През 1929 г. в България имало 76 детски градини, наричани

През 1929 година в България имало 76 детски градини, наричани по това време „ детски учебни заведения ". Само 38 били градовете, в които преди 90 години можели да се похвалят с такива забавачници.

 С откриването на първите предучилищни възпитателни заведения унас поражда и нуждата в тях децата да бъдат възпитавани и обучавани от особено готови учители. Драган Цанков през 1874 година разгласява серия от публикации в сп. „ Читалище ”, в които преглежда редица проблемина публичното предучилищно образование. Той създава правилник и устав на забавачниците. Известно е, че видният държавник предлага предучилищните възпитателни заведения да се назовават " забавачници ", само че по-късно се утвърждава названието " детски учебни заведения ". В устава Драган Цанков слага въпроса и за педагогическия личен състав в забавачниците.

 Той счита, че предучилищните възпитателни заведения би трябвало да се ръководят от директорки. В случай, че децата са повече от 80 да се назначи поддиректорки. За директорки би трябвало да се избират девойки или дами със особено обучение, навършили 24 години, а за поддиректорки – навършили 20 години. Видният държавник предлага за потребностите на забавачниците да се приготвят училищен фрагменти, като за задачата се открият пансиони, в които да се учи теорията и практиката на предучилищното образование. Той прави оценка нуждата от базови детски градини, в които да практикуват бъдещите детски учителки. Затова счита за належащо във всяка епархия да се сътвори образцова детска градина, наречена от него „ забавачница-юрнек ”.

 Радетелят на публичното предучилищно образование предлага и вид за по-бързото решение на въпроса за подготовката на педагогичен фрагменти за предучилищните заведения. Той счита, че би трябвало да се сътвори специфична комисия, назначена от епархиалното учебно ръководство, която да организира теоретични и на практика изпити за учителска дееспособност. Кандидатките за тези изпити би трябвало да показват документи, които да съдържат информация за морала и професионалната им активност през последните пет години. Теоретичните изпити се организират по свещена история, катехизис, писане, правописание, броене, география, пеене и ръкоделие.

 Практическият изпит се състои в образуване на педагогическия развой един ден в забавачница. Успешно представилите се на изпитите получават уверение за учителска дееспособност. Според него в детските заведения би трябвало да работят дами, защото те са по-добри възпитателки. От изложеното излиза наяве, че Драган Цанков осъзнава нуждата учителките в забавачниците да получават специфична подготовка, само че той схваща, че този проблем не може да се реши бързо. Затова предлага изначало това да стане с изпити за придобиване на учителска дееспособност.

 След Руско-турската война в нашата страна се основават условия за реализирането на промени в региона на образованието. В министерството се основава " Отдел на националното просвещение и духовните каузи ". За негов шеф е назначен Марин Дринов, който е първият учебен законодател и създател на новата учебна система. Той построява своята просветна политика съгласно демократичните обичаи на Възраждането. Полага изключителни грижи за възобновяване на активността на учебните заведения и повишение на квалификацията на учителите. Отначало Марин Дринов предлага подготовката на учители за националните учебни заведения да се реализира посредством краткотрайни педагогичен курсове. Тази негова концепция се осъществя през 1879 година, когато изпраща окръжно до окръжните учебни инспектори, с което им разпорежда да открият краткотрайни педагогичен курсове в един от градовете на всеки образователен окръг. Тази форма за рационализиране на педагогическите фрагменти не се оказва задоволителна, с цел да задоволи потребностите на българското учебно заведение от учители с по-широка професионална подготовка. По тази причина през 1881 година се основават педагогичен учебни заведения, в които се приготвят училищен фрагменти за учебните заведения.

 Данни за съществуването на предучилищни възпитателни заведения в страната по това време не са открити. Една година по-късно от основаването у нас на педагогичен учебни заведения се открива предучилищно възпитателно заведение, в което се приготвят първите детски учителки. Въпреки предлагането на видния държавник Драган Цанков в предучилищните възпитателни заведения да работят дами, съратникът му – Никола Живков открива през 1882 година в гр. Свищов детско заведение, наречено от него учебно заведение „ Детинска мъдрост ”. Преди това той основава детско учебно заведение и във Велес. Вероятно една от аргументите да се реализира първи опит за професионална подготовка на детски учителки е откриването на педагогичен учебни заведения в България. Никола Живков прави оценка потребността учителите в детските учебни заведения даполучат предварителна подготовка, както и останалите учители. Той познава спецификата на педагогическия развой в предучилищните възпитателни заведения и по тази причина не приема, че в тях би трябвало да работят лица, които нямат нужната подготовка. В свищовското детско учебно заведение се записват 53 деца.

