Какво казва науката: Защо не си спомняме сънищата си?
Прекарваме една трета от живота си спейки, което значително включва и сънуване. Най-често обаче хората не си спомнят своите сънища. И даже в тези щастливи дни, в които се разсънваме с усмивка на разположение, тъй като сме сънували нещо прелестно, е доста евентуално този сън бързо да отплава от съзнанието ни към страната на сънищата и в никакъв случай повече да не си го спомним, пишат от livescience.com.
Прочетете още
В случай че забравяме действителни събития с такава скорост, това несъмнено би ни изпратило в лекарския кабинет. При сънищата обаче се оказва, че това е изцяло обикновено. Защо?
„ Склонни сме незабавно да забравяме сънищата си и евентуално хората, които не описват сънищата си, са по-склонни да ги не помнят. ”, споделя Томас Андрилон, невролог в университета Монаш в Мелбърн, Австралия. Може да се окаже мъчно да повярвате, че сте сънували, в случай че не си спомняте нищо, само че изследванията непрекъснато потвърждават, че даже хора, които не са си спомняли нито един техен сън от десетилетия или даже през целия си живот, в действителност биха могли да си ги спомнят, в случай че бъдат събудени в точния миг ”, споделя Андрилон.
Въпреки че точната причина за това не е изцяло известна, имайки поради знанията на учените за това по какъв начин работи паметта, това води до няколко хрумвания, които могат да обяснят нашата особена давност.
Буден сте, само че безсънен ли е вашият хипокампус?
Когато заспиваме, не всички елементи на мозъка ни се изключват по едно и също време, демонстрира изследване от 2011 година от списанието Neuron. Учените са разкрили, че хипокампусът е един от последните райони на мозъка, които минават в положение на сън. Той е анатомична област в мозъка, част от сивото мозъчно вещество, която е от решаващо значение за преместването на информацията от краткотрайната в дълготрайната памет.
Ако хипокампусът е последната област от мозъка, която минава в положение на сън, е доста евентуално да е и последната област от мозъка, която се „ разсънва “, споделя Андрилон. „ Това значи, че бихте могли да се разсъните със сън в краткотрайната си памет, само че защото хипокампусът към момента не е изцяло работещ, мозъкът ви да не е в положение да го запомни и реалокира в дълготрайната памет. “, съобщи Андрилон пред Live Science.
Въпреки че това може да изясни за какво спомените за сънищата ни са толкоз мимолетни, това не значи, че вашият хипокампус е бил неактивен през цялата нощ. Всъщност този район е много деен по време на сън, като той обработва към този момент съществуващите мемоари, вместо да се грижи за основаването на нови такива.
„ Някои данни демонстрират, че [по време на някои стадии на съня] хипокампусът изпраща информация до мозъчната кора, без да получава такава назад. Тази еднопосочна връзка разрешава изпращането на мемоари от него в мозъчната кора за дълготрайно предпазване, като в същото време той не записва нова информация. “ “, сподели Андрилон.
След събуждането на мозъка може да са му нужни най-малко 2 минути, с цел да проработи обикновено и да възвърне изцяло своите качества, свързани с паметта. В изследване от 2017 година, оповестено в списанието Frontiers in Human Neuroscience, откриватели във Франция следят моделите на съня при 18 души, които оповестяват, че си спомнят сънищата си съвсем всеки ден, и при други 18, които рядко си спомнят сънищата си. Екипът установи, че тези, които до по-голяма степен си спомнят сънищата си, се разсънват по-често през нощта. При хората, които по-често ги помнят, тези среднощни събуждания са със междинна дълготрайност от 2 минути, до момента в който при останалите са приблизително 1 минута.
Неврохимия
Нашата некадърност да сътворяваме нови мемоари по време на сън е обвързвана и с измененията в равнищата на два невротрансмитера, ацетилхолин и норадреналин, които са изключително значими за опазване на спомените. Когато заспим, ацетилхолинът и норадреналинът спадат фрапантно.
След това обаче се случва нещо необичайно, когато навлизаме в стадия на дълбокия сън (или REM съня), когато сънищата ни са най-живи. В този стадий ацетилхолинът се връща към равнищата на бодрост, само че норадреналинът остава невисок.Учените към момента не са разгадали този феномен, само че някои допускат, че точно тази композиция от невротрансмитери може да е повода да забравяме сънищата си. Увеличените количества на ацетилхолина довеждат мозъчната кора до възбудено положение, сходно на будността, до момента в който ниският норадреналин понижава способността ни да си спомняме случилото се през това време, съгласно изследване от 2017 година, оповестено в списанието Behavioral and Brain Sciences.
Понякога сънищата ви просто не си заслужават да си ги спомняте
Спомняте ли си какво си мислехте тази заран, до момента в който миехте зъбите си? Нашите мозъци са дейни през цялото време, само че ние „ изтриваме “ множеството от мислите си като несъществена информация. Сънищата, изключително елементарните, може да се оприличат на мислите, които минават през главата ни денем, заради което и мозъкът може да сметне запазването им за неефикасно, написа починалият откривател на сънища Ернест Хартман, който беше професор по психиатрия в Медицинското учебно заведение на университета Туфтс, написа в Scientific American.
