Денят 9 май в световната история
През 1502 година Христофор Колумб със 150-членен екипаж се насочва на своето четвърто, последно странствуване към Америка. През 1945 година в Австрия е хванат водачът на немските нацисти Херман Гьоринг. Същия ден светът научава за подписването на безусловната капитулация на хитлеристка Германия, заради което денят е разгласен и се чества като Ден на успеха. Актът за капитулацията е подписан в нощта на 8 против 9 май 1945 година, когато в Западна Европа и Съединени американски щати е към момента 8 май, а в Съюз на съветските социалистически републики и страните от Източна Европа 9 май. Съединените щати и страните от Западна Европа честват края на Втората международна война на 8 май, а Русия и страните страни от някогашния социалистически блок на 9 май. На 9 май 1950 година Робърт Шуман показва своето предложение за основаване на единна Европа, което е извънредно належащо за поддържането на мирните връзки в района. Това предложение, известно като “Декларацията на Шуман ”, се счита за началото на Европейския съюз. 9 май се трансформира в европейски знак – Денят на Европа – който дружно с единната европейска валута (евро), знамето и химна разпознава политическата общественост на Европейския съюз. Денят на Европа се посреща с начинания и тържества. През 1970 година във Вашингтон се организира най-голямата протестна проява против войната във Виетнам, в която вземат участие повече от 100 хиляди души. През 1974 година в Конгреса на Съединени американски щати стартират дебатите по разкриване на процедура по обвиняванията против президента Ричард Никсън поради аферата “Уотъргейт ”. През 1993 година в Йерусалим се състои венчавката на Ала Пугачова и Филип Киркоров. Година по-късно Нелсън Мандела е определен за президент на ЮАР. Той е първият негър президент в историята на страната. През 2006 година шведският парламент ратифицира Договора за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз.
На 9 май са родени: Били Джоел - американски поппевец и пианист, Албърт Фини – британски артист и режисьор, Гленда Джаксън - британска актриса, Булат Шалвович Окуджава - съветски стихотворец, създател на песни, публицист, Джон Браун - американски герой за правата и свободите на чернокожите,
На тази дата умират: Марко Ферери- италиански режисьор, Рене Маран- карибски публицист, Алберт Ейбрахам Майкълсън - американски физик, професор във Военноморската академия в Анаполис, Луи Жозеф Гей – Люсак - френски физик и химик, Йохан Кристоф Фридрих Шилер - немски стихотворец, драматург, изкуствовед, историк, Фридрих Вилхелм - курфюрст на Бранденбург,
2014 година
В Мариупол украинските управляващи стрелят по мирни манифестанти.
2013 година
Полицията в Индонезия организира огромна акция в 16 града на остров Ява за разоръжаване на бандитски формирования в страната, при която са убити 7 терористи, а други 13 задържани.
2012 година
В Индонезия при взривяване на аероплан Sukhoi Superjet 100 умират 48 индивида.
2011 година
Кралят на Тайланд Негово Величество Бумибол Адулядей Рама IX разпуска Народното събрание.
2011 година
Европейският Съюз вкарва ембарго за доставка на оръжие на Сирия по отношение на насилието на управляващите против протестиращите за демократични преобразувания в страната.
2006 година
Шведският парламент ратифицира Договора за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз. На 13 април 2005 година Европейският парламент гласоподава с безусловно болшинство в поддръжка на подписването на Договора за присъединение на България към Европейски Съюз на 1 януари 2007 година Подписването на Договора за присъединение е подкрепено с 522 гласа “за ”, 70 гласа “против ” и 69 “въздържали се ”. До последно позитивният избор е под въпрос, защото най-голямата политическа група в Европарламента - Европейската национална партия, взема решение да предложи отсрочване на гласуването на контракта за идната сесия, която е на 27 и 28 април. Причина са вътрешни разногласия сред институциите и по-конкретно изключването на Европарламента от бюджетната процедура за установяване на финансовата рамка за България и Румъния. Гласуването става допустимо с помощта на реализирано в последните минути преди вота съглашение сред Европарламента, Съвета на министрите и Еврокомисията. На 25 април 2005 година на тържествена гала в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединение към Европейския съюз от 1 януари 2007 година От българска страна Договорът за присъединение е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. България ратифицира контракта за присъединение към Европейския съюз на 11 май 2005 година От 234 депутати 231 гласоподават в поддръжка на влизането в Европейски Съюз. Един народен представител гласоподава " срещу ", а двама гласоподават “въздържал се ”. Според анкетно изследване 70 % от българите са за присъединение на страната ни към Европейски Съюз. В Румъния присъединителният контракт за Европейския съюз е подсилен единомислещо от 434 депутати, присъстващи на общото съвещание на долната и горната камара на румънския парламент на 17 май 2005 година Ратифицирането на контракта е оценено като повратна точка в историята на страната.
2006 година
Естонският парламент ратифицира Европейската конституция. Конституцията е утвърдена със 73 гласа “за ” против един “против ”. Депутатите в естонския еднокамарен парламент са общо 101. Естония е 15-ата страна от общо 25 страни-членки на Европейски Съюз, която ратифицира текста на Европейската конституция.
2004 година
При атентат е погубен чеченският президент Ахмад Кадиров. Мощната детонация раздрусва стадион “Динамо ” в Грозни тъкмо в 10.35 часа локално време по време на концерт във връзка Деня на успеха. Сред жертвите от атентата е и ръководителят на Държавния съвет на Чечения Хюсеин Исаев. Ранен е и ген. Валерий Баранов, началник на военното командване за Северен Кавказ. При атентата са умират над 14 души, а сред 25 и 40 са ранените
Президентът на Чечня Ахмад Кадиров е роден през 1950 година Завършва ислямско духовно учебно заведение (мадраса) в Бухара и Ислямският институт в Ташкент, Узбекистан. През 1989 година основава първия Ислямски институт на територията на Северен Кавказ, чийто ректор е до 1994 година От 1994 година до 1996 година взе участие във военните дейности в редиците на чеченските бойци срещу съветските федерални войски. През 1995 година в хода на срещата на полевите командири на Чечня в село Ведено Джохар Дудаев назначава Кадиров за висш мюфтия на Чечня. В качеството си на нов нравствен водач на републиката Кадиров афишира свещена война на Русия. През 1996 година той е измежду участниците в договарянията сред военачалник Александър Лебед и Аслан Масхадов, състояли се в селището Стари Атаги. Известен е като уверен съперник на уахабизма. На 25 юли 1998 година в Грозни по негова самодейност се организира Конгрес на мюсюлманите от Северен Кавказ. Участниците на конгреса осъждат уахабизма и упрекват Русия в “косвена поддръжка ” на уахабитите. Кадиров желае от управлението на Чечня да разпусне въоръжените уахабитски групировки и да екстрадират религиозните проповедници от републиката. След нахлуването на отряди на Шамил Басаев и Хаттаб на територията на Дагестан през август 1999 година, Кадиров се отхвърля от присъединяване в нова война срещу Русия и афишира Гудермеския, Курчалоевския и Ножай-Юртовския регион на Чечня за “зона, свободна от уахабизъм ”.
На 25 септември 1999 година по време на протест в Гудермес Кадиров дружно с други бойци декларира, че е подготвен да се бори срещу уахабитите с оръжие в ръка.
На 10 октомври 1999 година Аслан Масхадов с декрет отстранява Кадиров от поста висш мюфтия на Чечня, като го афишира за “враг на чеченския народ ”, който “подлежи на заличаване ”. В началото на ноември 1999 година с помощта на Кадиров федералните сили на практика гладко навлизат в Гудермес - втория по величина град на Чечня. На 12 юни 2000 година Владимир Путин подписва декрет за назначението на Кадиров на поста началник на краткотрайната администрация на Република Чечня. След назначението си Кадиров се отхвърля от отговорностите си на висш мюфтия. На 12 август 2000 година Кадиров излиза със заявление по локалната телевизия и приканва воюващите чеченци да се предадат. В обръщението си към полевите командири Кадиров декларира, че е получил от съветския президент “пълномощия за прошка на участниците на противозаконните въоръжени групировки, не взели участие в осъществяването на изключително тежки закононарушения ”. През януари 2001 година Кадиров се съгласява да оглави Съвета на шефовете на чеченския филиал на компанията “Роснефт ”. През август 2003 година Кадиров декларира за присъединяване си в предизборната акция за поста президент на републиката като самостоятелен претендент, без поддръжката на партията “Единна Русия ”. На 5 октомври 2003 година е определен за президент на Чечня, като печели повече от 80% от гласовете на гласоподавателите.
