изтребител.

Дейвид Крист прави изследване и разпитва старши офицери, анализирайки случая и стигат до заключението, че един от ударените самолети може да е бил ирански C-130, който най-вероятно е бил изпратен за наблюдаване и по никакъв метод не е представлявал опасност за американския P-3 или за различен аероплан или транспортен съд.

Близо 20 години по-късно, ще се открие човек от борда на преследвания аероплан, който ще удостовери, че е съумял да види във въздуха два F-4 и един C-130. Докладите по-късно ще доближат до Рейган, който ще забрани публикуването им в медията. Иран избира да мълчи, тъй като също носи виновност и сходни ескалации ще доведат до война.

Американските дипломати ще приказват за един непотвърден случай, до момента в който флотата ще приказва за неточност в радара, която е изисквала стартирането на два F-14 за гонене, само че действително противников самолети е нямало.

Според двамата водачи, във въздуха е имало противников изтребители. Екипажът на P-3 е на  същото мнение, само че формалното мнение показва, че подобен случай не е имало.