Но сънищата, които са по-живи, прочувствено наситени и ненапълно по-логични, се помнят до по-голяма степен – може би тъй като провокират по-голяма реакция от страна на оргаизма ни и подредеността и логичността им ги прави по-лесни за предпазване, споделя Андрилон.
Прочетете още
В случай че забравяме действителни събития с такава скорост, това несъмнено би ни изпратило в лекарския кабинет. При сънищата обаче се оказва, че това е изцяло обикновено. Защо?
„ Склонни сме незабавно да забравяме сънищата си и евентуално хората, които не описват сънищата си, са по-склонни да ги не помнят. ”, споделя Томас Андрилон, невролог в университета Монаш в Мелбърн, Австралия. Може да се окаже мъчно да повярвате, че сте сънували, в случай че не си спомняте нищо, само че изследванията непрекъснато потвърждават, че даже хора, които не са си спомняли нито един техен сън от десетилетия или даже през целия си живот, в действителност биха могли да си ги спомнят, в случай че бъдат събудени в точния миг ”, споделя Андрилон.
Въпреки че точната причина за това не е изцяло известна, имайки поради знанията на учените за това по какъв начин работи паметта, това води до няколко хрумвания, които могат да обяснят нашата особена давност.
Буден сте, само че безсънен ли е вашият хипокампус?
Когато заспиваме, не всички елементи на мозъка ни се изключват по едно и също време, демонстрира изследване от 2011 година от списанието Neuron. Учените са разкрили, че хипокампусът е един от последните райони на мозъка, които минават в положение на сън. Той е анатомична област в мозъка, част от сивото мозъчно вещество, която е от решаващо значение за преместването на информацията от краткотрайната в дълготрайната памет.
Ако хипокампусът е последната област от мозъка, която минава в положение на сън, е доста евентуално да е и последната област от мозъка, която се „ разсънва “, споделя Андрилон. „ Това значи, че бихте могли да се разсъните със сън в краткотрайната си памет, само че защото хипокампусът към момента не е изцяло работещ, мозъкът ви да не е в положение да го запомни и реалокира в дълготрайната памет. “, съобщи Андрилон пред Live Science.
Въпреки че това може да изясни за какво спомените за сънищата ни са толкоз мимолетни, това не значи, че вашият хипокампус е бил неактивен през цялата нощ. Всъщност този район е много деен по време на сън, като той обработва към този момент съществуващите мемоари, вместо да се грижи за основаването на нови такива.
„ Някои данни демонстрират, че [по време на някои стадии на съня] хипокампусът изпраща информация до мозъчната кора, без да получава такава назад. Тази еднопосочна връзка разрешава изпращането на мемоари от него в мозъчната кора за дълготрайно предпазване, като в същото време той не записва нова информация. “ “, сподели Андрилон.
След събуждането на мозъка може да са му нужни най-малко 2 минути, с цел да проработи обикновено и да възвърне изцяло своите качества, свързани с паметта. В изследване от 2017 година, оповестено в списанието Frontiers in Human Neuroscience, откриватели във Франция следят моделите на съня при 18 души, които оповестяват, че си спомнят сънищата си съвсем всеки ден, и при други 18, които рядко си спомнят сънищата си. Екипът установи, че тези, които до по-голяма степен си спомнят сънищата си, се разсънват по-често през нощта. При хората, които по-често ги помнят, тези среднощни събуждания са със междинна дълготрайност от 2 минути, до момента в който при останалите са приблизително 1 минута.
Неврохимия
Нашата некадърност да сътворяваме нови мемоари по време на сън е обвързвана и с измененията в равнищата на два невротрансмитера, ацетилхолин и норадреналин, които са изключително значими за опазване на спомените. Когато заспим, ацетилхолинът и норадреналинът спадат фрапантно.
След това обаче се случва нещо необичайно, когато навлизаме в стадия на дълбокия сън (или REM съня), когато сънищата ни са най-живи. В този стадий ацетилхолинът се връща към равнищата на бодрост, само че норадреналинът остава невисок.Учените към момента не са разгадали този феномен, само че някои допускат, че точно тази композиция от невротрансмитери може да е повода да забравяме сънищата си. Увеличените количества на ацетилхолина довеждат мозъчната кора до възбудено положение, сходно на будността, до момента в който ниският норадреналин понижава способността ни да си спомняме случилото се през това време, съгласно изследване от 2017 година, оповестено в списанието Behavioral and Brain Sciences.
Понякога сънищата ви просто не си заслужават да си ги спомняте
Спомняте ли си какво си мислехте тази заран, до момента в който миехте зъбите си? Нашите мозъци са дейни през цялото време, само че ние „ изтриваме “ множеството от мислите си като несъществена информация. Сънищата, изключително елементарните, може да се оприличат на мислите, които минават през главата ни денем, заради което и мозъкът може да сметне запазването им за неефикасно, написа починалият откривател на сънища Ернест Хартман, който беше професор по психиатрия в Медицинското учебно заведение на университета Туфтс, написа в Scientific American.
Но сънищата, които са по-живи, прочувствено наситени и ненапълно по-логични, се помнят до по-голяма степен – може би тъй като провокират по-голяма реакция от страна на оргаизма ни и подредеността и логичността им ги прави по-лесни за предпазване, споделя Андрилон.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