1994 година
Нелсън Мандела е определен за президент на ЮАР. Той е първият негър президент в историята на страната. Нелсън Ролихлахла Мандела (18 юли 1918 г.) е южноафрикански политик, президент на ЮАР (1994 - юни 1999 г.), знак на битката против политиката на апартейд. Роден е в семейство на вожда на племето тембу. Учи в колежа на Форт Хер, откъдето е изключен (1940 г.) поради присъединяване в стачка. Работи като служител на реда в мина в Йоханесбург. През 1942 година приключва лицей и Уитуатърсрандския университет с бакалавърска степен по изкуство и право; член на адвокатската гилдия в Йоханесбург (от 1951 г.). С дейна политическа активност се занимава от 1944 г, когато става член на Младежката лига на АНК. През 1952 година Нелсън Мандела оглавява акцията за непокорство на расистките закони. През 1953 година е определен за президент на АНК в провинция Трансваал. През 1955 година взе участие в конгреса на народите от Южна Африка През 1956 година попада в листата на 156-те индивида, упрекнати в държавна измяна и задържани от управляващите в ЮАР. От 1960 година е в конспиративност, а от 1961 година управлява военна организация на АНК. През 1962 година още веднъж е задържан и е наказан на 7 години затвор. През 1964 година получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в пандиза на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 година е изместен в пандиза в Кейптаун, където остава 6 години, след което е приет в болница поради туберкулоза. Нелсън Мандела става най-известният политически пандизчия в света, води се акция за неговото освобождение. През 1985 година той отхвърля предлагането на президента П. Бота да бъде освободен, само че да се откаже от идеята си. Освободен е на 11 февруари 1990 година, откакто в системата на апартейд стартира рецесия. Избран е за ръководител на ИК на АНК (1991 г.) и за негов президент (от юли 1991 г.). През септември 1991 година Нелсън Мандела подписва национално съглашение за мир от името на АНК, прецизира процедурите за прекъсване на политическо принуждение. На 3 февруари 1992 година в Париж дружно с президента на ЮАР Фр. де Клерк получава премията на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани ”; през 1993 година още веднъж с Де Клерк получава Нобелова премия за мир. През 1994 година е определен за президент на ЮАР в първите общонационални избори с присъединяване и на чернокожото население. През 1996 година под негово управление е създадена и призната новата конституция на ЮАР. Автор е на книгите: “Няма лек път към свободата ” (1965), “Готов съм да умра ” (1979) и други
1993 година
В Йерусалим се състои венчавката на Ала Пугачова и Филип Киркоров. Алла Пугачова е родена на 15 април 1949 година в Москва. Тя е съветска поппевица, композиторка и киноактриса. През 1969 година приключва хорово диригентство в музикалното учебно заведение " Иполитов-Иванов " в Москва, през 1981 година приключва естрадна постановка в ГИТИС. В интервала 1971 до 1972 година е солистка на " Олег Лундстрен бигбенд " и " Веселите момчета " (от 1973 г.), в същото време работи като корепетитор в Естрадното цирково учебно заведение в Москва. През 1974 година печели трета премия на Всесъюзния конкурс за естрадни актьори. Истинско самопризнание за певческия си гений получава на фестивала " Златният Орфей " през 1975 година, когато получава огромна премия с песента " Арлекино " на Е. Димитров. Репертоарът й е разнороден - блусове, шансони, цигански романси и трагични балади, танцови шлагери и лирични поеми. В края на 70-те и началото на 80-те години се трансформира в най-голямата звезда на съветската сцена, а известността й надвишава границите на родината: Голяма премия на фестивала в Сопот, Полша (1978 г.), златни плочи от Финландия и MIDEM в Кан, рецитал в зала " Олимпия " в Париж (1982 г.), показване на фестивала " Сан Ремо ", разкриване на културния център във Виена, премия на Световния съвет за мир, благотворителни концерти във Финландия и други Участва във филмите " Жената, която пее " (1970 г.), " Дойдох и приказвам " (1986 г.). Телевизията излъчва биографичните филми " Театърът на Алла Пугачова " (1978 г.), " У Алла " (1979 г.), " Монолози на певицата " (1981 г.). Омъжена за естрадния реализатор Ф. Киркоров, с който продължава креативната си кариера. Нейни албуми са " Арлекино и другите ", " Златният Орфей 76 - Алла Пугачова, Веселите момчета " (1977 г.), " Ще бъде ли.. ", " Огледало на душата " (1978 г.), " Издигни се над суетата " (1980 г.), " Как обезпокоителен е този свят " (1982 г.), " Alla Pugachova in Stockholm " (1986 година, на британски език). " Щастието в персоналния живот " (1987 г.), " Дойдох и приказвам " (1987 година, авторски).
1974 година
В Париж, в залите на " Пти Пале ", се открива българската галерия " Тракийско изкуство в българските земи ".
1974 година
В Конгреса на Съединени американски щати стартират дебатите по разкриване на процедура по обвиняванията против президента Ричард Никсън поради аферата “Уотъргейт ”. Аферата “Уотръгейт ” съставлява следствие на събитията, свързани с противозаконните дейности на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при изборната акция през 1972 година (опит да се инсталира подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотела “Уотъргейт ” във Вашингтон). Ричърд Никсън не съумява да потвърди безапелационно, че няма нищо общо с аферата “Уотъргейт ”. Той подава оставка като президент през август 1973 година По–късно конгресът на Съединени американски щати приема закон, с който се приключва следствието по делото и се не разрешава Ричърд Никсън да бъде обект на следствие.
1970 година
Във Вашингтон се организира най-голямата протестна проява против войната във Виетнам, в която вземат участие повече от 100 хиляди души.
1955 година
На гала в Париж Федерална Република Германия публично се причислява към НАТО. През 1949 година, след разгрома на Германия във Втората международна война, са основани 2 немски страни: Федерална Република Германия (на територията на американски, британски и френски окупационни зони) и Германска демократична република (на територията на руската окупационна зона). Западен Берлин е със статут на независим град. На 3 октомври 1990 година по волята на немския народ и със единодушието на страните победителки във войната е провъзгласена обединена Германия.
1950 година
Робърт Шуман показва своето предложение за основаване на единна Европа, което е извънредно належащо за поддържането на мирните връзки в района.
Това предложение, известно като “Декларацията на Шуман ”, се счита за началото на Европейския съюз. 9 май се трансформира в европейски знак – Денят на Европа – който дружно с единната европейска валута (евро), знамето и химна разпознава политическата общественост на Европейския съюз. Денят на Европа се посреща с начинания и тържества.