 Големият брой деца, искащи да посещават детското институция, потвърждава ползата на българското общество към публичното предучилищно образование. От тях 16 заплащат по 1 рубла, 6-8 по половин рубла, а останалите посещават гратис забавачницата. За нейните потребности Никола Живков закупува Фрьобеловите блага, играчки и чинове. Децата се възпитават от него и брачната половинка му. За тях се грижат още две „ ученически майки ”. Тяхната активност се управлява от Никола Живков. Той ги среща със спецификата на работата в детското заведение. Известна визия за учебно-възпитатения развой в учебно заведение „ Детинска мъдрост ” се получава от оповестената във вестник „ Славянин ” програмана изпита, извършен с децата на 20 и 22 май 1884 година В нея са включени игри с 2, 3 и 4 от „ Фрьобеловите блага ”; формиране от тях на разнородни фигурки; линейно рисуване; рецетиране на стихове; описване на приказки; гимнастически упражнения; маршировка и осъществяване на опити.

 Педагогическият развой не се отличава значително от този, проведен от видния немски възпитател Фридрих Фрьобел в откритата от него детска градина в Германия. От това следва, че първите готови детски учителки в предучилищното заведении в гр. Свищов се образоват по Фрьобеловия способ, въпреки и модифициран от Никола Живков. Той разгласява програмата на изпита, целейки с това дапривлече вниманието на обществеността. Той не крие, че желанието на личния състав на детското заведение е да предложения учители от района, които по-късно да открият предучилищни заведения в своите обитаеми места. Вероятно той е имал подготвеност да се заеме да ги приготви за работа с деца от предучилищна възраст. Създаването на предучилищни заведения обаче се затруднява на първо място по финансови аргументи. Затова и радетелите на предучилищното образование търсят разнообразни форми за тяхното обезпечаване.

 Живков прави предложение до Народното събрание да бъдат отпуснати средства за детската градина в Свищов. Варненска, Шуменска и Свищовска община също упорстват да им бъдат отпуснати суми. Народното събрание утвърждава тази концепция, само че държавното управление на П. Каравелов не удовлетворява молбите им. По тази причина със основаването на детски учебни заведения се заемат най-вече сдружения и учебни настоятелства.

 Популярността, която получава свищовското учебно заведение „ Детинска мъдрост ” в страната е причина учебното настоятелство в гр. Варна да предложения Никола Живков да открие детско учебно заведение в града. Вероятно принос за тази самодейност има и неговия брат – Георги Живков, който по това време е шеф на Варненската девическа гимназия. През 1886 година Никола Живков подписва контракт с учебното настоятелство за три години, въз основа на който е освен преподавател, а и началник на забавачницата. В някои източници се показва, че детското заведение във Варна е основано през 1884 година, само че по това време той е народен представител в Народното събрание.

 Във Варна Никола Живков основава и второ предучилищно възпитателно заведение. Предполага се, че в него е назначена за учителка Мария Минкова, която през същата година е приключила Педагогическото учебно заведение в град Шумен. По същото това време учителка в едно от детските учебни заведения във Варна е и Ст. Генева. Откриването на втората детска градина в града става на 5 юни 1887 година В нея са признати 30 деца на възраст от 3 до 6 години. „ Кметът на града, извоюван изцяло от Н. Живков за идеята, планува да се отчуждят две-три близки къщи за потребностите на детските учебни заведения ”.

 Неговата самодейност остава неосъществена, защото се сменя общинската администрация. Лошите битови условия в детските учебни заведения са причина те да бъдат закрити. Двете учителки М. Минкова и Ст. Генева, които Никола Живков образова, по-късно са преместени в столицата. От изложеното следва, че той слага началото на подготовката на детски учители у нас. Още до момента в който е в Свищов Никола Живков написва първото управление за възпитателна работа с деца от ранна и предучилищна възраст. Сведения за него се появяват за първи път във вестник „ Славянин ” през 1883 година В него се оповестява, че е под щемпел „ особена книга ”, която ще бъдепубликувана на 7-8 коли огромен формат. Ръководството на Никола Живков в това известие е окачествено още и като „ популярен труд ”.