Преп. Максим Изповедник. Св. Тихон, еп. Задонски
Преподобни Максим Изповедник се родил към 580 година в Цариград в знатно семейство. Получил прелестно обучение и с особена обич изучавал философия. Този популярен църковен деец бил най-могъщият метафизичен разум на Изтока в своето време, бездънен ценител на Платон, Аристотел и неоплатониците. Неговата изключителна популярност в църковната история е построена върху неуморимата му и енергична битка срещу монотелската разкол, която признавала в Иисус Христос единствено една воля - Божествената и която представлявала лукаво преобразяване на наказаното монофизитство. И двете ереси поредно се стремели да изтръгнат от понятието за Христа Неговото човешко начало и по този метод стигали до сриване на самите основи на християнството като богочовешка вяра.
Монотелитската разкол била основана от император Ираклий (611-641 г.) и цариградския патриарх Сергий (610-638 г.) при противодействието на римския папа св. Мартин и на йерусалимския патриарх св. Софроний (560 - 638 г.). Св. Максим, който заради знатния си генезис и ослепително обучение заемал длъжността на императорски секретар, незабавно напуснал длъжността си след излизането на удобния за новата разкол декрет и се отдалечил от двореца. Постъпил в уединената Хризополска обител до Халкидон, където процъфтявало любомъдрието (философията). Неговият преклонен героизъм му спечелил уважението на братята и те срещу волята му го избрали за свещеник, само че заради примирение той не приел заветен ранг и си останал елементарен духовник. Когато ереста се засилила, той напуснал манастира си и от това време неговият живот бил неразривно обвързван с историята на догматическата битка срещу монотелитите.
От Цариград св. Максим се отправил на Запад и пътят му за там бил дълъг и сложен. Известно време той бил и на остров Крит, където спорил с монофизитската партия.
В края на 30-те години от VII в. той живял в Александрия и другаде в Египет. Едва при започване на 40-те години той към този момент е в латинска Африка (Картаген), където по това време се трансферирали монотелитските безредици. Максим провел православно противопоставяне. Всички поданици на Африка и на околните острови почитали Максима като собствен ментор и лидер. Вижда се, че преподобният пътешествувал доста из страната, бил по отношение на епископите, водил обширна кореспонденция. Главно събитие през този африкански интервал от живота на преподобни Максим бил диспутът му с цариградския патриарх Пир, който ефективно разпространявал ереста. В този картагенски спор доводите и красноречието на Максим увлекли и самия Пир, който се отказал за известно време от монотелитското си въодушевление, само че по-сетне страхът от гонение го заставил да се отхвърли отначало от православието. И в Рим Максим се ползувал с огромно въздействие и респект.
Спорът с Пир в 645 година дал мотив за привикване на няколко епископски събори, които дружно с Латеранския събор (649 г.) на папа Мартин I (649-653 г.) излезли с ясни и решителни постановления за неслитната богочовешка двоякост на естествените воли и дейности в Христа. Решенията на Латеранския събор със съпроводно обръщение на папата били разпратени на всички места до християните. Обаче бранителите на православието претърпели сурово наказване като непокорници на царската воля. С военна насила папа Мартин бил отведен през 653 година в Цариград и след припрян съд бил изпратен на изгнание, гдето и умрял. Едновременно бил похитен и Максим. В Цариград той бил съден като държавен нарушител, който смущавал църковния и гражданския мир. След увещанията, мъченията и оскърбленията, на които бил подложен, изповедникът добродушно завършил:
- Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за закононарушения, които не съм направил! Нека посредством това се умият волните ми провинения!
Светските бранители на ереста - императорът и дворцовите сановници - се озлобявали, че преп. Максим твърдо отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата. Дълго и упорито те спорили с него, и когато той въпреки всичко се оказал неотстъпчив, била издадена присъда за заточение в крепостта Визия в Тракия. И в заточението му те продължавали да го убеждават и угнетяват, като го местили от един затвор в различен.
В 662 година преподобни Максим още веднъж бил подложен на кървави изтезания в Цариград, като накрай отрязали езика му и отсекли дясната му ръка, с цел да не може да проповядва и да написа. Подхвърлили на същото наказване и ученика му Анастасий, а по-късно развеждали и двамата по улиците и стъгдите за общо оскърбление, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците. Въпреки понесените премеждия и рани те били изпратени на далечно изгнание в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий умрял още по пътя, а св. Максим бил затворен в крепостта Схимарис, където умрял на 13 август 662 година като 82-годишен дъртак.