1949 година
Принцът на Монако Рение III се качва на престола. Рение Грималди Трети е роден на 31 май 1923 година в Кралство Монако. Син е на принцеса Шарлот Луис Джулиет ( 1898 -1977 година ) и принц Пиер-Мари-Ксавиер-Антоине-Мелчиор (1895 - 1964 г.). Рение III стартира своето обучение в учебното заведение Св. Леонардс в Англия, по-късно минава в влиятелното частно британско учебно заведение Стоуе. Учебното заведение е ситуирано на 2 благи североизточно от Бъкингам. Рение III продължава образованието си в Института Ле Роси в Швейцария и след това във френски университет. След гибелта на принц Луис II на 9 май 1949 година Рение поема ръководството на Монако. Пет години по-рано на 30 май 1944 година коронованата принцеса Шарлот Джулиет, щерка на Луис II и майка на Рение III се произнася в интерес на сина си във връзка с престола на Монако. В продължение на повече от 50 години Рение Грималди III ръководи Кралство Монако. Рение е монархът, останал най-продължително на трона и най-възрастната коронована персона в Европа. В международен мащаб е вторият, който най-дълго е заемал поста ръководещ кралство. Нарежда се директно след тайландския крал Рама IX и предшества великобританската кралица Елизабет II. През 1956 година Негово Светейшество Принц Рение III се дами за американската актриса Грейс Патриция Кели ( 1929 година -1982 г.). Двамата са родители на три деца: Принцеса Шарлот Луис Маргюрит, родена на 23 януари 1957 година, Принц Алберт Александър Луис Пиер, който е и правоприемник на трона. Той е роден на 14 март 1958 година. Името на най-малката щерка на принц Рение III и Грейс Кели е принцеса Стефани Мари Елизабет. Тя е родена на 1 февруари 1965 година. В ролята си на принц на Монако Рение III е виновен за правенето на новата конституция на Кралството. Въведените промени са свързани с прекратяването на автократичния модел на ръководство, давайки властта на принца и Национален съвет от осем определени члена. След гибелта на брачната половинка му на 14 септември 1982 година, се приказва, че има връзка с Принцеса Ира вон Фюрстенберг, някогашна киноактриса и след това дизайнерка на бижута. Тя е правнучка на лейди Мари-Дъглас Хамилтон, брачна половинка на принц Албърт I на Монако. Рение III е известен и с футболните си пристрастия. В началото на 2004 година е приет в болница поради проблеми със сърцето. На 26 октомври 2004 година постъпва в болница поради зараза на белите дробове. Принц Рение III умира на 6 април 2005 година
1945 година
В Австрия е хванат водачът на немските нацисти Херман Гьоринг. Херман Гьоринг (1893 – 1946 г.) взе участие в Първата международна война като водач на изтребител. Той е член на националсоциалистическата партия от 1922 година и началник на щурмовите отряди. Като политически прокурист на Хитлер от 1930 година и ръководител на Райхстага от август 1932 година има заслуги за продобиване на изборите. Става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия в държавното управление на Хитлер от 1933 година Главнокомандващ е на военновъздушните сили от 1935 година и началник на един от най-големите немски промишлени концерни " Гьоринг " от 1937 година Гьоринг е един от уредниците на нацисткия гнет в Германия и окупираните европейски страни. Херман Гьоринг е Райхсмаршал от 1940 година Осъден е на гибел от Международния боен арбитражен съд в Нюрнберг (1946 г.). На 15 октомври 1946 година, два часа преди да бъде обесен в Нюрнберг, Гьоринг поема капсула с отрова. Светът научава за подписването на безусловната капитулация на хитлеристка Германия, заради което денят е разгласен и се чества като Ден на успеха. Актът за капитулацията е подписан в нощта на 8 против 9 май 1945 година, когато в Западна Европа и Съединени американски щати е към момента 8 май, а в Съюз на съветските социалистически републики и страните от Източна Европа 9 май. Съединените щати и страните от Западна Европа честват края на Втората международна война на 8 май, а Русия и страните страни от някогашния социалистически блок на 9 май. Освободена е Любляна, столицата на Словения. На 11 април 1941 година Италия окупира Любляна. Година по-късно градът е обкръжен от 34-километрова телена ограда и е предпазен с 69 бункера, с което се трансформира в самобитен концентрационен лагер. На 9 май 1945 година двадесет и девета дивизия и седми корпус на армията за национално избавление освобождават Любляна. Ден по-късно, на 10 май, е образувано и първото словенско държавно управление.
1936 година
Бенито Мусолини афишира присъединението на Етиопия към Италия. Бенито Мусолини (наричан Дуче) е италиански общественик. Управлението на Мусолини е под форма на тирания. Той е министър-председател (1922 - 1943 г.). Правителството му води завоевателна политика взаимно с хитлеристите. На 28 април 1945 година е хванат при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от спонтанен съд, с ръководител партизанския пълководец Валтер (по-късно военачалник секретар на Италианската компартия Луиджи Лонго) на разстрел. Умира на 28 април 1945 година Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.
1926 година
Американците Ричард Бърд и Флойд Бенет правят първия полет над Северния полюс. Ричард Евелин Бърд (25 октомври 1888 година – 12 март 1957 г.) е американски полярен откривател, откривател, водач, адмирал. Той е началник на четири огромни американски експедиции в Антарктида. По време на първата експедиция благодарение на модерни средства (механизиран превоз, радиовръзка) съумява да доближи навътре в Антарктида. Прелита над Южния полюс (ноември 1929 г.). По време на втората експедиция (1933 – 1935 г.) прави проучвания над ледника " Рос ". Третата експедиция (1939 – 1941 г.) изследва обособени елементи на Антарктида. По време на четвъртата експедиция (1946 – 1947 г.), проведена от американското морско военно министерство, Ричард Бърд прави аерофотоснимки на Западна Антарктида и вътрешните й региони. Също по този начин той открива и изследва доста незнайни географски обекти в Антарктида.
1916 година
Англия и Франция подписват контракт, с който разделят сферите си на въздействие в Близкия Изток.
1754 година
Бенджамин Франклин разгласява първата американска подигравка. Бенджамин Франклин е американски публицист просветник, журналист, държавник, един от създателите на Декларацията за независимостта на Съединени американски щати. Той е роден на 17 януари 1706 година в Бостън. Прекарва детските си години в свещоливницата на татко си и посещава учебно заведение единствено 2 години. Помага в печатницата на брат си Джеймс и се самообразова. Придобива забележителни знания в региона на естествените науки, философията, стопанската система и литературата.
1502 година
Христофор Колумб със 150-членен екипаж се насочва на своето четвърто, последно странствуване към Америка. Четвъртата експедиция (1502 – 1504 година ) включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 година Колумб доближава остров Мартиника, на 30 юни - Хондураския залив. От 1 август 1502 година до 1 май 1503 година - карибските крайбрежия на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 година претърпява корабокрушение до остров Ямайка. Помощта от Санто Доминго идва след една година. Колумб се завръща в Кастилия на 7 ноември 1504 година
На тази дата са родени:
1949 година
Роден е Били Джоел - американски поппевец и пианист. Големите му триумфи са от края на 70-те години, когато в продължение на три следващи години печели 5 награди " Грами ". Много от песните и албумите му заемат челни места в международните ранглисти. Някои негови албуми са " Cold Spring Harbor " (1972 г.), " Piano Man " (1973 г.), " Street Life Serenade " (1974 г.), " Turnstiles " (1976 г.), " The Stranger " (1977 г.), " 52nd Street " (1978 г.), " Glass Houses " (1980 г.), " Songs in the Attic " (1981 г.), " The Nylon Curtain " (1982 г.), " An Innocent Man " (1983 г.), " Greatest Hits, Vol. I, II " (1985 г.), " The Bridge " (1986 г.), " Konquett " (1987 г.) и други
1936 година
Роден е Албърт Фини – британски артист и режисьор. Завършва Кралската академия за трагични изкуства. Играе в Шекспировия мемориален спектакъл в Стратфорд на Ейвън и в Бирмингамския репертоарен спектакъл. В киното се появява през 1960 година с кино лентата “Комедиантът ”. Режисьор и реализатор е на основната роля в “Чарли Бабълс ” (1966 г.). Част от неговата филмография са: “Събота вечер, неделя заран ” (1960 г.), “Том Джоунс ” (1963 г.), “Нощта би трябвало да настъпи ”, “Убийство в “Ориент експрес ” (1974 г.), “Ани ” (1982 г.), “Гардеробиерът ” (1983 г.), “Незначителен мъж ” (1994 г.), “Уошънгтън скуеър ” (1997 г.), “Закуска за първенци ” (1999 г.), “Ерин Брокович ” (2000 г.), “Хемингуей ” (2001 г.), “Big Fish ” (2003 г.).
