За първи път в София може да се види цялото Преславско златно съкровище
Преславското златно богатство още веднъж е в България. То е част от изложбата „ До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав ", отдадена на 150-ата годишнина на БА, оповестява bTV.
Скъпоценностите се прибират в България след гастрол и ревю в Лувъра във Франция. Златните украшения от X век са неповторими, а в този момент са минали през нови проучвания и учените са открили незнайни до момента обстоятелства за артефактите.
Съкровището е било реставрирано главно в една от най-хубавите лаборатории в Европа – тази в Майнц, разкри шефът на Националния археологически музей доцент Христо Попов.
„ За пръв път българската аудитория ще го види в цялостен тип. Винаги са били експонирани обособени елементи от него”, сподели Попов.
„ Целият комплект бижута е впечатляващ. Той е събирателен, а не резултат от единично произвеждане. Вероятно е събиран във времето, тъй като сътрудниците, които изследват неговите особености и технологията на производството му, виждат разлики и развиване в ювелирната работа за (период от) повече от един век”, съобщи археологът откривател Снежана Горянова.
Много впечатляваща е диадемата, която е знак на висша власт. Централната плочка показва възнесението на Александър Македонски, което се счита, че е един от знаците и изразителите на властта.
Картините на диадемата са направени с доста тънък клетъчен гланц и посредством разнообразни техники. Това е доста скъпа и прецизна техника на направа. Това е едно от най-ценните и неповторими неща в съкровището, описа Горанова.
Проучването в Майнц е разкрило, че емайлът е извънредно първокачествен като направа, а скъпоценните камъни са много по-скъпи, в сравнение с се е считало до момента.
Огърлицата притегля най-голямо внимание и е най-„ импресивна”. Тя носи признака на Богородица, която се счита за настойничка на царския двор във Велики Преслав.
Основната теза за съкровището е, че е принадлежало на представители на българския царски двор и е било укрито по време на трагичните събития през 60-те и 70-те на X век, когато Велики Преслав пада или при нападението на русите водени от Светослав, или при нашествието на византийския император Йоан Цимисхи, който го превзема дефинитивно.
Съкровището не е българска направа, а е дело на византийското имперско ювелирно изкуство и се смята за един от неговите най-ярки мостри., допуска се, че е направено в ателиетата на Константинопол и е било подарък за българския царски двор, сподели доцент Христо Попов.
Сред артефактите на съкровището е и ювелирен щемпел с планински кристал, за който се счита, че е принадлежал на царицата.
е в музея до края на януари 2020 г.
Скъпоценностите се прибират в България след гастрол и ревю в Лувъра във Франция. Златните украшения от X век са неповторими, а в този момент са минали през нови проучвания и учените са открили незнайни до момента обстоятелства за артефактите.
Съкровището е било реставрирано главно в една от най-хубавите лаборатории в Европа – тази в Майнц, разкри шефът на Националния археологически музей доцент Христо Попов.
„ За пръв път българската аудитория ще го види в цялостен тип. Винаги са били експонирани обособени елементи от него”, сподели Попов.
„ Целият комплект бижута е впечатляващ. Той е събирателен, а не резултат от единично произвеждане. Вероятно е събиран във времето, тъй като сътрудниците, които изследват неговите особености и технологията на производството му, виждат разлики и развиване в ювелирната работа за (период от) повече от един век”, съобщи археологът откривател Снежана Горянова.
Много впечатляваща е диадемата, която е знак на висша власт. Централната плочка показва възнесението на Александър Македонски, което се счита, че е един от знаците и изразителите на властта.
Картините на диадемата са направени с доста тънък клетъчен гланц и посредством разнообразни техники. Това е доста скъпа и прецизна техника на направа. Това е едно от най-ценните и неповторими неща в съкровището, описа Горанова.
Проучването в Майнц е разкрило, че емайлът е извънредно първокачествен като направа, а скъпоценните камъни са много по-скъпи, в сравнение с се е считало до момента.
Огърлицата притегля най-голямо внимание и е най-„ импресивна”. Тя носи признака на Богородица, която се счита за настойничка на царския двор във Велики Преслав.
Основната теза за съкровището е, че е принадлежало на представители на българския царски двор и е било укрито по време на трагичните събития през 60-те и 70-те на X век, когато Велики Преслав пада или при нападението на русите водени от Светослав, или при нашествието на византийския император Йоан Цимисхи, който го превзема дефинитивно.
Съкровището не е българска направа, а е дело на византийското имперско ювелирно изкуство и се смята за един от неговите най-ярки мостри., допуска се, че е направено в ателиетата на Константинопол и е било подарък за българския царски двор, сподели доцент Христо Попов.
Сред артефактите на съкровището е и ювелирен щемпел с планински кристал, за който се счита, че е принадлежал на царицата.
е в музея до края на януари 2020 г.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