Когато на VI космополитен събор в Цариград (680 г.) православието спечелило над ереста, мъченическият героизъм на св. Максим Изповедник бил оценен по достолепие. Светата Църква високо уважава този прочут преподавател и просветител на православната религия.
Бурният и мъченически живот не попречил на популярния изповедник да написа. Към най-важните му съчинения могат да се упоменат: " Тълкуване на сложни места от Свещеното Писание ", пояснения към съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов, една дълга поредност от догматико-полемични трактати срещу монофизитите и монотелитите, незабравим разговор сред свещеник и духовник върху духовния живот, 400 глави върху милосърдието, други 200 и 500 глави на богословски и стопански тематики, " Мистагогия " - символично-мистично разглеждане на Църквата и паметните дейности, 45 послания и други. Неговото литературно завещание е скъпо богатство на християнската черква.
Житие на свети Тихон Задонски
Св. Тихон Задонски е един от най-великите и най-новите плодородни подвижници и пастири на Руската православна черква. По своята светост и героизъм той може да се съпоставя с античните велики свети отци на Вселенската черква.
Св. Тихон Задонски се родил в 1724 година в бедното семейство на църковния чиновник Сава Кирилович Соколов, село Короцка, Новгородска губерния. В светото кръщение получил името Тимотей. Баща му починал прекомерно рано, а майка му едвам смогвала да изхрани своите сирачета - четири сина и две дъщери. Когато Тимотей пораснал, майка му съумяла да го настани в Новгородското духовно учебно заведение (1738), което две години по-късно било превърнато в духовна семинария. Завършил образованието си с цялостно отличие през 1754 година, той незабавно бил назначен в същата семинария за учител по гръцки език и реторика. На 10 април 1758 година приел монашеско пострижение с името Тихон и неотдавна бил ръкоположен за йеродякой, йеромонах, а през 1759 година бива възведен в архимандритско достолепие и назначен за ректор на духовната семинария в гр. Твер. На Великден служил с Тверския архиепископ Атанасий и на архиерейската проскомидия архиепископът поменал Тихона: " Епископство твое да помянет Господ Бог во царствии Своем! " - и самичък се усмихнал на своята неточност и добавил: " Бог да ви даде да бъдете свещеник! " А по същото време в Руския синод архиереите теглели жребие всред 7 претенденти, кой да бъде ръкоположен за свещеник. Три пъти теглили жребие и трите пъти излязло името на Тверския ректор Тихон. На 13 май 1764 година той бил ръкоположен за свещеник в Петроградската катедрала " Св. Петър и Павел " като викарий на Новгородската епархия, а от 3 февруари 1763 година бил назначен за Воронежки свещеник.
От всички претърпени до тогава ограничения и подвизи здравето на св. Тихон било много смутено. Затова още в самото начало на своето епархийско служение той помолил да бъде освободен на покой в някой манастир. Това му било отказано и той трябвало в продължение на четири години и седем месеца да носи подвига на епархийски архиерей. Високо благоверен, св. Тихон не можел умерено да гледа разпуснатостта, която заварил в епархията. Той се заел да стегне дисциплината в църкви и манастири, измежду свещеници и монаси, да издигне благолепието на богослужебните места и богослуженията и прочие С персонален контрол и диалози, с проповеди и послания той съумял за малко време да реализира прекалено много.
Но здравето му продължавало да се утежнява, до момента в който най-сетне Св. Синод го освободил от Воронежката епархия. Св. Тихон се прибрал на уединение и героизъм в Задонския манастир " Св. Богородица ", на 95 км от гр. Воронеж. Бил освободен в края на 1767 година. Още като епархийски архиерей той бил прочут като извънреден подвижник, а какво е било в манастирското му усамотение - можем да си представим. Единствено го смущавала архиерейската му съвест, че малко послужил на Божия народ. В душата му се явявало нещо като разкайване, загдето напуснал епархията. Едва ли не се налагало да се бори с мисълта за възвръщането си. Обаче строгият плодороден Задонски дъртак Аарон дал отговор на тия негови разстройства: " Божията Майка не разрешава на Тихона да излезе отсам! " Така св. Тихон се успокоил и се освободил от тия свои духовни терзания.
Неговият огромен героизъм се състоял в непрекъснат пост и молитва, строго духовен живот, непрестанна щедрост при дребното опция в неговото състояние и най-много - в " златословесните трудове ", които написал в съзерцателния покой на манастирското уединение. През 1770 година почнал да написа своя прочут труд " За същинското християнство ". Това е ревю на християнското нравоучение. В него проличава дълбокото знание на Св. Писание и тънкото предусещане в Христовата православна религия. А през 1777 година почнал своето дивно създание " Духовно богатство, събирано от света ".