1936 година
Родена е Гленда Джаксън - британска актриса. Завършва Кралската академия за трагични изкуства, играе в Кралския Шекспиров спектакъл. В киното дебютира през 1965 година Играе във филмите " Влюбени дами " (1970 година, " Оскар " ), " Неделя, проклета неделя " (1971 г.), " Тройно ехтене " (1973 г.), " Малко, само че от класа " (1973 г.), " Романтичната англичанка " (1975 г.), " Лекарски визити " (1979 г.), " Завръщането на боеца " (1982 г.), " Дневникът на костенурката " (1985 г.), " Последният танц на Саломе " (1988 г.), " Кралят напразно " (1989 г.), " Домът на Бернарда Алба " (телевизионен, 1991 г.), " Джери Спрингър в неделя " (документален, 1999 г.), " Уилям Шекспир " (2000 г.).
1924 година
Роден е Булат Шалвович Окуджава - съветски стихотворец, създател на песни, публицист. Булат Окуджава взе участие като доброволец в Отечествената война на Съюз на съветските социалистически републики. Създава стотици стихотворения, 4 исторически романа, сюжети за филми. Негови стихосбирки са: " Лирика " (1956 г.), " Острови " (1959 г.), " Веселият барабанчик " (1964 г.), " По пътя към Тинатин " (1964 г.), " Великодушният Март " (1967 г.), " Арбат, мой Арбат " (1976 г.), повести: " Бъди здрав, учениче! " (1961 г.), " Фронтът доближава към нас " (1967 г.), " Мерси, или Похожденията на Шипов. Старинен водевил " (1971 г.) и други. Негови романи са: " Пътешествието на дилетантите " (книги 1 и 2, 1976-1978 г.), " Среща с Бонапарт " (1983 г.); киносценарии. Популярни са песните му от филмите " Белоруската гара ", " Капките на датския крал " и други Има издадени албуми в Съюз на съветските социалистически републики, Полша, Франция.
1800 година
Роден е Джон Браун - американски герой за правата и свободите на чернокожите. Той е един от ръководителите на лявото крило на аболиционисткото придвижване. На 16 октомври 1859 година с отряд от 18 души превзема държавния боеприпас в Харпърс Фери, Вирджиния. Групата е обкръжена и разрушена от държавните войски. На 2 декември 1859 година Джон Браун е обесен. Името му става знак на битката на негрите за избавление от робството.
На тази дата умират:
1997 година
Умира Марко Ферери - италиански режисьор. Ферери приключва ветеринарна медицина. През 1952 година взема присъединяване в снимането на “Шинел ” (по Н. В. Гогол) на Алберто Латуада. През 1956 - 1960 година работи в Испания с писателя-сатирик Робер Аскона, дружно осъществят филмите “Гарсониерата ” (1957 г.), “Хулиганите ” (1959 г.), “Количката ” (1960 г.), в които посредством гротеската и черния комизъм подлагат на критика обществото на потреблението. Завръща се в Италия през 1961 година В своето творчество неуморно и поредно подлага на критика отчуждението, фалша в брака и междуличностните връзки, консумативната буря, клерикализма. Ферери се въздейства мощно от испанската литература и кино (Бунюел) и остава непознат на традициите на неореализма. Ферери снима “Кралицата на пчелите ” ( “Съвременна история ”, 1962 г.), “Жената-маймуна ” (1963 г.), “Сватбеният марш ” (1966 г.), “Харемът ” (1967 г.), “Човешкото семейство ” (1969 г.), “Дилинджър е мъртъв ” (1969 г.), “Аудиенцията ” (1971 г.), “Лиза ” (1972 г.), “Голямото плюскане ” (1973 г.), “Не докосвайте дамата в бяло ” (1974 г.), “Истинската история на ген. Къстър ” (1974 г.), “Последната жена ” (1976 г.), “Сбогом, самецо ” (1978 г.), “Търся леговище ” (1979 г.), “Историята на една елементарна полуда ” (1982 г.), “Историята на Пиера ” (1983 г.), “Тялото божие ” (1991 г.), “Дневникът на една фикс идея ” (1993 г.).
1960 година
Умира Рене Маран - карибски публицист. Рене Маран написа на френски език. Творчеството му е отдадено на хората, природата, фолклора, историята на Африка. Известни негови творби са романът “Човек като всички ” (1947 г.), историческият труд “Пионерите на империята ” (т. 1-2, 1943 – 1946 г.). Носител на Голямата литературна премия на Френската академия (1942 г.).
1931 година
Умира Алберт Ейбрахам Майкълсън - американски физик, професор във Военноморската академия в Анаполис. Майкълсън е член на академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики (1926 г.) и на доста други академии и научни сдружения. Той е основател на точни оптични уреди (интерферометър на Майкълсън, ешелон на Майкълсън и др.). Заедно с Е. Морли организира опит за установяване скоростта на светлината и зависимостта й от скоростта на придвижването на източника (1881 г.). Отрицателният резултат от този опит основава условия за така наречен гражданска война във физиката. Майкълсън е притежател на Нобелова премия за физика за 1907 година
1850 година
Умира Луи Жозеф Гей – Люсак - френски физик и химик. Гей – Люсак открива закона за разширението на газовете (Гей-Люсакови закони), също и закона за съединението на газовете. Той е член на Парижката академия на науките (1806 г.). Заедно с френския химик Л. Тенар получава циан (1815 г.). Гей – Люсак е създател на обемния химически разбор. Така се усъвършенства производството на сярна киселина.
1805 година
Умира Йохан Кристоф Фридрих Шилер - немски стихотворец, драматург, изкуствовед, историк. Шилер е един от най-видните представители на Просвещението в Германия, измежду основоположниците на новата немска литература. Йохан Шилер е роден на 10 ноември 1759 година Завършва латинското учебно заведение в Людвигсбург (1772 г.). Продължава образованието си във военното Карлово учебно заведение (по-късно академия), където учи право и медицина. Там се среща с моралистичната философия на А. Фергюсън и А. Шефтсбъри, с концепциите на британските и френските просветители, с творчеството на Шекспир, Лесинг, с творбите на поетите от “Буря и напън ”. Върху неговите възгледи оказват въздействие и немската антифеодална журналистика и освободителното придвижване в Америка. След довеждане докрай на Академията (1780 г.) Шилер е назначен за полкови доктор в Щутгарт. В първата си драма “Разбойници ” (1781 г.) показва своя митинг срещу феодалните порядки в Германия. В Щутгарт издава поетичната “Антология на 1782 год. ”, основава драмата “Заговорът на Фиеско от Генуа ” (1782 г.) със сюжет от италианския Ренесанс. Завършва драмата “Луиза Милер ” (впоследствие преименувана “Коварство и обич ”) в Бауербах. През 1785 година идва в Лайпциг, а по-късно отива в Дрезден. В интервала 1783 – 1787 година работи над драмата “Дон Карлос ” - със сюжет от испанската история от ХVI в. След напускането на Ваймар (1787 г.) стартира нов стадий на неговото творчество. Шилер учи история, философия и хармония. През 1788 година редактира поредност книги под названието “История на забележителните въстания и заприказва ”, написва “История на защитата на Нидерландия от испанските нашественици ” (излиза единствено I т.). През 1789 година със съдействието на Гьоте, с който се среща през 1788 година, заема длъжността екстраординерен професор по история в Йенския университет. През 1793 година разгласява “История на тридесетгодишната война ”. Шилер е последовател на философията на Кант, чието въздействие се усеща в неговите естетически писания “За трагическото изкуство ” (1792 г.), “За грацията и достолепието ” (1793 г.), “Писма за естетическото образование на индивида ” (1795 г.), “За наивната и сантименталната лирика ” (1795 – 1796 г.). От 1795 година до 1798 година редактира сп. “Ди Орен ”, написа баладите “Водолаз ”, “Ръкавица ”, “Поликратовият пръстен ” и други Публикува нещастието “Валенщайн ” (1800 г.), прераснала в трилогия: “Лагерът на Валенщайн ”, “Пиколомини ”, “Смъртта на Валенщайн ” - със сюжет от Тридесетгод. война; “Мария Стюарт ” (1801 г.), “Орлеанската дева ” (1801 г.), “Месинската булка ” (1803 г.), “Вилхелм Тел ” (1804 г.). Последните месеци от живота си работи над нещастието “Дмитрий ”, която остава незавършена заради неочакваната му гибел.
