Честваме паметта на преподобния Пимен Зографски
Преподобният Пимен е роден в София в към 1540 година и бил кръстен Павел. Родителите му го дали да учи четмо, писмо и иконопис при зографския йеромонах Тома, който служел в старинния храм " Св. Георги ".
Скоро след гибелта на родителите му умрял и неговият преподавател йеромонах Тома, а Павел раздал на бедните имуществото си и отишъл в българския манастир Зограф в Атон, за който толкоз доста бил слушал от учителя си. Там станал духовник с името Пимен и бързо напреднал в монашеските добродетели. Щом навършил 30 години, бил ръкоположен за йеромонах. Служел доста трогателно и получил от Бога подарък на чудотворна молитва. За да не се възгордее от огромната респект, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да се съобщи на усамотен живот отвън манастира. Построил си в гората простичка барака, хранел се с кестени и разнообразни треви, а в манастира идвал единствено, с цел да се причасти.
Когато бил на 55 години, по време на молитва му се явил св. великомъченик Георги и му поръчал да отиде при своя еднокръвен народ, който бил останал без пастири. Тогава Пимен взел благословение и се отправил за България, която била под османско робство. Най-напред посетил родния си град София и нейните покрайнини, по-късно обиколил стотици селища в Южна и Северна България. Навсякъде проповядвал Божието слово и наставлявал във вярата православния народ. С горещите си молебствия вършел доста чудеса, само че и работил неуморно. По негов почин били издигнати и актуализирани към 300 църкви и 15 манастира, като доста от тях той и негови възпитаници украсили със фрески. Освен това преписвал ръкописи и ги украсявал със свещени облици, написа Българска телеграфна агенция.
Към края на живота си преподобният Пимен отишъл в Черепишкия манастир, Врачанско. Там болен тежко и като благословил братята монаси, причастил се и умрял на 3 ноември 1620 година
Последвайте канала на
Скоро след гибелта на родителите му умрял и неговият преподавател йеромонах Тома, а Павел раздал на бедните имуществото си и отишъл в българския манастир Зограф в Атон, за който толкоз доста бил слушал от учителя си. Там станал духовник с името Пимен и бързо напреднал в монашеските добродетели. Щом навършил 30 години, бил ръкоположен за йеромонах. Служел доста трогателно и получил от Бога подарък на чудотворна молитва. За да не се възгордее от огромната респект, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да се съобщи на усамотен живот отвън манастира. Построил си в гората простичка барака, хранел се с кестени и разнообразни треви, а в манастира идвал единствено, с цел да се причасти.
Когато бил на 55 години, по време на молитва му се явил св. великомъченик Георги и му поръчал да отиде при своя еднокръвен народ, който бил останал без пастири. Тогава Пимен взел благословение и се отправил за България, която била под османско робство. Най-напред посетил родния си град София и нейните покрайнини, по-късно обиколил стотици селища в Южна и Северна България. Навсякъде проповядвал Божието слово и наставлявал във вярата православния народ. С горещите си молебствия вършел доста чудеса, само че и работил неуморно. По негов почин били издигнати и актуализирани към 300 църкви и 15 манастира, като доста от тях той и негови възпитаници украсили със фрески. Освен това преписвал ръкописи и ги украсявал със свещени облици, написа Българска телеграфна агенция.
Към края на живота си преподобният Пимен отишъл в Черепишкия манастир, Врачанско. Там болен тежко и като благословил братята монаси, причастил се и умрял на 3 ноември 1620 година
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