Като оставил на своята Църква и народ скъпо документално богатство (творенията му наброяват 16 тома), св. Тихон, изпълнен с преизобилна Божия берекет и чудеса, приключва земния си живот на 13 август 1783 година. През 1846 година при корекция на централната манастирска черква мощите му били открити нетленни. На 13 август 1864 година (78 година след гибелта му), той бил канонизиран от Руската православна черква.
Монотелитската разкол била основана от император Ираклий (611-641 г.) и цариградския патриарх Сергий (610-638 г.) при противодействието на римския папа св. Мартин и на йерусалимския патриарх св. Софроний (560 - 638 г.). Св. Максим, който заради знатния си генезис и ослепително обучение заемал длъжността на императорски секретар, незабавно напуснал длъжността си след излизането на удобния за новата разкол декрет и се отдалечил от двореца. Постъпил в уединената Хризополска обител до Халкидон, където процъфтявало любомъдрието (философията). Неговият преклонен героизъм му спечелил уважението на братята и те срещу волята му го избрали за свещеник, само че заради примирение той не приел заветен ранг и си останал елементарен духовник. Когато ереста се засилила, той напуснал манастира си и от това време неговият живот бил неразривно обвързван с историята на догматическата битка срещу монотелитите.
От Цариград св. Максим се отправил на Запад и пътят му за там бил дълъг и сложен. Известно време той бил и на остров Крит, където спорил с монофизитската партия.
В края на 30-те години от VII в. той живял в Александрия и другаде в Египет. Едва при започване на 40-те години той към този момент е в латинска Африка (Картаген), където по това време се трансферирали монотелитските безредици. Максим провел православно противопоставяне. Всички поданици на Африка и на околните острови почитали Максима като собствен ментор и лидер. Вижда се, че преподобният пътешествувал доста из страната, бил по отношение на епископите, водил обширна кореспонденция. Главно събитие през този африкански интервал от живота на преподобни Максим бил диспутът му с цариградския патриарх Пир, който ефективно разпространявал ереста. В този картагенски спор доводите и красноречието на Максим увлекли и самия Пир, който се отказал за известно време от монотелитското си въодушевление, само че по-сетне страхът от гонение го заставил да се отхвърли отначало от православието. И в Рим Максим се ползувал с огромно въздействие и респект.
Спорът с Пир в 645 година дал мотив за привикване на няколко епископски събори, които дружно с Латеранския събор (649 г.) на папа Мартин I (649-653 г.) излезли с ясни и решителни постановления за неслитната богочовешка двоякост на естествените воли и дейности в Христа. Решенията на Латеранския събор със съпроводно обръщение на папата били разпратени на всички места до християните. Обаче бранителите на православието претърпели сурово наказване като непокорници на царската воля. С военна насила папа Мартин бил отведен през 653 година в Цариград и след припрян съд бил изпратен на изгнание, гдето и умрял. Едновременно бил похитен и Максим. В Цариград той бил съден като държавен нарушител, който смущавал църковния и гражданския мир. След увещанията, мъченията и оскърбленията, на които бил подложен, изповедникът добродушно завършил:
- Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за закононарушения, които не съм направил! Нека посредством това се умият волните ми провинения!
Светските бранители на ереста - императорът и дворцовите сановници - се озлобявали, че преп. Максим твърдо отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата. Дълго и упорито те спорили с него, и когато той въпреки всичко се оказал неотстъпчив, била издадена присъда за заточение в крепостта Визия в Тракия. И в заточението му те продължавали да го убеждават и угнетяват, като го местили от един затвор в различен.
В 662 година преподобни Максим още веднъж бил подложен на кървави изтезания в Цариград, като накрай отрязали езика му и отсекли дясната му ръка, с цел да не може да проповядва и да написа. Подхвърлили на същото наказване и ученика му Анастасий, а по-късно развеждали и двамата по улиците и стъгдите за общо оскърбление, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците. Въпреки понесените премеждия и рани те били изпратени на далечно изгнание в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий умрял още по пътя, а св. Максим бил затворен в крепостта Схимарис, където умрял на 13 август 662 година като 82-годишен дъртак.
Когато на VI космополитен събор в Цариград (680 г.) православието спечелило над ереста, мъченическият героизъм на св. Максим Изповедник бил оценен по достолепие. Светата Църква високо уважава този прочут преподавател и просветител на православната религия.