1688 година
Умира Фридрих Вилхелм - курфюрст на Бранденбург (от 1640 г.), от династията Хохенцолерни. В немската историография е именуван Великият курфюрст. По време на ръководството му към Брандербург дефинитивно е присъединено херцогство Прусия. По Вестфалския мир (1648 г.) са присъединени Източна Померания и други немски земи. Фридрих Вилхелм слага основите на абсолютизма в Пруско-Бранденбургската страна. Той основава постоянна наборна войска. Потушава съпротивата на източно-пруското дворянство и градовете.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 година
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
На 9 май са родени: Били Джоел - американски поппевец и пианист, Албърт Фини – британски артист и режисьор, Гленда Джаксън - британска актриса, Булат Шалвович Окуджава - съветски стихотворец, създател на песни, публицист, Джон Браун - американски герой за правата и свободите на чернокожите,
На тази дата умират: Марко Ферери- италиански режисьор, Рене Маран- карибски публицист, Алберт Ейбрахам Майкълсън - американски физик, професор във Военноморската академия в Анаполис, Луи Жозеф Гей – Люсак - френски физик и химик, Йохан Кристоф Фридрих Шилер - немски стихотворец, драматург, изкуствовед, историк, Фридрих Вилхелм - курфюрст на Бранденбург,
2014 година
В Мариупол украинските управляващи стрелят по мирни манифестанти.
2013 година
Полицията в Индонезия организира огромна акция в 16 града на остров Ява за разоръжаване на бандитски формирования в страната, при която са убити 7 терористи, а други 13 задържани.
2012 година
В Индонезия при взривяване на аероплан Sukhoi Superjet 100 умират 48 индивида.
2011 година
Кралят на Тайланд Негово Величество Бумибол Адулядей Рама IX разпуска Народното събрание.
2011 година
Европейският Съюз вкарва ембарго за доставка на оръжие на Сирия по отношение на насилието на управляващите против протестиращите за демократични преобразувания в страната.
2006 година
Шведският парламент ратифицира Договора за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз. На 13 април 2005 година Европейският парламент гласоподава с безусловно болшинство в поддръжка на подписването на Договора за присъединение на България към Европейски Съюз на 1 януари 2007 година Подписването на Договора за присъединение е подкрепено с 522 гласа “за ”, 70 гласа “против ” и 69 “въздържали се ”. До последно позитивният избор е под въпрос, защото най-голямата политическа група в Европарламента - Европейската национална партия, взема решение да предложи отсрочване на гласуването на контракта за идната сесия, която е на 27 и 28 април. Причина са вътрешни разногласия сред институциите и по-конкретно изключването на Европарламента от бюджетната процедура за установяване на финансовата рамка за България и Румъния. Гласуването става допустимо с помощта на реализирано в последните минути преди вота съглашение сред Европарламента, Съвета на министрите и Еврокомисията. На 25 април 2005 година на тържествена гала в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединение към Европейския съюз от 1 януари 2007 година От българска страна Договорът за присъединение е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. България ратифицира контракта за присъединение към Европейския съюз на 11 май 2005 година От 234 депутати 231 гласоподават в поддръжка на влизането в Европейски Съюз. Един народен представител гласоподава " срещу ", а двама гласоподават “въздържал се ”. Според анкетно изследване 70 % от българите са за присъединение на страната ни към Европейски Съюз. В Румъния присъединителният контракт за Европейския съюз е подсилен единомислещо от 434 депутати, присъстващи на общото съвещание на долната и горната камара на румънския парламент на 17 май 2005 година Ратифицирането на контракта е оценено като повратна точка в историята на страната.
2006 година
Естонският парламент ратифицира Европейската конституция. Конституцията е утвърдена със 73 гласа “за ” против един “против ”. Депутатите в естонския еднокамарен парламент са общо 101. Естония е 15-ата страна от общо 25 страни-членки на Европейски Съюз, която ратифицира текста на Европейската конституция.
2004 година
При атентат е погубен чеченският президент Ахмад Кадиров. Мощната детонация раздрусва стадион “Динамо ” в Грозни тъкмо в 10.35 часа локално време по време на концерт във връзка Деня на успеха. Сред жертвите от атентата е и ръководителят на Държавния съвет на Чечения Хюсеин Исаев. Ранен е и ген. Валерий Баранов, началник на военното командване за Северен Кавказ. При атентата са умират над 14 души, а сред 25 и 40 са ранените
Президентът на Чечня Ахмад Кадиров е роден през 1950 година Завършва ислямско духовно учебно заведение (мадраса) в Бухара и Ислямският институт в Ташкент, Узбекистан. През 1989 година основава първия Ислямски институт на територията на Северен Кавказ, чийто ректор е до 1994 година От 1994 година до 1996 година взе участие във военните дейности в редиците на чеченските бойци срещу съветските федерални войски. През 1995 година в хода на срещата на полевите командири на Чечня в село Ведено Джохар Дудаев назначава Кадиров за висш мюфтия на Чечня. В качеството си на нов нравствен водач на републиката Кадиров афишира свещена война на Русия. През 1996 година той е измежду участниците в договарянията сред военачалник Александър Лебед и Аслан Масхадов, състояли се в селището Стари Атаги. Известен е като уверен съперник на уахабизма. На 25 юли 1998 година в Грозни по негова самодейност се организира Конгрес на мюсюлманите от Северен Кавказ. Участниците на конгреса осъждат уахабизма и упрекват Русия в “косвена поддръжка ” на уахабитите. Кадиров желае от управлението на Чечня да разпусне въоръжените уахабитски групировки и да екстрадират религиозните проповедници от републиката. След нахлуването на отряди на Шамил Басаев и Хаттаб на територията на Дагестан през август 1999 година, Кадиров се отхвърля от присъединяване в нова война срещу Русия и афишира Гудермеския, Курчалоевския и Ножай-Юртовския регион на Чечня за “зона, свободна от уахабизъм ”.
На 25 септември 1999 година по време на протест в Гудермес Кадиров дружно с други бойци декларира, че е подготвен да се бори срещу уахабитите с оръжие в ръка.
На 10 октомври 1999 година Аслан Масхадов с декрет отстранява Кадиров от поста висш мюфтия на Чечня, като го афишира за “враг на чеченския народ ”, който “подлежи на заличаване ”. В началото на ноември 1999 година с помощта на Кадиров федералните сили на практика гладко навлизат в Гудермес - втория по величина град на Чечня. На 12 юни 2000 година Владимир Путин подписва декрет за назначението на Кадиров на поста началник на краткотрайната администрация на Република Чечня. След назначението си Кадиров се отхвърля от отговорностите си на висш мюфтия. На 12 август 2000 година Кадиров излиза със заявление по локалната телевизия и приканва воюващите чеченци да се предадат. В обръщението си към полевите командири Кадиров декларира, че е получил от съветския президент “пълномощия за прошка на участниците на противозаконните въоръжени групировки, не взели участие в осъществяването на изключително тежки закононарушения ”. През януари 2001 година Кадиров се съгласява да оглави Съвета на шефовете на чеченския филиал на компанията “Роснефт ”. През август 2003 година Кадиров декларира за присъединяване си в предизборната акция за поста президент на републиката като самостоятелен претендент, без поддръжката на партията “Единна Русия ”. На 5 октомври 2003 година е определен за президент на Чечня, като печели повече от 80% от гласовете на гласоподавателите.
