С наближаването на седемдневния ултиматум, даден от западноафриканските лидери на военните в Нигер за възстановяване на президента Мохамед Базум и двете страни трябва да вземат решаващи решения.
Миналата неделя вечерта регионалния блок Ecowas, оглавяван от президента Бола Тинубу от съседна Нигерия, каза, че хунтата е седмица, за да възстановите конституционния ред или да се сблъскате с възможна употреба на сила.
Санкциите на лидерите на преврата вече бяха наложени и доставките на електроенергия от Нигерия бяха прекъснати заедно с граници, което означава, че стоките вече не пристигат и страната без излаз на море е загубила достъп до пристанища.
Но с нарастването на политическото, дипломатическото и военното напрежение, какво може да се случи с изтичането на крайния срок?
1) Крайният срок е удължен
Една от възможностите е лидерите на Ecowas да удължат крайния срок.
Това има опасност да се разглежда като слизане, но държавните глави биха могли да спасят лицето си, като кажат, че дипломатическите усилия са постигнали напредък и искат да им дадат повече време.
Проблемът в момента е, че посредническите усилия на Ecowas не са дали резултат. Делегация, изпратена в Нигер в четвъртък, се завърна в рамките на няколко часа с очевидно малко какво да покаже.
Междувременно хунтата засили реториката си срещу Запада и Ековас. Той обяви, че прекратява дипломатическите си връзки с Нигерия, Того, САЩ и Франция и каза, че отменя военните споразумения с Франция, които позволяват на бившата колониална сила да базира около 1500 войници там.
А президентът Базум, който е задържан от военните, използва рязък език в статия във Washington Post. Той описа себе си като „заложник“ и призова САЩ и цялата международна общност да помогнат за възстановяване на конституционния ред.
2) Те се споразумяват за график за преход
За да опитат и готини неща и да намерят средно положение, хунтата и Ecowas биха могли да се споразумеят за график за връщане към демократично управление.
Това може да включва и освобождаването на президента Базум като други политически задържани, за да продължат разговорите и евентуално да спечелят повече време. Това беше ключово искане на онези, които осъдиха преврата в Африка и другаде.
Западноафриканският блок вече одобри демократични преходи в съседните на Нигер държави в Сахел регион, Мали и Буркина Фасо, които бяха превзети от военните през последните години.
Но преговорите бяха изпълнени с проблеми, като крайните срокове за избори непрекъснато се натискаха обратно и все още не е гарантирано, че предаването на властта наистина ще се случи.
Судан, който създаде смесено гражданско-военно правителство през 2019 г., което трябваше да проправи пътят към демокрацията след преврат там, предоставя друг модел. Но разпадането на тази страна в ожесточен конфликт между съперничещи военни лидери предлага предупредителна история.
3) Военна намеса
Лидерите на Западна Африка не казаха, че със сигурност ще бъде използвана сила, ако президентът Базум не бъде възстановен, но го оставиха отворено като възможност.< /p>
Нигерийски служители го описаха като „последна мярка“. Президентът Тинубу каза, че може да има военна намеса, "за да се наложи спазването на военната хунта в Нигер, ако те останат непокорни". ред в миналото, например в Гамбия през 2017 г., когато Яхя Джаме отказа да се оттегли след загуба на избори.
Но изчислението дали да продължим времето би било много по-трудно.
Първо, Нигер е географски най-голямата държава в Западна Африка, докато Гамбия е малка част от земя, заобиколена от Сенегал и Атлантическия океан, така че изпращането на войски би било съвсем различна перспектива.
Второ, регионалната сила Нигерия, която води усилията за възстановяване на президента Базум, е изправена пред множество предизвикателства за сигурността у дома, така че изпращането на значителна част от армията в Нигер би било нещо като риск.
Трето, както Мали, така и Буркина Фасо заявиха, че военната намеса в Нигер ще се разглежда като „обявяване на война“ и те ще отидат да защитят своите колеги превратаджии лидери.
Така че рискува да прерасне в пълномащабна регионална война, особено ако населението на Нигер се съпротивлява на чужда намеса. Въпреки че е невъзможно да се знае как биха реагирали.
Нигерия и Нигер споделят много исторически и етнически връзки, като хората от двете страни говорят един и същи език, така че това може да накара някои нигерийски войски да не желаят да се бият, ако се стигне до това.
Държави като Алжир, северният съсед на Нигер, Китай и Русия поискаха сдържаност и продължаване на използването на диалог за намаляване на напрежението.
Въпреки това, след тридневна среща в столицата на Нигерия, Абуджа, шефовете на отбраната на Ecowas казват, че са изготвили подробен план за военна намеса, който регионалните лидери да обмислят.
Нигерия, Кот д'Ивоар, Сенегал и Бенин са заявили, че са готови да изпратят войски в Нигер, ако Ecowas реши да го направи.
Само Нигерия има около 135 000 активни войници, според индекса на Global Fire Power, докато Нигер има около 10 000, но това със сигурност не означава, че една инвазия ще бъде лесна.
Мирното решение без съмнение е за предпочитане за всички страни, но Ecowas желае да покаже решимостта си, тъй като не успя да предотврати поредица от преврати в региона през последните три години.
