Пропускаме цели 13 дни от календара преди 105 години
През 1916 година на 31 март в границите на 24 часа България минава от юлиански към григориански календар. Така вместо 1 април на сутринта настава 14 април. Юлианският календар с времето се отдалечава от григорианския, защото има повече високосни години.
В взаимозависимост от това по кое време се е случило обещано събитие, маркирано по „ остарял жанр “, поправката за „ нов жанр “ е друг брой дни. При образуването на новите дати се считат друг брой пропуснати дни. По предписание сред 1 март 1900 и 28 февруари 2100 се прибавят 13 дни. Затова да вземем за пример Трифон Зарезан от 1 февруари по остарял жанр е същият ден като 14 февруари по нов жанр.
Смяната на календара не размества дните от седмицата, а единствено датите от месеца. Правилата за изчисление не са необятно познати, което постоянно води до обърквания. Едно от най-известните е с датата на обесването на Васил Левски. Тя е 6 февруари 1873 година по остарял жанр и обичайно се отбелязва неверно като 19 февруари, а в действителност денят дава отговор на 18 февруари.
В взаимозависимост от това по кое време се е случило обещано събитие, маркирано по „ остарял жанр “, поправката за „ нов жанр “ е друг брой дни. При образуването на новите дати се считат друг брой пропуснати дни. По предписание сред 1 март 1900 и 28 февруари 2100 се прибавят 13 дни. Затова да вземем за пример Трифон Зарезан от 1 февруари по остарял жанр е същият ден като 14 февруари по нов жанр.
Смяната на календара не размества дните от седмицата, а единствено датите от месеца. Правилата за изчисление не са необятно познати, което постоянно води до обърквания. Едно от най-известните е с датата на обесването на Васил Левски. Тя е 6 февруари 1873 година по остарял жанр и обичайно се отбелязва неверно като 19 февруари, а в действителност денят дава отговор на 18 февруари.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