1994 година
Нелсън Мандела е определен за президент на ЮАР. Той е първият негър президент в историята на страната. Нелсън Ролихлахла Мандела (18 юли 1918 г.) е южноафрикански политик, президент на ЮАР (1994 - юни 1999 г.), знак на битката против политиката на апартейд. Роден е в семейство на вожда на племето тембу. Учи в колежа на Форт Хер, откъдето е изключен (1940 г.) поради присъединяване в стачка. Работи като служител на реда в мина в Йоханесбург. През 1942 година приключва лицей и Уитуатърсрандския университет с бакалавърска степен по изкуство и право; член на адвокатската гилдия в Йоханесбург (от 1951 г.). С дейна политическа активност се занимава от 1944 г, когато става член на Младежката лига на АНК. През 1952 година Нелсън Мандела оглавява акцията за непокорство на расистките закони. През 1953 година е определен за президент на АНК в провинция Трансваал. През 1955 година взе участие в конгреса на народите от Южна Африка През 1956 година попада в листата на 156-те индивида, упрекнати в държавна измяна и задържани от управляващите в ЮАР. От 1960 година е в конспиративност, а от 1961 година управлява военна организация на АНК. През 1962 година още веднъж е задържан и е наказан на 7 години затвор. През 1964 година получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в пандиза на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 година е изместен в пандиза в Кейптаун, където остава 6 години, след което е приет в болница поради туберкулоза. Нелсън Мандела става най-известният политически пандизчия в света, води се акция за неговото освобождение. През 1985 година той отхвърля предлагането на президента П. Бота да бъде освободен, само че да се откаже от идеята си. Освободен е на 11 февруари 1990 година, откакто в системата на апартейд стартира рецесия. Избран е за ръководител на ИК на АНК (1991 г.) и за негов президент (от юли 1991 г.). През септември 1991 година Нелсън Мандела подписва национално съглашение за мир от името на АНК, прецизира процедурите за прекъсване на политическо принуждение. На 3 февруари 1992 година в Париж дружно с президента на ЮАР Фр. де Клерк получава премията на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани ”; през 1993 година още веднъж с Де Клерк получава Нобелова премия за мир. През 1994 година е определен за президент на ЮАР в първите общонационални избори с присъединяване и на чернокожото население. През 1996 година под негово управление е създадена и призната новата конституция на ЮАР. Автор е на книгите: “Няма лек път към свободата ” (1965), “Готов съм да умра ” (1979) и други
1993 година
В Йерусалим се състои венчавката на Ала Пугачова и Филип Киркоров. Алла Пугачова е родена на 15 април 1949 година в Москва. Тя е съветска поппевица, композиторка и киноактриса. През 1969 година приключва хорово диригентство в музикалното учебно заведение " Иполитов-Иванов " в Москва, през 1981 година приключва естрадна постановка в ГИТИС. В интервала 1971 до 1972 година е солистка на " Олег Лундстрен бигбенд " и " Веселите момчета " (от 1973 г.), в същото време работи като корепетитор в Естрадното цирково учебно заведение в Москва. През 1974 година печели трета премия на Всесъюзния конкурс за естрадни актьори. Истинско самопризнание за певческия си гений получава на фестивала " Златният Орфей " през 1975 година, когато получава огромна премия с песента " Арлекино " на Е. Димитров. Репертоарът й е разнороден - блусове, шансони, цигански романси и трагични балади, танцови шлагери и лирични поеми. В края на 70-те и началото на 80-те години се трансформира в най-голямата звезда на съветската сцена, а известността й надвишава границите на родината: Голяма премия на фестивала в Сопот, Полша (1978 г.), златни плочи от Финландия и MIDEM в Кан, рецитал в зала " Олимпия " в Париж (1982 г.), показване на фестивала " Сан Ремо ", разкриване на културния център във Виена, премия на Световния съвет за мир, благотворителни концерти във Финландия и други Участва във филмите " Жената, която пее " (1970 г.), " Дойдох и приказвам " (1986 г.). Телевизията излъчва биографичните филми " Театърът на Алла Пугачова " (1978 г.), " У Алла " (1979 г.), " Монолози на певицата " (1981 г.). Омъжена за естрадния реализатор Ф. Киркоров, с който продължава креативната си кариера. Нейни албуми са " Арлекино и другите ", " Златният Орфей 76 - Алла Пугачова, Веселите момчета " (1977 г.), " Ще бъде ли.. ", " Огледало на душата " (1978 г.), " Издигни се над суетата " (1980 г.), " Как обезпокоителен е този свят " (1982 г.), " Alla Pugachova in Stockholm " (1986 година, на британски език). " Щастието в персоналния живот " (1987 г.), " Дойдох и приказвам " (1987 година, авторски).
1974 година
В Париж, в залите на " Пти Пале ", се открива българската галерия " Тракийско изкуство в българските земи ".
1974 година
В Конгреса на Съединени американски щати стартират дебатите по разкриване на процедура по обвиняванията против президента Ричард Никсън поради аферата “Уотъргейт ”. Аферата “Уотръгейт ” съставлява следствие на събитията, свързани с противозаконните дейности на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при изборната акция през 1972 година (опит да се инсталира подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотела “Уотъргейт ” във Вашингтон). Ричърд Никсън не съумява да потвърди безапелационно, че няма нищо общо с аферата “Уотъргейт ”. Той подава оставка като президент през август 1973 година По–късно конгресът на Съединени американски щати приема закон, с който се приключва следствието по делото и се не разрешава Ричърд Никсън да бъде обект на следствие.
1970 година
Във Вашингтон се организира най-голямата протестна проява против войната във Виетнам, в която вземат участие повече от 100 хиляди души.
1955 година
На гала в Париж Федерална Република Германия публично се причислява към НАТО. През 1949 година, след разгрома на Германия във Втората международна война, са основани 2 немски страни: Федерална Република Германия (на територията на американски, британски и френски окупационни зони) и Германска демократична република (на територията на руската окупационна зона). Западен Берлин е със статут на независим град. На 3 октомври 1990 година по волята на немския народ и със единодушието на страните победителки във войната е провъзгласена обединена Германия.
1950 година
Робърт Шуман показва своето предложение за основаване на единна Европа, което е извънредно належащо за поддържането на мирните връзки в района.
Това предложение, известно като “Декларацията на Шуман ”, се счита за началото на Европейския съюз. 9 май се трансформира в европейски знак – Денят на Европа – който дружно с единната европейска валута (евро), знамето и химна разпознава политическата общественост на Европейския съюз. Денят на Европа се посреща с начинания и тържества.
