Като че ли любовта има нещо общо с ума! ♥ ГЬОТЕ
През 1836 година са оповестени дълго подготвяните „ Разговори с Гьоте през последните години на неговия живот, 1823-1832 година ”, дело на Йохан Петер ЕКЕРМАН – стихотворец, публицист, книжовен асистент и поддръжник на великия Гьоте. Тази извънредно скъпа творба е преведена на доста езици, а на български е оповестена за първи път през 1907 година, в превод на литературния историк Боян Пенев.
За човешките недостатъци, стремления и пристрастености, искрено от Гьоте.
Johann Peter Eckermann (1792 ~ 1854)
Разговори с ГЬОТЕ
„ Като че ли любовта има нещо общо с мозъка! У една млада жена ние обичаме не мозъка, а напълно други неща. Обичаме у нея хубавото, младежкото, закачливото, интимното, характера, нейните недостатъци, нейните прищявки и един бог знае какво още друго неизразимо. Но не обичаме нейния разум. Нейния разум ние ценим, в случай че е ослепителен и едно момиче може с това неимоверно да завоюва в нашите очи. Умът също по този начин може да ни обвърже, в случай че към този момент обичаме. Но не е само мозъкът това, което би могло да ни възпламени и да възпламени у нас някаква пристрастеност.
Хвалеха ли ме, аз не трябваше да се веселя на това като на заслужена премия, а чакаха от мене някаква отклоняваща похвалата скромна фраза, с която смирено да посочи цялостната непълноценност на моята персона и на моята творба. Това обаче бе обратно на моята природа и трябваше да бъда презрян лукавец, с цел да мога да лицемеря и неистина. Но защото бях задоволително мощен да се демонстрирам изцяло подобен, какъвто съм, минавах за горделив и минавам за подобен и до ден сегашен.
Широката популярност и високото състояние в живота са хубави неща. Но със своето име и състояние аз не постигах нищо повече, с изключение на да замлъквам мнението си за другите, с цел да не ги засегна. И това щеше да бъде фактически доста неприятна смешка, в случай че нямах освен това състояние изгодата да научавам какво мислят другите, само че не и те – какво мисля аз.
За какво ни е всякакво обучение, в случай че не се стремим да превъзмогваме своите естествени пристрастености? Голяма нелепост е да пожелаваме хората да ни хармонират. Всякога съм гледал на индивида като даден за себе си субект, по този начин съм могъл да поддържам връзка с всеки човек.
Само по тоя метод се опознават разнообразни характери, както и се добива нужната умелост в живота. Защото би трябвало да се стремим към другарство таман с противоположни на нас натури, с цел да се оправяме с тях и по тоя метод да се раздвижват и подтикват към развиване и рационализиране всички наши страни.
Нравственото, повече или по-малко, е присъщо на всеки човек, само че във висша степен е обещано единствено на обособени, извънредно надарени натури. Те са разкрили във велики каузи или учения своята божествена същина, която разсънва любовта у хората и властно ги подтиква към почитание и подражателство.
Виждаме обилни персони, само че нито диря от идентични насоки и общи ползи: всеки се затворил в себе си и върви по собствен път, без ни минимум да се интересува от стремленията на другите. Те ми наподобяват на билярдните топки, които се търкалят слепи една за друга по зелената завивка, без да знаят една за друга, а като се допрян, още повече бягат една от друга.
Искам да ви доверя нещо, което ще ви помогне да превъзмогнете доста неща и ще ви бъде от изгода цялостен живот. Моите работи не могат да станат известни. Който мисли за това и се стреми към това, се заблуждава. Те не са написани за масата, а единствено за обособени хора, които желаят и търсят нещо сродно тям и които имат стремления, сходни на моите.
Съветването е изключително нещо и в случай че човек повечко се е вглеждал в света и е схванал по какъв начин там най-умните неща не съумяват, а неуместното постоянно води към щастлива цел, то му се отщява да поучава който и да било. Всъщност симптом на дребнавост е от страна на оня, който желае препоръки, и симптом на самонадеяност – който ги дава. Съвети могат да се дават единствено за работа, в която самичък участваш. Ако различен някой ми желае добър съвет, ще му кажа, че съм подготвен да му го дам, само че единствено при изискване, че ще ми обещае да не го следва. ”
От „ Разговори с Гьоте ” (1823-1832), Йохан Петер Екерман, изд.„ Наука и изкуство ”, София, 1956 година
Портрет на Екерман от 1825 година, Уикипедия; Johann Wolfgang Goethe. Goethe (Stieler 1828), Wikipedia
