Под Пекин има подземен град за 8 млн. души
През 1969 година, след възходящо напрежение сред Китайската национална република и Съветския съюз, ръководителят Мао Дзъдун подрежда на своите сънародници да копаят тунели под къщите си като отбрана против руски въздушни набези.
До края на 1970 година управляващите от 75-те най-големи града в страната оповестяват, че са изкопани задоволително тунели, че да приютят 60% от популацията им.
В Пекин към 300 000 души копаят към 10 000 и 20 000 бомбоубежища и към 30 км тунели, които ги свързват.
Днес изкопаните тунели и бункери се простират на 85 кв. км, стигащи до далечните западни хълмове на града. Смята се, че цялото население на Пекин по това време - 8 милиона, би могло да изчезне подземен и да остане там до четири месеца, чакайки въздухът горе да се освободи от последствията от нуклеарна или химическа офанзива.
Всичко това обаче не се постанова да бъде употребявано. Мао Дзъдун умира през 1976 година, а неговият правоприемник Дън Сяопин прекатурва всички политики, учредени на идеологията на Мао, в интерес на икономическите промени.
Разделението сред Китай и Съветския съюз от 50-те и 60-те също загуби политическо значение. С концепцията да не разрешат на големите старания за създаване на тунелите да отидат на вятъра, управляващите инструктират жителите да ги комерсиализират и да извлекат облага от тях.
Така те се трансформират в жилища чартърен, супермаркети, кина, заведения за хранене, клиники, учебни заведения, театри, заводи, хранилища, ферми за развъждане на гъби и ледени пързалки.
Обикновено тези приюти са благосъстоятелност или на частна компания, или на Бюрото за гражданска отбрана, които ги отдават чартърен на пекинци, които на собствен ред ги преотдават на мигранти.
Смята се, че към 1 милион поданици на Пекин живеят в тези подземни пространства, тъй като са по-евтини от всички други парцели на повърхността. Местните хора ги назовават " племе от плъхове ". По подигравка на ориста, съвсем всички са млади мигранти, идващи в столицата от селските региони, търсейки по-добри благоприятни условия.
Много от подземните жители обаче считат, че тези жилища са единствено преходна фаза от техния живот досега, в който не се снабдят с задоволително финансови средства за наемане на по-добра стая с прозорци и слънчева светлина.
През 2010 година общинските управляващи в Пекин оповестиха, че потреблението на подземните пространства за жилищни цели ще бъде нелегално след края на 2012 година, като се позоваха на риск от пожар или наводняване. През 2015 година хиляди поданици са изгонени от подземните им жилища.
През 2017 година обаче управляващите откриха 400 души, обитаващи тунелите под жилищен комплекс в Пекин.
Днес елементи от тунелната система са отворени за публично прилагане и се експлоатират от града като туристическа атракция.
До края на 1970 година управляващите от 75-те най-големи града в страната оповестяват, че са изкопани задоволително тунели, че да приютят 60% от популацията им.
В Пекин към 300 000 души копаят към 10 000 и 20 000 бомбоубежища и към 30 км тунели, които ги свързват.
Днес изкопаните тунели и бункери се простират на 85 кв. км, стигащи до далечните западни хълмове на града. Смята се, че цялото население на Пекин по това време - 8 милиона, би могло да изчезне подземен и да остане там до четири месеца, чакайки въздухът горе да се освободи от последствията от нуклеарна или химическа офанзива.
Всичко това обаче не се постанова да бъде употребявано. Мао Дзъдун умира през 1976 година, а неговият правоприемник Дън Сяопин прекатурва всички политики, учредени на идеологията на Мао, в интерес на икономическите промени.
Разделението сред Китай и Съветския съюз от 50-те и 60-те също загуби политическо значение. С концепцията да не разрешат на големите старания за създаване на тунелите да отидат на вятъра, управляващите инструктират жителите да ги комерсиализират и да извлекат облага от тях.
Така те се трансформират в жилища чартърен, супермаркети, кина, заведения за хранене, клиники, учебни заведения, театри, заводи, хранилища, ферми за развъждане на гъби и ледени пързалки.
Обикновено тези приюти са благосъстоятелност или на частна компания, или на Бюрото за гражданска отбрана, които ги отдават чартърен на пекинци, които на собствен ред ги преотдават на мигранти.
Смята се, че към 1 милион поданици на Пекин живеят в тези подземни пространства, тъй като са по-евтини от всички други парцели на повърхността. Местните хора ги назовават " племе от плъхове ". По подигравка на ориста, съвсем всички са млади мигранти, идващи в столицата от селските региони, търсейки по-добри благоприятни условия.
Много от подземните жители обаче считат, че тези жилища са единствено преходна фаза от техния живот досега, в който не се снабдят с задоволително финансови средства за наемане на по-добра стая с прозорци и слънчева светлина.
През 2010 година общинските управляващи в Пекин оповестиха, че потреблението на подземните пространства за жилищни цели ще бъде нелегално след края на 2012 година, като се позоваха на риск от пожар или наводняване. През 2015 година хиляди поданици са изгонени от подземните им жилища.
През 2017 година обаче управляващите откриха 400 души, обитаващи тунелите под жилищен комплекс в Пекин.
Днес елементи от тунелната система са отворени за публично прилагане и се експлоатират от града като туристическа атракция.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