1949 година
Принцът на Монако Рение III се качва на престола. Рение Грималди Трети е роден на 31 май 1923 година в Кралство Монако. Син е на принцеса Шарлот Луис Джулиет ( 1898 -1977 година ) и принц Пиер-Мари-Ксавиер-Антоине-Мелчиор (1895 - 1964 г.). Рение III стартира своето обучение в учебното заведение Св. Леонардс в Англия, по-късно минава в влиятелното частно британско учебно заведение Стоуе. Учебното заведение е ситуирано на 2 благи североизточно от Бъкингам. Рение III продължава образованието си в Института Ле Роси в Швейцария и след това във френски университет. След гибелта на принц Луис II на 9 май 1949 година Рение поема ръководството на Монако. Пет години по-рано на 30 май 1944 година коронованата принцеса Шарлот Джулиет, щерка на Луис II и майка на Рение III се произнася в интерес на сина си във връзка с престола на Монако. В продължение на повече от 50 години Рение Грималди III ръководи Кралство Монако. Рение е монархът, останал най-продължително на трона и най-възрастната коронована персона в Европа. В международен мащаб е вторият, който най-дълго е заемал поста ръководещ кралство. Нарежда се директно след тайландския крал Рама IX и предшества великобританската кралица Елизабет II. През 1956 година Негово Светейшество Принц Рение III се дами за американската актриса Грейс Патриция Кели ( 1929 година -1982 г.). Двамата са родители на три деца: Принцеса Шарлот Луис Маргюрит, родена на 23 януари 1957 година, Принц Алберт Александър Луис Пиер, който е и правоприемник на трона. Той е роден на 14 март 1958 година. Името на най-малката щерка на принц Рение III и Грейс Кели е принцеса Стефани Мари Елизабет. Тя е родена на 1 февруари 1965 година. В ролята си на принц на Монако Рение III е виновен за правенето на новата конституция на Кралството. Въведените промени са свързани с прекратяването на автократичния модел на ръководство, давайки властта на принца и Национален съвет от осем определени члена. След гибелта на брачната половинка му на 14 септември 1982 година, се приказва, че има връзка с Принцеса Ира вон Фюрстенберг, някогашна киноактриса и след това дизайнерка на бижута. Тя е правнучка на лейди Мари-Дъглас Хамилтон, брачна половинка на принц Албърт I на Монако. Рение III е известен и с футболните си пристрастия. В началото на 2004 година е приет в болница поради проблеми със сърцето. На 26 октомври 2004 година постъпва в болница поради зараза на белите дробове. Принц Рение III умира на 6 април 2005 година
1945 година
В Австрия е хванат водачът на немските нацисти Херман Гьоринг. Херман Гьоринг (1893 – 1946 г.) взе участие в Първата международна война като водач на изтребител. Той е член на националсоциалистическата партия от 1922 година и началник на щурмовите отряди. Като политически прокурист на Хитлер от 1930 година и ръководител на Райхстага от август 1932 година има заслуги за продобиване на изборите. Става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия в държавното управление на Хитлер от 1933 година Главнокомандващ е на военновъздушните сили от 1935 година и началник на един от най-големите немски промишлени концерни " Гьоринг " от 1937 година Гьоринг е един от уредниците на нацисткия гнет в Германия и окупираните европейски страни. Херман Гьоринг е Райхсмаршал от 1940 година Осъден е на гибел от Международния боен арбитражен съд в Нюрнберг (1946 г.). На 15 октомври 1946 година, два часа преди да бъде обесен в Нюрнберг, Гьоринг поема капсула с отрова. Светът научава за подписването на безусловната капитулация на хитлеристка Германия, заради което денят е разгласен и се чества като Ден на успеха. Актът за капитулацията е подписан в нощта на 8 против 9 май 1945 година, когато в Западна Европа и Съединени американски щати е към момента 8 май, а в Съюз на съветските социалистически републики и страните от Източна Европа 9 май. Съединените щати и страните от Западна Европа честват края на Втората международна война на 8 май, а Русия и страните страни от някогашния социалистически блок на 9 май. Освободена е Любляна, столицата на Словения. На 11 април 1941 година Италия окупира Любляна. Година по-късно градът е обкръжен от 34-километрова телена ограда и е предпазен с 69 бункера, с което се трансформира в самобитен концентрационен лагер. На 9 май 1945 година двадесет и девета дивизия и седми корпус на армията за национално избавление освобождават Любляна. Ден по-късно, на 10 май, е образувано и първото словенско държавно управление.
1936 година
Бенито Мусолини афишира присъединението на Етиопия към Италия. Бенито Мусолини (наричан Дуче) е италиански общественик. Управлението на Мусолини е под форма на тирания. Той е министър-председател (1922 - 1943 г.). Правителството му води завоевателна политика взаимно с хитлеристите. На 28 април 1945 година е хванат при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от спонтанен съд, с ръководител партизанския пълководец Валтер (по-късно военачалник секретар на Италианската компартия Луиджи Лонго) на разстрел. Умира на 28 април 1945 година Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.
1926 година
Американците Ричард Бърд и Флойд Бенет правят първия полет над Северния полюс. Ричард Евелин Бърд (25 октомври 1888 година – 12 март 1957 г.) е американски полярен откривател, откривател, водач, адмирал. Той е началник на четири огромни американски експедиции в Антарктида. По време на първата експедиция благодарение на модерни средства (механизиран превоз, радиовръзка) съумява да доближи навътре в Антарктида. Прелита над Южния полюс (ноември 1929 г.). По време на втората експедиция (1933 – 1935 г.) прави проучвания над ледника " Рос ". Третата експедиция (1939 – 1941 г.) изследва обособени елементи на Антарктида. По време на четвъртата експедиция (1946 – 1947 г.), проведена от американското морско военно министерство, Ричард Бърд прави аерофотоснимки на Западна Антарктида и вътрешните й региони. Също по този начин той открива и изследва доста незнайни географски обекти в Антарктида.
1916 година
Англия и Франция подписват контракт, с който разделят сферите си на въздействие в Близкия Изток.
1754 година
Бенджамин Франклин разгласява първата американска подигравка. Бенджамин Франклин е американски публицист просветник, журналист, държавник, един от създателите на Декларацията за независимостта на Съединени американски щати. Той е роден на 17 януари 1706 година в Бостън. Прекарва детските си години в свещоливницата на татко си и посещава учебно заведение единствено 2 години. Помага в печатницата на брат си Джеймс и се самообразова. Придобива забележителни знания в региона на естествените науки, философията, стопанската система и литературата.
1502 година
Христофор Колумб със 150-членен екипаж се насочва на своето четвърто, последно странствуване към Америка. Четвъртата експедиция (1502 – 1504 година ) включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 година Колумб доближава остров Мартиника, на 30 юни - Хондураския залив. От 1 август 1502 година до 1 май 1503 година - карибските крайбрежия на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 година претърпява корабокрушение до остров Ямайка. Помощта от Санто Доминго идва след една година. Колумб се завръща в Кастилия на 7 ноември 1504 година
На тази дата са родени:
1949 година
Роден е Били Джоел - американски поппевец и пианист. Големите му триумфи са от края на 70-те години, когато в продължение на три следващи години печели 5 награди " Грами ". Много от песните и албумите му заемат челни места в международните ранглисти. Някои негови албуми са " Cold Spring Harbor " (1972 г.), " Piano Man " (1973 г.), " Street Life Serenade " (1974 г.), " Turnstiles " (1976 г.), " The Stranger " (1977 г.), " 52nd Street " (1978 г.), " Glass Houses " (1980 г.), " Songs in the Attic " (1981 г.), " The Nylon Curtain " (1982 г.), " An Innocent Man " (1983 г.), " Greatest Hits, Vol. I, II " (1985 г.), " The Bridge " (1986 г.), " Konquett " (1987 г.) и други
1936 година
Роден е Албърт Фини – британски артист и режисьор. Завършва Кралската академия за трагични изкуства. Играе в Шекспировия мемориален спектакъл в Стратфорд на Ейвън и в Бирмингамския репертоарен спектакъл. В киното се появява през 1960 година с кино лентата “Комедиантът ”. Режисьор и реализатор е на основната роля в “Чарли Бабълс ” (1966 г.). Част от неговата филмография са: “Събота вечер, неделя заран ” (1960 г.), “Том Джоунс ” (1963 г.), “Нощта би трябвало да настъпи ”, “Убийство в “Ориент експрес ” (1974 г.), “Ани ” (1982 г.), “Гардеробиерът ” (1983 г.), “Незначителен мъж ” (1994 г.), “Уошънгтън скуеър ” (1997 г.), “Закуска за първенци ” (1999 г.), “Ерин Брокович ” (2000 г.), “Хемингуей ” (2001 г.), “Big Fish ” (2003 г.).
1936 година
Родена е Гленда Джаксън - британска актриса. Завършва Кралската академия за трагични изкуства, играе в Кралския Шекспиров спектакъл. В киното дебютира през 1965 година Играе във филмите " Влюбени дами " (1970 година, " Оскар " ), " Неделя, проклета неделя " (1971 г.), " Тройно ехтене " (1973 г.), " Малко, само че от класа " (1973 г.), " Романтичната англичанка " (1975 г.), " Лекарски визити " (1979 г.), " Завръщането на боеца " (1982 г.), " Дневникът на костенурката " (1985 г.), " Последният танц на Саломе " (1988 г.), " Кралят напразно " (1989 г.), " Домът на Бернарда Алба " (телевизионен, 1991 г.), " Джери Спрингър в неделя " (документален, 1999 г.), " Уилям Шекспир " (2000 г.).
