През 1947 г. англичаните се изтеглят от Индия, като я

През 1947 година англичаните се изтеглят от Индия, като я разделят на две страни – и Пакистан. Това води до най-голямата миграционна вълна в историята на човечеството – 14 милиона души се преселват сред двете (технически три) страни, а един милион умират в религиозните спорове и кланета. В този немислим безпорядък едно семейство напуща родното си село и след 18 месеца ориста ги събира още веднъж в бежански лагер. На фона на събитията от това време срещата на двама разграничени съпрузи е безусловно знамение, каквото другояче се случва единствено на кино. И през днешния ден, 70 години по-късно, внучката на фамилията – режисьорката Гуриндер Чада – прави този филм в памет на своите баба и дядо.  Историята във кино лентата е за мандата на последния вицекрал на Индия – лорд Маунтбатън, и брачната половинка му Едуина, не по-малко дейна и авторитетна от него в уреждането на политически въпроси и спорове. Лордът идва в със задачата да съобщи властта на Неру и Джина – водачите на индуистите и мюсюлманите, само че това се оказва надалеч по-голямо предизвикателство, в сравнение с е очаквал. Дори намесата на божествения Ганди не съумява да помири двете враждуващи страни.

Неизбежно сходни сюжети звучат пропагандно и даже намесването на любовната история сред индуист и мюсюлманка не съумява да придаде на кино лентата задоволително човещина. От друга страна, мащабът на описа за страна със 700 милиона (тогава) население може би просто изключва всяко опростяване. Отделен въпрос е идеализирането на облиците на семейство Маунтбатън, които са показани като единствените здравомислещи и милосърдни хора в цяла.

Силният край на кино лентата с историята на режисьорката и дълга поредност от документални фрагменти значително оправдава слабостите на сюжета. Добрите артисти също не са за подценяване, тъй че Индия умерено може да добави този филм към тържествата за честване на 70-ата годишнина от оповестяването на своята самостоятелност.