Бурният и мъченически живот не попречил на популярния изповедник да написа. Към най-важните му съчинения могат да се упоменат: " Тълкуване на сложни места от Свещеното Писание ", пояснения към съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов, една дълга поредност от догматико-полемични трактати срещу монофизитите и монотелитите, незабравим разговор сред свещеник и духовник върху духовния живот, 400 глави върху милосърдието, други 200 и 500 глави на богословски и стопански тематики, " Мистагогия " - символично-мистично разглеждане на Църквата и паметните дейности, 45 послания и други. Неговото литературно завещание е скъпо богатство на християнската черква.
Житие на свети Тихон Задонски
Св. Тихон Задонски е един от най-великите и най-новите плодородни подвижници и пастири на Руската православна черква. По своята светост и героизъм той може да се съпоставя с античните велики свети отци на Вселенската черква.
Св. Тихон Задонски се родил в 1724 година в бедното семейство на църковния чиновник Сава Кирилович Соколов, село Короцка, Новгородска губерния. В светото кръщение получил името Тимотей. Баща му починал прекомерно рано, а майка му едвам смогвала да изхрани своите сирачета - четири сина и две дъщери. Когато Тимотей пораснал, майка му съумяла да го настани в Новгородското духовно учебно заведение (1738), което две години по-късно било превърнато в духовна семинария. Завършил образованието си с цялостно отличие през 1754 година, той незабавно бил назначен в същата семинария за учител по гръцки език и реторика. На 10 април 1758 година приел монашеско пострижение с името Тихон и неотдавна бил ръкоположен за йеродякой, йеромонах, а през 1759 година бива възведен в архимандритско достолепие и назначен за ректор на духовната семинария в гр. Твер. На Великден служил с Тверския архиепископ Атанасий и на архиерейската проскомидия архиепископът поменал Тихона: " Епископство твое да помянет Господ Бог во царствии Своем! " - и самичък се усмихнал на своята неточност и добавил: " Бог да ви даде да бъдете свещеник! " А по същото време в Руския синод архиереите теглели жребие всред 7 претенденти, кой да бъде ръкоположен за свещеник. Три пъти теглили жребие и трите пъти излязло името на Тверския ректор Тихон. На 13 май 1764 година той бил ръкоположен за свещеник в Петроградската катедрала " Св. Петър и Павел " като викарий на Новгородската епархия, а от 3 февруари 1763 година бил назначен за Воронежки свещеник.
От всички претърпени до тогава ограничения и подвизи здравето на св. Тихон било много смутено. Затова още в самото начало на своето епархийско служение той помолил да бъде освободен на покой в някой манастир. Това му било отказано и той трябвало в продължение на четири години и седем месеца да носи подвига на епархийски архиерей. Високо благоверен, св. Тихон не можел умерено да гледа разпуснатостта, която заварил в епархията. Той се заел да стегне дисциплината в църкви и манастири, измежду свещеници и монаси, да издигне благолепието на богослужебните места и богослуженията и прочие С персонален контрол и диалози, с проповеди и послания той съумял за малко време да реализира прекалено много.
Но здравето му продължавало да се утежнява, до момента в който най-сетне Св. Синод го освободил от Воронежката епархия. Св. Тихон се прибрал на уединение и героизъм в Задонския манастир " Св. Богородица ", на 95 км от гр. Воронеж. Бил освободен в края на 1767 година. Още като епархийски архиерей той бил прочут като извънреден подвижник, а какво е било в манастирското му усамотение - можем да си представим. Единствено го смущавала архиерейската му съвест, че малко послужил на Божия народ. В душата му се явявало нещо като разкайване, загдето напуснал епархията. Едва ли не се налагало да се бори с мисълта за възвръщането си. Обаче строгият плодороден Задонски дъртак Аарон дал отговор на тия негови разстройства: " Божията Майка не разрешава на Тихона да излезе отсам! " Така св. Тихон се успокоил и се освободил от тия свои духовни терзания.
Неговият огромен героизъм се състоял в непрекъснат пост и молитва, строго духовен живот, непрестанна щедрост при дребното опция в неговото състояние и най-много - в " златословесните трудове ", които написал в съзерцателния покой на манастирското уединение. През 1770 година почнал да написа своя прочут труд " За същинското християнство ". Това е ревю на християнското нравоучение. В него проличава дълбокото знание на Св. Писание и тънкото предусещане в Христовата православна религия. А през 1777 година почнал своето дивно създание " Духовно богатство, събирано от света ".
Като оставил на своята Църква и народ скъпо документално богатство (творенията му наброяват 16 тома), св. Тихон, изпълнен с преизобилна Божия берекет и чудеса, приключва земния си живот на 13 август 1783 година. През 1846 година при корекция на централната манастирска черква мощите му били открити нетленни. На 13 август 1864 година (78 година след гибелта му), той бил канонизиран от Руската православна черква.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