1924 година
Роден е Булат Шалвович Окуджава - съветски стихотворец, създател на песни, публицист. Булат Окуджава взе участие като доброволец в Отечествената война на Съюз на съветските социалистически републики. Създава стотици стихотворения, 4 исторически романа, сюжети за филми. Негови стихосбирки са: " Лирика " (1956 г.), " Острови " (1959 г.), " Веселият барабанчик " (1964 г.), " По пътя към Тинатин " (1964 г.), " Великодушният Март " (1967 г.), " Арбат, мой Арбат " (1976 г.), повести: " Бъди здрав, учениче! " (1961 г.), " Фронтът доближава към нас " (1967 г.), " Мерси, или Похожденията на Шипов. Старинен водевил " (1971 г.) и други. Негови романи са: " Пътешествието на дилетантите " (книги 1 и 2, 1976-1978 г.), " Среща с Бонапарт " (1983 г.); киносценарии. Популярни са песните му от филмите " Белоруската гара ", " Капките на датския крал " и други Има издадени албуми в Съюз на съветските социалистически републики, Полша, Франция.
1800 година
Роден е Джон Браун - американски герой за правата и свободите на чернокожите. Той е един от ръководителите на лявото крило на аболиционисткото придвижване. На 16 октомври 1859 година с отряд от 18 души превзема държавния боеприпас в Харпърс Фери, Вирджиния. Групата е обкръжена и разрушена от държавните войски. На 2 декември 1859 година Джон Браун е обесен. Името му става знак на битката на негрите за избавление от робството.
На тази дата умират:
1997 година
Умира Марко Ферери - италиански режисьор. Ферери приключва ветеринарна медицина. През 1952 година взема присъединяване в снимането на “Шинел ” (по Н. В. Гогол) на Алберто Латуада. През 1956 - 1960 година работи в Испания с писателя-сатирик Робер Аскона, дружно осъществят филмите “Гарсониерата ” (1957 г.), “Хулиганите ” (1959 г.), “Количката ” (1960 г.), в които посредством гротеската и черния комизъм подлагат на критика обществото на потреблението. Завръща се в Италия през 1961 година В своето творчество неуморно и поредно подлага на критика отчуждението, фалша в брака и междуличностните връзки, консумативната буря, клерикализма. Ферери се въздейства мощно от испанската литература и кино (Бунюел) и остава непознат на традициите на неореализма. Ферери снима “Кралицата на пчелите ” ( “Съвременна история ”, 1962 г.), “Жената-маймуна ” (1963 г.), “Сватбеният марш ” (1966 г.), “Харемът ” (1967 г.), “Човешкото семейство ” (1969 г.), “Дилинджър е мъртъв ” (1969 г.), “Аудиенцията ” (1971 г.), “Лиза ” (1972 г.), “Голямото плюскане ” (1973 г.), “Не докосвайте дамата в бяло ” (1974 г.), “Истинската история на ген. Къстър ” (1974 г.), “Последната жена ” (1976 г.), “Сбогом, самецо ” (1978 г.), “Търся леговище ” (1979 г.), “Историята на една елементарна полуда ” (1982 г.), “Историята на Пиера ” (1983 г.), “Тялото божие ” (1991 г.), “Дневникът на една фикс идея ” (1993 г.).
1960 година
Умира Рене Маран - карибски публицист. Рене Маран написа на френски език. Творчеството му е отдадено на хората, природата, фолклора, историята на Африка. Известни негови творби са романът “Човек като всички ” (1947 г.), историческият труд “Пионерите на империята ” (т. 1-2, 1943 – 1946 г.). Носител на Голямата литературна премия на Френската академия (1942 г.).
1931 година
Умира Алберт Ейбрахам Майкълсън - американски физик, професор във Военноморската академия в Анаполис. Майкълсън е член на академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики (1926 г.) и на доста други академии и научни сдружения. Той е основател на точни оптични уреди (интерферометър на Майкълсън, ешелон на Майкълсън и др.). Заедно с Е. Морли организира опит за установяване скоростта на светлината и зависимостта й от скоростта на придвижването на източника (1881 г.). Отрицателният резултат от този опит основава условия за така наречен гражданска война във физиката. Майкълсън е притежател на Нобелова премия за физика за 1907 година
1850 година
Умира Луи Жозеф Гей – Люсак - френски физик и химик. Гей – Люсак открива закона за разширението на газовете (Гей-Люсакови закони), също и закона за съединението на газовете. Той е член на Парижката академия на науките (1806 г.). Заедно с френския химик Л. Тенар получава циан (1815 г.). Гей – Люсак е създател на обемния химически разбор. Така се усъвършенства производството на сярна киселина.
1805 година
Умира Йохан Кристоф Фридрих Шилер - немски стихотворец, драматург, изкуствовед, историк. Шилер е един от най-видните представители на Просвещението в Германия, измежду основоположниците на новата немска литература. Йохан Шилер е роден на 10 ноември 1759 година Завършва латинското учебно заведение в Людвигсбург (1772 г.). Продължава образованието си във военното Карлово учебно заведение (по-късно академия), където учи право и медицина. Там се среща с моралистичната философия на А. Фергюсън и А. Шефтсбъри, с концепциите на британските и френските просветители, с творчеството на Шекспир, Лесинг, с творбите на поетите от “Буря и напън ”. Върху неговите възгледи оказват въздействие и немската антифеодална журналистика и освободителното придвижване в Америка. След довеждане докрай на Академията (1780 г.) Шилер е назначен за полкови доктор в Щутгарт. В първата си драма “Разбойници ” (1781 г.) показва своя митинг срещу феодалните порядки в Германия. В Щутгарт издава поетичната “Антология на 1782 год. ”, основава драмата “Заговорът на Фиеско от Генуа ” (1782 г.) със сюжет от италианския Ренесанс. Завършва драмата “Луиза Милер ” (впоследствие преименувана “Коварство и обич ”) в Бауербах. През 1785 година идва в Лайпциг, а по-късно отива в Дрезден. В интервала 1783 – 1787 година работи над драмата “Дон Карлос ” - със сюжет от испанската история от ХVI в. След напускането на Ваймар (1787 г.) стартира нов стадий на неговото творчество. Шилер учи история, философия и хармония. През 1788 година редактира поредност книги под названието “История на забележителните въстания и заприказва ”, написва “История на защитата на Нидерландия от испанските нашественици ” (излиза единствено I т.). През 1789 година със съдействието на Гьоте, с който се среща през 1788 година, заема длъжността екстраординерен професор по история в Йенския университет. През 1793 година разгласява “История на тридесетгодишната война ”. Шилер е последовател на философията на Кант, чието въздействие се усеща в неговите естетически писания “За трагическото изкуство ” (1792 г.), “За грацията и достолепието ” (1793 г.), “Писма за естетическото образование на индивида ” (1795 г.), “За наивната и сантименталната лирика ” (1795 – 1796 г.). От 1795 година до 1798 година редактира сп. “Ди Орен ”, написа баладите “Водолаз ”, “Ръкавица ”, “Поликратовият пръстен ” и други Публикува нещастието “Валенщайн ” (1800 г.), прераснала в трилогия: “Лагерът на Валенщайн ”, “Пиколомини ”, “Смъртта на Валенщайн ” - със сюжет от Тридесетгод. война; “Мария Стюарт ” (1801 г.), “Орлеанската дева ” (1801 г.), “Месинската булка ” (1803 г.), “Вилхелм Тел ” (1804 г.). Последните месеци от живота си работи над нещастието “Дмитрий ”, която остава незавършена заради неочакваната му гибел.
1688 година
Умира Фридрих Вилхелм - курфюрст на Бранденбург (от 1640 г.), от династията Хохенцолерни. В немската историография е именуван Великият курфюрст. По време на ръководството му към Брандербург дефинитивно е присъединено херцогство Прусия. По Вестфалския мир (1648 г.) са присъединени Източна Померания и други немски земи. Фридрих Вилхелм слага основите на абсолютизма в Пруско-Бранденбургската страна. Той основава постоянна наборна войска. Потушава съпротивата на източно-пруското дворянство и градовете.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 година
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