Как 36-годишният гватемалски геноцид потъна в забрава
През 1960 година стартира една от най-дългите цивилен войни. Военните дейности се водят на сцената на Гватемала, където държавното управление продължава да държи в особена бедност селата, където най-често доминират наследниците на маите. Сражението не се води за територия, а за метод на живот – маите упорстват за по-добър подобен и не виждат особени дейности от страна на държавното управление. В разследване на това, идващите 36 години ще бъдат наситени с кървави спорове и сражения, които ще държат страната в много яростен и отворен боен спор.
Двете страни събират най-различни последователи и съпротива, само че когато през 1922 година католическата черква назначава Хуан Хосе Герарди Конедера за водеща фигура в епархията на Верапаз, обстановката стартира да се трансформира много съществено. Религиозното въздействие покрива точно тези небогати планински райони, където се случват сраженията. Това, с което всички поданици го запомнят е, че съумява да внесе толкоз положителния баланс сред небогати и богати – двете воюващи страни. За бедните е толкоз нужен водач, който проповядва на локалния език.
Снимка: By Surizar – https://www.flickr.com/photos/puchica/3475299814/, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28121182
Когато е назначен за кардинал на Киче, той става очевидец на същинските зверства. Повечето маи са принудени на всекидневни унижения, а стигне ли се до въоръжен спор, отецът знаел, че на другия ден ще копае съществено количество гробове. Ето за какво едно от първите му изказвания е да отхвърли тази война и да напомни на двете страни, че съществува военна нравственос и права на индивида, които би трябвало да се съблюдават без значение от военните апетити. Следователно животът продължава с всекидневни смъртни закани. След провален опит за ликвидиране, той избира да отиде в заточение в Коста Рика за няколко години. През 1996 година ще пристигна и мирът. След като двете страни подписват мир и ОН дава обещание да следи за спазването му, Хуан Герарди се завръща, този път с доста по-сериозна и тежка задача.
Доказано е, че всяка война приключва с изгарянето на скъпи документи, заличаването на общите гробове, изтезанието на неуместните и пренаписването на историята. Практиката във всяка война не се повтаря и трансформира. Ето за какво Герарди се пробва да резервира колкото се може повече информация за всички зверства на гватамелската войска. Той е твърдо уверен, че светът би трябвало да знае за закононарушенията против човечество, осъществено против маите. Неговият отчет е с размер от 1400 страници, показанията на 6500 очевидеца и доказателства за повече от 55 000 нарушавания против човечеството.
Нещо повече, Герарди доста ясно и тъкмо разказва осъществените 422 кланета – единствено толкоз съумява да разкрие под шапката на църквата. Окончателната кървава цифра е за повече от 150 000 убити и повече от 50 000 изчезнали. 80% от осъществените закононарушения постоянно сочат един и същи причинител – гватемалската войска. Основната неточност на Герарди, която най-вероятно взема решение и ориста му е, че посочва всички тези, които са виновни за осъществените закононарушения. Докладът му не е толкоз лек и зад всяка команда се крие едно име.
На 25 април 1998 година точно той излиза с кървавия манифест и приказва пред света:
„ Като черква, ние групово и отговорно взехме решение да се нагърбим с тази задача, проговаряйки от името на хилядите жертви. Успяхме да ги накараме да проговорят, да споделят своите истори на страдалчество и болежка, с цел да може да се почувстват свободни от тежестта, което ги е дърпало обратно толкоз време. “
Само два дни по-късно, той е открит мъртав в жилището си. Тялото му е покрито в кръв, полицията не съумява да го разпознае – лицето му е кървава безформеност. Единствено пръстенът на ръката потвърждава, че това е той. Думите за мир като че ли се изпаряват, изключително откакто водачът на бедните е погубен, тъй като желае да пусне духа от бутилката. През 2001 година държавното управление ще осъди 3-ма души на 30 години затвор за въпросното ликвидиране.
Бившият телохранител на президента – сержант-майор Хосе Обдулио Вилануева, някогашният шеф на военно разузнаване – полковник Дисраел Лима и неговият наследник Байрън Лима. Един от околните другари на Герарди – отец Орантес също става интерес на следствието. През цялото време твърди, че е почтен, само че най-после получава присъда за измяната си.
За някои справедливостта в Гватемала може да се счита за същинска победа на правораздаването, само че горчивият усет на най-бедните идва с порция песимизъм. Истината остава заровена и никой не може да подсигурява какво в действителност се случва. По време на процеса някои съдии получават смъртни закани, някои очевидци изчезват безследно, а други са нападнати в домовете им. Истината остава скрита и някой доста добре се старае да е я държи под ключ.
