Преподобни Сампсон, по народност римлянин, бил син на знатни и

Преподобни Сампсон, по националност римлянин, бил наследник на знатни и богати родители, които му дали положително обучение и от ранни години му внушили обич към Бога и предпочитание да следва закона Господен. Обичайки ближните, както заповядва Господ, Сампсон изучил лекарското изкуство, с цел да оказва помощ на страдащите. Господ благословил неговото положително желание и му дал чудотворна мощ да изцерява недъзи.

След гибелта на родителите си Сампсон наследил огромно благосъстояние, което той използвал за изгода на ближните. Всички свои плебеи пуснал на независимост, раздавал великодушни милостини, подслонявал и хранел бедняци и странници.

Той обичал усамотението, само че грижейки се на първо място за ближните, Сампсон се заселил в Цариград и построил дом, където приемал небогати, заболели и странници. Сам лекувал болните и с Божия мощ вършел доста чудеса. От примирение той скривал тия прояви на особената Божия благосклонност към него. Но неговият свят живот станал прочут и патриархът го ръкоположил за духовник.

Случило се, че император Юстиниан, който царувал в това време, рисково болен. Старанията на най-изкусните лекари отишли на вятъра. Но Сампсон посредством чудесната мощ, дадена му от Бога, излекувал царя.

- Ще ти дам премия каквато пожелаеш - споделил му възрадваният цар, - вземи пари или парцел!

- Богатство не ми е нужно - дал отговор Сампсон. - Аз такова имах и непринудено се лиших от него. Ако искаш да ми окажеш огромна благосклонност, заповядай да построят дом за болните и бедните! С това ти ще угодиш на Бога и мене прекалено много ще зарадваш.

Царят извършил желанието на Сампсон и построил обширна болница и страноприемница, където назначил Сампсон за шеф.

Св. Сампсон се трудил до дълбока напреднала възраст и починал в 550 година. Лицето му сияело от тиха наслада, когато приключил своя богоугоден живот. Много чудеса ставали над неговия гроб и в уредената от него болница.

Петров пост

Дни наред живяхме като че ли в безвремието. Изживяхме радостните дни на Възкресението; припомнихме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е измежду Своите правилни последователи; чухме на Възнесение думите Му: " ще приемете мощ, по кое време слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете очевидци... до край-земя " (Деян. 1:8); станахме очевидци на осъществяването на обещанието на Господа и дружно с апостолите посрещнахме Утешителя в сърцата си. Но последователно се потапяме в всекидневието, проблемите ни сграбчват, губим мира в сърцето си, духовната наслада отстъпва незабелязано пред безредици, страхове и грижи. И тъкмо тогава, популярност Богу, наближава Петровият пост.

Нарича се още " Апостолски ", а преди време - " Пост за Петдесетница ", защото поражда по образеца на апостолите, които, откакто приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.

Продължителността на Петровия пост е друга според от датата на Пасха. Започва постоянно от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии, и приключва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни, когато се празнуват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесет апостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне сред 5 и 8 май, изобщо няма пост. /faktor.bg